На колко години тръгнаха вашите деца на училище ?

Материалите за детството и игрите на воля са толкова много, че доста се затрудних в подбора им. И докато търсех, между другото попаднах на статия, в която се казваше, че концепцията за детството е исторически възникнала и в Средновековието не е съществувала - тогава детето е било считано за възрастен, но малък такъв.

А ето и самите материали:

Проблемът за психическото развитие на децата в играта, неговите темпове и резултати в ранните периоди на детството е традиционен и същевременно, актуален в контекста но съвременните тенденции в областта на образованието – усложняване на неговото съдържание и смяната на личностната позиция на детето в процеса наигра по време на педагогическото взаимодействие.

Играта е основен вид дейност на децата от предучилищна възраст, в процеса на която се развиват духовните и физическите качества на детето, и същевременно е способ за овладяването на съществуващ вече обществен опит.

В игрите от предучилищното възпитание се извършва сложен процес на придобиване на знания, усвояването им и прилагането им на практика в различни условия. Едновременно с това се развиват и психичните познавателни процеси –
•   мислене,
•   памет,
•   въображение,
•   внимание и други.
Характерно за предучилищното детство и нагледно–образното мислене, при което решаването на определени задачи се извършва в резултат на действия с представи. Негови по–елементарни форми се проявяват още в игрите от ранна възраст.

Възникването на образното мислене се свързва с формирането на символната функция, което съдейства за превръщането на представите в заместители на реалните обекти. Неговото развитие се осъществява чрез постоянното обобщаване на образите и съдържа предпоставки за по–висшите форми на мислене.
Особено внимание заслужава ”Проектът за психология на играта” (1974) от Хакхаузен, където авторът прави опит да обобщи някои важни резултати от по-новите изследвания на играта, приближавайки се до диалектическата интерпретация на игровата дейност. Според него 5 признака са типични за играта:
1. Липсата на цел;
2. Кръгът на активация, т.е. търсене на редуване между напрежение и отпускане, което се реализира в много повторения;
3. Активното манипулиране с част от реалния свят;
4. Недиференцираната целева структура и непосредствената времева перспектива;
     5. Мнимата реалност.
Логиката на действителността намира строго отражение в съдържанието на играта и често педантично се спазва. Ето защо децата по правило реагират много чувствително, ако невнимателни партньори в играта или нетактични възрастни нарушават тази вътрешна истинност на отношението към реалността.
Обратното, във формата на игровото действие господствуват безгрижие и щедрост. Някои външни условия и форми на игра могат да бъдат ”заместени” или само намекнати във фантазията чрез различни обекти или дори само словесно. Според Елконин, макар че това в повечето случаи води до ”сбито”, ”съкратено” и ”обобщено” игриво действие, детето е вътрешно готово за него, тъй като моливът за игровата дейност е не толкова в резултата, колкото в самата дейност (Леонтиев).
Детската игра има огромна и определяща роля при формирането на детската личност. Това можем да го обясним, че чрез нея детето придобива социален опит, усвоява знания, умения, навици. Чрез играта то навлиза в света на възрастните. От друга страна тя допринася за включването на всички психически и физиологически функции, и то при най- добрите условия на една привлекателна дейност, наречена игра.
Най-характерното за детската игра е, че е съпроводена с чувството за свобода, но същевременно тя развива дисциплинираност и отговорност в поведението на детето. Няма условия, които да се изискват при възникването на играта, но при това тя винаги забавлява.
При детската игра никога не можем да говорим за преднамереност, а можем да твърдим, че имаме на лице само спонтанност и доброволна дейност.

Ще се отегчи и като не получи стимул за учене в точното време, ще загуби интерес. Май не се сещам късно тръгналите на училище (уж по-зрели и умни) да са най-добрите ученици.

Готово е, когато е достатъчно зряло да си задържа вниманието един учебен час, когато е в състояние да осъзнава що е то правила и дисциплина, когато интелектуалното му развитие е такова, че успява да осмисли материала и да го научи с лекота и разбиране, а не с тъпо повторение.

Черна станция,

Това, че детето не ходи в 1-ви клас, не означава, че не учи.

Абе не мога да разбера какво подклажда тази активност в една изчерпана тема?   Дъвчем едно и също - всеки родител сам си преценява, но да се тръгва на 5 годинки е много рано.

И на 6 е рано. Но ако се направи тая глупост със спането следобед в първи и втори клас, ще пусна моето на 4 години.

Дали е нормално децата да започват у-ще на 7, 6 или 5 - зависи от учебната програма. Ако тя е съобразена с 5-годишната зрялост на детето-може и на пет. Справка- UK.http://www.intense.co.uk/cgi/go.cgi?system,england

Да,не е факт,по желание е,в смисъл,че за момента не е задължително.Друг въпрос е,че повечето работещи родители ги устройва.
Иначе по темата-моето тръгна на училище на 6 години и 11 месеца с набора си - определено му беше по-трудно от децата,които са родени в началото на годината и бяха 7-8 месеца по-големи от него( и те тръгнали с набора си,а не предната година).Малкият е март ,ще бъде на 7години и 6 месеца,но няма да го пусна с предния випуск-така преценявам,защото за мен не е готов за училище.Всеки си познава детето и си преценява кое е по-добро.
Големият и до ден днешен може да спи след обяд,а малкият още няма 5,но ми отказа спането още миналата година,но това не ми е аргумент да го пусна по-рано на училище,

Това къде точно го прочете?! В нито единия от двата "лагера" /ако мога така да се изразя/, не съм видяла да се защитава подобна теория. Според едните, дете, което може да се справи в у-ще, трябва да се прати там по-рано, а според другите то може да си учи още една година нови неща и да се развива и без да тръгва на у-ще. Но някой да е твърдял, че друг си мъчи децата с учене отрано?...

Иначе - наистина всеки си преценява детето/децата. Аз лично за себе си не съм пуснала и няма да пусна дете преди набора му, независимо от препоръките на учители, психолози, лекари и т.н и независимо от моята преценка, че ще се справи във всяко едно отношение.

Аз пък се радвам, че синът ми е в 5 клас и няма да е опитно зайче на целодневното обучение от 1 клас.
Освен че ще спят евентуално следобед и няма да си разнасят раниците не видях да се готвят съществени промени в образователния процес, камо ли пък да съм чула за положителни такива.

То за желаещите и сега имаше държавна занималня, ако положението ще е същото, но задължително, тежко им на първолаците, независимо шест или седемгодишни ще са.
Скромният ми опит показва, че престоят  в днешното училище трябва да бъде сведен до минимум, за да е живо, здраво и що годе образовано детето.

нова и аз чух нещо такова по телевизията. Но смятат да го приложат и за 2 клас децата. Но това е ужасно. Аз определено не бих пуснала детето си за цял ден.
А това дали е гласувано и влязло в сила или е предложение което още се обсъжда? Има ли тема по въпроса където мога да прочета подробности?

Не успях да прочета всички мнения, за което се извинявам, но и аз съм на мнение, че на шест години е малко рано за започване на училище.

Знаех си аз, че трябваше директно от седми да го почнем. Колко нерви щяхме да си спестим...

Е, стига де. Момичето е допуснало техн.грешка.   

Не, предложението е свежо. Де да можеше...