Дори да не са последните ми пари,ако детето ми е поискало в заем,значи аз ще му дам заем.Трябва много внимателно да премисли,за какво ме моли и какви са му възможностите.Ако детето иска да купи кола за 40 000,направило си е сметката,че може да си позволи такава кола,то аз ще му дам 40 000 в заем и после ,когато ми ги върне,ако реша,мога да им купя нещо за 20 000,а може и да не го направя.Парите не се харчат просто така,освен ако не си глупак.И аз съм много внимателна в това отношение,защото уважавам труда,който е положен за тези пари.Дори да не е мой трудът,дори в наследство да съм получила нещо,аз оперирам много внимателно.И не бих направила услуга на детето си,ако просто така му подхвърля една солидна сума.
- Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.
За приложението на "западният модел" в българското семейство
аз бих дала и бих взела
всмисъл, семейството не е за да е само всичко супер.
да, случват се трудности ние поне си помагаме много.
и да, сигурно се рискуват отношения, но пък ние сме така възпитани, че отношенията ни са първостепенни.Не виждам защо трябва да се 'пазим' и да гледаме само по лекото да се върви в отношенията, струва ми се безумно аз да имам нужда, а брат ми да не помогне/или обратно.
Аз като мисля за джакпота какво ще го правя, първо за тях мисля... не мога да си представя да споделяме толкова много, а когато стане в-с за пари да се правим, че сме глухи
всмисъл, семейството не е за да е само всичко супер.
да, случват се трудности ние поне си помагаме много.
и да, сигурно се рискуват отношения, но пък ние сме така възпитани, че отношенията ни са първостепенни.Не виждам защо трябва да се 'пазим' и да гледаме само по лекото да се върви в отношенията, струва ми се безумно аз да имам нужда, а брат ми да не помогне/или обратно.
Аз като мисля за джакпота какво ще го правя, първо за тях мисля... не мога да си представя да споделяме толкова много, а когато стане в-с за пари да се правим, че сме глухи
Дори да не са последните ми пари,ако детето ми е поискало в заем,значи аз ще му дам заем.Трябва много внимателно да премисли,за какво ме моли и какви са му възможностите.Ако детето иска да купи кола за 40 000,направило си е сметката,че може да си позволи такава кола,то аз ще му дам 40 000 в заем и после ,когато ми ги върне,ако реша,мога да им купя нещо за 20 000,а може и да не го направя.Парите не се харчат просто така,освен ако не си глупак.И аз съм много внимателна в това отношение,защото уважавам труда,който е положен за тези пари.Дори да не е мой трудът,дори в наследство да съм получила нещо,аз оперирам много внимателно.И не бих направила услуга на детето си,ако просто така му подхвърля една солидна сума.
Това беше и моята логика, когато попитах.
И особено последното изречение.
А какъв модел е, според вас, вече голямото ти и самостоятелно дете да ти поиска голяма сума пари назаем /примерно, за жилище или за автомобил/ и ти да му ги дадеш наистина като /безлихвен/ заем, но да си държиш на месечните вноски, вкл. да очакваш и по-големи вноски, както и по-бързо изплащане /ако е по силите на "детето"/?
Не знам какъв е, но за мен е най-правилният. И дори да не става въпрос за единствените ми спестявания и голямата ми мечта, пак бих държала да си спазват месечните вноски. Това учи на финансова дисциплина и реален поглед върху парите. Не искам децата ми да смятат, че всичко мое им се полага по право. Искам да се научат да се грижат за себе си и това включва и финансите.
Много ясно, че ако нещо се случи и детето започне да изнемогва, няма да го оставя да гладува, но ако си мисли, че със заплата 800лв примерно, може да кара кола за 40К, а мама и тате ще му опростят "вноските" , много му здраве. Ще си я изгладува тази кола или ще се откаже от нея, докато може да си я позволи.
А за къде си пазиш тези пари всъщност? Леля ми си събираше за погребение...спомина се жената, ползваха ги децата, та и това е вариант.
Или въпросът е принципен? Сигурно.
Защото съм сигурна, че на до статъчно от нас, пишещите тук - родителите са помогнали безвъзмездно за покупка на жилище или кола или каквото и да било. Но понеже тук е гордост да се блъскаш самостоятелно, щото имаш гордост...та никой не си признава.
Или въпросът е принципен? Сигурно.
Защото съм сигурна, че на до статъчно от нас, пишещите тук - родителите са помогнали безвъзмездно за покупка на жилище или кола или каквото и да било. Но понеже тук е гордост да се блъскаш самостоятелно, щото имаш гордост...та никой не си признава.
Не е въпросът аз за какво си ги пазя. Въпросът е, че той трябва да се научи сам да се грижи за себе си! Или тя, все едно. А не да задоволявам капризи, щото мога, а децата да чакат на готово. Докога така? И наистина ли мислите, че е помощ?
И друг път съм давала този пример: Завършва младежът, има добра професия, с още по-добри переспективи. Стартова заплата някъде към 1200. Той е на 25 , живее при мама и тате и естествено едва изкарва месеца с тия пари.
Баща му му предлага да му купи апартамент, безлихвен заем, но той се ангажира всеки месец да му дава по 500лв , примерно(не знам точните цифри). След първоначалния шок, че като не си платиш тока го спират и че ако не напълниш хладилника в него не се появява нищо годно за ядене, след опити за мрънкане и "разсрочване" на вноската, нещата си идват на мястото. Младежът се взе в ръце, стабилизира си бюджета, дори пусна 2 приятели "на квартира" , да си делят разходите и нещата се наредиха. Десетина години по-късно заплатата му е 3 пъти по-голяма, има собствен апартамент, купен с лично негови пари, има самочувствие на човек, който се справя сам. И е много доволен, че баща му навремето е "тропнал по масата".
Не, че не е имало рамо от родител!
И никой нямаше да го остави гладен, ако примерно остане без работа. Но едно освестяване е било необходимо и е дало положителни резултати.
И друг път съм давала този пример: Завършва младежът, има добра професия, с още по-добри переспективи. Стартова заплата някъде към 1200. Той е на 25 , живее при мама и тате и естествено едва изкарва месеца с тия пари.
Баща му му предлага да му купи апартамент, безлихвен заем, но той се ангажира всеки месец да му дава по 500лв , примерно(не знам точните цифри). След първоначалния шок, че като не си платиш тока го спират и че ако не напълниш хладилника в него не се появява нищо годно за ядене, след опити за мрънкане и "разсрочване" на вноската, нещата си идват на мястото. Младежът се взе в ръце, стабилизира си бюджета, дори пусна 2 приятели "на квартира" , да си делят разходите и нещата се наредиха. Десетина години по-късно заплатата му е 3 пъти по-голяма, има собствен апартамент, купен с лично негови пари, има самочувствие на човек, който се справя сам. И е много доволен, че баща му навремето е "тропнал по масата". Не, че не е имало рамо от родител!
И никой нямаше да го остави гладен, ако примерно остане без работа. Но едно освестяване е било необходимо и е дало положителни резултати. 
Стартова заплата някъде към 1200. Той е на 25 , живее при мама и тате и естествено едва изкарва месеца с тия пари.
На тези условия може да се спестява 600-700 лв всеки месец ; на него едва му стигат, странно.
Ами, странно! Има хора, които и малко да взимат, могат да заделят някой лев. Има други, на които колкото им дадеш, толкова ще пръснат. 
Особено пък на младеж, с напълно безоблачно до момента битие. И по-фрапиращи случаи имам наоколо, но не ми се разказва. Някои са тотално финансово безумие. Да са живи и здрави хората, все повече да изкарват, че иначе ще е страшно!
Особено пък на младеж, с напълно безоблачно до момента битие. И по-фрапиращи случаи имам наоколо, но не ми се разказва. Някои са тотално финансово безумие. Да са живи и здрави хората, все повече да изкарват, че иначе ще е страшно!
Ако си разглезил детето от малко, нещата стоят другояче. Подобно поведение за мен не се редуцира на 25, а се възпитава от детството.
Аз съм имала трудни моменти и знам какво е да трябва да върнеш всяка стотинка, без оглед на доход или обстоятелства. Знам какво е. Няма да го причиня на детето си. Стига да мога де, защото...
Аз съм имала трудни моменти и знам какво е да трябва да върнеш всяка стотинка, без оглед на доход или обстоятелства. Знам какво е. Няма да го причиня на детето си. Стига да мога де, защото...
ми, че то, това с тока и хладилника човек го науччава още втория месец като отиде в чужд град! А взаимоотношеннията с хазяите имат много сериозен дисциплиниращ ефект - ако не си платиш, си намираш багаже пред вратата или задържат депозита и те гонят. Та, затова не вярвам в заемите между родители и деца - родителят винаги ще си пожали детето и няма да прави проблем с вноските и накрая пак стигаме до същото - родителят просто е дал, а не заел, с тази разлика, че не се назовава в прав текст в началото, а се минава през нерви и мъки.
Даваш кола и апартамент. В рамките, в които детего може да си позволи.
Каква е разликата? Даваш на детето достатъчно, на хазяина - също.
ми, че то, това с тока и хладилника човек го науччава още втория месец като отиде в чужд град! А взаимоотношеннията с хазяите имат много сериозен дисциплиниращ ефект - ако не си платиш, си намираш багаже пред вратата или задържат депозита и те гонят. Та, затова не вярвам в заемите между родители и деца - родителят винаги ще си пожали детето и няма да прави проблем с вноските и накрая пак стигаме до същото - родителят просто е дал, а не заел, с тази разлика, че не се назовава в прав текст в началото, а се минава през нерви и мъки.
Каква е разликата? Даваш на детето достатъчно, на хазяина - също.
Андариел, какво предлагаш? Да го прати на квартира, че да го изгонят? Или да го накара да тегли заем от банка, за да не може да се измъква от плащанията? Ти не вярваш, но примерът е съвсем реален. Авторитетът на бащата е бил достатъчен.
Вилико, повечето хора, които са мизерствали, правят всичко възможно да предпазят децата си. Нормално е! Но понякога така се размива границата, че вместо услуга им нанасят вреда. И сигурно е много трудно, да видиш детето да се притеснява и да се въздържиш от помощ. Но по един или друг начин този урок ще бъде научен, по-лесният е от родителите, според мен.
А за примера, който дадох: Еее, стига де! За каква мизерия говорим, при 700-800 остатъчен доход за сам човек.
Вилико, повечето хора, които са мизерствали, правят всичко възможно да предпазят децата си. Нормално е! Но понякога така се размива границата, че вместо услуга им нанасят вреда. И сигурно е много трудно, да видиш детето да се притеснява и да се въздържиш от помощ. Но по един или друг начин този урок ще бъде научен, по-лесният е от родителите, според мен.
А за примера, който дадох: Еее, стига де! За каква мизерия говорим, при 700-800 остатъчен доход за сам човек.
Не разбрах за коя разлика говориш, но предполагам.
Не е същото, защото не можеш хем да си родител, хем да си хазяин, или банка! Това е конфликт между понятията и ролите. Като родитеел имаш емоционална обвързаност и едва ли ще изхвърлиш багажа на детето си на площадката, ако не ти дава редовно "наема", нито ще начислиш наказателни лихви и ще заплашиш, че ще пуснеш апартамента на публичен търг! Докато хазяинът и банката по никакъв начин не са емоционално обвързани, а само административно и финансово.
огг, значи пак стигаме до същото нещо - все пак отношението към детето е мнооого по-различно дори по отношение на заемите! Иначе детето ще бъде "изгонено"! Тогава за каква самостоятелност става въпрос? какво се правим тук на голямата работа! Всичко е ясно - правим се, че даваме заем, обаче не изискваме същата финансова дисциплина, каквато би изисквала една банка или хазяин! За мен всичко останало е дрън-дрън!
Не е същото, защото не можеш хем да си родител, хем да си хазяин, или банка! Това е конфликт между понятията и ролите. Като родитеел имаш емоционална обвързаност и едва ли ще изхвърлиш багажа на детето си на площадката, ако не ти дава редовно "наема", нито ще начислиш наказателни лихви и ще заплашиш, че ще пуснеш апартамента на публичен търг! Докато хазяинът и банката по никакъв начин не са емоционално обвързани, а само административно и финансово.
огг, значи пак стигаме до същото нещо - все пак отношението към детето е мнооого по-различно дори по отношение на заемите! Иначе детето ще бъде "изгонено"! Тогава за каква самостоятелност става въпрос? какво се правим тук на голямата работа! Всичко е ясно - правим се, че даваме заем, обаче не изискваме същата финансова дисциплина, каквато би изисквала една банка или хазяин! За мен всичко останало е дрън-дрън!
какво се правим тук на голямата работа! Всичко е ясно - правим се, че даваме заем, обаче не изискваме същата финансова дисциплина, каквато би изисквала една банка или хазяин! За мен всичко останало е дрън-дрън!
Баш така се оказва. С изключение на родители, които като хора са по-студени, но те често живеят отделно, по чужбините, бабите са им гледали децата и децата не са свикнали да разчитат на тях, като наблюдавано от мен явление.