Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 2

   Браво, страхотна темичка - смях се от сърце на много от историйте. Скоро ще разкажа и аз за моите тегоби 

Да се разпиша ,докато не съм забравила случките...
   1.)Помагам на една приятелка да си качи детската количка и за улеснение слагам на рамо нейната чанта,с бебешки принадлежности.Пристигаме у тях ,казвам и "Чао!"... и си тръгвам с нейната чанта на рамо.Щях да и я отмъкна ,ако не ми беше напомнила.
   2.)Излизам с моята детска количка,но трябва да взема дъждобрана от колата.Отключвам колата,взимам необходимото  и...след около час някъде мъжът ми звъни ядосан(бесен),че съм оставила колата отворена и ...ключът виси на вратата."Ела ,вълчо-изяж ме!"(както каза той)
    3.)Преди две-три години,пък ми се случи да вляза в чужда кола. Това стана когато с моя приятелка и и мъжете ни бяхме на ски.По-точно казано ,те караха ски,а ние останахме  на топличко в едно кафене,но тъй,като нямаше места си взехме кой кафето,кой чаят и решихме да си ги допием в колата.Хубаво,ама тая пуста кола взе нещо да ми се "опъва"...не ще да се отваря врататааа...Пообиколих всички врати,докато една от задните не се оказа отворена.Влезнах през нея и отвътре отворих другите.Настанихме се ние с моята приятелка и тъкмо взехме да си пием питиетата и...погледнах радиото."А,бе по-друго беше копчето за включване..."След като я стресирах с думите"Излизай веднага!Това не е нашата кола!" и изхвърчахме скорострелно ,около час ,някъде притеснени подпитвахме  идващите хора дали  тоя "Опел" е техен...Не можехме да оставим,все пак  чуждата кола кола отворена и без надзор.Не е за споменаване и факта,че нашият автомобил  беше друг цвят...

Ха-ха, и аз имам история с чужда кола и то каква. Имам среща на "аптека" - ъгъла на Витоша и Патриарха за непросветените, преди няколко години беше. Вървя от НДК в същата посока, звъни ми човека и вика: "бе, муци много е студено, чакам те в колата на М., той е паркирал отдясно." Викам - добре, ама как ще ви позная. Отговор - абе, той е СОТ-аджия, не помниш ли, на колата му пише СОТ-незнам си какво.
Правя аз 50-тина метра, виждам колата, беличка, сотаджийска отвсякъде, двамата юнака на предните седалки в гръб ми изглеждат точно като мойте хора. Отварям със замах задната врата, просвам се шумно и викам "Ба..и студа и сега кво ше праим?!"
Хора, не сте виждали по изтрещели и сковани от шубе мъжки физиономии  Беден ми е речника да ви опиша, как за части от секундата тези момци пребледняха, ама силно, очите им се разшириха и с нервен тик посегнаха към патлаците си. Какво ли им мина през главите на горките момчета, така и не узнах, но очевидно се бяха успали от парното в колата и живееха под стрес 
Мисля, че се окопитих преди тях, казах едно "Хи-хи, извинете. Обърках колата." и се измъкнах много бързо.

  Лелеее, ама то си е опасно да нападнеш сотаджии в гръб   

Ми да са си заключили колата - кой им е виновен 

Елси, забавно .

elsi ,ти "изби рибата" Представих си го "цветно".

Сутринта, много  бързам. Влизам в банята да се гримирам и по едно време усещам, че правя нещо нередно, обаче  не се усещам кво точно. Спирам... поглеждам. 
Нищо особено, де. Опитвах се да си гримирам очото с молива за устни. 

тази сутрин обличам на детето палтото да тръгваме за градина, но то нещо не ще... казвам и, че има място ... има щото палтото е моето...

Чета ви с интерес и усмивка. Нека и аз да споделя...
Майка ми е лекар. Беше "онова" време, без всякакви консумативи и хигиенни материали. А такива за еднократна употреба - няма. Та поради развален уред майка ми взела в къщи маски да ги извари и изсуши. Аз, студентка първи курс,ужасно разсеяна, се прибирам от лекции и намирам бележка: "На фризьор съм, довърши яденето". А мен ме гони ужасна хрема. Виждам на печката тенджара с нещо, топла, вдигам капака - някакво месо според мен. "Аха - мисля си - пак ще ядем гадно шкембе!Поне е сварено." Като добра дъщеря пускам котлона, хващам готварската книга и започвам - подправки, масло, мляко, чесън...Тъкмо всичко е готово, влиза баща ми, помирисва и доволен се "зарежда" с черпак и чиния над тенджарата. Бърка и чувам че нещо мърмори: "Сготвили, ама пак едро нарязано шкембето!". Точно да сипе и майка се прибира. Доволно казва :"Виждам че и супа си направила, браво, а мусаката във фурната - допече ли я?". 
"Каква мусака, нали шкембе си варила?". Никакво шкембе, аз бях "сготвила" парцалите по всички правила! Добре че баща ми не си и хапна.Много майтап отнесах, после ме питаха дали поне не съм помирисала какво е. Еми как да помириша,с този запушен нос...

 

Снощи се обажда приятел на мъжа ми и пита къде е .Мъжа ми отиде да закара свекъра да си вземе инсулин, че е диабетик.Аз обаче вместо да кажа ,че са отишли за инсулин, в устата ми незнайно от къде се изредиха кокаин и хероин.Около минута пелтечех отиде за,...отиде за... докато намеря точната дума.Добре че се сетих в крайна сметка за инсулин,ще щях да избия рибата с този кокаин.

А бе карай, все едно е, нали е ".....ин".

Аделинче,невероятна история

Невероятна направо!
 
Една позната младоженка пък правила кекс.
Бърка в шкафа и вади...брашното...
Бърка си кекса момичето, но на финала прави гипсова отливка.
То не било брашно, най ми било гипс.