Anedi, oт сърце ти пожелавам добро развитие на взаимоотношенията и стискам палци. Във всеки има чувствителна струна и всеки има своите добри страни. Важното е да се открият и да се изявяват.
- Публикувана: 8 фев. 2011, 13:40 ч.
- Последно мнение: 24 май 2011, 17:42 ч.
Как бихте реагирали в подобна ситуация?
Аз пък винаги много съм се чудела на жени, които търпят физическо или психологическо насилие.
Аз пък никога не съм се чудела. Човешките отношения са много сложни, хората се променят при екстрени обстоятелства... познавам мъж който при оставане безработен започна да пие, оттам отношенията в семейството се влошиха, може да се говори и за насилие, а дотогава изобщо не даваше индикации, че е способен на такова нещо... така че теоретично всяка от нас веднага ще си събере багажа при една обида, но на практика вероятно доста ще си помисли и ще отлага.
така че теоретично всяка от нас веднага ще си събере багажа при една обида, но на практика вероятно доста ще си помисли и ще отлага.
в реалността се получава така,да
И моето мнение е, че човек, който може да ти счупи главата пред детето ви, едва ли ще се впечатли много от писма... По-скоро се тревожа, че може да го избие на агресия, затова попитах има ли риск да се вбеси твърде много 
Не се предоверявай, нито очаквай някакво съчувствено разбиране от отсрещната страна. Начинът на съпруга ти е агресията, а тя не обича да й се посочват слабостите...
така че теоретично всяка от нас веднага ще си събере багажа при една обида, но на практика вероятно доста ще си помисли и ще отлага.
в реалността се получава така,да
Има разлика между една обида и чупене на глава... При второто ще отлагам друг път - не от честолюбие, просто ме е страх от бой.
Анеди, как мина? Мислим те тук, обозначи се!
Обади ми се, че ми е отговорил на е-майла. Отворих му писмото, но не беше отговор на моите въпроси. Беше писал общи неща, незадоволително....
Но е спокоен и мисли по въпроса. Казах му,че или ми предлага как да оправим нещата или отиваме на семеен психолог.
Най-лесния начин е да си събера багажа и да си взема децата. Но те не са само мои и смятам,че ще ги подложа на живот, който не искат. Знам,че всичко рефлектира върху тях, но смятам,че е добре да имат двама родители. Тежко ми е, трудно ми е, но ще направя всичко възможно да оправя нещата. Не искам да ги прехвърляме през окръга, да не знаят къде живеят, да се разкъсват между нас двамата.
Ще говорим от тук нататък, вече е спокоен и той, написала съм всичко по точки. Нищо глупаво не искам, все много важни неща за една връзка и за едно семейство. Много се надявам в крайна сметка да има резултат. Благодаря ви за подкрепата! Ще пиша, щом има друго развитие.
Но е спокоен и мисли по въпроса. Казах му,че или ми предлага как да оправим нещата или отиваме на семеен психолог.
Най-лесния начин е да си събера багажа и да си взема децата. Но те не са само мои и смятам,че ще ги подложа на живот, който не искат. Знам,че всичко рефлектира върху тях, но смятам,че е добре да имат двама родители. Тежко ми е, трудно ми е, но ще направя всичко възможно да оправя нещата. Не искам да ги прехвърляме през окръга, да не знаят къде живеят, да се разкъсват между нас двамата.
Ще говорим от тук нататък, вече е спокоен и той, написала съм всичко по точки. Нищо глупаво не искам, все много важни неща за една връзка и за едно семейство. Много се надявам в крайна сметка да има резултат. Благодаря ви за подкрепата! Ще пиша, щом има друго развитие.
Най-лесния начин е да си събера багажа и да си взема децата. Но те не са само мои и смятам,че ще ги подложа на живот, който не искат. Знам,че всичко рефлектира върху тях, но смятам,че е добре да имат двама родители.
Анеди, а ти някога разговаряла ли си с по-големите си деца за семейните ви проблеми?
Може и да греша, но от думите ти излиза, че те или живеят в страх от баща си, за това не реагират, или са приели, че това е нормалното отношение към майката/съпругата в семейството.
Имам пред очите си много лош пример за "дете", отгледано по този начин. Още като тинейджър псуваше, обиждаше и дори посегна да удари майка си. В крайна сметка тя избяга от общият им дом /синът беше на 17 години/. След като с бащата не успяха да я принудят да се върне, синът започна да я търси само когато са му нужни пари. И продължава да я обижда.
Първият ми син стана свидетел на побоя и има страх от баща си. Затворен е, не говори много. Изкопчвам му думите с ченгел. Но той винаги е на моя страна, дори за дребни неща. Средният ми син го нямаше и той е винаги зад баща си. Говоря за някакви дребни спорове. По принцип. Малкият е още много малък няма още 3 години. Той е просто сладур.
Малко или много са потърпевши. Но директно никога нищо не са казали. А аз какво да ги питам? Какво да им кажа? Не искам да говоря срещу баща им. Той им е баща. Смятам, че не са чули, като съм чукала на вратата. Горе няма звънец, затова чуках. Звънеца е долу, но външната врата беше затворена, така че не съм звъняла. Допускам,че не са чули. Големият е 7 клас, средният 5-ти, малкият на 2 години и 7 месеца.
Ние гледаме пред тях да няма разправии. Не искам да стават свидетели. По скоро ненормалното е,че няма топли отношения....
Малко или много са потърпевши. Но директно никога нищо не са казали. А аз какво да ги питам? Какво да им кажа? Не искам да говоря срещу баща им. Той им е баща. Смятам, че не са чули, като съм чукала на вратата. Горе няма звънец, затова чуках. Звънеца е долу, но външната врата беше затворена, така че не съм звъняла. Допускам,че не са чули. Големият е 7 клас, средният 5-ти, малкият на 2 години и 7 месеца.
Ние гледаме пред тях да няма разправии. Не искам да стават свидетели. По скоро ненормалното е,че няма топли отношения....
Имах предвид съвсем общ разговор за уважението и отношенията в семейството ви. Не одобрявам търсенето на съчувствие от дете, съпроводено с обвинения или обиди към другия родител. При разговор поне би могла да усетиш нагласата им към ситуацията, и да наблегнеш на възпитание в правилната посока, ако е необходимо.
Това, че са потърпевши, е ясно. Сега трябва да прецениш как да излезеш от тази ситуация, с най-малка вреда за децата. Прочети темата "Домашно насилие" в подфорум "Родители, отглеждащи сами децата си". Прочети и тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=561728.new#new
Може би си направила първата крачка към справянето с проблема. Аз не съм психолог, не бих могла да си кажа мнението за правилната реакция в твоя случай. Но съм уверена, че такава трябва да има. Желая ти успех, Анеди.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=561728.new#new
Може би си направила първата крачка към справянето с проблема. Аз не съм психолог, не бих могла да си кажа мнението за правилната реакция в твоя случай. Но съм уверена, че такава трябва да има. Желая ти успех, Анеди.
Знам,че си права, но така съм възпитана. Да не раздухвам семейните си проблеми, не съм свикнала да ходя да се оплаквам, да мрънкам. В крайна сметка каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.
Помисли какво си правиш в момента. Насилието и произвола няма да спрат, само ще зачестят, ако ги приемаш философски и всичко след тях си е нормално. Бях от тези, които смятаха, че това, че някой е залитнал веднъж, макар и крайно неприятно и унизително и за двамата, е човешко и може да се прости. Спечелих само всичко ужасно да зачести и да стане по-ужасно. Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.
Днес седнах и написах едно писмо, в което си излях душата. Казах всичко, което искам, добре се получи. Утре сутрин ще му го дам, той си е в къщи. Децата ще са по направления, аз на работа. Да седне и да чете спокойно. Ще видим как ще се развият нещата....
Искаш ли да ти покажа моята колекция от 900 смс-а, 350 имейла и една камара писма (колко съм наивна, нали? знааам
) ? И знаеш ли до какво доведоха - до по-зле. Прави мили очи и говори сладки приказки за по малко, а след няколко дни е пак стария човек, който прибягва до тоталитаризъм както му скимне. Нямам деца, за да е сравнимо, но майка ми имаше и пак успя да се отскубне от чудото наречено съпруг. Не чакай като нея 25 години. Не бъди наивна като мен, че нещо ще се промени.
Нещо не разбирам такива отношения - заключва те, ядосваш се, а като влизаш отиваш да оправиш кухнята. Равносметката каква е - ти си му ОТГОВОРИЛА /как можа да си позволиш робе!?!/ и си била наказана, а после малко мусене и айде пак по старому. Жената си готви там в кухнята, където и е мястото, децата са наоколо и той си пощи космите по корема като господар.
След като ти пукна главата какво му бе наказанието? Кое ще го накара да разбере, че това е НЕДОПУСТИМО? С кой акъл не си извади медицинско и не повика полиция?
Аз вярно че съм луда коза
, но какво в твоето поведение го кара да разбере, че не може да си прави каквото иска? Как очертаваш границите на допустимото?
Хич и не се заблуждавай, че децата ще те разберат. Един ден ще се обърнат срещу теб и ще ти кажат че ТИ си виновна, че си стояла и си търпяла. А и моето мнение е, че не стоиш заради децата, добре знаеш, че по-малкото зло е да ги преместиш на друго място.
След като ти пукна главата какво му бе наказанието? Кое ще го накара да разбере, че това е НЕДОПУСТИМО? С кой акъл не си извади медицинско и не повика полиция?
Аз вярно че съм луда коза
, но какво в твоето поведение го кара да разбере, че не може да си прави каквото иска? Как очертаваш границите на допустимото? Хич и не се заблуждавай, че децата ще те разберат. Един ден ще се обърнат срещу теб и ще ти кажат че ТИ си виновна, че си стояла и си търпяла. А и моето мнение е, че не стоиш заради децата, добре знаеш, че по-малкото зло е да ги преместиш на друго място.
Препоръчани теми