Честито, радостта ти вече е тройна!!!
Четох историята ти в една статия, ако не се лъжа и тук, в зачатие - също!!! Много сълзи съм изплакала и много се радвам, че сега вече ще гушкаш три дечица!!!!
Вера, моят багаж за морето се събира в малък хартиен плик (като тези, в които ти слагат парфюмите, но не съвсем малък). Само пособията за косата са ми по-обемисти.
Зотва пък и аз като теб с багажа на малките - дрехи за студено и за топло време, ама и повечко бройки, за да не пера. Шапки-също, обувки ,чорапи, чорапогащници (с тях не се налага да взимам по-дебели панталони, защото чорапогащник+блузка+гащеризон върши страшна работа). Отделно взех и повече пелени за завиване, фланелени, памучни, даже и поларени одеалца. Закачалки също, да не са им смачкани роклите (нали са на мама принцесите). Абе луда работа, сега, каот пиша чак ми става смешно на мен си
За гърнето, нашите моми са още мънички, далеч са от това да си казват, но смятам (може и да си втълпявам де), че са свикнали след сън да пишкат в него, харесва им да им е сухо, като акат, да не им люти, да не огворим, че съвсем естествено идва и по-лесно, предвид позата. Но аз откакто започнах да ги слагам да седят, но подпирайки ги, съм ги слагала на гърне, малко преди да навършат 6 месеца, дни преди това. От 5 месеца те са все на гърне, нямам пропуск, изпишкали, неизпишкали - слагам ги, да знаят, че винаги ще бъдат слагани. Ако свикнат да си казват, ще се радвам, но засега не се инадявам на това. Просто искам естествено да знаят, че пииканото и изаканото отиват някъде там и не се връща (с надеждата да няма после, ама то си е мое и пр.).
Искам да изразя радостта си от факта, че едната ми дъщеря прохожда, съвсем сама, прави си крачки, но после някак се спира и сяда. Но си ходи сама де, даже на нашетто легло се изправя и прави крачки. Още малко сигурност в нея си й трябва. За протокола - проходилка малко, водене за ръчичка - не.