83rd Academy Awards OSCAR'2010 - началото на пътя

Да, Aurora, права си за ранния Тарантино. Усещат се алюзии с "Reservoir Dogs"... и май това е единственото, с което ще се съглася.
Оттам нататък почват нашите разминавания:
- началото на филма, сцената с обира и как чичо Раян избяга на полицаите ми се видя наивна и глупава. - на мен пък ми се видя адски оригинална / преследване с коли, което ни показаха "отвътре"; сякаш ние бяхме преследваните + разни други дреболии, които ми подействаха като добър аперитив - раздразниха ми апетита за още 
- Кери Мълиган гледа с големите си очи еднакво сърцераздирателно във всеки филм, в който се снима - какво ми пука дали гледа така и в другите си филми / тук това си е точно на мястото; наивна красавица, забъркала се вече с един тъпак; и сега е на път да налети точно "от трън, та на глог" - хем трябва да бъде закриляна, хем най-вероятно няма да може да разбере и приеме закрилата му....
още в началото - на първия забавен кадър, когато двамата се разминават в коридора и моята публика-барометър въздъхва "ето я и невъзможната любов"
което ни води до прословутата сцена в асансьора
- или целуваш мацка в асансьор и я прегръщаш с едната ръка, докато с другата хващаш злодея и му чупиш врата? - да, точно така го правиш, защото знаеш, че тази целувка ще ти е първа и последна; защото знаеш, че няма какво друго да направиш в този момент, освен да счупиш врата на злодея; а заради това мацката ще те гледа с тотален ужас и ти всъщност ще я загубиш, спасявайки я / и за мен това беше предадено перфектно - със забавения каданс, със смяната на осветлението, с начина на показване на боя... смея да предположа, че Гослинг го очаква втора номинация на MTV за целувка на годината 

уф, пак се увлякох, ама остана най-главното
сега за героя на Гослинг:
- толкова досаден и безсъдържателен с дългите си паузи между които не казваше нищо - ми такъв е, в едно от ревютата един критик беше казал "с тия не повече от 26 реплики в целия филм"... с тая клечка за зъби (бях убедена, че съм виждала поне десетина герои в разни екшъни и гангстерски филми с такива клечки...и аха да се сетя кой и къде точно  ) - не мисля, че е новост за Холивуд такъв герой / дългата върволица мълчаливци с патлаци, ножове и к'вото там се сетиш сигурно почва още от Богарт... пък може и преди него / само дето нашият е с чук 
- значи така носиш пакета с покупки на една жена и влизаш в следващия миг в живота й, а детето ти става пръв приятел на минутата - ми не знам, не се замислих върху това; по-скоро гледах, че единствените сцени, в които се усмихва са с нея и детето; и песничката "real human being... and a real hero" прозвуча първо, когато бяха заедно на реката
- и се носиш с оклепано в кръв яке навсякъде без никой да те спре? - ами не се носеше чак навсякъде, всичко си беше степенувано; първо му беше оклепано лицето (когато всъщност разбра, че нещата няма да свършат добре), после якето (когато вече нямаше особено значение дали ще го види някой така или не), накрая и обувките (вече със собствената му кръв, когато сядаше в колата)

Филмът наистина е бавен, леко протяжен на моменти, но тази протяжност нагнетява напрежението - и пак съдя по реакциите на гостите ми от вчера / в момента, в който един каза "айде бе, опънахте ми нервите вече, нещо трябва да почне да се случва"... и то почна да се случва ... престрелки, истински преследвания с коли (а не "наивни и глупави" като в началото), вилици в окото, сбогувания по мъжки (вие не си ли помислихте, че протяга ръка да затвори очите на Шанън, щото ние си го помислихме  ) и други такива работи...

За мен таймингът на забавянето и забързването на действието си беше ОК. За други явно не е бил...