Обазование тук, образование там.(USA)

В двете си книги- "Защо сме различни" и "България върху културната карта на света", антропологът Михаил Минков развива и мотивира интересно тезата си защо източните нации и страните от Европа са по- добри по математика и природни науки. А че това е така е социологически проучено и установено. Сиреч- няма спор по фактите.
Не е до тренировки само, дори не се акцентира толкова върху това.
Между впрочем важни са не медалистите, а средното ниво на учениците. То има връзка с образованието само. А нашето пада- бавно и сигурно. Преди 10 години сме били, напр., преди САЩ, които не се славят принципно с добра образователна система в основното училище, а сега им дишаме праха.
Зубрашките ни методи и уравниловката, както и оставяне на образованието в ръцете на родителите и техните финансови възможности, отдавна са доказали своята неефективност, но поради липса на желание за промяна и други фактори си ги кътаме като незаменима ценност. Същевременно у нас не се обръща никакво внимание на творческите процеси, логическото мислене и излагане на лични тези, разликите в интересите и насочеността на личността.
Във втората си книга авторът разглежда /макар и не толкова задълбочено, колкото на мен би ми се искало/ конкретните причини- какво спъва сегашното ни образование и от какво се нуждае то. Няма да преразказвам, за да не досаждам- който има интерес ще прочете.
Препоръчвам ги. 

Европейската комисия пак вади данни за грамотността - четене и разбиране на текст на родния език - http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/02/02/bylgarite-tynat-v-negra … komisiiata.110249

Ето и докладът "Причини за отпадане на децата от училище в България":
http://www.csd.bg/fileSrc.php?id=2121

Интересува ме тук образованието, системата, а не единиците. Те не дават облика на проблема. Дори напротив- изключенията потвърждават правилото.

http://teacher.bg/cs/forums/t/5411.aspx

малко е старичко, но сега попаднах на него.

Много интересно - благодаря, нова   , не бях чувала за този метод, макар името да ми е някак си познато. Много ми е любопитно какъв е този метод и дали някой от пишещите тук има пряк досег с метода? Дали някъде в мрежата е описан по-подробно или пък някой да се е свързал с автора по имейл?

това, което успях да разбера за Максим Бурханалски е, че преди трийсетина години е преподавал в 133-то, от достоверен източник- бивш негов ученик чух, че е бил " страхотен преподавател, гении , нямаше нещо, което да не знаехме за математиката". Е, и малко странен.
Но това е било доста отдавна.

Статията е по повод нашумялата книга  на Ейми Чуа (дъщеря на китайски емигранти) "Battle Hymn of the Tiger Mother".
Подкрепям методите и , разбира се не безрезервно (има и някои недостатъци), когато става дума за общество където нормално функционира "естествения подбор".  Само за 1 (ЕДНО) !!!  поколение децата на имигрантите се интегрират и материално във горния слой на обществото създавайки плацдарм за обществена "експанзия". Какво по хубаво от това да мислиш не само за детето си но и за бъдещето на внуците си?

Кои хора не "харесват" подобна система на възпитание?  Това са хората които вече имат тези блага и в подобно действие виждат застрашаване на позициите на своите наследници.
В пост комунистическите държави е повече от ясно кой има интерес да не функционира закона на "естествения подбор".  Затова тези хора  си обичат "родната"  корумпирана среда даващи им техните неписани "привилегии". Това е тяхната жизнена среда, затова и всичко "родно" е хубаво т.е. те напълно съзнават че извън родният "инкубатор"  за тях такъв живот не може да има.

Не трябва да забравяме че  азиятците от тихоокеанските региони (Япония, Ю.Корея, Тайван, Хонконг, Сингапур, Китай) имат и най високи интелектуални показатели  (среден IQ - 105), докато САЩ, Европа, Канада, Австралия и Нова Зеландия - 100. В Ю.Азия,Северна Африка и по голяма част от Латинска Америка -85.   В Африка и караибския регион - около 70.

При съвременното състояние на нещата (суровинните ресурси от използваема енергия са крайна величина в затворената ни планетарна система) вече е навъзможно да се построи нова Америка.


Точно така. Разбрал съм го отдавна и затова при възпитанието и обучението на дъщеря си приложих свои методи. За мен "детето" не се ограничава само в безгрижният детско-юношески период а главно в неговия САМОСТОЯТЕЛЕН път на развитие т.е. във времето когато то ще бъде родител и ще носи отговорността не само за себе си а и за бъдещото му/ми поколение. Колкото по добро образование има толкова в по добра обществена среда и материално положение  ще живее. За мен това е най важното.


Познавам случаят от около 20 г. През цялото това време този човек се мъчи да направи нещо за тези деца. Жалко.

Спомних си карикатурата на Радой Ралин  с прасето с опашка завита като подписът на Тато и с надпис "Сит търбух - към наука глух". ("Люти чушки")

Тук искам да допълня предишния си пост, а именно с избора. Ако децата ни завършат "навън" веднъж ще имат избор да се върнат в България или да останат. Но ако изберат второто, ще имат много голям избор. В България за да не гладуваш трябва да си избереш да се занимаваш с бизнес, ИТ и още няколко професии. А на Запад може да станеш социолог, етнограф, математик, учител, изследовател на Шекспир и пр. и пак няма да гладуваш. А ако направиш същия избор в България....
Защото ако гладуваш няма начин да не си нещастен. Но от там нататък, ако имаш достатъчно пари, щастието вече не е единствено в парите. Т.е. наистина има хора, които свързват успеха единствено с пари, но има и други хора, с други ценности. Важното е да можеш да избираш.

Навън трябва да хвърлиш доста повече труд, за да се докажеш сред емигрантите, най-вече тези от Азия. Под път и над път са. Подбиват цената на труда и ако тепърва почнеш да трупаш стаж дълго време може да нямаш доходи. Докато в БГ е доста по-лесно да започнеш бизнес и да изплуваш нагоре. Ако си наистина добър в една област и в БГ и в чужбина бързо ще си намираш работа, но вече имаш достатъчно стаж. И да - ако си в чужбина от голямо значение е кой университет си завършил и сред какви състуденти си бил, т.е. средата ти.

Радвам се, че темичката се посъживи, защото след като се включих чак видях, че предния пост е от преди повече от месец.

В статията, която пуснах, много ме впечатли ето тази статистика:

Last month, the results of the most recent Programme for International Student Assessment, or PISA, tests were announced. It was the first time that Chinese students had participated, and children from Shanghai ranked first in every single area. Students from the United States, meanwhile, came in seventeenth in reading, twenty-third in science, and an especially demoralizing thirty-first in math. This last ranking put American kids not just behind the Chinese, the Koreans, and the Singaporeans but also after the French, the Austrians, the Hungarians, the Slovenians, the Estonians, and the Poles.

Не бих коментирала методите на Чуа - не съм чела книгата, от друга страна тази жена принадлежи на една съвсем различна култура от моята и няма как да я разбера напълно...

Пускате много интересни линкове, отивам да чета.

Judy, благодаря че сподели за книгите - определено се заинтригувах.

Максим Бурханларски
http://mathematica-new.com/index.html
Има възможност за закупуване на книгата му. Интересен, но доста различен метод  от изучаваните в училище.

Някой знае ли как са озаглавени книгите му или да е чел нещо от него?
Навсякъде в интернета информацията е една и съща и нищо конкретно. Аз по природа съм много мнителен особенно когато в проблема има българско участие.

Така е .Стремежът към образование е част от културата на азиятците. В България всичко е лесно. С тази прогресираща девалвация на образованието и с този отлив на мозъци  до 10 г  ще сме страна на дипломираните "полуидиоти".

И за мен представлява интерес.

Искам да се върна на статията за китайските майки. Според мен, в България си има някакъв подобен тип женища. И в образованието ни има подобни "наченки" или  по-точно "останки" - всичко трябва да ти е трудно, гадно, дори да си унизен. Разбира се, може би в по-лека форма, отколкото при китайците или по-скоро, заради навлизащи западни разбирания, че обучението трябва да е по-забавно, взехме да се "поразваляме". Виждала съм какво правят бг майки на корта с децата си - просто е страшно! Виждала съм ги и на шахматни турнири, и на математически състезания. Предполагам, че и в изкуството са подобни методите. Чувала съм и за подобни възпитателни методи и при руснаците. Така че това при китайците хич не ме учудва и някакси не ми е новост. Учила съм в английска гимназия и първата година в "подгответо" учителите направо ни сриваха - още помня доста обиди. Имали сме преподаватели чужденици и сега си давам сметка колко по-забавно е било при тях.
В момента уча засилено друг чужд език и имах щастието две нива да ми преподават чужденци. Ученето наистина е песен с тях и страшно лесно се помни. За мен българските преподаватели са страхотни специалисти, но колкото и да се опитват да ни правят по-интересни часовете, си остава някакси това вътрешно разбиране, че всичко е много трудно, сложно и за да се справиш, трябва да ти е гадно, да си се скапал от учене и винаги се гонят някакви супер-супер високи резултати и грешки са недопустими, направо са срамни.
Да, но аз вече се разглезих - видях, че можело хем да ти е интересно, забавно, хем да научаваш повече. За съжаление констатирах колко десетки години сме назад в преподаването, например, от французите.

Търсих и аз информация за Максим Бурханларски, но наименования на книги не открих, нито намерих нещо конкретно за учението му.
Само обсъждания от хора, които май също не са запознати. То е като аз да го обсъждам, без да съм чела.
А ми възбуди любопитството.

Единичката, аз също имам опит с преподаватели- чужденци, също положителен.
Разговаряли сме и така съм научавала много повече и по- стабилно, отколкото когато съм била един прост слушател, който не е имал право да шуква, когато учителят говори и който е следвало да възпроизведе казаното /написаното/.