Елитните училища - какво ги прави такива?

Ако говориш за частта, която аз, самата, съм поставила в кавички, то да съм ясна- поставила съм кавички не случайно.  Сиреч аз цитирам.
Ако аз, самата, знам за три деца- връзкари, то това означава, не че децата са три /не аз им водя статистиката/, а че се допуска влизането с връзки. Надявам се да се разбира добре. Дори съм убедена, че се разбира идеята.
Пък кой имал средства да си купи имот където- това не ми влиза също в елитните критерии. У нас със средства разполагат хора различни.
Кой е писал, че учат в Х "бедни и прости"? Това, определено, не съм аз. Идеята ми е доста различна- щом няма ясни критерии и подбор, то няма и елит.
http://bgstories.athost.net/right/arhiv/plight/elit.htm

Самото понятие "елит" има дефинирано значение в тълковния речник:
 м., само ед.
1. Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др.
2. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при селекция.
• прил. елитен, елитна, елитно, мн. елитни. Елитни растения. Елитни войски. Елитни кръгове.

Елитът, за мен, са хората и те следва да придават облика на общността, в която се намират. За да са такива, то те се подбират по определени критерии. Но критерии, свързани с техните лични качества. Дори в чернозем да засееш скапан картоф, елитен няма да извадиш после.

По повод училищата и особено уроците, точно преди малко една от новините по радиото беше, че в ЕС родителите влагат все повече пари в частни уроци, това се правело от повечето по-заможните, с което се създавало все по-голяма пропаст между образователното ниво на децата  и изобщо населението в дългосрочен план. Така се сформирала една част от много добре образовани и подготвени деца, и друга, която е с все по-малки шансове за добра реализация. Та, това с курсовете и уроците не е само по нашенско. Не казвам, че е хубаво, но в скоро време няма да се промени, независимо колко се намила, че децата трябвало да имат равен шанс.

Ето линк към статията: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3867831

Аз лично не съм против по-доброто платено образование. В края на краищата равенство е невъзможно. Каквото и да направи държавата за всички, богатите винаги ще мога да доплатят за още малко отгоре. Неизбежно е, а и не може да им се забрани. А бедните ще могат да се намесят в "А група" само ако са много мотивирани и много надарени. Но това е било така винаги. За децата на милионерите не е проблем да учат в Харвард. Проблем е за децата на бедните и само най-талантливите и упоритите успяват. Се ла ви.

Това, което ме притеснява е, че у нас както винаги нещата са объркани.  У нас частните училища не дават най-добрата подготовка, а много често правят откровени компромиси с качеството, само и само да привлекат платежеспособни клиенти. И се оказва, че и с пари не можеш да си гарантираш добро училище. Което отново налива вода в мелницата на частните уроци, защото ако си платиш на "топ преподавател" за индивидуални занимания той ще учи детето така, както си поръчаш.

За мен определението "елитно" към едно училище се свързва с  гледката на колите хвърчащи сутрин и вечер на родители от далечни квартали, които си оставят и прибират децата.  Аз живея до едно такова. Когато се нанесохме в квартала, беше май месец. Големия ми син септември щеше да е първокласник. Реших да избера най-близкото училище за него. То ни е под прозорците. Директорката ми обясни, че вече е много късно за записване. Класовете били запълнени. Изпити някакви били минали(за първи клас) и единствения шанс е да стана спонсор на училището. Аз тогава бях без работа и като споделих информацията разговора секна. Плюс това не го разбирам такова записване от първи клас. А нагоре? Теглих една и отидох във второто възможно, малко по-далече от нас. Там ни се зарадваха, посрещнаха и бих казала че попаднахме на страхотна класна. Не съм правила никакви предварителни проучвания. Изкараха си децата ми до 7 клас там. Не съжалявам за избора си.

Мисля, че стана модерно да се говори за "елитни" училища и хората да се борят да записват децата си там.  За начално училище от 1 - 4 клас, най-важно е да се избере добър и принципен класен ръководител, който да научи децата да учат, да пишат домашни и да предизвика интерес към познанието изобщо. Ако детето си учи и не мързелува, ще си има нужната подготовка. А когато стане ясно какви  интереси има, то допълнителни уроци няма да са излишни. Аз лично не робувам на вижданията на някои групи хора за "елитни" училища!

Напълно съм съгласна. С едно допълнение към качествата на класната - да не дели децата на чада на спонсори и всички останали. Не съм се сблъсквала лично с такъв случай, но съм чувала доста неприятни истории.

И да не се толерират децата на хора, висящи в училище всеки ден в сладки приказки с госпожата. Аз лично съм от хората, които не ходят, ако няма причина или родителска. Така го разбирам. Любезниченето с учителки не ми е по вкуса. Но детето ми е страдало от това. Не е редно.

Моето също! Никак не е приятно, освен това няма нормален начин, по който да го обясниш на собственото си дете!

Това зависи много от етичността на учителя. Ние сме имали случай да сме в обща компания с учителка по БЕЛ на сина ни. Но никога не е бил привилегирован. Беше за около 5,50 за годината и му беше казала, че за да си заслужи шестицата, трябва да го изпита. Но нашият си мислел, че ще му се размине, защото имало много други неоформени. Издънил се на изпитването и му остави петица. После й казах - ако му беше писала 6, щях да ти се разсърдя. Нямаше да е от полза за самия него да си мисли, че може да минава метър в някои случаи.

Намерих статията в оригинал.
Преди време се интересувах конкретно за професията учител какви са тукашните условия - добро заплащане, уважавана професия. Само за 1 свободно място на пенсиониран учител в нашето училище са кандидатствали 2000 души и то в рамките на 2-3 дена. И пак не смятам за елитно училището, баш си е квартално.

Подчертаното с bold съм съгласна на 100% с Черна станция.

Класирането на ВО отговаря ли на неофициалната класация на елитните училища?

Елитните училища - какво ги прави такива?

Въпросът е интересен, но не е актуален за даденият момент. Той по скоро е една реминисценция  от близкото минало, когато чакахме държавата да създаде условия за развитие на индивида и обществото.  По скоро е актуална тема тип "Как да направим децата си успешни", която би отразявала борбата на родителите срещу негативите на образователната система т.е. как успешно да преодолеем недостатъците на системата с цел постигане на мечтаната цел. Във случаят става дума за личния опит на родителите, методите на обучение и пр други действия свързани с ефективността на подобни занимания в изграждането на личността на детето. Да се чака от държавата решение на проблема е абсурдно дори в далечното бъдеще, защото една таква образователна система се основава на обективността заложена в гражданското общество а българското никога няма да бъде такова.
Елитното у/ще изисква селекция, преподаватели специално обучени да работят с надарени деца, малък брой на децата в паралелките,  флексибилна с-ма на обучение (възможност да се посещават различни нива на обучение по различните предмети) и пр. Обикновено такива условия създават частните у-ща, но условия за такова развитие в България няма и не се "предвиждат" в  далечно бъдеще.

В момента елитаризма в началните у/ща се изразява в личните качества на учителката и в по малка степен в семейната култура на учениците.  Така че мили родители не се оповавайте на училищата а сами поемете отговорността за развитие на детето ви, защото в живота няма хубаво и евтино/лесно. 

успех

и аз не съм от майките активистки и сега дедето плаща цената

И какво следва от това, което написа за отговорността? Може би да си ги вземем вкъщи да ги обучаваме до дванайсти клас, че да сме докрай отговорни родители? Тук не става въпрос за ясли или граддини, които са доброволни и кеф ти дететоо ти да ходи, кеф ти да не ходи. Говорим за училищата, в които децата преказват цели 12 години от живота си, и то по почти цял работен ден всеки ден! Разбираш ли за какво голямо количество време става въпрос? Можеш да го сравниш с 12-годишен трудов стаж. На теб не ти ли се иска да работиш в свястна фирма, в добра обстановка, и свестни колеги? Е, подобно е с децата, само че е много по-сериозно и отговорно, защото колкото родителите определят основите на децата, толкова и училището. Образованието е задължително, аз съм длъжна да пратя детето си на училище, нека поне имам право да избирам в какво училище да го запиша. Да ти кажа, дори не очаквам чудеса от училището, някакви малки паралелки от надарени деца и надарени учители и всичко, което ти описа. Очаквам поне да бъде на нивото на училищата, които аз съм завършила - със свестни учители, добра дисциплина и академична подготовка. Лошото е, че това, което аз и може би повечето от нас са получили като основа от училището, вече не е масово, а е по-скоро изключение. Нивото пада, пада, пада, сегашните деца са като цяло по-неграмотни и с по-малко знания, отколкото са родителите им, а понякога и бабите им. Това никак, ама никак не е на добре.

За Пловдив - може да се каже да.