МНОГОДЕТНИ МАМИ

Иска ти се...
50-тина квадрата обитаваме родителите ми, аз и мъжо с 3те деца. Бабата и дядото в спалнята, ние в бившата детска и трапезария с кухненски бокс.
Срам ме е от външни хора, защото малкото пространство е претъпкано от мебелите, които се опитват да поберат вещите ни + играчките на каката, които са из цялата къща. А догодина, живот и здраве, като и бебинките проимат вещи...не ми се мисли.
Така че, свиркай си, винаги има някой по-зле от теб
Знам, че това не успокоява, защото на мен самата това ми е най-големия проблем

*щурчо*, имаш май днес повод да черпиш? ЧРД на щерката и с много внуци да те ощастливи някой ден! Най-важното да е здрава и много успехи пожелавам!   

Сипвам кафето и бягам! 

Благодаря ви за отговорите отново.

Ами съществува реална вероятност, но... просто ме е страх дали ще се справим, ако е така. Ние сме стандартното българско семейство- много кредити, малко жилище, никаква сигурност... Просто ви се възхищавам, наистина

Все едно нашето семейство описваш. Кураж! Спокойно може да се превърнете в нестандартно българско семейство с повече от две деца. 

Срив на ражданията от 8г насам. Ей това пишеше днес в заглавията на вестниците.

Та по тоя повод и по повод питането за размера на жилището се замислих.
-Ясно е че човек знае 2 и 200 и децата могат да се гледат и на 200 и на 50 квадрата. Ама ей на Надето какво казва-разнополовите не можели да се гледат в 1 стая. Ами как става тая работа там, в белия свят??? Ако не си достатъчно имотен, кой ти дава голяма къща, държавата ли (просто ми е интересно)???
-Всеки ден емигрирали средно по 3-ма от БГ - ще ми се да се спася от простотията, от ромите (не, че не са навсякъде, ама ми се струва, че "там" поне спазват законите), от дискриминацията на факта, че имам повече от 2 деца (пак заради братята роми за трето дете и следващо дават само 200 лв помощ), и т.н и т.н (тука съм сигурна, че всеки може да попълни Н на брой причини). Единственото, което ме спира, са родителите ми.
А за кредитите какво да кажа - имаме 3! Хич не се слагам в никакви стандарти. Каква сигурност? Не сме на заплата, трябва да ги изкараме тия пари за кредити, за живеене. Ей ме на, 1 месец не е минал от както родих и "се върнах" на работа - отделям всеки ден по 3 часа на компа да работя, няма как иначе.
Ама много лирично стана това отклонение. Просто се замислих твърде дълбоко. Няма лесно, всеки прави някакви компромиси. Мечтата ми е  докато стана на 40 така да ги наредя нещата, че да не се налага да работя, да си гледам децата, да ходя по екскурзии, пък може и номер 4 да се появи (ако АГ-то ми не ми дръпне един бой, че матката ми май не била много за 4-то).
И в реда на всички тия мисли си мисля за Мони и за факта, че единственото за което трябва да се молим е живот и здраве. Защото като загубим някого, нищо друго няма смисъл.

mishelaa  

Много точно си описала всичко,което мисля и аз!Кураж,момичета!Щом сме живи и здрави и ние и дечицата ни,значи всичко е наред!

Мони 

 Аз само минавам да ви се порадвам и да ви поздравя! Да се позаредя-винаги сте толкова позитивни, и ми е толкова уютно при вас!

Уф, само наминавам да си излея бебехоличната душица. Пак гледам едно бебе - голямо гушкане падна, Кати успя и да го разсмее, пък то е една малка ходеща кукла, мекичко, лекичко и ухаещо.  Хайде, народе, раждайте бебета и се не бойте - идвам да ви ги гледам - явно за дундуркане на невръстни човеци ме бива в тоя живот!

Колко познато! Ние сме в 2 стаи - в спалнята сме ние с мъжа ми и "бебето", в детката стая - другите деца. Плюс свекърва ми, когато дойде да "зимува" у нас. А това става вече четвърта година и ще продължава ....
Тясно е, мебели имаме много, предимно шкафове, щото трябва да се наврат някъде дрехите, играчките, учебниците и всички вещи на целия зверилник. Непрекъснато настъпваме играчки, защото няма как да им отделя стая за игра, както правят някои хора (не само по света)... Обаче най-големият ни проблем е, че тоалетната и банята са само по една. Сутрин е голямо приключение, особено когато се налага да ставаме всички почти по едно и също време за работа, училище, ясла...
За капак, някъде насред всичко това, се опитвам да си направя офис, т.е. на една маса до вратата съм сложила компютър, скенер и принтер. Друг е въпросът, че като седна да работя в този "офис", на другите им е трудно да ме заобиколят, за да стигнат до споменатото "недостигащо" помещение...  
Ама, дай Боже, да сме живи и здрави, че това е най-важното на този свят. Е, и да има достатъчно работа (и заплащане), за да не се притесняваме какво ще ядем утре.  

Пък ако питате какво мога да правя най-добре - мога да гледам деца. Кандидат съм да помагам на Ванчето.  

и аз  така

Много точно казано, нито дори приятелите са достатъчна причина да търпим това, което се случва в милата ни родина

Що се отнася до многото деца, аз се гордея, че ги имам. Все ми е едно дали ще ме сравняват с разни малцинствени (и не толкова) групи, дали сме стандартни или не. За мнението на роднини и сие изобщо не ми пука. Важното е, че аз усещам живота си смислен и пълен. Дали ще има утре какво да ядем..........за съжаление това тук за никой не е сигурно. Живота може да се обърне за един ден на 360 градуса.

Щурчо, Честит празник  

Мони , нямам думи за това, което ти се случи за Борис
Ще чакаме да се похвалиш с добри новини

Вече 2 дни те чакам, но никаква те няма......Само обещания.....И моля те, обясни ми, защото не мога да те питам във фейса........Защо го харесваш Марк Селби? Виж младока Тръмп какви ги върши в последно време.......

За Пролетната, Вещер и за всички останали, специално това клипче е за вас - http://vbox7.com/play:e6543ca2

Пиги, не така с тези болести......Лоша работа са те, такива гости не ти трябват...А и се чудя защо се заседяха те при теб....Не бъди толкова гостоприемна.....


Абсолютно.......Когато съм на ръба на възможностите си вечер и като си погледна разбойниците у нас, во главе с баща им и си казвам, че аз за тези магарета мога и да умра........

Мишела, да, всеки прави компромиси, независимо от какво естество са.....Единственото, от което не искам да правя компромиси, то това е от семейството!

Няма да коментирам пространството, Наде, а тези от Антверпен добре са го измислили, остава и да раздават и по един голям апартамент - и веднага им ставам жител, та.....ние сме в къща. Не ни е широко, не ни е и тясно, има накъде да се поразширим, имаме една маза с 2 стаи и санитарни възли, та там може да заточим я някое дете, я аз и дядо Лъчо един ден........Единствената ми мъка е това,че имаме 1 тоалетна.....Цял месец мислих дали някъде може да се направи още една, но уви - не можем.......

Хайде, момичета, напускам ви! Имате много поздрави от Златето - тя е във вихъра си, знаете по какви причини......Ако някой не е разбрал - Наталия от Плевен има 4-то момче - та това са клюките.......Аз отивам на Кралската сватба......Пък после чакам Кейт да се разпише един ден и в нашата тема.........

На Щурчо и Пикасо - живи и здрави, да почерпят, хубави празници и само най-хубави неща!!!!!!

Я, каква изненада за Натали! Гледам аз онзи ден едно бебе в скайпа й, но изобщо не предположих , че е нейно!

Най-вече, 'щото е много хубав! Второ, в момента тече световното по снукър и винаги му стискам палци най-сетне да я вземе и тая купа. (за малкият Тръмп още нямам мнение, в момента го гледам и се надявам Динг да го "изяде с парцалите" ).
От няколко години цялото фемили сме фенове на снукъра и си имаме любимци. Аз викам за Селби, те - за Джон Хигинс. Джон Хигинс, междудругото, освен брилянтен играч и професионалист е баща на три деца и през 2009 се просълзих ей на тая гледка, когато всички го поздравиха за победата.

Ей, днес ми е много британско!     Горчиво за техни височества  младоженците и много деца да имат!

Да де......Това го знам......В неделя е финалът, у нас ми писна ТВ да е само на Евроспорт и вече успях да намразя снукъра.......Големият е фен на Селби, мъж на Хигинс - нищо, че го хванаха с черно тото.....

Аз отивам да заемам мястото си в Катедралата, че да не  вземе я сър Елтън, я Бекъм и Бекъмовца да ми заемат мястото.......

Привет мамчета!!! Днес  седнах и се зачетох в темичката, видях и радост и тъга. Най- ми хареса чувството за хумор с което някои мамчета гледат на нещата. Бях се вкиснала и ми стана по-добре. Понякога имам чувството,  че ще лудна, на предела на силите си. С малките се гледаме сами, тати на работа, кака на градина.Живеем в две стаи и кухня, не се оплаквам поне сме сами. Когато някой ме пита как се справяш с тези 3 деца сама, как издържаш? Ами незнам, какво да му отговоря стискам зъби и вярвам, че господ си знае работата  
Дано , да нямате нищо против, че нахълтвам така!Приятен ден на всички!