Великденски пости -2011!

Здравейте от мен  !
Надявам се скоро да се включа по-адекватно.
Семирамида, видях, че питаш за калций. Една супена лъжица суров сусам ти осигурява дневната доза от калций. Има и в сусамовия тахан.
Усвояването на калция обаче е свързано с наличието на витамин Д (който пък се синтезира в организма, когато стоим на слънце).
Ако ситуацията ти е по-специална, вероятно трябва да пиеш и добавки. 

Здравейте,
исках да ви попитам дали вече е много късно да се включа в поста?

Колко е вкусна водата днес! И киселата ябълка.


Никога не е късно. Дерзай! Желание да има човек.

Благодаря, връщам се назад да ви чета внимателно.

Довечара ще направя - ЯБЪЛКОВА БАКЛАВА по рецепта на labrex .

Здравейте 

Тези дни имах малко лични ангажименти. Довечера ще седна да изчета какво сте писали и ще пиша повече

Желая ви хубав и слънчев ден

Здравейте пак,
разтърсих се за салата от леща. Обичам морковите, лука, чесънчето и дори целината в нея. Нямам нищо против и една-две маслинки, както и да заменя лука с праз. Ако добавя нарязани орехи хммм  .
Намерих нещо интересно в "Бързо, лесно вкусно" на Ути:

ПОСТНА САЛАТА С ЛЕЩА

Нужните продукти:
300 г сварена леща
½ ч. ч. едро смляни орехи
1 зелена чушка
1 червена чушка
1 морков
1 глава червен лук
4-5 скилидки чесън
Дижонска горчица
Оцет балсамико
Зехтин
Риган
½ връзка копър
Пипер смес
Сол

Начин на приготвяне:

В купа сложете сварената леща.
В тиган с олио запържете нарязаните лук, чесън, чушки и моркови. Когато леко омекнат добавете и орехите. Смесете зеленчуците с лещата.
Направете дресинг като смесите оцет балсамико, зехтин, горчица, сол, пипер.
Овкусете салатата с дресинга, подпавете с риган и наситнен копър. Разбъркайте и сервирайте.


Бразилка, много е подобна на твоята лещена салата, само има и чушки.
Момичета, можете ли да дадете съвет за хубава леща? Последния път сготвих една от пакетче, но при цялото варене останаха твърди зърна.

Преди години опитвах едни орехови бонбони с мед и оваляни в кокос. Ще взема да ги издиря.

Аз купувам само "Наслада" на IZZY, защото тя е единствената, на която пише "Произход България". За лещени кюфтенца ползвам червена леща.
Всички бобови накисвам предварително от предишния ден. Така се сваряват много бързо и добре.

Да взема да пусна и бонбоните - читави изглеждат:

Бонбони с мед и орехи

150 гр. мед
3 с.л. стафиди
1 настъргана ябълка
1/2 ч.л. канела
2 с.л. ром
200 гр. смлени орехи
кокосови стърготини за украса
Приготвяне:
Стафидите, настърганата ябълка, канелата и ромът се смесват и получената смес се оставя да заври. Прибавят се медът и орехите и цялото се бърка около 2 мин. след което се сваля от котлона и се оставя да изстине. От тестото се оформят топчета, които се овалват в кокосови стърготини. Поставят се в произволни формички и се съхраняват на студено до сервирането им.
от Мария Рачева

Госпожа Емилия, благодаря!   

Мишанка , благодаря за рецептата, но с този ром..не знам.  

Имам още една забележка: Медът при термична обработка губи ценните си качества. Въобще нужно ли е това варене?

Аз предлагам друг, по- здравословен вариант на такива бонбонки.

Смесват се смлени орехи с малко мед(евентуално малко тахан, но така стават по- калорични), оформят се бонбонки и се овалват в кокос.    

Аз често правя за подарък сурови бонбони, защото са вкусни, супер засищащи и полезни.
Ето как: Ползвам всякакви ядки(орехи, бадеми, лешници, шам-фъстък, кашу, белени слънчогледови семки- каквото имам в момента) и сушени плодове(фурми, стафиди, смокини..други не слагам, защото ги боядисват или обработват с химикали)  и правя различни комбинации. Понякога слагам само ядки и сушени плодове, понякога добавям малко тахан и смлени овесени ядки. За аромат ползвам ванилия, канела и/ или малко индийско орехче. Накрая овалвам в какао, кокосови стърготини, сусам, смляно кашу, за да получа различни цветове. Тези бонбони нямат нужда от допълнителен подлсладител.

Пък моята булка ги прави тия бонбони от моркови.

дядо хаджия , само с толкова ли ще ни залъжеш? А рецептичка?

Моля заповядайте !  Рецептата не е наша - взели сме я от тук.

То вярно, че ние си имаме и наши модификации (с домашно сладко от фурми или предварително накиснати стафиди в ром и т.н.) ама аз знам, че вашата фантазия не е по малка от нашата затова оставям вие да решите.

Значи аз пък се сетих да ви препоръчам това сладкото дето го правим от фурми, стафиди, карамфил (това дето е на пръчките - подправката) и сусамов тахан. Значи особено в периодите на изстинките и грипа това направо е трепач и трепе всичко наред. Сега в общи линии не се приготвя трудно ама малко тръткаво. Значи първо фурмите ги заливате с вряла вода и ги оставяте малко. После ги белите и чистите от костилките. Стафидите ги накиснете в ром или вряла вода и ги оставете да набъбнат. Разбира се добавете си каквито си искате други плодове ама ние сме доволни и от тези. Значи всичко това с малко вода минава през пасатора докато стане на хомогенна смес. Добавяте сусамовия тахан и карамфила и отново пускате пасатора да го оформи докрай. Пропорциите са въпрос на вкус и желание. Няма строго определена рецепта или поне още не съм се сетил да я измисля.

Този вариант например:


е с добавка на глюкоза. Правил съм го и с карамелизирана захар.

Ако пък ще го ползвате с лечебна цел, особено при кашлица тогава заместете карамфила с канела. Канелата действа като шкурка и изчиства налепите в гърлото, а сусамовия тахан и карамелизираната захар са страхотни антибиотици и съдействат за изчистване на секретите.

По идея на една дама от тукашните форуми при малките деца пък ги правим и на бонбони например (на близалки) но там засилваме карамелизираната захар (когато захарта е термично обработена особено карамелизирана вредните и въздействия намаляват и то доста силно) и после нали въртим на клечка за зъби на топчета и хайде готово. Хем детето си ближе близалката хем от плодовете получава витамини хем го лекуваме.

Но сега дайте да го ядем за удоволствие па лечебните ще ги мътим друг път.

дядо хаджия , благодаря!  Сетих се, че стм ги гледала в сайта на Йоана, но бях забравила за тях.
Естествено, всички идеи ще минат през жестоката ми редакция.

Аз пък си правя крем от фурми без варене и без допълнително подслаждане. Те са толкова сладки, че не мога да си представя да ги подсладя още. Накисвам ги (харесвам само онези в кутиите), обелвам ги, махам костилките и ги пасирам. Страхотно кремче става.

Другото сладко изкушение е разбъркани мед и сусамов тахан в съотношение 2:1. С това мога да прекаля, наистина. Много ми е трудно да се спра.

За дечурлига е добра алтернатива на шоколади, вафли и т.н.

И за да не говорим само за манджи, да споделя с вас любимата си притча, която често ми изплува е мислите в най- различни ситуации. Неслучайно може би.

Не знаем цялата история

Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек наоколо, който да не бил чувал за това великолепно животно. Той имал дълги, прекрасни крака и когато препускал буйно, мускулите му играели с копринен блясък.

Чул Великият Вожд за коня и изпратил пратеник да пита стареца дали не може да ги купи. Препуснал воинът до типито на стареца и скочил от коня си. Когато мокасините му докоснали земята, се вдигнал прах във всички посоки. „Старче, изпраща ме Великият вожд. Той те поздравява и пита може ли да купи коня ти?”

Старецът имал величествена осанка и благородни маниери. Помислил, помислил и казал: „Поздрави от мен Великия Вожд и му благодари за любезното предложение да купи коня ми. Този кон е мой приятел. Ние с него сме спътници. Не мога да продам своя приятел.”

И пратеникът си тръгнал.

След две седмици конят изчезнал.

Когато обитателите на селището чули, че конят го няма, всички се струпали около стареца и завикали: „О, стари човече, какво нещастие! Можеше да продадеш коня си на Великия Вожд. Сега нямаш нито кон, нито платата за него. Каква зла съдба!”

Старият човек погледнал всички с мек, благ поглед и казал: „Това не е нито зла, нито добра съдба. Не знаем цялата история. Нека просто да кажем, че конят е избягал.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях това било нещастие.

Месец по-късно конят на стария човек се върнал, следван от двадесет великолепни коня. Буйни и прекрасни били те и от ноздрите им излизали пламъци. Хората от селището изтичали при стареца: „О, старче, ти беше прав. Не беше зла съдба бягството на коня ти. На добро беше. Сега не само конят ти се върна, но имаш още двадесет прекрасни коня. Това е добра съдба!”

Старият човек поклатил бавно глава и с върховно проникновение казал: „Това не е нито добре, нито зле. Не знаем цялата история. Нека само да кажем, че конят се върна.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях да имаш двадесет прекрасни коне било голямо щастие.

Старецът имал син, който започнал да обяздва конете. Всеки ден той ставал рано, за да си върши работата. Една сутрин старецът отишъл да погледа работата му. Младият мъж се носел в грациозен тръст върху голия гръб на необязден петнист кон. Внезапно конят се хвърлил наляво, после се извъртял надясно и с яростен скок на задните си крака хвърлил младежа високо във въздуха. Момчето паднало и ме мръднало. Двата му крака били счупени.

Всички обитатели на селището се събрали и започнали да се вайкат и оплакват: „О, не! О, не! Старче, ти беше прав. Връщането на твоя кон ти донесе нещастие. Сега твоят единствен син е осакатен, със счупени крака. Кой ще се грижи за теб в твоята старост? Това е голямо нещастие.”

Старият човек се изправил и казал спокойно: „ Това не е нито нещастие, нито щастие. Нека просто да кажем, че синът ми си е счупил краката. Ние не знаем цялата история.” Хората от селището се разотишли, клатейки глави. За тях падането на момчето било голямо нещастие.

Скоро по тези земи пламнал голяма война и Великият Вожд призовал всички млади мъже в селището да се бият. Войната била дълга и изтощителна и хората знаели, че повече няма да видят децата си. И те пак се събрали около стария човек: „Старче, ти беше прав. Не е нещастие, че синът ти си счупи краката. Макар и сакат, той е с теб. Ние никога повече няма да видим синовете си. Това беше щастие за теб.” И още веднъж старият човек им казал: „Това не е щастие, нито нещастие. Ние не знаем цялата история.”

Какво можем да разберем от тази поучителна история? Има моменти, когато се чувствате като жертва и други, когато ролите са сменени. Не трябва да съдите с мерките на доброто и злото. Това, което сте преживели, не е нито хубаво, нито лошо. Просто не знаете цялата история.

Всяко преживяване, всичко, което са ви причинили или вие сте причинили на другите, е страшно важно за развитието ви. Дори лъжите ви, жестокостта и несправедливостта към другите, дори и те са много важни. И това, което криете със срам в душата си, също е много важно, защото ви е помогнало да станете това, което сте. Всичко преживяно ви помага да станете милосърдни, цялостни и изпълнени с любов. Ако успеете да си простите и да се приемете такива, каквито сте, ще излекувате себе си, а заедно със себе си и планетата. Помнете: Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история.

                                      Дениз Лин, откъс от книгата „Минали животи, настоящи сънища”

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=366