Зимната ни приказка продължава - Франция 27

  • 34 348
  • 732
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 194
Боби, стискаме още палци, засега има ефект Wink

Аз нали знаете, че си успокоявам стреса като си организирам ваканции (на 95 процента от които не ходим, ама обичам да се правя на туроператор hahaha). Та сега си мисля за април!!!, искам някакъв жит със стаж понита за децата. Някой има ли идея, ходил ли е, да препоръча...
( В сайта на жит дьо франс има такива оферти, ама да питам все пак Laughing). Нито е спешно, нито важно, но ми помага да не мисля за мизериите на работата и да живея м/У две ваканции.
Май е време за смяна,а newsm78

# 91
  • Мнения: 2 388
здравейте момичета,
все още съм в БГ, но сме в изключително голяма дилема дали да не хващаме към Франция. При мен ситуацията е следната: Мъжът ми е французин, влюбен в БГ, имаме 2 деца. те са двойни граждани. Аз съм си българка. В момента правя докторат в областта на театъра и ми остават още 2 години да го довърша. От там нататък мисля много настойчиво за местене. В България живеем добре, но просто не виждам алтернатива нито за себе си, нито за децата си (най-вече за тях). Малко ми е объркано писанието, знам, но бих искала да ми драснете по едно изречение как сте, от кога сте....и така

# 92
  • Мнения: 201
Здравейте и от мен! Боби, опасна си! Продължавам да стискам палци, само кажи кога да ги пуснем! Peace
Пожар, как да ти дадем адекватен отговор? Всеки случай е сам по себе си. Аз съм прагматичен човек и  от питомното не бягам, живея там където ми е добре със семейството ми, но най-вече материлано, духовното си идва само тогава. А доколкото разбирам на вас в бг ви е добре. Не казваш какви са ви перспективите за живот във Франция, няма как да ти дам адекватен съвет.А ако си мислиш, че тук бял боб хвърлят за докторанти по каквито и да било хуманитарни специалности...Какви алтернативи търсиш точно? За теб работа, за децата, образование? Френското образование, поне до гимназията няма никакви преимущества, освен ако не сте в Анри катр или добър пансион.

# 93
  • Мнения: 2 388
Здравейте и от мен! Боби, опасна си! Продължавам да стискам палци, само кажи кога да ги пуснем! Peace
Пожар, как да ти дадем адекватен отговор? Всеки случай е сам по себе си. Аз съм прагматичен човек и  от питомното не бягам, живея там където ми е добре със семейството ми, но най-вече материлано, духовното си идва само тогава. А доколкото разбирам на вас в бг ви е добре. Не казваш какви са ви перспективите за живот във Франция, няма как да ти дам адекватен съвет.А ако си мислиш, че тук бял боб хвърлят за докторанти по каквито и да било хуманитарни специалности...Какви алтернативи търсиш точно? За теб работа, за децата, образование? Френското образование, поне до гимназията няма никакви преимущества, освен ако не сте в Анри катр или добър пансион.


Да, добре ни е, но само материално, а така ще бъде и ако се преместим във Франция, т.е. това не е фактора. За училищата не съм напълно съгласна. Познавам до болка българската образователна с-ма и имам доста задълбочени наблюдения върху френската. Резултата не е в наша полза, за съжаление. Разбира се не съм тук да споря с вас - все пак вие живеете там, а аз само гостувам. Не търся и професионална реализация - аз вече съм се реализирала, а наука може да се прави и на върха на някоя планина  Simple Smile
Просто искам нормален живот. Уморих се

# 94
  • Мнения: 619
Простете,че така нахлувам, но като чета за какво говорите реших да ви се оплача и аз малко.
НАПРАВО МИ Е ПИСНАЛО! Понеже сме тука за малко, но мен не ми се живее тук.
И всеки дава НАСТОЙЧИВО акъл и се мае защо така не искаме и двамата, а искаме да се връщаме в България. Викам си на акъла, като е толкова хубаво да дойдат тебе  #Cussing out .
Ама така е, не им се гони дивото...иначе много вещи.

Но нашата ситуация е далеч по-различна от тази на Пожар и не бих дала съвет, освен да попитам какво те спира да не дойдеш във Франция ?

# 95
  • Мнения: 2 388

Но нашата ситуация е далеч по-различна от тази на Пожар и не бих дала съвет, освен да попитам какво те спира да не дойдеш във Франция ?


Може би именно славянската ми душа още се тревожи за духовния статус - своя и на семейството ми. Аз обичам руската душа - широка, измъчена и чиста. Французите са много прагматични за моя вкус, НО именно може би заради това в държавата им има ред, родителите на мъжа ми се радват на старините си и обикалят света, докато моят единствен останал жив баща би се чудил как ще оцелее, ако разчиташе само на пенсията си.... В България няма справедливост....но също се чудя има ли я някъде...

извинете ме. малко съм депресирана в момента. не искам да помрачавам деня на никого     bouquetbouquet

# 96
  • Мнения: 2 907
Аз не съм съгласна, че френската система не е добра. В Бг имам завършен 8ми клас, тук продължих средното си образование и имам база за сравнение. Когато пристигнах, отидох в колежа, в 3-зием.
Първата ми година във Франция ми скъси живота с 5 години сигурно, понеже за първи път разбрах що е то задълбочено и качествено учене. Образованието в България е пълна пародия, хем идвах от елитна гимназия, най-елитната в града ми ( да се смее ли човек или да плаче при тази комбинация на двете думи елитен и българско училище ...)
В България обучението ( като визирам средното образование, въпреки че и за висшето там имам мнение... ) е повърхностно, начинът на представяне на материала с големи претенции, но абсолютно неефикасен. Тестове и изпити са единствено върху последните няколко урока, което прави така, че човек зубри без да вниква понеже това приканва системата.
Тук беше точно обратното - контролните съдържаха въпроси от минали години дори, тъй че да се види учил ли си или само си назубрил моментно нещо наизуст.
И още нещо тук "тройкаджия" никога няма да мине в друг клас или да му се напише ей така тройката дори. Няма изключения за никой, може да си бил отличник, но ако на изпит си се провалил, няма да минеш, а ще повтаряш.

Пожар, разбирам за какво говориш, въпреки че моите впечатления от Б-я от последните 17 години са единствено от не чести ваканции.
Но аз и милионер да бях, нямаше да мога да живея в такива свинщина, пошлост и човешко озлобление.
Така че преместете се, не само заради детето, ами и заради вас, защото няма по-важно от щастието, а за него си заслужава да се отиде ако ще и на края на света.

# 97
  • Мнения: 2 388
ВасиТу, защо си толкова гневна? Моля те, сподели защо не искаш да оставаш там  Praynig

Мистик, благодаря ти за отговора   bouquet

# 98
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Хей, момичета, вчера сме пропуснали първата годинка на Митето!
Веринка, честит ти рожденник!
Да ви е жив и здрав малкият юнак
  Heart Eyes
 newsm59 newsm38  bigdance2  ura nbirthday  cook Tada  bigdance2 newsm59

# 99
  • Мнения: 3 241
Ооо, аз уж следях Sad

Verinka, Пожелавам всичко хубаво на вече големия мъж. Много здраве, игри и усмивки!

  bouquet  bouquet  bouquet
 

# 100
  • Мнения: 619
Пожар, просто нашата ситуация е такава и всеки, който е на наше място не би се чувствал толкова "устроен", колкото си го представят. А пък съм се угнетила понеже ми писна да се "оправдвам за решенията ни" . И съм казала, като толкова им се ходи на Франция да си ходят, ама е много лесно отстрани акъл да се дава. Просто както си личи нашата ситуация е специфична,т.е.  не би следвала да е критерии и стандарт. Peace .
А ти си омъжена за французин.... определено е много по-различно.
Но едно не мога да отрека от това, което виждат очите ми. Тук хората имат достойни старини,  а не като нашите баби и дядовци  Sad

# 101
  • Мнения: 3 241
Васиту, наистина всеки си има истина.
Не се оправдавай, който иска да идва, който иска да се връща.

Пожар, чак пък прагматични  Thinking
Изобщо не ги намирам за такива.
За мен най-голямата разлика е в здравеопазването. Тук повечето момичета имат деца (или са имали разбира се друг сблъсък с него) и разликата при една бременност и раждане тук или в БГ май е огромна. Наскоро четох как са разкарвали едно бебе в БГ от болница в болница. ooooh! А тук отношението е различно.

И мен ме дразнят много неща, но то перфектно място май така или иначе няма.
Успех както и да се развият нещата за вас.  Simple Smile

# 102
  • Мнения: 1 194
Честит рожден ден на Митето и от мен! Да расте здраво и палаво дете! (Не е ли днес РД все пак? Simple Smile)

Иначе по темата за идване във Франция или не... всеки си има своята истина, взависимост какво търси, на какво е свикнал и иска/не иска да промени... Аз за себе си и семейството ми съм добре, но за други моят живот тук може да му се стори непоносим... Живеем доста изолирано, въртим се в кръг работа-семейство, деца-ваканции чат -пат. Няма "купони" , шумни събития, сбирки. На мен това ми отърва, на друг може би не. Имаме чувство за сигурност и предсказуемост. Някои неща ни дразнят, но сме толкова отдавна тук, че вече не сравняваме с Бг, защото нямаме идея как е там живот с деца, дошли сме и двамата млади и зелени... Grinning Може би е по-трудно да се дойде вече със семейство, професия, да се започва всичко отново. Едно е сигурно-не се чувствам заобиколена с простотия и чалга. А и дистанцията ме предпазва от неизбежните фамилни дрязги с родата, които признавам биха ме натоварвали много. Чувствам се независима. Тук ( около Париж) може да е трудна адаптацията със "смесеното и космополитно " население. Всяка страна с проблемите си...

ВасиТу, какво става с теб? Ориентира ли се за следенето на бремеността?

Последна редакция: пт, 28 яну 2011, 19:54 от Мария К.

# 103
  • Мнения: 201
Честит рожден ден на Митето! Да расте умно и щастливо дете! newsm59 newsm38

Пожар, при така поднесената ситуация малко по-лесно мога да изкажа мнение по твоя казус, но пак ще е от моята си камбанарийка. При условие, че преместването ви тук няма да доведе до спад в стандарта на живот, с две ръце гласувам за Франция. Нещо, което обаче не бих посъветвала ВасиТу, защото усещам как изобщо не се чувства на мястото си тук, а нали все пак това е най-важното, да си в мир със себе си!  Мен лично трудно някой би ме вързал да живея в бг, причините са много, а тук никога не съм се чувствала емигрантка и ми беше добре още от първия ден, затова и още си стоя. Харесвам спокойния и уравновесен дух на французите, без нахлуване в личното ми пространство, без излишно фамилиарничене,  но пък на които винаги може да се разчита. Харесвам, че не се оставят да бъдат тъпкани и лъгани, имат гражданско съзнание. Прословутата им бюрократщина не ми направи кой знае какво впечатление, все пак бях калена на българската! Mr. Green
Споменах образованието, защото за него мога да говоря, а и за мен е важно то да е на ниво. До първи клас е ок, градината е приятно място за децата, плачещите са изключение. Но после... Тук например изучаването на език е пълна пародия, почти не познавам дете способно да се предстваи на английски. А специализирани училища, както в бг след седми клас,  няма, до 15г всички по една програма, който си има таланти и интереси си ги развива в извънучебно време, няма музикално, няма спортно училище. Затова казах до гимназията, след еквивалента на осми клас има отсяващ изпит, а през годината всеки ученик получава ориентация в зависимо не само от оценките, а и от поведението си. Така с ученето продължават само тези, които искат да учат и имат потенциал, класовете са по-спокойни и мотивирани, децата знаят защо са там, натоварено е, спор няма. И да, наистина, Мистик спомена, тук се повтаря като стой и гледай, дори с баща зам.директор на същото училище и майка кметски съветник, не се шегувам, случаят е реален. Колкото и да съм против тази практика на повтряне на класа (защото не виждам реално някаква полза), не мога да не отчета абсолютната безпристрастност при взимането на подобно решение, нещо немислимо в бг. И така е във всичко свързано с училище, никой не гали отличниците по посока на косъма, днес може да си имал 20/20, но утре да дойдеш без домашно и няма как да ти се размине едно 0/20, оценките отразяват реалните усилия. И все пак един голям плюс в полз на фр, няма зубрене, няма наизустяване на кухи фрази и дървени дефиниции. Висшето им образование дори не коментирам, дори и да има какво да се желае още доста, си остава на светлинни години от българското.
Та така, важното е човек да има избор, късметлии сме, че имаме възможността да избираме къде да живеем, че преселването в чужбина не е невъзвратимо. Ако на някого му е писнало, където и да било, решението да отиде на друго мсято е изцяло в негови ръце.

# 104
  • Мнения: 1 194
Интересни неща разказвате за образованието. Аз го познавам малко, тепърва се сблъсквам покрай децата. Имам малко опит покрай работата ми и знам, че тук решението за повтаряне се взема съвместно с родителите, понякога те самите го изискват. И още-чух, че в началното училище се опитват да премахнат практиката с повтарянето...

Общи условия

Активация на акаунт