Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 413 258
  • 3 319
  •   1
Отговори
# 3 255
  • Варна
  • Мнения: 4 018
В нашето училище пък избираш, или стипендия за полусирак, или за успех. Не се комбинират. Естествено избрахме за полусирак, получава я и летните месеци.

# 3 256
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 174
Щерката взима и двете стипендии- за успех и за полусирак. Сега я питах- взима цяла стипендия за полусирак и половин- за успех. Т.е получава една и половина. Нямаше право на избор, регламентът на училището бил такъв.
От темата тук разбрах за 50-те лв от социалните /благодаря ви!/ - ходя и подавам. Щом има механизъм, по който да ги получавам, ще ги получавам. Не са голяма сума, не е голям зор да се подаде, колкото- толкова.

ra2, към заявлението прилагаш само бележка от лл за поставени задължителни ваксини. И това се играе всяка година, т.е. догодина заявлението се подава пак.

В училището на дъщеря ми също има възможност за комбиниране на двете стипендии. Решихме, че ще получава само тази за успех. При чудовищно ширещата се липса на такт, прецених, че не искам куцо, кьораво и сакато да знае, че детето ми е полусирак. Класната я превъзпитавах в началото на годината, че ако има каквито и да е въпроси, произтичащи от факта, че дъщеря ми е с един родител, да ѝ ги задава или на нея на четири очи, или на мен.

svetlaem, прегръдки. Наистина най-важното е да сме здрави и да си видим децата щастливи и успели.

# 3 257
  • Мнения: 25
Даа, ужасно е да си самотен. И си мисля — аз май сама си подготвих тази самота… Цял живот работа, работа, като че ли някой ще ми окачи медал. Най-напред грижи по децата и, разбира се, работа. Децата пораснаха, появиха се внуците — помагане и пак работа… Татко легна болен -  лудница — работа и грижи за внуците през лятото. Пенсионирах се — майка вече съвсем остаря — грижи за нея, мъжът ми за внуците през лятото. И какво стана? Той си отиде преди да сме успели да поживеем за себе си… И какво стана? Това, което Александър Блок казва: И стало безпощадно ясно: жизнь прошумела и ушла… Моят живот прошумя и си отиде… Може би човек трябва да има доза здравословен егоизъм, може би човек не бива да се привързва прекомерно много, може би човек не бива да бъде прекомерно отговорен за другите, а да бъде отговорен и към себе си...Не знам...

# 3 258
  • Мнения: 4 482
И баща ми това цитираше.
Не сме свикнали да живеем за себе си и със себе си. поне не сме били сами, а има хора, които никога не са познали друго, освен самотата. И може би не им тежи, не знам.

# 3 259
  • София
  • Мнения: 19 932
Моят съпруг днес трябваше да навърши 51 г. 😢

# 3 260
  • Мнения: 147
Здравейте, силни момичета.
Прочетох няколко странички от групата.

От 15 юни и аз останах вдовица с три деца, след двуседмичен престой на съпруга ми в болница. Уж говориха  за изписване, уж го следяха изкъсо - а го изтърваха за часове.
Четох че имам право да изискам медицинската документация от болницата:
" При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително, имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи."

Някой от вас подавал ли е такова заявление, свободен текст ли пишете и до директора на болницата ли трябва да бъде подадено ?
 Благодаря

# 3 261
  • София
  • Мнения: 19 932
Съболезнования.. Съжалявам 🙏
Това намирам.
https://www.nhif.bg/bg/online/answers/50980

# 3 262
  • Мнения: 147
Съболезнования.. Съжалявам 🙏
Това намирам.
https://www.nhif.bg/bg/online/answers/50980

Благодаря!

# 3 263
  • Sofia
  • Мнения: 926
Съболезнования panda7!
Сили на теб и дечицата! Прегръщам ви!
Тук може спокойно да си поплачеш и да си излееш мъката!

За съжаление трябва да минеш и през много формалности и административни процедури, но съм насреща зко имаш въпроси!

# 3 264
  • Мнения: 25
Съболезнования, panda7!
Ако запознаването с тази информация ще ви даде утеха, направете го. Но дали наистина ще ви помогне или ще увеличи мъката ви не знам... Съобщиха ми, че мъжът ми е починал сутринта в 7 по телефона. Предишния ден беше в добро състояние, показателите бяха добри, готвеха го за пътуване до София, където да се направи байпас. Защо докторът, който направи коронарографията, не сложи стентове, не знам. Струва ми се, че се уплаши... Сега си мисля, че може би точно тази коронарография доведе до фаталния край, защото един от страничните ефекти е точно сърдечен арест. Питаха ме в болницата дали искам аутопсия, категорично отказах! Няма да го върна, а дори не искам да си представя зловещата картина на аутопсията. Нашите болници, особено в провинцията, нямат специалисти, сърдечни операции се правят в София, в Пловдив или Варна дали се правят, нямам представа. Та ако ситуацията е по-сложна и няма специалисти и възможности за оперативна намеса - резултатът е фатален. Това е положението... И какво друго остава да си мисли човек, освен че Господ така е отредил... Както ми казва голямата дъщеря - мамо, той сега е на по-добро място... Много тежко ще ви бъде сама с три деца, дано има кой да ви помага. Няма да ви призова да бъдете силна, защото човек има нужда да бъде слаб понякога. Господ и вашият съпруг да бдят над вас и децата ви, а живите близки да помагат.

# 3 265
  • София
  • Мнения: 288
Здравейте,
Преди малко повече от три месеца почина съпругът ми. Мъката ми е безкрайна. Дали някой от Вас е ползвал услугите на психиатър, психолог, психотерапевт и терапията да му е помогнала?

# 3 266
  • София
  • Мнения: 9 433
Аз ходих при психотерапевт. В някакъв момент усетих, че зациклям и имам нужда от помощ да преодолея определени неща и да се почувствам по-добре и не успявам да се справя с всички разностранни емоции. Допадна ми терапевтът и мисля, че ми помогна. Не точно по линия на преодоляване на мъката, защото според мен нея човек просто трябва да си я изживее във времето. Но аз и не отидох за това точно.
Така че, ако изпитваш нуждата да го направиш, препоръчвам да опиташ. Може да отнеме време да попаднеш на твоя си терапевт - който да ти пасне като подход и човек.

# 3 267
  • София
  • Мнения: 288
Може ли информация, ако е удобно, може и на лични, за психотерапевта. Аз знам, че за мъката няма да помогне, но ме е обхванал и страх как ще се справя с всичко, и несигурност в решенията, които постоянно се налага да вземам. Преди за всичко знаех, че до мен стои моето другарче, моят съпруг, който във всичко ще ме подкрепи. Сега се чувствам опустошително сама...

# 3 268
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 174
Може ли информация, ако е удобно, може и на лични, за психотерапевта. Аз знам, че за мъката няма да помогне, но ме е обхванал и страх как ще се справя с всичко, и несигурност в решенията, които постоянно се налага да вземам. Преди за всичко знаех, че до мен стои моето другарче, моят съпруг, който във всичко ще ме подкрепи. Сега се чувствам опустошително сама...
Прегръдки
Постепенно ще придобиеш увереност и ще започнеш да се справяш. Дай си време. Празното няма да се запълни. В един момент започнах да приемам, че го има и трябва да продължа да живея с това празно.

# 3 269
  • Мнения: 4 482
Ходих на психолог, но не съм убедена, че имаше някаква полза.

Общи условия

Активация на акаунт