Здравейте, момичета,

Присъединявам се към вас Sad Съжалявам за загубата на всички .....

Преди няколко дни изпратих голямата си.любов след 20 год щастлив брак. Разбирам и съчувствам на мъката ви...

Въпросът ми е практичен - има ли мами сами в голям град?

Как организирате ежедневието на детето си?

Изпадам в паника от мисълта, че аз отивам на работа, а детето остава само у дома и трябва сам да "излезе" от ежедневната си тъга и да започне да учи и да отиде на училище... Sad

Съжалявам за загубата ти... Разбирам как се чувстваш. Съвет от мен, но не във връзка с детето - дай си време, не се насилвай да правиш различни и много неща, всичко да ти бъде стъпка по стъпка. Прекарвай време с детето, то има нужда от теб, защото само ти си му останала. Те също страдат, не го карай да прави много неща. Все още има шок от случилото се, с времето нещата се осъзнават, умът е като в мъгла. Аз например много забравях елементарни неща, но си дадох време на тялото и ума. Два месеца не ходих на работа, заминах за друг град и прекарвахме време с детето заедно. Ходехме на кино и на разходки, плачехме заедно, спомняхме си заедно... Изобщо вследствие на мъката и шока стават много промени в организма, и затова си обръщай внимание на теб и детето.... Ще се справиш, трябва да се справиш заради детето.... Когато ти се плаче, плачи. Сълзите ще тръгват сами на най-различни места, на познати места, на любими филми, мъката не пита къде се намираш в момента...