Публикувана: 3 ян. 2011, 11:45 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2011, 22:50 ч.

Не искам тази чаша, а другата!

7 352
144
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как трябва да се справяме с капризите на детето?
Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как трябва да се справяме с капризите на детето?
  
  Подходящият начин за справяне с капризите на детето включва ограничаване на избора до две неща, които то може да избере самостоятелно. Ако избере нещо извън предложените варианти и не може да се аргументира, родителите могат да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се налага някои неща, когато е необходимо, но също така да се обяснява на детето защо това се прави.
- Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
  
  Когато детето проявява капризи преди сън, важно е да се прояви разбиране, търпение и да се избягва ненужно изнервяне на обстановката. Децата се уморяват бързо и не могат да контролират емоциите си, затова е важно да проявите разбиране и да помогнете на детето да се успокои, без да причинявате ненужен стрес.
- Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
  
  При избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи, е важно да ограничите възможностите до две опции. Ако избере нещо извън тези варианти и не може да обясни защо го иска, родителите могат любезно да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се поддържа баланс между налагане на граници и обяснение на причините зад тях, когато е необходимо.
- Какви са различните подходи на родителите при отглеждането на децата?
- Какви са някои от методите, които родителите използват за справяне с капризите на децата?

3 ян. 2011, 11:45 ч.

Мнения: 503

Как реагирате, когато детето ви се инати по каквато и да е причина (кисело, недоспало, разглезено) и започне с дребните капризи тип "Не тази чаша, а другата (често еднаква с първата)", "Не искам това одеяло, а другото", "Не това, а онова..."? Защото според мен няма проблем детето да си избере нещо, но преди да го вземем и да влезе в употреба. След като съм наляла сок в една чаша, се дразня, че детето от единия инат иска да налея сока в другата чаша или че иска от другия сок без да е опитало нито един от двата и без да знае какво избира. Смятам това за излишно глезене. Преди поддавах на подобни глупости и детето свикна, та после изкорених навика изведнъж. Имахме 2 сока (портокал и праскова - еднакви на цвят), от които детето не беше пробвало (да не кажете, че вкусът на единия му е харесал повече). Питах го дали иска сок, каза да, налях му портокаловия в неговата чашка, а той започна да се тръшка, че бил искал от другия сок (и двата неразпечатани до преди минута... ooooh!

Вярно, че беше на обяд и време за спане, и двамата леко изнервени, но никога не съм го намирала за извинение за инатене). Дадох му сока и като започна един рев, че не искал тоя сок, а другия... Взех сока ("Като не искаш, няма сок") и го заведох в стаята да се преоблича в пижамата за лягане. То едно мрънкане, рев, не се тръшкаше, но толкова дълго не е мрънкал за нищо напоследък, беше си жаден сигурно. Накрая (след 20 минути) го попитах дали иска сок, каза да и му дадох налятия вече в чашата. Никакви претенции, изпи си го и остана доволен.
Знам, че много родители смятат, че трябва да се връзваме на такива капризи, но защо? Аз не мога просто да си обясня защо трябва да сменям чинийка с друга, еднаква на нея и т.н. Детето има избор, когато има някакво дребно значение дали ще е едното или другото (и когато знае разликата между двете), но когато въобще, ама грам няма никакво значение дали ще е това или другото, трябва ли да угаждам и ако да - защо?
П.С. Ще си променя подхода, ако има смислена причина, за която не съм се сетила.

# 1 3 ян. 2011, 11:52 ч.

София
Мнения: 46 924

ми не помня да ми се е случвало с моето...не и системно.
никога не го питам в каква чаша иска -0 просто наливам, ако ще да пие, ако ще не...ако не пие значи не е жадно.
ако ме е помолил за одеало и като го донеса, каже не това, а другото...ще му угодя ест...ако ми каже после ааа не това, а онова...ще му кажа да ходи да си вземе което иска просто или да си седи без...
аз не знам някой, да се съобразява с подобен тип капризи...освен ако например не искаш да го поглезиш когато емного болно или нещо такова...

# 2 3 ян. 2011, 12:05 ч.

Мнения: 47 352

Зависи. Ако иска да излезе в снега по сандали, само защото са червени, а ботушите са й розови, не бих разрешила. Ако иска да яде хамбургер, вместо вечеря, пак не бих, но може да не яде, ако не иска. Всичко е много относително. Ти предполагам също сама избираш от коя чаша и какъв сок да пиеш, дори да са еднакви, а само цветът е различен. Когато има повече от 1 аналогични неща, питам преди да дам, не налагам собствения си избор.

# 3 3 ян. 2011, 12:06 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 03 яну 2011, 12:05

тъкмо това щях да напиша Peace

# 4 3 ян. 2011, 12:28 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 03 яну 2011, 12:05

Ти предполагам също сама избираш от коя чаша и какъв сок да пиеш, дори да са еднакви, а само цветът е различен. Когато има повече от 1 аналогични неща, питам преди да дам, не налагам собствения си избор.

Аз специално гледам да не питам много, че познавам една майка, която пита 2-3 годишното си дете за всичко - "Искаш ли да отидем на гости у леля", "Искаш ли да вечеряме навън", "Искаш ли да излезем на разходка", "Искаш ли сега да ядем", за всичко го пита дали иска и детето така жестоко се инати, ако случайно нещо не стане на неговото или пропуснат да го попитат дали иска, а също много добре знае какво другите искат от него и нарочно отказва като го питат "Искаш ли" и майката след отказа започва да го убеждава, ама все едно приказва с разумен 30-годишен човек, който има основания зад отказа си ooooh!

Ужас е! Затова най-многото, което правя е да кажа "Хайде да..." или много, много рядко да питам дали иска и то само ако няма значение дали ще каже да или не. Особено ако става въпрос за чаши (нали бях така), след всяко "Тази чаша ли искаш или онази" започва едно неколкоминутно избиране и чудене коя чаша е по-хубава #Crazy

И посегна ли към едната, веднага се изисква другата. Та спрях да питам, да не стане при нас като при онази майка, която нищо не може да откаже на детето си. Тя просто е сама и явно има нужда от компания на нейната възраст, но вкъщи намира само детенцето.
Колкото до чашите, съвсем откровено, хващам първата попаднала ми подръка и си наливам сок в нея, ако не е мръсна. Като малка си имах своя чаша, то и сега имам "своя", но някак така се получава, че който която и чаша да вземе, няма никакво значение. Всички отиват в мивката накрая.

# 5 3 ян. 2011, 12:55 ч.

Мнения: 1 807

Цитат на: Victory в пн, 03 яну 2011, 11:45

За маловажни неща реагирам в зависимост дали аз съм кисела или спокойна, т.е или ще се тросна и мърморя, или ще обясня спокойно, или въобще няма да направя проблем. Но щерката вече порасна и тези капризи стават все по-редки.

# 6 3 ян. 2011, 13:14 ч.

Мнения: 2 457

И ние сме горе долу така. Купих красиви детски лъжички, различни цветове, но тя иска да си избира с кой цвят да си изяде супичката, с какъв цвят сламка да си изпие сокчето. Нямам против това, нека да има право на избор, това може би кара детето да се чувства по-значимо, знам ли. Разбира се, ако поиска да излезне по блуза през зимата -няма да стане. Но за чаши, чинийки и други такива неща - може да има думата Peace

# 7 3 ян. 2011, 13:53 ч.

Pb
Мнения: 1 183

И детето си има предпочитания, за мен е нормално да е така, но има и граници - поставям ги интуитивно и обикновено това става, когато вече усещам, че ме пробва до къде ще ми стигне търпението. Ако положението е станало напечено, виждам, че думите не помагат и го "хапят мухите", оставям го да се успокои и след няколко минути всичко е ток.
Например, често не харесва лъжицата, която съм му сложила на масата. Казвам му да отиде да си вземе, каквато му хареса. Ако отиде, ще яде с каквато иска, ако не, с каквато аз съм дала. Ако сме на вън и магазина вече е затворен, а поиска дъвка, му обяснявам, че магазина не работи. Ако въпреки това започне да се тръшка, му казвам, ето го магазина, като можеш, отиди и си вземи. И млъква. Подобна ситуация със соковете ми се случи преди няколко дена. Налях му, затръшка се за другия, обясних му защо няма да му дам от другия и оставих чашата. След бурята от инати, след няколко минути се примъкна и си изпи сока. и още, и още подобни...
А това, че детето ти проявява капризи преди сън смекчава ситуацията. Все пак са малки, бързо се изморяват и като добавим, че при тях всичко е първосигнално и не могат да си въздържат емоциите, следва да проявяваме разбиране. Гледам да стискам зъби в такива моменти, да го забаламосам и по-бързо да си легне. Разбира се, не винаги се получава, така както искам.

# 8 3 ян. 2011, 14:03 ч.

Мнения: 503

Цитат на: елхичка в пн, 03 яну 2011, 13:53

Този подход ми хареса, малко по-мек от моя, но не и разглезващ. Особено ситуацията с дъвката от магазина или това, че даваш нещо, а детето ако иска друго от същия вид, отива само да си вземе. Май ще коригирам някои неща в реакцията си.

# 9 3 ян. 2011, 14:09 ч.

София
Мнения: 46 924

добре де, ако детето не иска чашата , в която си наляла сок, а другата - къде е разликата то ли ще си я вземе или ти? просто те мързи да прелееш ли?
и нещо друго се зачудих - без да е опитало нито един от двата и без да знае какво избира - как така не знае... за първи път ще пие и двата сока през живота си ли? според мен ако има портокалов и киви, да речем сок, дори и да не ги е опитало в момента детето пределно ясно знае кой какъв е и може да направи съвсем адекватен избор...
по принци може да се случи и да си промени мнението изведнъж и понякога...не като практика - тогава не е проблем ти да налееш друг сок, пък този да изпиеш...и това не е глезене....

# 10 3 ян. 2011, 14:42 ч.

Мнения: 24 631

О боже, вместо да изтърпя двадесетминутно мрънкане само за да се наложа, щом иска другата чаша, ще я прелея за един миг и толкова. Въпроса приключва. В края на краищата ако можеше да си вземе чаша само нямаше да иска от мен и да стават тия драми... Възприела съм твърдия принцип да не отказвам нищо, което след една година ще може да направи и само. Смятам, че не е честно да отказвам нещо само защото в момента не е достатъчно голямо за да си го вземе без да ме занимава.
И без чорапи съм я пускала да излиза зимата - тя мрази чорапи и прави истерии. Така ли - твоя работа, хайде тогава само по обувки. На три крачки от входа каза - мамо, студено ми е на краката и най-дружелюбно се обухме.
Оставям я максимално възможно да си избира, да си сменя решенията, да капризничи за дреболии и чаши - само че - вземи си сама, мама не иска да се разкарва за друга лъжица.
И да, аз също обяснявам като на 30-годишен човек. Все нещо им влиза в кратунките.

# 11 3 ян. 2011, 15:00 ч.

София
Мнения: 9 517

Аз пък съм забелязала, че когато се опитвам да се налагам, драмите са непрестанни. Затова съм се ограничила до важните неща - в сняг се ходи с апрески, иначе ако няма сняг зимата може и с маратонки, задължително с чорапи и яке - ако искаш на вън, ще трябва да го изпълниш. Шапката също е задължителна зимата. Обаче имаме по две якета - могат да си изберат цвета, имаме по два чифта апрески - от тях зависи, кои ще обуят и т.н. Синът си вече съм го оставила дори сам да решава повечето неща, вкл. какво да обуе, като излиза на вън, само правя забележка когато се насочи към маратонките в големи снегове, сам решава кога ще яде, дори на 01 януари ми отказа закуска - ок, няма закуска, вярно, че обядва в 11,30 ч., но смятам, че вече е голям и може да прецени сам /естествено нямаше да го оставя и без обяд, но той не знае, нали Wink

/. Той, естествено, си взима това, което желае сам, ситното го работи - моли бати да му даде желаната чинийка например Simple Smile

За дребните неща винаги питам - кой сок искаш, коя чаша искаш, с коя лъжица ще ядеш и т.н.... и общо взето живеем спокойно Peace

# 12 3 ян. 2011, 15:18 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Iris04 в пн, 03 яну 2011, 14:42

О боже, вместо да изтърпя двадесетминутно мрънкане само за да се наложа, щом иска другата чаша, ще я прелея за един миг и толкова. Въпроса приключва.

Днес ще прелееш сок, утре ще е израснало с впечатлението, че каквото ти каже, си длъжна да го правиш, и че всеки е длъжен да се съобразява единствено с него, но не и той с останалите. Има модел на мислене, който се развива вследствие от това, че 2-годишното като каже нещо, всички се съобразяват, но е труден за обяснение с думи, а впоследствие е труден за разбиране - "Какво го е причинило, защо такъв стана, уж добре го възпитавахме".

Цитат на: Iris04 в пн, 03 яну 2011, 14:42

В края на краищата ако можеше да си вземе чаша само нямаше да иска от мен и да стават тия драми...

Въпросът е защо му е друга чаша, след като ти си му дала?

Цитат на: Iris04 в пн, 03 яну 2011, 14:42

Възприела съм твърдия принцип да не отказвам нищо, което след една година ще може да направи и само. Смятам, че не е честно да отказвам нещо само защото в момента не е достатъчно голямо за да си го вземе без да ме занимава.

А да те мотае да сменяш и да правиш разни акробатики, докато му угодиш на ината? Това мислиш ли, че след една година ще се оправи, само защото детето ще може само да си прави както иска нещата? Ще се задълбочи, вероятно в други насоки от живота ви, според ситуациите, които ще възникват тогава.

Цитат на: Iris04 в пн, 03 яну 2011, 14:42

И без чорапи съм я пускала да излиза зимата - тя мрази чорапи и прави истерии. Така ли - твоя работа, хайде тогава само по обувки. На три крачки от входа каза - мамо, студено ми е на краката и най-дружелюбно се обухме.

Дотам не искам да стигам. Детето е малко и още развива представата си за това какво е правилно, какво е нормално, създава рамки за нещата. Ако го пусна без чорапи може да не му стане студено, а утре да поиска да излезе по тениска през зимата и да се върне с пневмония.

Цитат на: Iris04 в пн, 03 яну 2011, 14:42

И да, аз също обяснявам като на 30-годишен човек. Все нещо им влиза в кратунките.

Има причина децата да не са на 30 години и да не трябва да им се говори като на 30-годишни. Да обясниш нещо на дете е едно. Да го обясниш на 30-годишен е друго. Да помолиш дете и 30-годишен за нещо са две съвсем различни неща, защото зад отказа на 30-годишният ще стоят ред логични и смислени причини, а зад отказа на детето ще стои само една, най-често инат. Зад съгласието на 30-годишният пак ще стоят ред причини, а зад съгласието на детето ще стоят или моментното неосъзнаване, че някой "му се налага", или желанието да се хареса на мама...

# 13 3 ян. 2011, 15:25 ч.

Мнения: 7 837

Виктори, екстремизмът ти е умиляващ. Simple Smile

# 14 3 ян. 2011, 15:35 ч.

Мнения: 1 072

Виктори, като цяло те подкрепям, макар че май донякъде си си виновна сама, защото казваш, че си угаждала, после ти е прекипяло и си спряла Confused

Аз ако ще предоставям избор, го правя преди самия избор, в смисъл, например имаме 2 чаши от ОМВ една с магарето и втора със Шрек и преди да сипя питам в коя от двете ще пие днес. Питам днес сок ли ще пие или мляко (но не предлагам 2-3 вида сок). Вадя 2 щамповани фланели с дълъг ръкав и питам коя от двете избира за днес. Важно е изборът да е контролиран и да е сведен до 2 неща, избрани от теб.
Тръшкането по всякакъв повод е пресечено доста отдявна и не се практикува в нашата къща. Въпрос на постоянство при налагането на правила за поведение Peace

Препоръчани теми

Лапане на пръсти от 5г дете

Детето не се отделя от мен

Детето ми аутист ли е ?

Бяло слузесто течение с кръв

Причина:

Причина: