Колко често излизат мъжете ви вечер?

Ако знаеш колко ми се иска да си права.....   
И повечето от нещата,които съм преживяла,никога да не бяха минавали през главата ми....
Винаги съм искала да си живея на розов облак,обградена само от любов,приятели и хубави моменти.
Но,уви,животът ти поднася понякога ...големи гадости.
И повярвай,всичко,което съм писала,е от опит!
За огромно мое съжаление!   
Хич не съм искала да убеждавам някого в каквото и да било.
Както казваш,опитът ще ги научи...   
Дано само не са хора,които не се учат от грешките си,а ги повтарят,и повтарят...И цял живот се оплакват как живота бил гаден към тях....докато живота свърши.
И така и никога не разбират ,че проблема е бил в тях самите...
Тук във форума определено има доста такива...

Ако му сложиш един пълен ЧЛЕН на проблемА, спи градът по Тончо Русев.

Животът просто се живее, сега, в момента, утре също....без да му се сее на корена ряпа.

Отивам да работя за капитализЪма, вас оставям да бистрите семейните отношения.

Значи или си като тефлонов тиган, по който нищичко не залепва, или си решила, че това, дето ти се е случило на теб, е единственото, което може да се случи в един човешки живот.
Тесногръдието ти трябва да си има някакво обяснение все пак:)

Клоня към второто предположение, ама да видим...ще чакам помощ от публиката.

Жози, никой не говори да са еднакви двама души като сиамски близнаци. Но ние сме се намерили да харесваме еднакви неща. 
Компромиси във всеки брак има, не вярвам да има такъв без.

Аз ви чета с особен интерес и се сетих да питам (да разводня темата един вид ) - когато излизате с колеги на организирани или спонтанни разпивки, водите ли половинките си с вас? Пример - разбирате се, че в петък след работа отивате в близката до офиса пицария за по бира с картофки, после някои се прибират, други продължават по дискотеките. Ей тогава взимате ли мъжете си (важи естествено за тези, които не работят заедно)?

Въпросът ми е продиктуван от идеята за различни приятелски кръгове и интереси, множество от които датират от времето след брака/началото на съвместното съжителство...

На мен лично ми се струва съвсем нормално да имам (бизнес) познанства, в които мъжът ми трудно да се впише. Неговата работа е различна, за моята той знае доста, но едва ли би разбрал и би се вписал в някои типични офис-жаргони и шеги. Е, ако понякога излизам с колеги и отказвам да изляза с неговите състуденти, защото и понятие си нямам от техните "жаргони", мога ли да предположа, че не сме семейство или същото ще се разпадне скоро? 

Най скучната вечер в живота ми беше, когато се озовах с тогавашното ми гадже в относително непозната компания, а той срещна стар съказарменик:)))))

Но все ми се струва, че наистина избягахме от темата, дано не се сърди авторката.

В тази дума е разликата...   
Моите последни постове са основно към поста на потребителката,която сподели ,че мъжа й всяка вечер е навън с приятели ,път тя купонясва всеки петък и събота...нещо подобно беше.
Всяка вечер ли осъмваш по дискотеките?
Или мъжът ти?   
Има разлика,нали?
Рокси,ще кажа само ,че когато на моята 20-годишна особа /преди доста години     / й говореха по същия този начин ,и моята реакция беше същата :"Аууу,каква закостенялост,какво ограничено виждане за света!"
Ама вече не съм на 20....   
Спокойно ,и днешните 20-годишни ще станат на 40+....и на тях ще им казват "Ауу,колко сте тесногръди!"
Колелото на живота се върти...не ни се иска,ама не зависи от нас!   

Еххх голям анализ на семейството ми сте му дръпнали тук
Шанталче, Дете имам, на две години е. ГледаМЕ си го успешно и двамата ...
Значи, ако мъжът ми излиза три пъти в седмицата - край, семейство няма, виждаме се по два-три часа, и брака ми е пред разпад, не сме се наживяли, напили и прочее...големи напъни, родили гениални умозаключения
КАто се ожени човек, роди детето и ...край, не може да се излиза, не може да се забавлява,ако го прави, само с миУто, инак  лошо, моралния съд представляван от високоморални и всеотдайни съпруги, изживяващи се като олицетворение на общественото мнение, го обявяват за персона нон грата на брачното поприще, щото не се вписва собствените им  догми, върху които е построен праведния им живот.
Та значи, някой който не живее като мен,някой който има други разбирания за собствения си живот и други отношения в семейството си ... то  автоматично го каваме на  ешафода, поейки го с еФтина и вкиснала ирония...Рядко си позволявам да давам определения за нещо, но мисля, че това се наричаше тесногръдие, еснафщина, клюкарлък, ограниченост ...поне аз така го виждам, поправете ме ако греша, справка две страници  преди това.
Красимира, прекалено буквално си ме разбрала, не си схванала какво съм написала. Ама то и увлечена в скърцането на собствената ти ръждясалата ирония и как да го направиш.И се върни да прочетеш, ако обичаш какво съм написала,никъде не съм казала, че мъжът ми излиза всяка вечер.
 Но и да го правеше, въобще не е твоя работа

Красимира и какво като купонясвам събота (и петък понякога)? Какво, какво?
Ако мъжа ми  работи нещо, което го ангажира почти всяка вечер по събития и вечери например, тогава семейството пак ли е морално разложено и западнало? Защото тогава съпрузите се виждат само събота и неделя, тогава в коя класификация попада въпросната двойка?
Я кажи Красимира, че ми е интересно да чуя как се поддържа семейство в този случай.

Ето това си написала,не съм го измислила!   
Не съм те разбрала буквално,просто чета това,което пишете!
А мисли и схващания няма как да чета,нали?   

А къде прочете ,че съм определила семейството ти като "морално разложено и пропаднало"?
Написах ,че начина на живот,който си описала за вашето семейство ,е по-характерен за тийнейджъри и свободни хора.Което си е така...
Колко семейства като вашето познаваш?Или срещаш всяка вечер по дискотеките?   

Айде,първо четете,ако трябва и по два пъти,и не ми слагайте думи ,които не съм писала!     

Дам... и на мен не ми е ясно. Явно всеки живее според  т.нар. "златната среда", която навярно са открили с партньора. Не може да се каже кое правилно и кое не. Нито едната , нито пък другата крайност ми допада.  
Ама тук пак не се четете правилно и се дрънчите за глупя. Само отбелязвам, не клатя пръст този път.
 Dementia,  да ти имам ентусиазма ... с най-добри чувства.

Защо си умирате да изкривявате думите? Жената писа, че излиза събота и неделя сама, а в делничните дни мъжът й излиза почти всяка вечер сам. Предполагам е попреувеличила, защото така наистина излиза, че никога не се виждат.

Рокси е права - всичко зависи от конкретната ситуация. Ние бяхме в обща компания, всичките ни приятели са общи, естествено е да излизаме заедно. Тези пък от ученическите години - ами извинявай, но като идем в неговия гради той излезе да ги види, кое е по-естествено, да излезем всички на вечеря/кръчма или да отиде той, а аз кротко да си остана със свекър ми и свекърва ми.
Освен това хората са различни, някои имат чисто женски и чисто мъжки компании, при други са смесени. И най-вече хората имат различни нужди, други се чувстват притиснати и т.н.

Важното е и двете страни да разбират нещата по един начин, защото ако има разминаване или ще се чувстват като в клетка или изоставени. Човек не може насила да промени усещанията си, така че е добре да гледаме с кой се събираме, а не след време да правим стойки и натиск за промяна.

Не излиза вечер мъжът ми. За 7 години, откакто сме заедно, му се събират 10-15 излизания сам с приятели вечер. И там влизат банкетите на фирмата и срещите на класа.
С приятели се вижда сутрин преди работа, за по кафе или идват вкъщи на гости, обикновено със семействата си. Аз съм по същия начин, на кафе с приятелки - на обед или веднага след работа - до 6-7ч. вечерта, и после вкъщи.
С приятели по заведения вечер почти не излизаме, но когато се е случвало, сме двамата/ трима с детето всъщност.
Странно ми е лично на мен, да отида на дискотека примерно, вече не ми е приятно, сега ми е хубаво да седна в заведение с тиха, спокойна атмосфера, хубава музика, хубава храна, да се видим с приятели, да поприказваме и така. В дискотека това е абсурд.

Ето миналата седмица слушам колегата ми да си говори със свой бивш състудент. Правят си събиране на випуска, и обсъждат подробностите - колегата ми споменава, че ще идва с жена си и бебето, пък приятеля му: "Ти луд ли си, бе, как с жена си ще дойдеш, ти за кво идваш изобщо тогаз, то ако не се напиеме, какъв купон ще е тогаз.." и колегата казва: "Ма те всички ще идват с жените си, само ти не щеш. Като искаш ела сам.". Ми да ви кажа честно, ако чуех от мъжа ми такива думи като на въпросния състудент на колегата ми, щеше да ми стане много неприятно, като че ли съм някакъв цербер, който незнайно как го спира да се забавлява.
То си е до човека, специално този, а и много други като него, смятам, че просто не са узрели за нормални, спокойни, семейни отношения, все имат чувството за нещо неизживяно, пропуснато, поради факта, че са обвързани, и гледат да се откачат един вид при всеки удобен случай  

Красимира, това си написала
което е различно от
   нали?
Но и да ми е тийнейджърско  семейството, и мъжа ми да излиза всяка вечер и да сме "свободни" хора (каквото и да означава това, щото наистина сме свободни всички),  това е моят избор и плоските ти коментарченца не са на подходящото място.
Повярвай ми, безкрайно ми е неприятно да си губя времето  обяснявайки се  с теб,  но при условие, че си се опитала да се упражняваш иронично на мой гръб не мога да не те репликирам.
Мисля и живея различно от теб, твоето възприятие за живота  е различно от моето, но не съм си позволявала лукса(глупостта )  да те закачам с дребнави заяжданийца по повода.
Колко семейства познавам като мен? Повечето семейства, кооито познавам, и които са ми в приятелския кръг живеят така. Изумена си сигурно   И ако ти си като другите семейства, аз не съм, и се гордея с това   И защо трябва да съм като другите семейства? Нещо друго да те интересува?

Добре, да не забравяме все пак, че излизането вечер, редом с всякакви други хобита и интереси изисква освен взаимно доверие и одобрение, също така и средства и организация по отглеждането на детето/децата. Дали ще е бира с приятели, дискотека, масаж, фризьор, спорт, театър, литературно четене, да не говорим пък за лов и риболов.

Може би част от списващите тук нямат битово-физическата възможност да уредят всичко така, че да имат свободно време за себе си. А според мен това, което обсъждаме, опира точно до това - до време само за себе си, прекарано приятно. Вероятно на някои хора не им е толкова необходимо. Включвам и мъжа ми в графата, неведнъж съм го карала да излиза без мен, но не иска. Аз обаче не мога без своето време всеки ден. Както искайте го разбирайте. Когато не мога да си взема "дозата", денят ми не е пълноценен. Само че моята доза е от малко по-различно естество от обсъжданите тук.