Наказанията в училище

Е това вече е дълбоко неправилно, поне според мен.    Никога не съм оспорвал когато са ме гонили от час, защото почти винаги е било заслужено, а последните 2-3 години и умишлено предизвикано.

Благодаря за отговорите на всички. В тях пропускате няколко важни подробности: че става дума за първокласници, че НЕ става дума за оспорване на наказанията изобщо, а конкретно на наказанието седене С РЪЦЕ ОТЗАД. Че няма нищо невъзпитано в това на 7 години да ти се тича, и да, тичането е опасно в клас, но не е смъртен грях за едно дете. Опасно е също и пресичането на улицата, това значи ли, че децата няма да ходят на училище.
Проблемът е не в децата, а В БАЗАТА, в която не е помислено за безопасни места за почивка на малките ученици. Всяко наказание трябва да бъде предхождано от забележка, особено при малките, които все още не са се научили да се владеят постоянно.
Преди да пишете, четете внимателно.
 За сведение, познавам отблизо практиките в много други класове, където не се прилагат подобни наказания, а дисциплината е отлична -  значи можело и без набиване на канчетата. Самата аз съм учила педагогика и не съм срещала препоръки за подобни наказания.  В моя клас по времето на соца 12 години никой не беше наказан с повече от забележка в бележника и дисциплината беше безупречна, а учителката - уважавана и обичана. Но ние, българите, винаги сме готови на унижения и смятаме, че и децата ни това заслужават. Смятаме, че животът ни трябва да е преди всичко гаден. 

Не се изненадвам, че думите ми са изопачени до крайност, в която принцове и принцеси се разхождат по главите на справедливите учители. За съжаление грубото заяждане се наложи като стил на общуване в този форум, което измества първоначалната му цел да бъде място за консултация и взаимопомощ. 

Djanni, пропускаш нещо мооого важно и то е, че децата в първи клас по тази програма са мооого, ама много улеснени. Синът ми беше миналата година, сравнявах учебниците му с моите, (ако те интересува мога да ти пратя линк с преснимани моите учебници) и мога категорично да кажа, че е много леко. Зора идва в трети клас. Странно е, че намираш стоенето на чина като унижение, а събирането на боклуци не. Базата в общинските училища не може да се сравнява с това в Горна Баня и е несериозно да имаме такива очаквания. Децата в първи клас имат по-къси часове и не са толкова натоварващи, че чак толкова много да се изморяват. Имам много див син и след като той се справи мисля, че е посилно за по-голяма част от децата. Сега е началото на втори срок и е несериозно да се говори, че детето не е разбрало какви са правилата в училище. Странно какви места за отдих очакваш да има в училищата за първолаци, представяш ли си колко първи класове са в училището и колко деца прави това и събрани на едно място какво ще се случи без учител?
Дисциплината в класа на сина ми също е безупречна, учителката е жена с призвание и с невероятен подход към децата. Но и при нас има моменти когато някой да пропуска междучасието. Странно никой не приема това за унижение. Децата са влюбени в учителката си и страдат когато тя отсъства.
Примера със соца не е може да е валиден сега, защото децата нямат бележници и не се пишат забележки, а и тогава имаше намаляване на поведение и други санкции които децата искаха да избягнат.
Това, че си чела педагогика не те прави педагог, такъв те прави практиката, а тя в повечето случаи е нещо различно от това в книгите. Казвам го от личен опит.
Но това което виждам е постоянната тенденция да се стимулира анархията. Вече са много популярни всякакви течения за деца индиго, за отричане на правилата, за задълженията на всички да се съобразяват с детските капризи...
За съжаление ще е гаден, защото дете възпитано, че няма последици от действията му израства и такъв гражданин .... После държавата ни е скапана.

Правилата са си правила!Навсякъде ги има и трябва да се спазват,трябва да са едни и същи за всички-нама 1ви,няма 12ти клас.Представи си 100-200-300 деца в едно училище и всяко междучасие да се гонят,подскачат,викат....След като не ти харесва вида на наказанието-да стои с ръце отзад-изяви желание следващия път да го накажат по желания от теб начин.Или по-добрия начин-обясни на детето си какво се очаква от него докато е в училище-какво може и какво не може да прави.

 Сърдиш се неоснователно. Повдигаш един проблем, но не искаш да чуеш всички мнения. Наложило се е да  успокоят детето ти. Какво като ръцете са отзад? Все пак трябва да осъзнае, че е наказан, не просто седнал. И да, на 7 не е невъзпитано да  тичаш, както и на 27. Въпросът е къде и кога го правиш. Едва ли учителката не е правила първо забележки. Колко ли ги е повтаряла, докато наложи това "страшно' наказание на детето ти.

Както се казва, "дървото се превива докато е младо" и "старото куче не се учи на нови трикове". Точно затова на дисциплина се учи в първи клас, а не в осми. Невъзможно е да учиш отрасналите тинейджъри на ред и дисциплина, ако в първи клас са научени на анархия.
Стоенето с ръце отзад на мен не ми изглежда унизително. Във всеки случай не е нито вредно, нито е акт на физическо насилие. А базата е такава, каквато е и учителите трябва да се съобразяват с нея и да налагат по-строга дисциплина.
Вярно, че не става дума за смъртен грях, ама и не виждам някакво супер строго наказание. Не са го изключили, не са го викали при директора. И съм сигурна, че е имало и обяснения за реда в клас, и забележки.

Съгласна съм, че все повече се толерира анархията в обществото и ще си патим от това. То не са "деца индиго", не са "хиперактивни деца" и какво ли не, само и само да се обяснят явления, които просто искат здрава ръка.

Да се върнем на въпроса все пак - как наказват децата във вашите училища? Някакви идеи, опит с наказания, различни от седене с ръце отзад? Или педагогическата практика се изчерпа с това?
Никой не поставя под въпрос необходимостта от наказания, темата е какви да бъдат те. Няма ли поне един родител, който може да сподели находчив и ефективен начин за въвеждане на ред, различен от пръчки и шамари. Педагозите трябва да са преди всичко психолози. 
Как ще обясните факта, че в съседни първи класове не се налагат подобни наказания, а дисциплината е отлична?
 
 

  Има две възможности - или учителят в другия клас е по-добър, или  децата във вашия са много непослушни.

  Седенето с ръце отзад го сравняваме с пръчки и шамари?
Много ефективен начин, някой го беше написал - 10 страници с изречението - "Не се бяга в класната стая". И на следващият ден стават 20, после 30....

М, да, а след седенето на стола с ръце отзад, след писането 10, 20 и 30 страници, след щипането на крачета и ръчички, предлагам един хубавичък електрошок. Така хем ще огънем дървото /пардон, детето!/, докато е младо, хем всички останали ще се напишкат от страх и няма да смеят да тичат в клас.
Очевидно е, че най-лесно е да се мисли за по-прилично и благовидно изглеждащи в очите на околните наказания /що за лицемерие!/, вместо да се помисли какво може да сработи наистина, така че децата да изразходват енергията си и да са по-концентрирани за следващия час.
Предложение вече по същество: има книжки за прилагане на йога в обучението. Естествено, изисква труд от страна на учителите, но резултатите са чудесни - поне на малкото места, където това се прилага /конкретно за България/. Друга възможност - извеждане на децата на двора да потичат, правене на упражнения в клас, ако времето не позволява излизане и т.н. Не виждам причина това да не бъде отново въведено в училищата ни. Някога моята класна го правеше. Когато искаше да отиде до тоалетната, молеше дежурещата в коридора учителка да хвърля по един поглед в класната стая. И онези учители бяха хора, и онези учители ходеха до тоалетната, хапваха и отдъхваха. Но бяха учители на място.
Все си мисля, че е много по-честно, когато един учител усети, че се дразни на децата, с които работи, непрестанно, да си потърси друга работа. Хем себе си ще отърве от негативни емоции, хем и децата ще имат шанс да получат ентусиазма и доброто отношение на някой друг човек.

Седене с ръце отзад, аз лично одобръвам като наказание.
За майката, която смята, че е нормално тичането в клас, защото са малки "само в първи клас" - ще дам следния пример. В нашето у-ще при такова тичане и гонене в клас в междучасието, едно от децата беше спънато от друго. При падане се удря в ръба на чина, за щастие на сантиметър от окото. Шевовете бяха най-малкия проблем. Та не случайно такова тичане не е разрешено.
А наказанието е съвсем подходящо, според мен.

Много съвети от "компетентни" родители!
Никъде не прочетох, частта с разговор между родител и дете, за това какво е разрешено и какво е забранено в училище.
Но съвети към учителите - в изобилие. А това с йогата - изби рибата просто! 

Промяната в мисленето е адски трудна, нали?  А най-трудно е да не осъждаме, преди да сме опитали. Но, както казах, лесното е да наплюеш, а не да пробваш нещо, което изисква усилия и труд. Вероятно децата трябва да се пасат сами, без да пречат много-много нито на учителите, нито на родителите.
Все пак, за желаещите да прочетат нещо повече, предоставям следната връзка: http://www.ryeuk.org/articles.htm. И забележете, става дума отново за UK /въпреки че в Индия масово се практикуват йога техники в училище/.
Относно разговора между родител и дете - той стои в центъра на възпитанието, но в моето семейство дете и родил разговарят много и не считам за нужно да го пиша. Вероятно хората, които пишат тук, имат претенциите да са добри родители и говорят с децата си. Или греша?
Но да не прехвърляме вниманието само на родителите, защото темата започна с описание на проблем, който се е завихрил в училище, не у дома.

За мен възможностите са няколко:

- утопичната - децата да се извеждат навън през голямото междучасие или да правят организирано някакви малки упражнения в клас.
- пожелателната - да има стъпки в наказанията - забележка, разговор с детето и родителя и след това  наказания като например писане на по-голямо домашно от останалите, оставане след часовете и почистване на класната стая - и двете са полезни за възпитанието и обучението
Може да се въведе и някаква поощрителна система, която да награждава децата, които не нарушават реда. При събиране на определен брой точки да се получава награда
Във всички случаи смятам, че наказанието седене с ръце отзад през голямото междучасие вреди на психиката и здравето на децата. Има ученици, които почти всеки ден са наказани. А те престояват повече от 8 часа на чина дневно!  
Предложения като това с йогата ни изглеждат невероятни и дори смешни, но това е заради закостенялото ни мислене. За пример ще посоча практиката в скандинавските училища, където гимнастиката / не точно йога, но с елементи/ е задължителна всеки ден. В европейските училища физическата активност е напълно задължителна всекидневно. Във Франция се наказват родители, които не са записали децата си поне на два спорта седмично.   
После се чудим, защо нашите деца били болни, затлъстели и обездвижени. 

Не останах с това убеждение, защото никъде не прочетох "Не одобрявам наказанието, но въпреки това обясних на детето, че в училище се спазват правилата и се слуша госпожата." - или нещо подобно.

Няма как да не прехвърлям вниманието върху родителите, защото първите седем години, детето е възпитавано предимно от тях. В училище то трябва вече да знае правилата на поведение, а не там да ги учи.

А методът за НАКАЗАНИЕ с труд, ми е меко казано просташки - какво точно възпитава в детето - който не слуша работи, който слушка - не.