SUPERNATURAL - Surviving Christmas and New Year's Eve

Ехх, само ЧЛЕНуване ви е в главата, тва си е...
Соня, какво беше това, кога го сънува ... Лееееко се разтекох на работа

Аморе, кво невероятно съвпадение, и аз обожавам тези сцени, ама наистина

Галя, да те питам, абе дали му ружат бузките или просто са си такива, вчера докато гледах един епизод пак ги забелязах как червенеят, направо ммммм... Ама на едно място и Дийн беше с такива...

Хе, как ме питаш, все едно пия от извора  
Ми знам ли, едва ли го ружат, може да го пощипва някоя мома от подръжката ( е това е работа!) Ама забелязваш ли, че напоследък не му се червят така, а ако е било младежко изчервяване, което за съжаление  е израсъл.  

момичета ще извинявате, че ви занимавам със стари неща...

ама докато гледам няма как да не споделя с вас култовите лафове...

от сегашната серия (която гледам сега) 4 сезон - 10 - серията за Ана ангелът

Дийн и Ана разговарят защо тя е искала да стане човек:

Ана: Имате лоялност и прошка. Любов.
Дийн: Болка.
Ана: Шоколадова торта.
Дийн: Вина.
Ана: Секс.
Дийн: Тук вече ме хвана.


-----
другото

Дийн:
ангел и демон седят на задната седалка. Това е като начало на лош виц или писмо до порно списание.

 

хайде после пак ще ви досаждам с изрезки от миналото

Аааааааа тез наистина са много добри .....
В един друг форум имаше цяла тема за лафовете ... Попикавала съм се от смях .....

Гале  мерси за поздрава, знаеш как да ме погъделичкаш 

А за Сами ако няма кой да му Щипе бузките сега .... аз се записвам ... винаги готова   

А готова ли си да продължиш Епизод 2? 

разбира се  само минутка и сън на него

Бре вчера щях да ви пиша,ама не ми се получи от тела,та чак днес

Да  е жива и здрава патронката и да са винаги толкова щастливи


Знаех,че с теб ща са разберем
У майнатаулър викаш да пием каЙве,ама като сме от северна българия

Сонче страшен сън би,цепи мрака ,това скорошен сън ли е или е повлиян от вамповете пръзнЪй си

Дейна честит аватар много си фешан тъй

п.п Да ва почерпя за взетия изпит днес

с младите сладка на темата

Аз не знам кво се мотате, а не почвате да пишете наново, вдъхновение ли липсва или...

Галче, питам теб, щот сведенията са ми, че точно от извора пиеш
Белс, това е култов разговор

- Вие намерете пръст от тристагодишен гроб, кръв от агне и пера от черна, червена и бяла кокошка - изимитира Дийн гласа на Кас - каза го така сякаш е като да отидеш и да го купиш.
- Дийн, трябва да действа ме бързо- Сам се запъти към колата- имаме само два дена ...
- Даааа или брат ти Ще се пържи пак в Ада- сарказмът на Дийн беше неприкрит - Някакви идеи от къде да намерим всичките "продукти" ?????
Сам грабна телефона
- На кого се обаждаш? Не ми казвай, че звъниш отново на Руби !!!
- Шшшшшттттт .... Боби? - Сам започна да му обяснява да две на три картинката.
- И така, това което искам от теб е да погледнеш дали има наблизо някакво старинно гробище.- каза Сам - другото мисля може да го намерим в някоя ферма.
- Ще потърся и Ще ви се обадя- каза Боби и затвори.
 Сам гледаше през прозореца, премисляйки всичко. Връщаше назад лентата от отминалата нощ с цел да види някъде пукнатина. Бяха изкарали късмет с джина, но сега работата стана дори по дебела.
- Дийн, тук- извика Сам- "ранчо Бриджууд".
Дийн наби спирачки. Вкара задна и бавно се придвижи до табелата. Спогледаха се и си кимнаха. Подкараха към ранчото. Макар и денем, гората край пътя не беше никак дружелюбна. Видяха къщата и се запътиха към нея.
Беше стара постройка на два етажа. Боята й бе избеляла и олющена на много места. Вратата на верандата бе килната на една страна. Имаха чувството че всеки момент Ще падне. Качвайки се по стълбите, те скърцаха заплашително.
- Кои сте вие и какво искате?- чу се мъжки глас идващ от вътрешността на къщата.
- Добър ден, ние сме фермери и търсим стока. Та исках ме да ви купим малко пилета ако е възможно? - каза Сам с най благия си тон.
- Отидете на борсата, аз няма какво да ви предложа.- каза гласа и се чу зареждане на пушка- напуснете имота ми.
- Господине, мисля че няма нужда от пушката, след като не ви интересува продажбата, Ще си отидем по живо по здраво- отговори му Дийн- просто исках ме стока която е добра, а на борсата не знае човек на какво Ще попадне ....
- Вярно е.- каза гласа и се приближи до вратата.- какво ви интересува?
- Ами някоя и друга кокошка .... агнета .... ппппрасета- последното Сам го каза доста колебливо.
- Не ми приличате на фермери - човекът пред тях ги изгледа подозрително
- Така е, начинаещи сме - подсмихна се Дийн.
- Лияяяяя, донеси нещо за пиене. Имаме гости.- викна домакина. Аз съм г-н Бриджууд.
- Джон и Лий Макферсън. Приятно ние .
След малко се появи Лия, високо и едро момиче, с не много дълга коса, чийто цвят бе неопределен от прекаленото боядисване и леко сплъстена, носейки кана с черна течност. Виждайки момчетата тя бързо прилиза косата с едната си ръка и се усмихна чаровно, показвайки ред развалени зъби.

Докато стигнем края му, цял роман може да напишем ... 

Плами, честито за изпита  

В кой епизод, къде, кога, колко пъти?! Ох, задъхах се предварително .



plami,
За още много взети изпити да почерпиш така  !

bichi,
Лия много ми хареса.
Ще си замълча за един тракторист, 'спасил' Импала в беда .

Седнаха на верандата.
Странната течност беше насипана в чаши и Сам и Дийн бяха подканени да опитат.
Двамата с голяма доза нежелание допряха чернилката до устните си, но скоро установиха, че това е просто сок от касис.
Лия през цялото време местеше погледа си ту върху единия, ту върху другия брат. Очевидно й беше изключително трудно да прецени кой й харесва повече.
- Да говорим за бизнеса – каза господин Бриджууд след продължително оригване. – Значи искате пилета, агнета, прасета....
- Всъщност, само пилета и агне – побърза да уточни Дийн, хвърляйки предупредителен поглед на Сам, с който искаше да му каже „Да не си гъкнал отново за тия тъпи прасета!”
- Моите пилета са добри – удари го на хвалба стопанинът. – Добре ги гледам, добре ги храня. Спят в естествена постеля, да не мислите, че ги държа на гол бетон...
- Да, да, чудесно – отвърна припряно Дийн, - дали можем да ги видим?
Господин Бриджууд ги поведе към задния двор. След тях се помъкна и дъщеря му, шляпайки с покъсаните си чехли.
Не след дълго в един чувал бяха сложени няколко кокошки с различен цвят, а едно малко агне беше натикано безжалостно в багажника. Тъжното му блеене можеше да скъса сърцето и на най-коравия човек. От кошарата се обаждаше майка му – светла овца с хубаво, меко руно.
Платиха и побързаха да си тръгнат.
- Сам, Импалата никога няма да ми прости това, че я превърнах в зоопарк! – каза ядосано Дийн.
- Нямаше къде да натикаме всичките тези животни.
- Да, но овца в багажника е вече прекалено!
- Това е само едно агънце, стига си се впрягал.
Дийн присви устни.
- Кажи го на колата – измърмори той и погали волана с обич.

Благодаря ти Бичи


Ха спокойно ся се почва тъй е първия ми изпит за сезоня ,остават още 4 .......тъй чи нема страшно ,ща черпя


Гледай само как Дийн са грижи за теб,требва му го признаем

 


След малко телефонът иззвъня. Беше боби ...
-Какво откри Боби?- изстреля Сам
- На 15 мили на изток от мястото къде сте има стара гробница. Всъщност е семейно имение на много стар род и е известно, че винаги погребват фамилните си на .... задната веранда, така да се каже.- каза Боби- трябва да потърсите най стария гроб. Мисля, че може да е в някаква гробница ....
- Ок, Боби, благодаря ти- каза Сам - А как се казва имението?
Тишина.
- Боби, там ли си? - Сам леко се притесни
- Ъъъъъ, да да ... Имението се казва "Алистер Хаус".
При думите му Дийн изтръпна.
- Това  е само съвпадение нали Боби?- Дийн не можеше да повярва.
- Всъщност е имение, купено преди  много години, миналия век от Магьосника Алистър Краули .... Не мисля че е свързан с нито един от двамата. Но имайте го в предвид момчета.
Дийн подкара по бързо Импалата, на което тя доволно поддаде.
Когато стигнаха до имението, беше започнало да се свечерява. Спряха далеч от него и решиха да отидат до там пеша. Цялото бе за обградено с ограда от жива плет. Желязната врата бе висока над три метра и прилично ръждясала от времето. Тръгнаха покрай нея, докато не откриха малка пролука в плетта. Влезнаха и се озоваха на празно поле. Нямаше къде да се скрият, но и виждайки тъмната къща, нямаше смисъл. Всичко бе запустяло. Сам запали фенерчето и тръгнаха към имението. Колкото по приближаваха толкова къщата ставаше по голяма и по зловеща. Тъмни прозорци, старо имение .... това вещаеше само едно .... призраци.
Заобиколиха и видяха в далечината гробищата, а на сред тях се виждаше и малка гробница.

Онагледявам:
(цък; игнорирайте фигурата на стълбите)

И не мога да не споделя това с вас:

- много ми хареса .

    Импалкаааа 

ти ще си ни разказът в картинки ...