Синдромът"Мама Божка"

   А какво правят точно лигльовците и лиглите?  Наистина не съм наясно. Вероятно имате предвид деца, на които не е отказвано нищо , което е по възможностите на родителя и наистина рядко чуват "не". Тук много се заклеймяват такива. В действителност обаче, те много рядко вредят на другите, а просто живота много бързо им зашлевява по някои и друг шамар, след което си налягат парцалите. За мен винаги по опасни са били приучваните, че трябва със зъби и нокти да драпат за всичко, което получат и са чували много често "не".
  ПП. Винаги съм била принцесата на татко


 Имала бол пари, купила.

Първият ми автомобил струваше толкова.
Но...ако доходите на семейството са съизмерими с играчките на децата...
Ако обувките ми струват по 500 лева едната, вероятно  ще е егоистично да не зарадвам детето си с играчка за 4 хил.
Знам ли?

Детето на 1,2 и 3 години...оставете го да играе, да се изцапа, да се удари, да плаче, затова не е нужно да му се карате. По-скоро в тези години му се скарвайте, ако не даде играчката си и на друго дете да си поиграе с нея, скарайте му се, когато посегне да удари друго дете/все още за децата това е игра, но трябва от малки да се научат, че такива игри не се играят/... ей такива прости, мънички неща, които могат да ви спасят от това да бъдете мама Божка, а малки децата да се научат, че живота не е игра.

Ама аз не я обвинявам, защото тя всъщност е една много добра майка - грижовна, себеотдаваща се и т.н. Обича безумно дъщеря си и просто не може да й откаже. Интелигентна е, чете много, знае, че не бива да я разглезва, обвинява се, че й угажда толкова, но .... просто не може да устои.

Нямаше начин да се мине и без това:) Определено бих могла да разбера този, който изкарва по 10-15 хил на месец и е дал една трета да 'обезпечи материално' куклата на детето си. По странни са ми тези с 300 лв заплата и маратонки за 200 , или телефон за 1000, но се радвам, че ги срещам само виртуално.
За мен лично, 30я ми рожден ден беше времето, в което реших да премина от количествени към качетвени натрупвания, за себе си, дома си и детето. Хич не ми дреме кой ще ми брои левчетата за хубава играчка, дрешка или мебел, докато самия той е дал петорно повече за боклуци, който се съсипва още с изваждането от опаковката. Да не говорим за чисто възпитателния ефект на заобикалящата среда- каквото и да е набиване на канчето не може да постигне ефекта на красотата, спокойствието и родителския пример.
А, освен това, мисля, че времето, в което всички бяхме уж равни, отмина безвъзвратно.

           Жаве, съжалявам, но на мене това ми звучи като  вид "зависимост", не като обич.
           Извинявам се, но така ми звучи...

Да удари  или нагруби друго дете - да, няма право, не бих му позволила, нито толерирала.

Играчките си е давал на деца, на които той прецени, не на всички. И никога не съм го насилвала.
Така, както аз бих дала автомобила си, или пък някоя любима моя дреха само на най-добрите си приятелки.
 Ами че то на тази възраст за него играчките бяха целият свят.
Как да му ги отнема насилствено?

Пропълзяваме към любимия ми казус- общи ли са играчките на площадката.
Ирис, не питай мен защо

         Не, неее да му я отнемаш насилствено, просто да не бъде егоист, да я даде за малко и другото дете да си поиграе, като му се обясни, че после ще му бъде върната.

   Ама кажете какво е това разглезване бе хора? Според мен ние сме били много разглезени, защото родителите ни не са ни отказвали нищо, което да им е във възможностите. Никога не съм срещала трудности да разбера, че щом ми казват ,че нещо не могат да направят, значи не могат - иначе просто биха. Това никак не ме е накарало да очаквам, че света ще ме носи на ръце, или нещо подобно, и че всички хора ще се отнасят към мен по релевантен начин. Тогава къде е проблема?
   Във връзка с темата. Не знам коя е мама Божка, обаче съм виждала мама Кокошка, тя не дава на детето да прави нищо и постоянно му вика "не", плясва го през ръката ако посегне към пръчка, облича го с три реда волани и после му придържа поличката отзад ако се катери към пързалката, ако е момченце му вика "Я не се лигави, мъжете не плачат", ако се удари го плясва и тя, че не е внимавал.
  Задължително го социализира в яслена възраст и го записва във всички лагери, ски училища и други от градината, твърдо е убедена че имунитет се гради като минеш през всички вируси и че ако сега му остстъпи като и реве и му купи яйце, в десети клас ще трябва да му купи Ламборджини.
  Засега такива са ми наблюденията, признавам, че не са представителна извадка, поради недостатъчно опитни екземпляри.

Кокошката би трябвало да се разделя на подвидове- това пък, според моите виждания
Една част от описаната кокошка си е баш Божка, но нали по- назад се даде за пример като антипод.

То я дава, но само на децата, които са му симпатични.
Аз също така давам. По симпатии.

Вие също, предполагам?

Защо Божка да не е и кокошка? Не виждам причини да се гледа на тези крайности като на две взаимноизключващи се такива.
На описаната от Ирис лейди допълнително й подхожда да викне по който й е в полезрението, че е настъпал волана на поличката на пиленцето й; че другите са го заразили коварно и умишлено със заразна болест; че конфликтът не е по вина на съкровището й, другият е почнал, задължително, даже и да не е още наясно точно как; после на генийчето оценката е занижена, нищо, че не сме видели контролното и не сме присъствали на устното изпитване и т.н.
Мой случай- на пързалката са се качили 5-6 деца и чакат едно след друго. Между тях има бебе на година и нещо. Останалите деца- ми деца, викат, то се стресна и се разплака. Бях до тях, с пръст никой не го е бутнал дори. Майката Божка- кокошка веднага улови за ухото първото попаднало и дете, което бе зад нейното и се развика, че с говоренето така високо изплашили безценното й. А тя и на безценното си така крещи. Вероятно и уши дърпа, щом го намира за редно по отношение на чуждите деца и то наистина за нищо.
Имах една пораснала Георгия ли да я кажа, Гергана ли, все тая, дето в университета все с нея се заяли преподавателите, все нарочно нея късали. Като привършеше парите мама скачаше на крака да занесе, че със запис се чакало /реален случай това/. Купува се всеки учебник и се посещава всеки курс, нищо, че семейният доход е под средния за страната. После работодателите все били некоректни, а хазаите и съквартирантите- зли по рождение и преднамерени само към на мама детето.

Малко незабелязано мина този пост сред всичко останало, затова искам да го припомня.
Да, ето това е мама Божка в цялата си прелест!

Judy,също впечатляващо  я описа !

Това пък сега го виждам.
Мисля, че обсъждахме една друга дама, онази със сексуалното удоволствие, дето го изпитвала или твърди, че го изпитва всяка майка, който сменя памперси и мие момчешки дупета.
Не й запомних името на авторицата, има го по- напред из темата.
Ама щом казваш, че ти е прилегнало- добре тогава.
Нали не съм объркала темата и тя не е посветена на конкретен съфорумец?

Ето, намерих го, била анонимна бисерка:
"Една моя преподавателка в колежа, твърдеше, че биологичната връзка майка-син е най-силна, защото един вид тя(майката) изпитва сексуално удоволствие(подсъзнаелно) от това да мие половите органи на бебето, да му сменя пелените и така нататък. Докато дъщерята за нея е просто жена на която и предстои да изпита същите трудности и болки, като нея самата(майката).".