Просто понякога, когато чуя имена на деца, ми иде да избухна в смях, чудя се, как собствените им родители, не го усещат, колко е нелепо в България да се казваш с латино-американско име, ирландско или италианско....
Познавам хора с много стари и хубави имена, които страшно много ги красят, например: Златко, Стоил, Велин, Стамат, Никола, Божидар и т.н. Те не се срамуват от имената си и няма за какво.... През комунизма беше много модерно, да се кръсти детето на някой роднина, но за да звучи по-модерно се слагаше някое славянско окончание: -мир , -слав... Сега вече и това не е достатъчно, трябва да звучи още по-модерно и не рядко дядо Пешо има внуче: Патрик, на коеот как да не брихнеш да се смееш... Какво му има на името Петър, познавам толкова хора с това красиво име... Или Павел, което е прекрасно и т.н. Все хубави, православни имена, традиционни за България, без да се кръщават децата Патрик или Пол....
И Женя - лош психолог си, това не е гняв, а съжаление....
Обърни внимание на това изречение...