Чудно ми е защо само за детето говорите? Към него жалост - към нея - не. То е ясно, че тя си е виновна, че търпи - но за мен тук има някаква странична причина - която ние не знаем...
- Публикувана: 4 фев. 2011, 14:17 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2011, 19:43 ч.
Майка и дете под физически и психически тормоз
п.с. Предполагам, че имат и "хубави" моменти. Предполагам, че подобни моменти я карат да се каже "ето той може да е такъв и такъв"....
а бе стига бе-хубави моменти? кога? от 4год са заедно ,детето на 3,т.е тя е забременяла в 3я месец от връзката-хм,да в началото е розово,но е било толкова кратко и бързо е имала възможност да се осъзнае щом 2 месеца се е борило детенце за живота си!
явно има нещо което не знаем!
Не, не, 4 години от офиц. брак, но преди това да са били гаджета към...2 години да речем. Не е забременяла веднага. Явно не съм се изразила правилно. 
А "хубави" съм ги сложила в кавички, защото не ги смятам за такива, а тя си е сложила твърда черупка и с мъка достигам до вътрешността й! "Хубави" като предположение и поглед през нейните очи.
А "хубави" съм ги сложила в кавички, защото не ги смятам за такива, а тя си е сложила твърда черупка и с мъка достигам до вътрешността й! "Хубави" като предположение и поглед през нейните очи.
Тогава ми кипна и заплаших бащата, че ще докладвам всичко пред Агенцията за закрила на детето, но той ме хвана за гушата и каза, че ще ми избие зъбите, ако посмея да си отварям устата. В този момент се намеси приятелката ми и каза, че тя ще отрича всичко пред агенцията, така че да не се хабя напразно.
Възможно е този изрод да заплашва жената, и така да й е промил мозъка, че тя да е като безгласна буква/пионка/. Ако можеш да разбереш причината, поради която тя мълчи и бездейства.
Чудно ми е защо само за детето говорите?
Защото то е безгласно, безпомощно и без право на избор.
Чудно ми е защо само за детето говорите? Към него жалост - към нея - не. То е ясно, че тя си е виновна, че търпи - но за мен тук има някаква странична причина - която ние не знаем...
защото то няма никакъв шанс
защото неговият живот е в опасност заради глупостта на майка му
а тя има шанс да му даде добър живот
за бога, та неговата психика от сега е увредена
колкото по-рано майка му покаже любовта си и го измъкне от там, толкова по-добре за бъдещето на това дете, поне щетите ще са по-малки
вики, непременно се свържи с родтителите и
аз не виждам кой друг би и помогнал иначе
полицията ... не вярвам в нея за такива случаи
Изобщо не ми е жал за приятелката ти. Заслужава си съдбата, след като търпи всичко това.
И аз имам приятелка в подобно положение вече 11 години. Няколко пъти й помагах при изнасянето на багажа й от дома на мъжа й. Тя след няколко дни отново се връщаше при него. При последното ми ходене да помагам за багажа, любовницата на мъжа й стоеше и ехидно ни се хилеше отстрани. Отдъхнах си и си викам - е това вече е краят. Ама не - не издържа и 10 дни и се върна отново при говедото, което междувременно беше намушкано с нож от мъжа на любовницата му. Моята приятелка по цели нощи държеше ръката на милото в болницата, щото имаше опасност за живота му, а през това време детето й, на 5 годинки, беше оставяно само вкъщи през нощта! Неведнъж ми е казвала, че аз имам вина за отношенията с мъжа й (!), тъй като се е подвеждала по акъла ми да го напуска! Вече съм свела контактите си с нея до критичния минимум. И съм на мнение, че напълно заслужава всичко, което й се случва
Не можеш до помогнеш на някой, при положение, че сам не иска да си помогне. Направи си сама извод
И аз имам приятелка в подобно положение вече 11 години. Няколко пъти й помагах при изнасянето на багажа й от дома на мъжа й. Тя след няколко дни отново се връщаше при него. При последното ми ходене да помагам за багажа, любовницата на мъжа й стоеше и ехидно ни се хилеше отстрани. Отдъхнах си и си викам - е това вече е краят. Ама не - не издържа и 10 дни и се върна отново при говедото, което междувременно беше намушкано с нож от мъжа на любовницата му. Моята приятелка по цели нощи държеше ръката на милото в болницата, щото имаше опасност за живота му, а през това време детето й, на 5 годинки, беше оставяно само вкъщи през нощта! Неведнъж ми е казвала, че аз имам вина за отношенията с мъжа й (!), тъй като се е подвеждала по акъла ми да го напуска! Вече съм свела контактите си с нея до критичния минимум. И съм на мнение, че напълно заслужава всичко, което й се случва
Не можеш до помогнеш на някой, при положение, че сам не иска да си помогне. Направи си сама извод
Може и да е странно, обаче аз го разбирам това поведение по някакъв начин. Според мен, ако някой ти вземе страха и те изплаши достатъчно и по начин който ти действа на психиката, може да смяташ, че така си малко по защитен. Нали има един израз, <дръж приятелите си близо а ваговете още по близо>. А и има страх от неизвестното, аз примерно съм точно от този тип, предпочитам да съм наясно с опасността и да я виждам в очите от колкото да имам чувството, че ме чака зад всеки възможен ъгъл. Знам ли...
... предпочитам да съм наясно с опасността и да я виждам в очите...
т.е. предпочиташ да видиш как такъв хахо ще разбие главата на детето ти в стената напр
и чак тогава ли ще ти се изясни
... предпочитам да съм наясно с опасността и да я виждам в очите...
т.е. предпочиташ да видиш как такъв хахо ще разбие главата на детето ти в стената напр
и чак тогава ли ще ти се изясни
Е, не естествено, но вероятно бих си мислела, че така по ще си гарантирам, че няма да се случи. Пак казвам, ако някой успее да ти изкара акъла достатъчно, според мен всичко може да си внушиш. Може да смята, че така поне няма да е много бесен, но ако си тръгне, вече наистина ще ги смаже. Абе не знам, теоретизирам.
И аз, за мое съжаление, преди години бях пускала подобна тема. Бях толкова ужасена от случващото се, че бях повярвала, че има справедлив изход от ситуацията. Но грешах! И с течение на времето в мен се породи едно неочаквано чувство - на яд. Яд, че една майка е способна да причини подобно страдание на детето си, няма значение какви са й мотивите. Това, да си толкова заслепен, че да не виждаш травмите, които съзнателно или не нанасяш на детето си. Още ме е жал, но не крия, че изпитвам и яд. Тогава не успях да помогна. Агонията продължава...
Чисто човешки, нищо не можеш да направиш. Жертвата сама трябва да поиска помощ, ако ли не, всичко е загубена кауза. Проблема е, че жертвата става зависима от насилника, много е тънък и сложен психологическия момент. Не обвинявам никого. Просто тази зависимост е като всяка друга, като наркотичната да речем и като такава трябва да се лекува, но най успешния начин да се излекува е самия зависим да осъзнае зависимостта си и да потърси спасение. Детето е по големия проблем, то наистина се нуждае от защита и тя трябва да му бъде осигурена. Ох, много е сложно. Как да помогнеш на човек отхвърлящ помощта ти.
Колкото и грозно да звучи - едва ли може да се направи нещо по въпроса.
Щом приятелката ти не иска помощ и дори ще отрича пред институциите за тормоза - никакви сигнали от теб или друг няма да свършат работа. Най-много наистина да си навлечеш неприятности. А и приятелката ти ще го отнесе за пореден път.
Обикновено, жените,които са жертва на насилие, не искат да си отидат, защото няма къде.
А явно приятелката ти има финансовата възможност да се махне, но не иска.
В тоя случай не може да се помогне. Не и на този етап.
Щом приятелката ти не иска помощ и дори ще отрича пред институциите за тормоза - никакви сигнали от теб или друг няма да свършат работа. Най-много наистина да си навлечеш неприятности. А и приятелката ти ще го отнесе за пореден път.
Обикновено, жените,които са жертва на насилие, не искат да си отидат, защото няма къде.
А явно приятелката ти има финансовата възможност да се махне, но не иска.
В тоя случай не може да се помогне. Не и на този етап.