Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2025, 09:08 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

425 087
3 478
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 3 180 4 май 2025, 12:44 ч.

София
Мнения: 20 233

Животът ще ви вземе в ръце, всичко върви и не чака.
Не мислете за след, 1,2,5 години.
Бъдете здрави за да можем поне ние да отгледаме и да видим плодовете на любовта ни пораснали.
Грижете се за физическото си здраве.

# 3 181 4 май 2025, 12:57 ч.

у дома
Мнения: 8 017

Най-трудно ми беше първите 6 м,сякаш не вярвах,че е истина-тогава се разболях и много тежко от ковид и въобще нямам спомени...После се взех в ръце,защото просто няма кой.

# 3 182 4 май 2025, 19:23 ч.

Мнения: 4 917

Основнотото през първите дни, седмици и месеци от скръбта е да правим по една стъпка всеки ден. Може да звучи клише, но всеки ден, в който сме оцелели, особено в този ранени етап, в който и тяло, и психика са под страшен стрес, е една малка победа и е напълно достатъчно на този етап. Започнах да правя планове едва сега.. 2,5 години по-късно започвам да мисля за малко по-далеч от утре, планирам ремонт, който щяхме да правим заедно, но в началото изобщо не ми пукаше за битовизмите и чак сега му дойде ред.
Аз не се спирам да плача пред детето, когато ми е мъчно и тя е наоколо. Валидирам емоциите си и по този начин и тя изразява своите.
Моите искрени съболезнования към съфорумката...

# 3 183 5 май 2025, 07:33 ч.

Варна
Мнения: 4 054

Точно така е, подкрепям. Гледах няколко дни напред. После седмица. Само основните неща. Всичко второстепенно беше забравено. Децата, храна, сметки. И документи, не ги пренебрегвайте, някъде има срокове.
Кураж!

# 3 184 5 май 2025, 20:31 ч.

Мнения: 42

Днес се замислих и установих, че във входа, в който живея сме 7 вдовици! Две от тях са в момента при децата си в друг град, че имат здравословни проблеми, останалите са си във входа...На една част от тях децата им и внуците са наблизо - в съседен вход, блок или на друго място, ама пак са си в града. Само на една от комшийките децата ѝ са в чужбина, но пък има внуци наблизо. Май само аз и ония двете съседки, които са в момента при децата си в друг град, сме сами. Затова си мисля и почти съм решила да се преместя за постоянно в родния си град, където имам сестра и племенници. Щото родата си е рода. Още настръхвам, когато се сетя как съседката, която в момента е при дъщеря си, разказваше, че я кръвното ѝ нещо, я друго - паднала в банята и няма кой да ѝ помогне. Телефонът ѝ не е бил с нея, та поне на нас да звънне (мъжът ми си беше жив). Как е успяла да стане, тя си знае...Та ми се стъжва само като си помисля - ами ако се разболея, вдигна температура - кой ще ми помогне, както съм сама, а децата далече?! Няма кой... В родния град поне племенникът живее на горния етаж и заедно се храним и въобще е близо. Тежко е, когато на години човек остане сам и децата му са далече. Някога в по-старите времена цялата рода е била в селото. И да не са били в една къща, всички са били наблизо и са си помагали. В днешните времена сме разпилени, атомизирани и сами... И самотни също...

# 3 185 5 май 2025, 22:28 ч.

София
Мнения: 9 544

На колко години сте?
Аз ги виждам по коренно различен начин нещата, но според мен опира и до възраст. На сегашната хич не бих се засилила към родния град. Вече почти нищо не ме свързва с него. Чувствам сегашния като дом. Работата ми е тук, приятелите също, децата са още малки, особено едното. Те са родени тук. Приятелите им също са тук. Вярно, че майка ми не може да ми помага като е на 300 км. Но пък си обичам живота тук.

# 3 186 5 май 2025, 22:35 ч.

Мнения: 1 897

Различно е. Чела съм книги на психологическа тематика, че към края на живота си човек е склонен да се връща към корените си. Когато човек е млад и децата учат, е улисан в забързаното ежедневие, но когато годините напреднат, пенсионира се и децата отлетят, се връща към спомените.

# 3 187 5 май 2025, 22:48 ч.

Мнения: 11

Благодаря за съчувствието и съветите! Засега всичко е ден за ден и се опитвам да поема само неотложното, нищо не планирам, нищо не очаквам и на нищо не се надявам. Най-опустошително е осъзнаването, че вече си сам воин и детето ми има само мен...и въпросите й "мамо какво ще правим сега сами"...на моменти си мисля, че това е някакъв кошмар и не може да е истина...после реалността ме удря и всичко започва отначало. Не съм си представяла така живота ми, едва ли някой си го е представял така...болката и гневът се редуват, после идват отчаянието и самотата, и нищо не помага...

# 3 188 5 май 2025, 23:26 ч.

Мнения: 95

Да останеш вдовица на 60-65 е някакси...по-нормално. Ако децата ти са на по 40, то може и големи внуци да имаш...Съвсем друго е да останеш вдовица на 35 с деца на 4-5 годинки и да се чудиш от къде ти е дошло всичкото това. Вярно, и в двата случая боли. Но при все това за мен са две различни неща!

# 3 189 5 май 2025, 23:31 ч.

Мнения: 42

zazu1 На 66. В града, в който живея, дойдохме със съпруга ми преди повече от 40 години, там намери добре платена работа. В този град мина и цялата ми трудова кариера. Но всъщност и двамата сме родом от един и същи град, погребах си го в родния град, той винаги е казвал, че иска, когато си отиде, да го погребем при близките му. Та в момента в града, в който съм живяла повече от 40 години, съм сама. Даже със съпруга ми бяхме стигнали до решението в един момент да се приберем в родния град. Не било писано двамата да се приберем... Но за мен родния град си е роден град, макар да съм живяла десетилетия другаде. Но не прекъсвах връзката. Друго е - макар и променен, родният град си е роден град. Пък най-вече заради близките. Не мога да си представя да живея останалите ми години сама като кукувица и да чакам празниците и ваканциите, когато децата и внуците ще дойдат.
Zauberei "Да останеш вдовица на 60-65 е някакси...по-нормално. Ако децата ти са на по 40, то може и големи внуци да имаш...Съвсем друго е да останеш вдовица на 35 с деца на 4-5 годинки и да се чудиш от къде ти е дошло всичкото това. Вярно, и в двата случая боли. Но при все това за мен са две различни неща!" Сигурно са различни, и в двата случая боли. Не знам боли ли различно. Разсъждавам си теоретично, че ако ми се беше случило на млади години щях да се стегна заради децата, които трябва да бъдат отгледани. А и на млади години има помощ от родителите, които все още не са толкова възрастни. На моите години - вярно помощ от децата ми, които са големи. Но има едно но - не ми се иска да ги натоварвам с моите проблеми. Та така - просто няма перспектива - ако я има, то тя е самота.

Последна редакция: пн, 05 май 2025, 23:39 от lennn

# 3 190 6 май 2025, 07:46 ч.

Мнения: 1 469

Да права си, моето дете беше на 12 и главно заради нея се стегнах. Няма кой да ми помага особено, баща ми е на 82 и по-скоро той има нужда от помощ. Но тук я има болката, че имахме още толкова запланувани неща да направим заедно. Особено в последните години си мислех, че като порасне детето и ще имаме толкова повече време за нас, а това време така и няма да дойде никога. Но предполагам, че както 20 години минаха като миг, така щяха да минат и 40 и пак нямаше да ми стигнат.

# 3 191 6 май 2025, 10:02 ч.

Мнения: 11

Ами аз съм на 37, дъщеря ми на 11 и само заради нея се опитвам да продължа, защото има само мен. Мисля си, че не е честно това да ми се случи сега, че не е честно да остана сама и да отглеждам сама детето си, че трябваше да имаме още време на тая земя, толкова неща бяхме планували да направим, а сега аз все едно съм по средата на пътя и не знам накъде да тръгна... Със сигурност човек не е готов за такава загуба никога и винаги боли независимо дали си на 30, 40 или на 60 г., но пък, когато и на по-късна възраст я има утехата, че сте си отгледали децата заедно...

# 3 192 6 май 2025, 10:20 ч.

Мнения: 4 917

И на мен това ме боли най-много. Чувствам се като ограбена от планове и мечти. Когато си по-млад и особено с малки деца е някак си нормално да очакваш, че това са най-хубавите години от живота ти, а не че ще ти се случи нещо толкова трагично. Правиш планове, мечтаеш... Децата ни също са ограбени. Най-вече те. Нашата дъщеря нямаше 4, когато го загубихме, вече има почти само "механични" спомени с него, благодарение на снимките и видеата...

# 3 193 6 май 2025, 23:25 ч.

Мнения: 42

Като си помисля, че няколко години ни оставаха да стигнем до 50-годишнина от брака ни. Почти 50 години - това си е един човешки живот, някои не доживяват и до тия години...Тоест по-голямата част от живота ми е преминала с този човек и изведнъж него го няма. И как да вървиш напред, когато огромна част от живота ти си е отишла. Децата си имат свои семейства, да, помагат, но няма кой да ти е дружинка, няма кой да ти подаде чаша вода или чаша вино, няма даже кой да те ядоса...Това е бездна, която няма запълване...

# 3 194 7 май 2025, 08:23 ч.

Мнения: 131

Моята болка .... Засмуква те, въртиш се в омагьосан кръг. "Защо, ех само ако, дали пък не трябваше, не е честно..." Източва жизнената ти енергия, съществуваш механично, по навик. Тя е най-голямата болка! Зашото е Твоята. Наистина е така. А после постепенно осъзнаваш, че има и други като теб. С техните си Болки. И разбираш, че лошото има много проявления. И има хора към които съдбата е била ужасно несправедлива в по-голяма степен. Не че боли по-малко, но помага да се събереш. Разбираш и друго. Животът е непредсказуем и няма гаранция за нищо. Кроим планове, живеем със стереотипите как ще отгледаме децата, как ще пътуваме заедно по света, как ще се пенсионираме и ще се оттеглим на спокойно място, обградени от деца, роднини и приятели. Ще си ходим на гости, ще пием чай в събота сутрин и ще бъбрим за битовизми, ще копаем в градинката или друго, а вечер ще се сгушваме до любимия човек умиротворени и доволни. Хубава приказка. Някои живеят в нея, но повярвайте далече не всички. И какво ни остава? За какво да продължаваме да се будим всеки ден? Всеки сам намира смисъла. Аз го сведох до следното. Важно ми е да мечтая и да кроя планове, НО се уча да "пускам" мечтите си, ако се наложи и да ги заменям с нови. Старая се да "изживявам" всеки ден. Да не отлагам (да се запозная с интересни хора, да си купя и нося нови дерхи, да се запиша на курс по....., да отидем със сина ми на пикник на палатка, да изненадам някого приятно) - списъкът е дълг и се попълва ежедневно. Не се пренавивам, но се пазя от апатията. Мисълта, да добутам някакси оставащите ми години, ме ужасява. Та така....

Препоръчани теми

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Студени отношения

Проблем с майка ми

👁 Знаете ли кого видях - 46 тема

Причина:

Причина: