Харесвам Еда, това е жена, която търси не само мили думи и обгрижване, а истинска любов. Какво направи нашия красавец? През цялото време си мислеше, че тя му чете мислите и е длъжна да разбере какво точно е имал предвид. Една силна жена не се задоволява само с уважаване в леглото. Разбирателството, разговорите, доверието се изграждат в ежедневното общуване и зачитане на личността на другия. Те двамата не са се научили да общуват нормално. Харун непрекъснато и нарежда какво трябва да направи, докато в същото време той прави каквото му хрумне, тегли и бута само дето не я бие, ако това е ходене по Еда здраве му кажи. Когато човек обича и е млад прави и много глупости, не отричам и аз съм правила подобни щуротии преди тридесет и кусур години, но благодарение на взаимното ни уважение и Любов вече 33 години сме заедно с моя съпруг. Щастието и любовта са като цветята и трябва непрекъснато да се грижиш за тях, за да им се радваш дълго. Ще намерят пътя към себе си нашите сладури, като и Ямур малко ги понатисне. Обичат се, това е най-важно, ще се научат и на всичко останало. Голям съм философ тази вечер
- Публикувана: 8 фев. 2011, 19:06 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2011, 09:59 ч.
Тема Незабравима (Unutulmaz) 164
Миличка, посочи ми само един случай когато Еда е искала диалог за нещо сериозно.
Еда-Нилюфер(приготвяйки другата спалня)
Еда-Ямур,никога не трябва да разбира истината.Ние правим тази жертва за нея.
Нилюфер-Аз не искам да и напомям г-жо Еда,но трябва да знаете че ще бъде трудно,все пак живеем в една и съща къща
Еда-Ямур,никога не трябва да разбира истината.Ние правим тази жертва за нея.
Нилюфер-Аз не искам да и напомям г-жо Еда,но трябва да знаете че ще бъде трудно,все пак живеем в една и съща къща
И нея я е бил високия волтаж.
Еда-Нилюфер(приготвяйки другата спалня)
Еда-Ямур,никога не трябва да разбира истината.Ние правим тази жертва за нея.
Нилюфер-Аз не искам да и напомям г-жо Еда,но трябва да знаете че ще бъде трудно,все пак живеем в една и съща къща
Еда-Ямур,никога не трябва да разбира истината.Ние правим тази жертва за нея.
Нилюфер-Аз не искам да и напомям г-жо Еда,но трябва да знаете че ще бъде трудно,все пак живеем в една и съща къща
И нея я е бил високия волтаж.
Дори и снощи, преживявайки загубата на бебето, което си е голяма травма за всяка жена тя го извика имаше нужда от сериозна подкрепа и дълъг разговор с човека до нея
От превода стана ясно колко се нуждаеше да крещи и да обвинява Харун.
Много смислен разговор проведе...отвори лайномета и горкия Харун...отнесе го за всичко.
Той завалията нищо не загуби...тва дете беше само нейно...кво общо има той? Неговата единствена цел беше да я нарани и да я накара да страда.
Дори и снощи, преживявайки загубата на бебето, което си е голяма травма за всяка жена тя го извика имаше нужда от сериозна подкрепа и дълъг разговор с човека до нея
От превода стана ясно колко се нуждаеше да крещи и да обвинява Харун.
Много смислен разговор проведе...отвори лайномета и горкия Харун...отнесе го за всичко.
Той завалията нищо не загуби...тва дете беше само нейно...кво общо има той? Неговата единствена цел беше да я нарани и да я накара да страда.
Кого ли са решили да "пречупят"сценаристите-Еда,Харун,или и двамата-по пътя към "опитомяването"?-ако има такова...
Лека нощ, мили дами! 
Утре вечер след новия фрагман, ще продължим да ги нищим нашите многострадални влюбени! Пък може и снимчици да има! 
Утре вечер след новия фрагман, ще продължим да ги нищим нашите многострадални влюбени!
Пък може и снимчици да има! Лека,Дани,дано да има утре такива-фрагман и снимки!
Харун идва вечерта при плачещата Еда /2 част/
Х: Еда!
Еда: Не се доближавай до мен! Нищо не ми остана. Не само бебето ми, не любовта ми и миналото ми отне. Остави ме сама на огъня в догарящите въглени. Сам-сама. Ти беше моят герой, Харун! Но ти го уби. Уби героя ми. Срина мечтите ми..
Х: Еда..
Е :Мълчи, не ми казвай нищо!
Х:Ако мислиш, че съм срутил света ти, обещавам ти ще създам нов свят отново. Стига само ти да ми дадеш шанс. Върви с мен по същия път. Върви с мен, за да видиш с очите си, че не съм ти изневерил. Ако не сме силни, няма да успеем да обезоръжим тези, които се опитват да ни разделят. Към щастието можем да вървим, само ако ти си до мен. Твоят герой не умря. И вчера бе до теб, и днес. И не се отказвай да видиш какво е готов да стори твоят герой за теб, за Ямур, за любовта си..
Е:И как ще го направиш? Като вкара в живота ни хората, които навредиха на любовта ни ли? Така ли ще спечелиш битката? Със земята се срина живота ми...Толкова ли е лесно да се съгради отначало? Майчините ми чувства, женската ми гордост ...толкова ли просто нещо е за теб?
Х: Когато думите не стигат да опиша какво значиш за мен, колко голяма е любовта ми към теб...как може да мислиш така?
E: Колко продължи връзката ти с нея?
Х: Не, никога не съм имал връзка...Не съм сложил друг на твоето място. Само теб изживявах в себе си.
Е: Добре, защо тогава я целуна на РД на дъщеря ми? Онази снимка не казва ли всичко? Тогава къде в теб бях аз?
Х: Разказах ти за това. Не съм я целувал.
E:Още веднъж ми разкажи, още веднъж Много ли се желаехте? Толкова влюбени, че да се целувате пред дъщеря ми ли бяхте, ха?
Х: Знаеш, че не е имало такова нещо..
E: Не знам, не мога да знам, да разбера...Кажи, защо я целуна?
Х:Не съм я целувал. И когато тя искаше да ме целуне, и попречих.
E: Защо тогава тайно се срещна с нея? Защо не ми каза, когато намери снимката? Защо не ми разказа?
Х: За да не се измъчваш за едно нищо
E: За нищо? .. Погледни ме, виж докъде стигнахме заради това, което нарчиаш "едно нищо". Уби ни, уби любовта ни, уби сърцата ни.
Х: Извиних ти се. Приех, че съм сбъркал като не ти разказах. Не виждаш ли колко съжалявам, колко съм разбит, Еда?
E: Виждам. Това, което за теб е едно нищо ни довърши. Причини ни болак за цял живот. И от тази болка раните ни ще кървят повече с всеки изминал ден. Защото аз никога няма да го забравя. Никога няма да се забрави.
Х: Добре...Вместо да превържем раните си, повече да се нараняваме. Аз съм готов докрая. Защото преди години обикнах една жена, една-единствена жена. Жената, на която единствено ще принадлежи сърцето ми, цял живот... И дори и тази жена да ме гледа с омраза до последния ми дъх, аз ще продължа да я обичам! ... Това дори и ти не би могла да промениш!
Х: Еда!
Еда: Не се доближавай до мен! Нищо не ми остана. Не само бебето ми, не любовта ми и миналото ми отне. Остави ме сама на огъня в догарящите въглени. Сам-сама. Ти беше моят герой, Харун! Но ти го уби. Уби героя ми. Срина мечтите ми..
Х: Еда..
Е :Мълчи, не ми казвай нищо!
Х:Ако мислиш, че съм срутил света ти, обещавам ти ще създам нов свят отново. Стига само ти да ми дадеш шанс. Върви с мен по същия път. Върви с мен, за да видиш с очите си, че не съм ти изневерил. Ако не сме силни, няма да успеем да обезоръжим тези, които се опитват да ни разделят. Към щастието можем да вървим, само ако ти си до мен. Твоят герой не умря. И вчера бе до теб, и днес. И не се отказвай да видиш какво е готов да стори твоят герой за теб, за Ямур, за любовта си..
Е:И как ще го направиш? Като вкара в живота ни хората, които навредиха на любовта ни ли? Така ли ще спечелиш битката? Със земята се срина живота ми...Толкова ли е лесно да се съгради отначало? Майчините ми чувства, женската ми гордост ...толкова ли просто нещо е за теб?
Х: Когато думите не стигат да опиша какво значиш за мен, колко голяма е любовта ми към теб...как може да мислиш така?
E: Колко продължи връзката ти с нея?
Х: Не, никога не съм имал връзка...Не съм сложил друг на твоето място. Само теб изживявах в себе си.
Е: Добре, защо тогава я целуна на РД на дъщеря ми? Онази снимка не казва ли всичко? Тогава къде в теб бях аз?
Х: Разказах ти за това. Не съм я целувал.
E:Още веднъж ми разкажи, още веднъж Много ли се желаехте? Толкова влюбени, че да се целувате пред дъщеря ми ли бяхте, ха?
Х: Знаеш, че не е имало такова нещо..
E: Не знам, не мога да знам, да разбера...Кажи, защо я целуна?
Х:Не съм я целувал. И когато тя искаше да ме целуне, и попречих.
E: Защо тогава тайно се срещна с нея? Защо не ми каза, когато намери снимката? Защо не ми разказа?
Х: За да не се измъчваш за едно нищо
E: За нищо? .. Погледни ме, виж докъде стигнахме заради това, което нарчиаш "едно нищо". Уби ни, уби любовта ни, уби сърцата ни.
Х: Извиних ти се. Приех, че съм сбъркал като не ти разказах. Не виждаш ли колко съжалявам, колко съм разбит, Еда?
E: Виждам. Това, което за теб е едно нищо ни довърши. Причини ни болак за цял живот. И от тази болка раните ни ще кървят повече с всеки изминал ден. Защото аз никога няма да го забравя. Никога няма да се забрави.
Х: Добре...Вместо да превържем раните си, повече да се нараняваме. Аз съм готов докрая. Защото преди години обикнах една жена, една-единствена жена. Жената, на която единствено ще принадлежи сърцето ми, цял живот... И дори и тази жена да ме гледа с омраза до последния ми дъх, аз ще продължа да я обичам! ... Това дори и ти не би могла да промениш!
Мелда в офиса на Харун
Х: Мелда..
M: Да поговорим ли, ако имаш време?
Х:Разбира се, ела!
M: Ямур и Еда били у нас. Обадиха се като дошли
Х: Знам, после ще дойдат тук.
M: Значи вие се сдобрихте, няма проблеми?
Х: Много не може да се каже, че сме се сдобрили. Но реших да бъда до дъщеря си за нейното добро.
M: Съжалявам, че е така. Но най-малкото се радвам, че съм права за решението, което взех.
Х: Какво решение?
M: Много мислих какво преживя Еда, какво преживях аз... За никого не беше лесно, но при това положение разбрах, че съм сгрешила приемайки работата при теб. Колкото и добри намерения да имаме, трябваше да помисля, че моето присъствие тук може да бъде проблем за Еда.
Ако и за теб е удобно, аз искам да се оттегля от работата, Харун.
Х: Май си права. Изживяваме много деликатен период. Всички сме лесно докачливи. Бързо се обиждаме, бързо се гневим..
М: В такъв момент не искам да ставам причина за излишни недоразумения.
Х: Благодаря ти, че си толкова внимателна. Добре, какво мислиш да правиш?
М: Ще си потърся друга работа. Разбира се, че все някъде ще намеря. С твое позволение.. Довиждане!
Х: Благодаря ти за всичко, Мелда...Ще те попитам нещо..Може ли Бату наистина да е Кенан?
Х: Мелда..
M: Да поговорим ли, ако имаш време?
Х:Разбира се, ела!
M: Ямур и Еда били у нас. Обадиха се като дошли
Х: Знам, после ще дойдат тук.
M: Значи вие се сдобрихте, няма проблеми?
Х: Много не може да се каже, че сме се сдобрили. Но реших да бъда до дъщеря си за нейното добро.
M: Съжалявам, че е така. Но най-малкото се радвам, че съм права за решението, което взех.
Х: Какво решение?
M: Много мислих какво преживя Еда, какво преживях аз... За никого не беше лесно, но при това положение разбрах, че съм сгрешила приемайки работата при теб. Колкото и добри намерения да имаме, трябваше да помисля, че моето присъствие тук може да бъде проблем за Еда.
Ако и за теб е удобно, аз искам да се оттегля от работата, Харун.
Х: Май си права. Изживяваме много деликатен период. Всички сме лесно докачливи. Бързо се обиждаме, бързо се гневим..
М: В такъв момент не искам да ставам причина за излишни недоразумения.
Х: Благодаря ти, че си толкова внимателна. Добре, какво мислиш да правиш?
М: Ще си потърся друга работа. Разбира се, че все някъде ще намеря. С твое позволение.. Довиждане!
Х: Благодаря ти за всичко, Мелда...Ще те попитам нещо..Може ли Бату наистина да е Кенан?
Ямур-Харун:
Ямур – Много се забавлявахме, татко… С братовчедите играхме игри, ядохме торти.
Харун – Обичаш ли братовчедите си?
Ямур – Обичам ги. Колко много роднини съм имала. Две лели, двама братовчеди, една баба, един дядо, и даже и един чичо съм имала. О-х, много наистина… Щях да забравя да сложа в сметката и бебето на майка ми (куклата). Има и една кукла-бебе на майка ми. Наистина много навалица. Татко ти слушаш ли ме?
Харун – Слушам те миличка, но ти все още не си си изяла яденето.
Ямур – нахраних се, изпълнена съм, изпълнена съм.
Харун – Половината от чинията е останало, но…
Ямур – Ако и това изям ще гръмна накрая… Хайде да отиваме вкъщи. Да минем да вземем мама, Сигурно вече е свършила работа.
Хаят – Харун:
Хаят – Харун, драги, добре дошъл сине, какво става?
Харун – Здравейте. Дойдох да взема Еда. Ямур чака в колата.
Хаят – Еда ли?
Харун – Каза че има работа, мислех си че тук е. Къде е, вътре ли?
Хаят – Еда днес изобщо не е идвала тук, синко.
Харун – Не е ли идвала?
Хаят – А-й-й, изглежда вече започнах да забравям… От сутринта държа в главата си седемдесет и две задачи. Забравила съм, а-й-й. Еда имаше днес работа в магазина. Щеше да идва декоратор за витрината, синко. Но до този час няма как да са останали, тругнали са си оттам….
Харун – добре, сигурно в къщи си е отишла.
Хаят – сигурно
Харун – хубава вечер, спорна работа.
Хаят – довиждане, синко, грижи се за себе си… Ах, лудо момиче, погледни се, какво правиш с този мъж? Всъщност аз какво правя, какво направих?
Еда-Хаят:
Еда – ало, майко Хаят.
Хаят – къде си?... Харун доиде тук, излъгах го, казах му че си в магазина.
Еда – не е имало нужда да го лъжеш.
Хаят – какво направи, къде остана незнам, но трябваше да излъжа, а-й-й…
Еда – имах една важна работа.
Хаят – каква е толкова тази работа?
Еда – Подписахме договор с Арас.
Хаят – Какво-о-о?... Тайно-тайно, какви ги вършиш ти, а-а-а?...
Еда – Не е тайно. От никого не крия при това…
Хаят – От мен обаче скри… Много грешно постъпваш, Еда, надолу с главата в дълбокото се впускаш, в опасни води започваш да плуваш…. От мен да го знаеш…
Еда – не, не отивам в дълбокото, собствения си път чертая.
Хаят – С дистанция (като се отдалечаваш) ли чертаеш собствения си път? Освен всичко и Харун ще ядосаш…
Еда – добре, а аз какво да направя, майко Хаят?... Да преживявам в продължение на дни?... Аз не съм таква, да чакам какво ще се случи… Всички ме обвинявате, но през какво преминах не мислите… Не се опитвате и да ме разберете…. Дори и ти не ме разбираш, майко Хаят…
Ямур – Много се забавлявахме, татко… С братовчедите играхме игри, ядохме торти.
Харун – Обичаш ли братовчедите си?
Ямур – Обичам ги. Колко много роднини съм имала. Две лели, двама братовчеди, една баба, един дядо, и даже и един чичо съм имала. О-х, много наистина… Щях да забравя да сложа в сметката и бебето на майка ми (куклата). Има и една кукла-бебе на майка ми. Наистина много навалица. Татко ти слушаш ли ме?
Харун – Слушам те миличка, но ти все още не си си изяла яденето.
Ямур – нахраних се, изпълнена съм, изпълнена съм.
Харун – Половината от чинията е останало, но…
Ямур – Ако и това изям ще гръмна накрая… Хайде да отиваме вкъщи. Да минем да вземем мама, Сигурно вече е свършила работа.
Хаят – Харун:
Хаят – Харун, драги, добре дошъл сине, какво става?
Харун – Здравейте. Дойдох да взема Еда. Ямур чака в колата.
Хаят – Еда ли?
Харун – Каза че има работа, мислех си че тук е. Къде е, вътре ли?
Хаят – Еда днес изобщо не е идвала тук, синко.
Харун – Не е ли идвала?
Хаят – А-й-й, изглежда вече започнах да забравям… От сутринта държа в главата си седемдесет и две задачи. Забравила съм, а-й-й. Еда имаше днес работа в магазина. Щеше да идва декоратор за витрината, синко. Но до този час няма как да са останали, тругнали са си оттам….
Харун – добре, сигурно в къщи си е отишла.
Хаят – сигурно
Харун – хубава вечер, спорна работа.
Хаят – довиждане, синко, грижи се за себе си… Ах, лудо момиче, погледни се, какво правиш с този мъж? Всъщност аз какво правя, какво направих?
Еда-Хаят:
Еда – ало, майко Хаят.
Хаят – къде си?... Харун доиде тук, излъгах го, казах му че си в магазина.
Еда – не е имало нужда да го лъжеш.
Хаят – какво направи, къде остана незнам, но трябваше да излъжа, а-й-й…
Еда – имах една важна работа.
Хаят – каква е толкова тази работа?
Еда – Подписахме договор с Арас.
Хаят – Какво-о-о?... Тайно-тайно, какви ги вършиш ти, а-а-а?...
Еда – Не е тайно. От никого не крия при това…
Хаят – От мен обаче скри… Много грешно постъпваш, Еда, надолу с главата в дълбокото се впускаш, в опасни води започваш да плуваш…. От мен да го знаеш…
Еда – не, не отивам в дълбокото, собствения си път чертая.
Хаят – С дистанция (като се отдалечаваш) ли чертаеш собствения си път? Освен всичко и Харун ще ядосаш…
Еда – добре, а аз какво да направя, майко Хаят?... Да преживявам в продължение на дни?... Аз не съм таква, да чакам какво ще се случи… Всички ме обвинявате, но през какво преминах не мислите… Не се опитвате и да ме разберете…. Дори и ти не ме разбираш, майко Хаят…
Ямур – Еда:
Ямур – твоята стая тук ли е била?
Еда – да, ето виж, това е куклата ми (бебето ми).
Ямур – бебето ти е било много хубаво, как се каква?
Еда – Ханде.
Ямур – Здравей Ханде, виж, това е Ела… Я, да видим сега бебетата… Твоето бебе говори ли?
Еда – да се опитаме да го чуем.
Ямур – знаеш ли, ние с бащата на Ямур ще отидем да ядем. Ако искаш и ти ела. Той е най-красивият баша на света.
Еда – добре, става.
Ямур – знаеш ли, снощи бях много уплашена?
Еда – а-а-а, защо?
Ямур – Ямур си помисли, че майка и баща й повече няма да са заедно… Снощи тя много плака.
Еда – ние винаги ще се сме до теб, момичето ми. Като плачеш ме натъжаваш, не дей, става ли?
Ямур – С баща ми още ли сте скарани, нали?
Еда – не, вече няма да сме.
Ямур - обещаваш ли?
Еда – обещавам.
Ямур – Тогава да изядем ли кекса на леля Ферда?
Еда – Отиваме, но преди да ми дадеш малко да те нацелувам, няма да ходим…
Ямур – мамичко, спри, ти каза малко, това малко ли е?
Еда – какво да направя, умирам си да те целувам…
Ямур – мамо спри, стига, мамо… Леля, помощ!...
Тюркян – аман, аман, седем от седем деца са…
Ферда – а-й, сега съм по-добре.
Тюркян – ела, ела.
Ямур – спаси ме…
Тюркян – остави детето да яде… а-а-а… оставиме и мен да хапна малко…
Ямур – остави ме най-сетне.
Ямур – твоята стая тук ли е била?
Еда – да, ето виж, това е куклата ми (бебето ми).
Ямур – бебето ти е било много хубаво, как се каква?
Еда – Ханде.
Ямур – Здравей Ханде, виж, това е Ела… Я, да видим сега бебетата… Твоето бебе говори ли?
Еда – да се опитаме да го чуем.
Ямур – знаеш ли, ние с бащата на Ямур ще отидем да ядем. Ако искаш и ти ела. Той е най-красивият баша на света.
Еда – добре, става.
Ямур – знаеш ли, снощи бях много уплашена?
Еда – а-а-а, защо?
Ямур – Ямур си помисли, че майка и баща й повече няма да са заедно… Снощи тя много плака.
Еда – ние винаги ще се сме до теб, момичето ми. Като плачеш ме натъжаваш, не дей, става ли?
Ямур – С баща ми още ли сте скарани, нали?
Еда – не, вече няма да сме.
Ямур - обещаваш ли?
Еда – обещавам.
Ямур – Тогава да изядем ли кекса на леля Ферда?
Еда – Отиваме, но преди да ми дадеш малко да те нацелувам, няма да ходим…
Ямур – мамичко, спри, ти каза малко, това малко ли е?
Еда – какво да направя, умирам си да те целувам…
Ямур – мамо спри, стига, мамо… Леля, помощ!...
Тюркян – аман, аман, седем от седем деца са…
Ферда – а-й, сега съм по-добре.
Тюркян – ела, ела.
Ямур – спаси ме…
Тюркян – остави детето да яде… а-а-а… оставиме и мен да хапна малко…
Ямур – остави ме най-сетне.
Харун – Ямур (по телефона):
Харун – моля.
Еда – Ямур преди да заспи искала да чуе гласа ти.
Харун – дай да договоря.
Приятелката на Хазар – Скъпи, остави тоа, аз ще почистя.
Харун – Ямр, дъще, там ли си?
Ямур – добре, казах, горещите шоколади идват.
Харун – Еда, Ямур ще говори ли с мен?
Еда – баща ти.
Ямур – татенце,
Харун – Ти няма ли да си лягаш вече, ангелчето ми?
Ямур - Щях да си лягам, сънят избяга. Ти като се върнеш, тогава ще си легна.
Харун – не ме чакай, миличка, лягай си.
Ямур – като си изпием горещия шоколод, тогава може да си легнем… Но, аз те чакам теб…
Харун – Не може, бебчето ми, аз ще се върна късно. Лягай си. Не натъжавай майка си, нали така?
Ямур – о-ф-ф, добре… Татко щял късно да си дойде…
Харун – моля.
Еда – Ямур преди да заспи искала да чуе гласа ти.
Харун – дай да договоря.
Приятелката на Хазар – Скъпи, остави тоа, аз ще почистя.
Харун – Ямр, дъще, там ли си?
Ямур – добре, казах, горещите шоколади идват.
Харун – Еда, Ямур ще говори ли с мен?
Еда – баща ти.
Ямур – татенце,
Харун – Ти няма ли да си лягаш вече, ангелчето ми?
Ямур - Щях да си лягам, сънят избяга. Ти като се върнеш, тогава ще си легна.
Харун – не ме чакай, миличка, лягай си.
Ямур – като си изпием горещия шоколод, тогава може да си легнем… Но, аз те чакам теб…
Харун – Не може, бебчето ми, аз ще се върна късно. Лягай си. Не натъжавай майка си, нали така?
Ямур – о-ф-ф, добре… Татко щял късно да си дойде…
Рекси,г-жа Броненосец,Милена БЛАГОДАРЯ !!!
Вместо да се успокоя с преводите,аз все повече се ядосвам с нашата Газелка.Едно баба си знае,едно си бае.Не се научи,че с лъжене нищо не се постига,а само се замазва повече.Достоен член на фамилия Гюлер.Дай сега да лъжем Ямур.....a и сбе си покрай нея:ooooh: Млъквам т.е.замълчавам!
И Мелда....само крилете и липсват и ще събираме перушина след нея
Ако някой е разбрал какво послание носи филма,моля да го сподели с мен,защото аз тотално се омагьосах
Вместо да се успокоя с преводите,аз все повече се ядосвам с нашата Газелка.Едно баба си знае,едно си бае.Не се научи,че с лъжене нищо не се постига,а само се замазва повече.Достоен член на фамилия Гюлер.Дай сега да лъжем Ямур.....a и сбе си покрай нея:ooooh: Млъквам т.е.замълчавам!И Мелда....само крилете и липсват и ще събираме перушина след нея
Ако някой е разбрал какво послание носи филма,моля да го сподели с мен,защото аз тотално се омагьосах