Аз съм вдовица от 6 месеца. Още не мога да свикна с мисълта че съпругът ми го няма. Децата ми са големи и живея сама. Най-много ме мъчи самотата.
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2024, 20:14 ч.
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
Даниела, съжалявам за загубата ти. При мен станаха 2 г. и 5 м. и самотата ме убива, въпреки, че не живея сама, а с родители и голямо дете. Дали живеем сами или с други хора, самотата е същата, защото ни ги няма нашите другарчета. С колкото и хора да си обграден, винаги ще се чувстваме самотни сред тълпата и това за мен е ужасяващо. Всичко правя по навик, живея по навик, продължавам заради детето, но просто съм като в тъмна стая и опипвам стените, за да намеря светлината, но не става. Смея се, радвам се на някакви неща, но всичко е измамно, в душата ми е тъмно, самотно и студено. Празниците са най-тежки, но всички знаем това. Няма с кого да отидеш на кино, скитам се сама като най-изпадналата /поне така се чувствам/. Въпреки думите ми, кураж момичета. Имаме деца, заради които да живеем.
Даниела, съжалявам за загубата ти. При мен станаха 2 г. и 5 м. и самотата ме убива, въпреки, че не живея сама, а с родители и голямо дете. Дали живеем сами или с други хора, самотата е същата, защото ни ги няма нашите другарчета. С колкото и хора да си обграден, винаги ще се чувстваме самотни сред тълпата и това за мен е ужасяващо. Всичко правя по навик, живея по навик, продължавам заради детето, но просто съм като в тъмна стая и опипвам стените, за да намеря светлината, но не става. Смея се, радвам се на някакви неща, но всичко е измамно, в душата ми е тъмно, самотно и студено. Празниците са най-тежки, но всички знаем това. Няма с кого да отидеш на кино, скитам се сама като най-изпадналата /поне така се чувствам/. Въпреки думите ми, кураж момичета. Имаме деца, заради които да живеем.
Мисълта, че и други са в моето положение е може би някаква минимална и перверзна утеха. Но не стига да заглуши болката. Все още търся успокоение за душата си, все още не съм се примирил със загубата. Лутам се, но продължавам да търся. Докога?
Даниела, съжалявам за загубата ти. При мен станаха 2 г. и 5 м. и самотата ме убива, въпреки, че не живея сама, а с родители и голямо дете. Дали живеем сами или с други хора, самотата е същата, защото ни ги няма нашите другарчета. С колкото и хора да си обграден, винаги ще се чувстваме самотни сред тълпата и това за мен е ужасяващо. Всичко правя по навик, живея по навик, продължавам заради детето, но просто съм като в тъмна стая и опипвам стените, за да намеря светлината, но не става. Смея се, радвам се на някакви неща, но всичко е измамно, в душата ми е тъмно, самотно и студено. Празниците са най-тежки, но всички знаем това. Няма с кого да отидеш на кино, скитам се сама като най-изпадналата /поне така се чувствам/. Въпреки думите ми, кураж момичета. Имаме деца, заради които да живеем.
Мисълта, че и други са в моето положение е може би някаква минимална и перверзна утеха. Но не стига да заглуши болката. Все още търся успокоение за душата си, все още не съм се примирил със загубата. Лутам се, но продължавам да търся. Докога?
Много точно казано, все едно аз съм го писала. Всеки петък се прибирам от работа в къщи с нежелание и си повтарям, че все пак децата ме чакат. А събота и неделя, когато децата излязат с приятелчета, ми става много самотно и му говоря, че в този момент можеше да сме само двамата и да си говорим, да си кажем или направим това, което в присъствието на децата не успяваме.
Малкия, въпреки че е на 11 год. вече, т.е. не много малък, с нетърпение чака Коледа, а аз изобщо не искам да идва Коледа.
Аз съм от 6,5м. без съпруг - почина внезапно от инфаркт. Здрав - никакви здравословни проблеми, прав, млад /47 г./
Даниела, съжалявам за загубата ти. При мен станаха 2 г. и 5 м. и самотата ме убива, въпреки, че не живея сама, а с родители и голямо дете. Дали живеем сами или с други хора, самотата е същата, защото ни ги няма нашите другарчета. С колкото и хора да си обграден, винаги ще се чувстваме самотни сред тълпата и това за мен е ужасяващо. Всичко правя по навик, живея по навик, продължавам заради детето, но просто съм като в тъмна стая и опипвам стените, за да намеря светлината, но не става. Смея се, радвам се на някакви неща, но всичко е измамно, в душата ми е тъмно, самотно и студено. Празниците са най-тежки, но всички знаем това. Няма с кого да отидеш на кино, скитам се сама като най-изпадналата /поне така се чувствам/. Въпреки думите ми, кураж момичета. Имаме деца, заради които да живеем.
Мисълта, че и други са в моето положение е може би някаква минимална и перверзна утеха. Но не стига да заглуши болката. Все още търся успокоение за душата си, все още не съм се примирил със загубата. Лутам се, но продължавам да търся. Докога?
Много точно казано, все едно аз съм го писала. Всеки петък се прибирам от работа в къщи с нежелание и си повтарям, че все пак децата ме чакат. А събота и неделя, когато децата излязат с приятелчета, ми става много самотно и му говоря, че в този момент можеше да сме само двамата и да си говорим, да си кажем или направим това, което в присъствието на децата не успяваме.
Малкия, въпреки че е на 11 год. вече, т.е. не много малък, с нетърпение чака Коледа, а аз изобщо не искам да идва Коледа.
Аз съм от 6,5м. без съпруг - почина внезапно от инфаркт. Здрав - никакви здравословни проблеми, прав, млад /47 г./
И моят съпруг почина по същия начин - здрав, млад, спортист, без здравословни проблеми....и той беше на 47 г....
И моят съпруг почина внезапно, а беше само на 35 г. Ужас и трагедия. По думи на майка ми преди години е нямало чак такава смъртност на толкова млади хора/мъже най вече/. Много е тежко, че детето ми не го помни, защото беше много мъничка и няма кой да нарече ТАТИ.....................
Не знам какво става, но инфарктите сред младите мъже е направо епидемия. Отиват си в разцвета на силите и нямам никакво обяснение за това. Във фейса членувам в 2-3 американски групи за вдовици. Ами при тях е масово, даже и на 30 и няколко години да си отиват от инфаркт, другата закономерност, която забелязвам при тях са самоубийствата сред младите мъже и рак. Масово жените овдовяват там на 30 години с по 3, 4, 5 малки деца. Направо е кошмар.
Мили дами!
За мен 2019 бе най-драматичната година, преобърнала живота ми. Загубих голямата си любов и майката на децата ми а светът загуби много светли личности.
Искам да пожелая, за всички наранени и самотни сърца, съдбата през 2020 да донесе поне малко късмет, утеха и мир в душите. Бъдете здрави и знайте, че макар никой да не разбира колко много страдате има и други като вас.
За мен 2019 бе най-драматичната година, преобърнала живота ми. Загубих голямата си любов и майката на децата ми а светът загуби много светли личности.
Искам да пожелая, за всички наранени и самотни сърца, съдбата през 2020 да донесе поне малко късмет, утеха и мир в душите. Бъдете здрави и знайте, че макар никой да не разбира колко много страдате има и други като вас.
Знам колко е трудно и колко боли от загубата на човека до теб, но нека си пожелаем 2020-та да бъде по-добра, да бъдем силни за да се справяме с изпитанията които ни предоставя животът, мъката и тъгата и празнотата ще си ги носим, но ще знаем че там горе има някой който ни закриля и е с нас, нашата половинка! Бъдете силни и здрави!
Препоръчани теми