Подсъзнанието може всичко 36 /Линкове за всички техники има на първа стр./

На ръба

"Елате на ръба" , каза той .
"Страх ни е ", отвърнаха те.
"Елате на ръба", каза той.Те дойдоха.
Той ги бутна ... и те полятяхя.

Гийом Аполинер


Чувал ли си тази стара леганда за това как един човек се страхувал да се доближи до ръба на скалата, защото можел да падне, но после го бутнали и той ПОЛЕТЯЛ ? Е , ти можеш да направиш същото, когато си в безисходица .... ПОЛЕТИ.
Ако се страхуваш от височини или да летиш, може никога да не отидеш никъде. Не е толкова трудно да се научиш да летиш.Дори да се разбиеш долу , поне ще си опитал късмета си и ще си усетил тръпката от летенето.(Колко оптимистично , нали!) Затова давай , пробвай!
Нямам предвид да рискуваш безмислено живота или състоянието си. Казвам, че не трябва да се живее в страх и че трябва да си позволиш да изследваш собствените си граници. Ако искаш да се криеш на дъното на гнездото си цял живот, няма проблем , но няма де си живял истински, докато не рискуваш , не дойдеш на ръба, не повярваш в себе си и не скочиш в живота.



Следващия път , когато почустваш, че си на ръба, спомни си , че страхът те държи окован ; всяко действие ще ти позволи да се освободиш и да полетиш .



Из Балсам за душата
на д-р Бърни С. Сийгъл

Зависи от крилата! Ако нямаш такива  

И орелът пуска костенурката от високо, ама познай защо! - Гладничко е животинчето, заради това.   

Така е Passiflora
аз виждам в това едно ти друго  

"Истината е относителна...Двама човека може да гледат едно и също нещо , но да виждат две коренно различни неща!!! "

или

При едни чашата е наполвина пълна при други  наполовина празна  



Въпрос на усещане на мироглед  

Зависи от обстоятелствата. При едни можеш да полетиш, при други да се разбиеш...
Както и да го погледнеш и с пълна и с празна чаша законът на гравитацията важи за всички (е, ако човек е усвоил левитацията...        )

Не ми обръщай внимание! Тази вечер няма какво да правя и се чудя с кого да се заяждам. Съвсем приятелски де!

Passi

А видя ли това   

~"Няма нищо по-лесно от това да можеш да летиш. Трябва само да се научиш да пропускаш земята."
Дъглас Адамс, "Пътеводител на галактическия стопаджия"

Dess 

Късметлийке  нали заради това съм ти написала онова с дребния шрифт! Правя това, което правят някои хора в темата (е и на мен сигурно ми се е случвало    ) да вадя някои думички от целия текст и да си ги интерпретирам по мой си начин! 

Айде лека вечер, че да не се оливам  !
 

Изобщо не важи за мен това, че нещата щели да се случат лесно или изобщо да не се случат. Много неща са се случили, защото съм ги искала, но и с много усилия и спъване по пътя. А ако допусна пак да се върна в точката, в която мислех, че някой раздава картите, а аз мога само да им се любувам на цветовете, много ще се разочаровам от себе си. Много.

И на парите нищо им няма. Хич не ми пречат на духовното израстване, ама хич. Колкото по-малко се притеснявам за пари, толкова повече време имам да работя над себе си, да се отдавам на любимите си хора и да правя онова, което ме кара да се чувствам наистина по-духовна. И, разбира се, да си доставям удоволствие, което преди смятах едва ли не за прегрешение. Одъртях и оцених колко е важно да можеш да глезиш и себе си. И да се обичаш. А аз без пари трудно ги постигам тея работи. Алчна съм, какво да правя.  

Ще се повторя, но като вярвам в Бог и Сътворението, няма как да не вярвам, че са ми дадени възможности, за които дори и не подозирам. Мога да творя, днес и сега. Проблемът е , че и гаднярите си творят. И им се получават нещата. Факт. Но аз за своите желания не се притеснявам. Много време ми отне да се убедя, че заслужавам най. ама най-доброто, но с ежедневно набиване в тиквата ми се получи  

Притчата за крилете е идентична на картата Глупакът в Тарото (това ми е най-близо, това познавам и затова давам този пример). С тази разлика, че Глупакът няма смисълът, който влагаме днес в тази дума. Това е шутът, фигурата от Комедия дел Арте по-късно, човекът, който казва истината, но и показва пътя, дори когато изглежда налудничаво. Това сме ние, пътят ни е показан, той е там, но дали ще направим крачката зависи само от нас. И най-вече от вярта ни, защото не се вижда мост над пропастта. Идентично на Индиана Джоунс, който повярва, че мост има и мостът беше там. 

Рози, вълшебни моменти ти пожелавам!  

Запис и от мен.

Човекът не може да изгради нищо навън, ако преди това не го е изградил в себе си.






Скромни са тези, които не могат.

 Гьоте

Desss

 Глупави мисли хрумват на всеки, но умният не ги казва.

В. Буш


"За мене скромността е на границата между излишествата и лишенията. Това е тази точка, в която човек е постигнал баланс по отношение на своите реални потребности и тяхното удовлетворяване. Скромността може да се определи и като способността да се задоволиш с малко. Но ако се позамислим по-дълбоко ще разберем, че това малко в действителност е достатъчно. Скромният човек не се изтъква, но не се и подценява. Той може да има високи цели и идеали, без това да противоречи на неговата скромност. Последната не противоречи и на евентуално негово чувство за чест и достойноство, или пък самочувствие."

"За мен скромността често е признак на дълбока мъдрост, осъзната вътрешна сила и стойностност. Тъжно е, че много- много не се котира от съвременното общество. Изглежда някои хора днес не могат да си позволят да бъдат скромни,може би недостатъчна вътрешна ценност. 
Мисля си,че скромността е и вид смелост.
Ето една хубава мисъл на Фан Чунрен :„Само със скромност и естественост би могъл да станеш честен и чист. Само прошката ще ти помогне да станеш добродетелен.”

"Скромността за мен е естественост, неподправеност, уважение към себе си и другите, възможност да се направи максимално обективна самооценка, т.е. „човек да си тежи на мястото“. "
Често се случва привидната скромност да се дължи на стеснителност, комплекси и блокажи. Идва ти да реагираш, но си мислиш какво ще кажат другите, как ще изглеждаш в техните очи, или пък искаш да получиш повече, но те е срам да поискаш ... и не се решаваш, създаваш впечатление на скромен, сдържан. Няма съгласуване между външната ти реакция и вътрешното желание или намерение. Истинската скромност идва от самодостатъчност, от мъдрост.

Нека не се правим на светци. Номерата всички ги правим в различна степен. Важна е степента на осъзнатост. В нея е надеждата.

Не съм съгласна и с това, че скромността зависи от постиженията на човека. Липсата на самоизтъкване и желанието да оставиш хвалбите на другите са пак форма на изява на дракона.

Истински скромен за мен е човек, който просто иска да бъде полезен с това, което върши. Не го вълнуват изобщо хвалбите, особено преувеличените такива - нито сам си ги раздава, нито от другите ги очаква. За него наградата за това, което прави, е вътрешното удовлетворение от изпълнението на своите задачи - пред Бога.

Доста голяма рядкост като се замисля. "

"Скромният човек не търси потвърждения на разбиранията си извън себе си, той просто ги излага. Скромният иска мисълта му да е ясна, чувствата чисти, а това най-личи в словото. Но когато целта не е яснота на мисълта и чистота на чувствата, а е сдържаното между зъбите желание за (повсеместна) споделеност, то се начева гизденето. Истинското гиздене на не-скромният е скришната надежда от признание, от аплодисмент. И когато това не се случи, или се случи, но неудовлетворително, се начева клюката - заобиколното "този е лош", а не прякото "ти това и това". "



Имам три съкровища, които ценя и пазя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачествата.

Днес хората бягат от милостта,
но се опитват да бъдат смели;
изаставят пестеливостта,
но се опитват да са щедри;
не вярват в скромността,
но все се опитват да бъдат първи.
Това е сигурна смърт.
---
Защо морето е цар на стоте потока?
Защото лежи под тях,
затова е цар на стоте потока.

Ако мъдрецът поведе хората,
трябва да служи със скромност.
Ако ще ги води, трябва да ги следва отзад.
Така, когато мъдрецът управлява,
хората не се чувстват потискани.
Когато той застане пред тях, няма да им навреди.
Целият свят ше го поддържа
и няма да се отегчи от него.

Тъй като той не се състезава,
няма да срещне съперник.
---
Ето защо мъдрецът действа без признание.
Той постига онова, което трябва,
без да се задържа върху него.
Той не се опитва да показва знанията си.
---
Мъдрецът никога не се опитва да трупа вещи.
Колкото повече работи за другите,
толкова повече има.
Колкото повече дава на другите,
толкова по-голямо е неговото изобилие.
---
Ето защо в скромното се корени благородното.
Ниското е основа на високото.
Князе и господари се смятат
за осиротели, овдовели и ненужни.
Не зависят ли те от своята скромност?

Твърде много успех не е предимство.
Затова не звъни като нефрит,
не тракай като каменни камбанки.
---
Стани господар на Вселената,
без да се стремиш към това.

Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин

Не е ли целта на занятието да се чустваме щастливи със или без това което сме пожелали, щастието ни да не зависи от външни фактори - материални или не, да имаме вътрешна увереност че всичко ще бъде наред независимо какво се случва наоколо ... ?

Аз поне се опитвам да постигна това, последните дни бях поставена в ужасно напрегната и изнервена обстановка, с проблеми които се случват около мен и засягат близките ми - някак си успях да запазя самообладание и да запазя вътрешното си спокойствие и увереност, че всико ще бъде наред...
Лошо ли е това, че не бях съпричастна с нервите на околните?

Не ,не е лошо, ти не,че не си била съпричастна, просто си реагирала правилно....ако беше и ти "кипнала", предполагам щеше да бъде по - неприятна ситуацията-  а ти си я "балансирала"..
Наистина е много добре да се чувстваш щастлив с това,което имаш, ама нали имаш и мечти? Имаш желания ..дали за развитие духовно или каквото и да е, дали материални, какво лошо има в това? Аз мисля,че е задължително да си имаме желания и стремежи, иначе ама изобщо не си го предстваям...    Много от  желанията ни са си съвсем естествени стремежи,  аз винаги имам какво да искам ...никога не е било някакво неразумно или нереално желание, ама ето,че още чакам...пуснала съм го, опитвам се да съм спокойна, уж работя върху себе си ...да видим... то така или иначе няма как да стане утре... 
Желая Ви един спокоен и хубав ден !

Пътеводителя на галактическия стопаджия е целия за цитиране от кора до кора...
В отговор на твоя цитат един от първа страница
"Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните." 

Мечтите и желанията ми не ми пречат да бъда щастлива, просто не чакам нещо да се случи, за да се чуствам така 
Поне това научих от тази тема, благодарности за което 

И да, права си - ако и аз бях кипнала щеше да има 3-та световна 
Много съм доволна от себе си, че успях да се контролирам, не се подадох на настроенията и дори не усетих стягане в гърдите, както обикновено когато има напрежение около мен.
Съвестно ми е, че не успях да помогна на човека да се успокои, но поне не влоших положението.