Така де - нали за това говоря точно - ще дам - ако имам 
Това за Сф се отнасяше до мен - и до моето виждане.
Това за Сф се отнасяше до мен - и до моето виждане.
- Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.
За приложението на "западният модел" в българското семейство
...
Човече, нали точно това е идеята да живееш сам - да не се замисляш дали нарушаваш нечие спокойствие и да си гледаш твоето такова! Но в един момент ти писва, дори ако тези, с които живееш, да са твои приятели. Най-сигурният начин да скараш приятели или близки е да ги накараш да живеят заедно дълго време.
Човече, нали точно това е идеята да живееш сам - да не се замисляш дали нарушаваш нечие спокойствие и да си гледаш твоето такова! Но в един момент ти писва, дори ако тези, с които живееш, да са твои приятели. Най-сигурният начин да скараш приятели или близки е да ги накараш да живеят заедно дълго време.
Всеки е различен, аз сама не мога да живея, страхлива съм и не ми допада. Пък и когато бях у нас, колкото и да си говорим, с децата си човек най-много се съобразява. Когато се събереш да живееш с приятел/ка, нещата добиват малко по-различен вид, за мен си беше школа - да се научиш да живееш с друг човек, да видиш, че и ти и всеки си има кусури, които са спестявани от родителите, а това помага по-късно и в семейството. Не е задължително, разбира се, който иска да живее сам, който не - не
viliko, не мисля, че някой в темата мери по-назад или по-напред, хубаво е, че всеки си казва аргументите за позицията, има смисъл, да не разваляме хубавата тема със спор София-провинция. А за Стдетски град - аз също не го харесвам, но имах приятелка от София, която си направи регистрация в Димитровград, за да има право да кандидатства
така че всеки със странностите си 
така де - нали за товма говоря точно - ще дам - ако имам
Това за Сф се отнасяше до мен - и до моето виждане.
Това за Сф се отнасяше до мен - и до моето виждане.
И аз ще дам, но... да време - примерно, докато са студентки и несемейни.
Когато решат да са самостоятелни и да правят семейство, нека си купят сами /ако трябва ще им дам известна сума или ще им разреша да дават ползвания преди това апартамент под наем и да използват наема за изплащане на тяхното жилище, но да се бръкнат самите те и половинките им, за да усетят какво е сам да си осигуриш покрива/.
Т.е. при мен задължителните граници са: работа при пълнолетие и самостоятелно жилище за създаване на семейство. Допълнително обгрижване - не.
Има огромна разликах дали детето ти е на 22-23 г. и учи или е на 34-35 г. и има свои 1 или 2 деца, а още по-зле е да е над 40.
Защото познавам и още по-лоши варианти на мамини синчета на 45 и 52 г., на които мама купи апартаменти и ги издържа все още, а те продължават да си живеят с нея, че е по-удобно. Даже единият не се ожени, а другият се разведе, че мама отказа да издържа снахи. Единият не работи, че навремето мама го облъчваше, че заплащането в БГ не било подходящо за образованието му, а мама е пенсионерках и продължава да дава...
Азаф, това, което ти описваш - ще дам апартамент, ще дам пари, ще дам наема от другото жилите..., ми че то това си е направо да им уредиш живота! Ето, за точно това говорех! Ужким самостоятелни, ужким сами да си направят, сами да си купят, пък като удариш чертата се окаже, че повече от половината им е дадено, подарено, помогнато или както там щеш го наречи, но в никакъв случай не са започнали от гола поляна - да са на чуждо място, по квартири, пък да си търсят работа по обяви във вестника, пък да се оженят, пък да теглят ипотечен кредит, пък да си го плащат от заплатите, пък да си гледат децата, че да не тежат на родителите си!
Твоите приказки точно ми напомнят на децата с богати родители, дето всичко сами са си направили, само дето мама и тате са им купили по една фирмичка, подарили за завършването на гимназия хубава кола, после за сватбата нова апартамент или топло местенце в някоя блага институция!
Колкото до общежитието, понеже съм от провинцията, та да ви кажа! На общежитие навремето, сигурно и сега, живеят тези, които нямат друг избор. Да, блазни ги в началото купонджийската атмосфера, ама после гледат да си наемат някъде стая, пък ако са по-богати и гарсониера. Но има една критична маса от съквартиранти, които дори в тристаен апартамент не можеш да ги дишаш, колкото и да се харесвате и разбирате. Защото всеки иска да си живее своя живот.
Твоите приказки точно ми напомнят на децата с богати родители, дето всичко сами са си направили, само дето мама и тате са им купили по една фирмичка, подарили за завършването на гимназия хубава кола, после за сватбата нова апартамент или топло местенце в някоя блага институция!
Колкото до общежитието, понеже съм от провинцията, та да ви кажа! На общежитие навремето, сигурно и сега, живеят тези, които нямат друг избор. Да, блазни ги в началото купонджийската атмосфера, ама после гледат да си наемат някъде стая, пък ако са по-богати и гарсониера. Но има една критична маса от съквартиранти, които дори в тристаен апартамент не можеш да ги дишаш, колкото и да се харесвате и разбирате. Защото всеки иска да си живее своя живот.
... Ето, за точно това говорех! Ужким самостоятелни, ужким сами да си направят, сами да си купят, пък като удариш чертата се окаже, че повече от половината им е дадено, подарено, помогнато или както там щеш го наречи, но в никакъв случай не са започнали от гола поляна - да са на чуждо място, по квартири, пък да си търсят работа по обяви във вестника, пък да се оженят, пък да теглят ипотечен кредит, пък да си го плащат от заплатите, пък да си гледат децата, че да не тежат на родителите си! ...
Тя (и аз) пише за студетските им години. После надявам се да не се налага да й плащам тока и водата, нито да тегля кредит на нейно име ...
Сега се сетих за мой приятел софиянец не нам си кое коляно, в София имат 3 апартамента, около Майчин дом, това момче сега е 2 курс - в Благоевград, тук дори не си подаде документите да кандидатства, не че не обича родителите си, но не иска да живее повече с тях, а те не бяха съгласни той да излиза на квартира или да живее в др. от имотите им
така че ние хубаво си правим сметките, но не знаем един ден какво ще решат децата ни
Да, ще завърши, ще запише магистратура, после ще има вече добро образование и пак няма да му се работи на автомивка, нито мама ще се блазни от тая идея - та докато си намери подходяща работа - тя пак ще помага...После ще се ожени, мама ще вдигне сватбата, жена му може да е още студентка, та да завърши - свекито ще гледа бебето и ще готви вкъщи, та тя да ходи на лекци и тн до безкрай 
Няма планове тук. Има любов. Родителят винаги ще иска детето му да е добре, а вече как - варианти хиляди...
Няма планове тук. Има любов. Родителят винаги ще иска детето му да е добре, а вече как - варианти хиляди...
И какво им е на студентските години, нали ужким можеха да се издържат студентите поне наполовина с работа? Нали така било по цял свят! пък накрая се оказа, че ще им дадем апартамент, пък ще им дадем наем, пък ще ходят в събота и неделя да чистят кафе-машини, пък някой друг ще плаща тока, пък съквартирантите ще му плащат наем... Хайде, хайде, днес е студент, утре млад специалист без опит (който сега се изгражда), вдругиден младо семейство. И все ще се "помага", " дава заем" и с много увереност ще твърдим, че се оправят сами, а ние само мъъъъничко им помагаме я с жилище (защото не могат да се тъпчат в една гарсониера с бебето, я), я с кола (защото тази вече им е малка за бебешката количка), пък ще гледаме внучето, защото точно сега трябва мама и тати да градят кариера и нямат никакво време за бебето, я с нещо друго!
Хайде да си ги кажем, право куме в очи, нещата, вместо да ги извъртаме!
Ясно е, родители сме, каквото и да стане, колкото и да се пънем, че ги правим самостоятелни и ще ги оставим да си трошат главите, пак накрая няма да ги оставим да се мъчат! Все пак, от едно парче месо сме ги отгледали, сърце няма да ни даде!
Хайде да си ги кажем, право куме в очи, нещата, вместо да ги извъртаме!
Ясно е, родители сме, каквото и да стане, колкото и да се пънем, че ги правим самостоятелни и ще ги оставим да си трошат главите, пак накрая няма да ги оставим да се мъчат! Все пак, от едно парче месо сме ги отгледали, сърце няма да ни даде!
Andariel, казах, че ще дам - при нужда, ако се наложи и то, докато са студенти /и то при условие, че сами си осигуряват поне парите за купоните; ако не могат - да напускат университета и наистина да мият коли/. После не. И за децата не ми слагай чужди думи - казвала съм, че съм на мнение, че всеки трябва сам да си гледа децата.
Има разлика дали помагаш на детето си или му отглеждаш семейството.
За този вариант:няма и да мисля, защото ще го приема като личен родителски провал.
viliko, това пък с магистратурата няма изобщо да стане. Аз записах магистратура, когато вече имах работа /не първата, а постоянна/ и бях семейна. Нашите с това нямаха нищо общо, нито са ме издържали, нито мъжа мив са издържали.
А в описания филм, в който свекървата плаща сватбата, ще им набивам отсега в главите да не участват.
Някой друг ако ми беше платил сватбата, изобщо нямаше да се появя на нея.
На едно дете обикновено му е най-добре, когато само си определ какво и как, а не продължава да е на мама бебето.
Има разлика дали помагаш на детето си или му отглеждаш семейството.
За този вариант:
... Хайде, хайде, днес е студент, утре млад специалист без опит (който сега се изгражда), вдругиден младо семейство. И все ще се "помага", " дава заем" и с много увереност ще твърдим, че се оправят сами, а ние само мъъъъничко им помагаме я с жилище (защото не могат да се тъпчат в една гарсониера с бебето, я), я с кола (защото тази вече им е малка за бебешката количка), пък ще гледаме внучето, защото точно сега трябва мама и тати да градят кариера и нямат никакво време за бебето, я с нещо друго!
...
...
viliko, това пък с магистратурата няма изобщо да стане. Аз записах магистратура, когато вече имах работа /не първата, а постоянна/ и бях семейна. Нашите с това нямаха нищо общо, нито са ме издържали, нито мъжа мив са издържали.
А в описания филм, в който свекървата плаща сватбата, ще им набивам отсега в главите да не участват.
Някой друг ако ми беше платил сватбата, изобщо нямаше да се появя на нея.
На едно дете обикновено му е най-добре, когато само си определ какво и как, а не продължава да е на мама бебето.
... Сега се сетих за мой приятел софиянец не нам си кое коляно, в София имат 3 апартамента, около Майчин дом, това момче сега е 2 курс - в Благоевград, тук дори не си подаде документите да кандидатства, не че не обича родителите си, но не иска да живее повече с тях, а те не бяха съгласни той да излиза на квартира или да живее в др. от имотите им така че ние хубаво си правим сметките, но не знаем един ден какво ще решат децата ни
така че ние хубаво си правим сметките, но не знаем един ден какво ще решат децата ни Браво на това момче.
Andariel, аз не съм по крайностите в началото. Естествено, че на 18 г. и на 18 г. и 1 ден няма разлика и няма как да спи 1 месец под моста, за да спести пари за квартира. Но след 18 бих се радвала да живее сама, но аз да поемам някои неща, докато учи, квартира, храна, в разумни граници, не колкото тя поиска, защото тя може да поиска и мезонт 200 квадрата. След 25, дано я видя вече самостоятелна, без да ми се налага аз да й превеждам месечна сума или да дойде да живее при нас, пък, ако не стане ще си "суче" докато сме живи, няма да мие кеф и ще направя всичко възможно да я "отбия" по някое време и то не защото на мен няма да ми е приятно, а защото знам, че за нея е по-добре.
Ако са работили 4-5 г. през студентките години все за един наем ще имат. Дали ще им се даде през това време жилище или ще им се плаща квартира, като дойде времето ще видим. В нашия втори, който евентуално би станал за студентска квартира, със семейство няма как да остане, малък е, така или иначе ще им се наложи да търсят по-голямо. Бих помогнала с малко за началния тласък, но всичко си има граници
Всеки си има някакви очаквания от децата, няма модел, който да ми харесва хем на мен, хем на всички
И какво, свършва студетството, децата са с дипломата в джба, а ти си вземаш си апартамента обратно, затваряш кранчето отвсякъде и ги оставяш на свободен наем или да си теглят и плащат сами ипотечен заем със заплатата? Без нито лев или тухла да им дадеш?
Ако са работили 4-5 г. през студентките години все за един наем ще имат. Дали ще им се даде през това време жилище или ще им се плаща квартира, като дойде времето ще видим. В нашия втори, който евентуално би станал за студентска квартира, със семейство няма как да остане, малък е, така или иначе ще им се наложи да търсят по-голямо. Бих помогнала с малко за началния тласък, но всичко си има граници
Всеки си има някакви очаквания от децата, няма модел, който да ми харесва хем на мен, хем на всички
azaf, баба ми казваше "учи баба, да не рабтиш", може би затова
Всъщност моята идея е да стават нещата постепенно, в начаото с повечемоя помощ и постепенно тя да отслабва. Тази година, живот и здраве, ще правя 33, мъжът ми 36, не си представям да се изтъпанчим барабар с детето при някои от бабите ...
Всъщност моята идея е да стават нещата постепенно, в начаото с повечемоя помощ и постепенно тя да отслабва. Тази година, живот и здраве, ще правя 33, мъжът ми 36, не си представям да се изтъпанчим барабар с детето при някои от бабите ...
Еее, Човече, ти може и да не си го представяш, но за много хора си е съвсем в реда на нещата. 
Много ясно, че ще се тропнете с половинката и детето, хем ще ви помагат за гледането, хем няма да давате пари за наем... Я отиди в свекървенската тема, да видиш какво става! Не само, че е нормално, ми се и сърдят, що свекито се разпореждало в собствения си апартамент.
Много ясно, че ще се тропнете с половинката и детето, хем ще ви помагат за гледането, хем няма да давате пари за наем... Я отиди в свекървенската тема, да видиш какво става! Не само, че е нормално, ми се и сърдят, що свекито се разпореждало в собствения си апартамент.