Обазование тук, образование там.(USA)

Не мисля, че са избирани "нарочно" такива училища и само в България, а че за целта на изследването следва да се търсят именно такива училища (на средно и по-ниско ниво).
Ако искаш да видиш какво и дали навсякъде се получава добро образование, не отиваш в най-добрите училища, а в най-лошите.
Определено бих искала да разбера кои са училищата, в които се е правило проучването.

Едва ли някой изобщо си въобразява, че такива изследвания имат расистката цел да докажат, че някои деца са по-умни от други. И по морални, и по математически основания се приема, че децата са еднакви навсякъде и интелектът им винаги е разпределен по някаква гаусова крива.
Без съмнение изследването има за цел да сравни системите и как те развиват потенциала на децата. И нашата система е зле като средно ниво, защото няма натиск за подобрение. Малцината (като процент) родители и деца с амбиции влизат в елитните училища, а останалите са доволни от ниското ниво в обикновените. Всъщност така всички са доволни - амбициозните получават образование на високо ниво, даващо им право на избор къде да продължат като студенти. Неамбициозните получават лек и ненапрегнат живот, съответстващ на липсващите им амбиции.
Опит за тотално покачване на нивото (т.е. вдигане на изискванията  за всички училища като в елитните) ще доведе до отпор и недоволство сред масата от децата, които не са склонни всеки ден да учат уроци с часове.
Всеки опит пък за установяване на осреднено ниво във всички училища ще предизвика недоволство у всички. Неамбициозните пак ще трябва да се трудят повече, отколкото им е по-душа, а амбициозните ще получават лошо образование от преди, за да се даде шанс на останалите да ги настигат. Т.е. в случая компромисът е лошо решение. Все едно да отрежем опашката на кучето по средата - така хем няма да изглежда породисто, хем пак ще страда колкото ако му е отрязана цялата опашка.
И от тази гледна точка системата от елитни училища и масови такива би трябвало да е справедлива, защото всички са доволни. Естествено, на думи не е така и всеки иска добро образование, но ако може без да плаща цената

А дали елитните училища са на ниво може да се съди от коментара (прочетен някъде в пресата) как китайците си избирали отбора за математическа олимпиада от милион ученици, а нашият отбор бил избран от 100 и имал същия успех.

Ето всъщност целия доклад, преведен на български - http://www.ckoko.bg/images/stories/book-2010.pdf  Докладът е 180 страници - не видях да са изброени конкретно кои са училищата, но все пак е интересно, че

"Около половината от учениците в извадката са от профилирани гимназии и профилирани паралелки в средните общообразователни училища."

Абе то профилирани училища са и ТОХ, и аграрните техникуми, и фризьорският техникум и пр.

Благодаря за доклада, Белмекенска! Дано намеря време да го прегледам, че ми е интересно.

ТОХ и другите се водят професионални гимназии, а не профилирани - в доклада всичко е обяснено, а за тези училища има и графика.

Писала съм често мнението си по въпроса- болката у нас е общото ниво на образованието и проблемите в системата, както и липсата на добри и мотивирани кадри и /не знам за друга такава държава/ избиването на ниското възнаграждение с частни уроци и курсове, което, от своя страна, не мотивира учителя да си свърши работата в клас добре с всички деца. В полза е да отложи това за извънучилищната си дейност. Не съм чувала за подобна практика на частни уроци в страните от ЕС или Северна Америка. Още повече за такива по отношение на добри ученици за кандидатстване в "елитни училища"- особено основни и средни.
Против всяка логика е кандидатстването в тях по неизучаван в училище материал. За да се представят добре кандидатите се преминава директно към подобни директно удрящи по качеството на общото образование методи. Това създава един платен малък елит и нулево средно ниво, т.е. липсващо такова.
Оценката е именно за общото ниво. То е важното, то прави държавата. Елитът масово от години се изнася при първа възможност навън.

Друг проблем е липсата на оставяне на неовладелите материала ученици да повторят курса още в началната степен. Не виждам какво прави в ІV клас дете, което срича и не може да решава прости аритметични задачи. Не виждам грам полза от влаченето му зорлем по горните класове. Неговото присъствие там води автоматично до спадане на средното ниво. То няма и стимул да се старае, т.к. предварително знае, че преминаването му напред е осигурено, независимо от личните му качества.

На следващо място намирам за крайно погрешно поглъщането на голяма и трудно достъпна информация от децата, несъобразяване на съдържанието и формата на преподавания материал с възрастта им, което поражда нужда от допълнителна работа вкъщи с възрастен. Този възрастен не е предвиден в учебната програма, за него часове и заплащане не са заложени. Не всеки ученик разполага с един брой такъв вкъщи.
От огромно значение е липсата на време за овладяването на новопридобитите знания и умения и галопирането през материята, липсата на взаимовръзки между отделните предмети. Едно дете във ІІ клас може да овладее редица нови неща при наличие на достъпен метод, терминология и достатъчно упражнения в клас.
Предпочитам вместо децата в V клас да учат глупотевини, никому ненужни теории и дефиниции за едно 11 годишно дете, да се наблегне на умението им да разказват писмено и устно, да излагат теза, да защитават мнение- свързано, логично, с доводи. Вместо да пишат по съставени тестове тип "отбий номер" със зададени избираеми четири отговора, да попълват такива без отговор, да решават задачи с разписване, да разказват по История и други предмети, да пишат свързани текстове. Просто повече да четат, да обсъждат и да пишат.

Все още у нас няма обективна система за обща проверка на нивото на овладения материал по класове. Т.нар. "матури" са псевдопроверки, поради изключително ниската им степен на сложност. Също така определено намирам, че оценките от тези изпити не следва да се вписват като текущи оценки на учениците. Те следва да са отражение за работата на учителя през годината, а не за положените усилия от страна на децата, включително и ходенето им по уроци и работа с родителите им вкъщи. Те следва да касаят изключително учителя по дадения предмет.

За горното не изхождам изобщо от лична позиция. Моята е ясна- работа индивидуална с деца у нас и износ при първа възможност. Това не подобрява по никой начин обсъждания тук обект- общото образование у нас. А съм склонна да вярвам, че то е именно такова, каквото е описано в резултатите, за които се пише тук.
Не виждам причина за ново прехвърляне на топката от учителите към родителите. Образованието е дейност, която се осъществява в училище, все пак. За трети път давам пример с баща си- сирак, успял да се изучи и да стигне до преподавател и декан в университет благодарение на тогавашната ни система, а не благодарение на "по- така" семейството си.

И аз съм писала, че според мен причината за частните уроци е друга. Дори учителите да имат високи заплати и мотивация, децата не са еднакви. Едни овладяват материала бързо, други не насмогват и на средното темпо. Затова се поддържа средно ниво, което е по силите на повечето деца, но за някои е трудно, а за други безинтересно. Именно последните са двигателят на стремежа за елитни училища - стремят се да се съберат в такъв състав, че учителят да може да вдигне нивото, а децата масово да му насмогват. Да, ама родителите на децата от средата не са съгласни техните деца да са обречени и плащат за уроци, та децата им да настигнат добрите. Тогава и добрите тръгват на уроци, за да не бъдат настигнати. И надпреварата тръгва. И в резултат кандидатите са много повече, отколкото са местата в елитни училище. В интерес на истината, кандидатите са много повече и от децата, които реално имат качества да учат в елитни училища. Ако  не беше така нямаше да има проблем - щеше да има десет немски гимназии и за всяко дете щеше да има място. И то май има толкова, ама елитни са само първа и втора немска ( ако вземем за пример  София). Останалите не са на ниво, защото децата с големи способности са влезли в първите две и в другите влизат деца с по-лоши данни, мотивация и пр.
Обаче за да може от толкова много кандидати да се отсее елитът се налага изпитите да са трудни. И според мен изпитите не са върху неизучаван материал, а върху неупражняван. А материалът не е упражняван, защото повечето деца не са успели да се справят с по-основните неща и не се е стигнало до тънкостите. Учителите просто не могат да упражняват най-трудните задачи, защото тогава ще си говорят сами, или с 1-2 деца.

Иначе съм съгласна, че елитът после се изнася, че няма средно ниво и пр. Но не виждам как това може да се оправи, при положение, че потенциалното средно ниво не иска да се напъва. Предложението децата да повтарят е много рационално, но обществено неприемливо. Същите родители, които иначе искат добро образование, ще се вдигнат на бунт, ако хлапето им повтаря. Точно по същата причина и матурите (иначе много добра идея) станаха пародия. Първата година се направи опит с високо ниво и какво стана? Тръгнаха вопли и петиции да се повиши административно балът Обществото не иска да му се казва истината, а предпочита да го залъгват с високи оценки за малки знания. Затова все повтарям, че основната причина да ни е ниско образованието е липсата на истинско търсене на високо ниво. Точно и примерът с баща ти сирак е много показателен - който иска, ама наистина, успява. Но трябва мотивация. Никоя система не може да се пребори с мързела и апатията.

Иначе, честно казано, до сега не съм забелязала материалът в училище да е чак пък толкова труден. Моето дете почти не го виждам да учи. Само по някога си говорим по история, физика и химия. И почти винаги нещата се свеждат до увеличаване на обема над този в учебника, за да станат нещата разбираеми. Защото прекаленото сбиване води до липса на разбираемост. 

Проблемът е, че "средно ниво" няма или т.нар. "средно ниво" е в дъното на класацията.
Надпреварата тръгва поради лошото "средно", а защо е лошо то- мен, лично, това повече ме интересува.
В средното училище ВЕЧЕ се приема според изучаван материал /в училищата, за които база за прием е всеобщата матура, при която съставителите са съобразили това, което е учено, с това, което се дава/. Продължавам да твърдя, че в основното училище от V клас приемът е преимуществено върху неизучаван в училище материал.
Мога да дам много примери.

Най- трудните... за "средното ниво" е добре да се овладеят поне най- лесните задачи /не говоря само за математика/. Обаче понеже лесното не е овладяно, а се върви нагоре, децата се отказват и масово окапват до второто и третото по трудност.
Аз бих предпочела масата деца поне да могат да пишат грамотно и да се изразяват свързано и преди да се овладее това умение да не пристъпват към по- сложна материя. Защото е абсолютно безсмислено, както се и вижда. Не може да не си качил първото стъпало, а да се целиш в десетото.

Жалко е, че управляващите се поддават на волята народна. Кога овцата е водила овчаря? Допусне ли се- край със стадото. И това пак се вижда. Ако това разместване се получи, все пак, виновен е овчарят, а не овцата.     

Какво значение има какъв бил "балът"?  И аз да сложа        . Като липсите откъм съдържание са тъй видни? Ако ще тоз пуст бал да е максимумът.
Материалът в училище е труден за едни и лесен за други. Трудното е понятие относително. Има доста трески по изказа в учебниците. Не е нужно утежняването с излишна терминология на доста места. Нещата могат да се кажат и научат по доста по- лесен начин. Практиката в други държави го показва. Важно е не да се парадира сложно, а да се говори смислено.
Най- големият проблем е, според мен, че у нас сме на олимпийски принцип- важно е всеобщото участие, обаче кой до къде стигнал е без значение. Да се бяга в правата, нищо, че е един е на първа обиколка, а друг- на пета. Накрая часът е проведен.

Днес прегледах примерните тестове на PISA, а от вчера съм се размислила по тази тема и в блога си. Там съм сложила и линкове с примерни задачи. Според мен, леко неправилно се подходи към неграмотността на българските ученици. Например, има една задача с документи и ученикът трябва да се ориентира сред цялата тази информация от документите. Казусът е следният: Сара си купува фотоапарат и въз основа на документите, които й дават, трябва да попълни гаранционната карта. Не е трудно, но трябва да си работил с такъв тип тестове, а аз не знам дали съществуват в българската образователна система. Преди време се явявах на DELF и за първи път ми се наложи да работят с такива тестове. Първият тест като го видях, стоях и му се чудих бая време. Имаше сумати карти, разписания на автобуси, работно време на басейни, работно време на разни майки и къде учат децата им. Въпросите бяха коя майка в кой басейн и кога може да си заведе детето на плуване. Много интересни и са по-скоро логически задачи. Такива мернах доста и в тестовете на PISA. Мисля си, че българските деца знаят и учат доста, но някакси са една идея встрани от новите тенденции в световното образование и такива тестове като PISA не могат да й замерят знанията. Но не е проблемът нито в PISA, нито в децата ни.

Точно, 1, това е една чудесна практическа задачи. Хората ще я ползват в реалния живот. У нас теорията изпреварва на светлинни години практиката. Което е зле и за теорията, и за практиката. За интелекта е важно самостоятелното мислене и творческия процес. За зубрашкото образование- наизустяването на готови фрази и термини. Това за мен лично не е "знание" или по- скоро не е "мислене". Нашата система търпи големи корекции и е длъжник на децата и обществото.
На моите студенти давах отворени тестове, обяснения на понятия, сравнения на сходни институти и решаване на казуси. Отличниците от 50 души поток да са били 5-6 парчета. За пълно "6" не винаги е имало човече.
Тест с а,б,в ми е обидно да дам. Него може да го реши за три, че и за повече ученик от началните класове.
PISA не ми е проблем на мен. Това е чиста последица на другия, реалния такъв.

Judy, точно това исках и аз намекна за нашето образование. Не можеш да си представиш с какъв кеф си правя тестовете по DELF. Наистина за забавни, логически и адски полезни. Същите са и на PISA. И дано имам щастието децата ми да почнат да се обучават и по този начин. Не е лоша теорията, но реално в живота ни трябва нещо друго.

Judy, напълно съм съгласна с всичко, което си написала!



Черна станция, и моите впечатления са, че изпитите са върху неупражняван, а не неизучаван материал. И точно в това е патосът на много родители и на много от пищещите във форума - че в училище се препуска през уроците, а не се отделя почти никакво време върху осмислянето - и това е не само по математика и БЕЛ. Говорила съм с доста учители и от тях знам, че причината за препускането е в учебните планове, които не включват часове за упражнение (не става дума, че часовете са недостатъчно, а просто липсват!) Проблемът на тези учители, с които съм говорила, въобще не е в мързела на децата или каквото ти виждаш като причина. Вероятно ти си свидетел на други обстоятелства, но аз повече вярвам на учителите особено като гледам как всеки час се взема нов урок, а пък упражненията след уроците са твърде нефелни, ако се очаква чрез тях да се затвърждават току що получени знания.


Така е - проблемът е, че образованието в България продължава да се възприема като запаметяване на  някакви знания, а не като придобиване на умения за използване на знания. Затова има доста хора, които се чудят как така с  две тапии за висше образование, все попадат на места, където нещо не могат баш да ги оценят и въобще не виждат каква голяма работа са. За съжаление не очаквам образователната система да се промени толкова бързо, че децата ни да овладеят тези умения в училище. Ще трябва сами да се справяме и това е вид домашно обучение. Макар някои да изпитват необяснима неприязън към формата, тя съществува в България много отдавна и това, че не се признава официално само затруднява родителите, на които не им е безразлично какво могат и знаят децата им.

Не мога да не се съглася с това. Вярно, в някои дисциплини без запаметяване не става (история, география), но в други може да се наблегне на практическия подход като патерица за запаметяването (химия, физика). В математиката нещата са си ОК, там запаметяването е само база (все пак трябва да се знаят теореми и аксиоми), а после се иска логика и комбиниране. Най-закостеняло и назадничаво е обучението по литература. Там просто отказват децата от четенето и ги научават да мразят литературата. Там са и най-гадните зазубряния на високопарни изрази и празнословни балони.

Склонна съм да се съглася и с малкото време за упражнения. С уговорката, че в клас се упражняват само отделни елементи и тънкости, а масата обем е за вкъщи.

А за мен основата следва да се овладее в клас, в училище, а само доупражняването /т.е. придобиването на рутината/ детето да си направи само вкъщи. В клас да се разясни даден тип задача, а вкъщи да се упражнят 3-4 такива. В клас да се посочи как се преразказва сбито, да се упражни, да се провери, да се посочат грешките, да се дадат напътствията, а вкъщи детето да направи още 1-2 преразказа, които учителят да му провери. В клас детето да си научи кръстатия бод, а не дОма аз да му го пояснявам от А-Б-то. В клас да разбере сегашното продължително време, а у нас да си направи 3-4 упражнения от вида, обяснен от учителя и упражнен с децата преди това.
Презумпцията е, че вкъщи няма и не е задължително да има учител, родителят не изпълнява по закон такава функция. В чужбина той и не упражнява такава. Нещо повече- чета в чужбинския подфорум и говоря с мои познати-родителите дори не виждат учебниците на децата си, те стоя в училище, там се научава основата, там се придобиват знанията и се отстраняват пропуските.
Това е у нас проблемът- държавата и тази своя функция е "шитнала" на хората, а едни я могат, други я не могат. Едни имат време- други хич. Един си гледа единствено дете вкъщи, друг има 2-3 и ходи на работа. Която работа го изпива от всякъде. Което си е нормално. И ето ни го резултатот. Баща ми в настоящето пак да бе мотивиран, това, което е свършил навремето не би го свършил сега. С настоящата система това е невъзможно. Няма как баща му да слезе от небето и да хване тепърва да му обяснява задачи. Обаче учителката му навремето е могла и го е сторила. И не под формата на платени уроци и курсове. Направила го е в редовните часове. Направила го е и с трите му сестри.
Не може и не бива да се разчита на родителите, понеже те са толкоз много различни, с толкова различно свободно време и умения разполагат, че самата идея да се разчита на тях аз приемам за недопустима.
Вярно, у нас аз се нагърбвам  с тази неспецифична функция, защото няма като как. Условия наши са такива. Обаче моето дете не е базата за анализ на PISA, нито събирателен образ на българския ученик, както и аз не съм обобщеният български родител. И не следва да бъда. Защото това е ненормално.