Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Съболезнования за баща ви! И поздравления за това, че сте загрижена за майка си! Какво да ви кажа - аз съм почти в ситуацията на майка ви, само дето с моя съпруг живяхме 47 години заедно, отиде си внезапно, инфаркт. Подобна е ситуацията и с приятелките при мен, да не кажа по-лоша , тъй като някои от близките ми приятелки отидоха в други градове, а приятелства се правят на млади години, а не на 40 например... И просто връзки с колеги и колежки ей така за разнообразие почти нямах, защото последните двайсетина години много работех. Та, всъщност, съпругът ми беше човека в моя живот. И изведнъж го няма... В началото бе шок, дори не плаках на погребението... После се захванах пак с работа, работата държи, пенсионерка съм, но продължавам да работя на частно. После предложих на малката дъщеря да гледам два месеца децата докато те са в чужбина - бяхме обещали с мъжа ми да ги гледаме докато беше още жив. Като си отиде дъщерята не отвори приказка за това, но аз сама предложих, знаех, че ситуацията им е трудна, а на мен щеше да ми помага племенникът. Така и стана - два месеца шумна лудница с две малки деца (на 9 и на 4 и половина), но се справих с помощта на племенника, естествено, иначе нямаше да мога. Та през това време бях толкова заета, че само късно вечер като сложа децата да спят ме налягаше мъката... Хора, общуване с хора, каквито и да са те, и да не са близки приятели - хора, с които да се разговаря, това е някакво лекарство, което не премахва болката, но я отлага за периода, в който си с някого. Аз нямам много хора, с които да общувам, но дори инцидентно да се видя с някой познат, дори едно позвъняване по телефона по работа, пак е отвличане от черни мисли. А да, имам градина! Това си е едно прекрасно занимание! Да, и на градината ми нахлуват спомени, защото сме работили там с мъжа ми, но работата със земята, с растенията отмества настрана болката. Друго какво? Чета. Чета доста книги как човек да се справя със скръбта, доколко действат, не знам, но пък отново отвличат мислите настрана. Когато се случи най-лошото, едната дъщеря предложи да дойда при тях за известно време. Отказах, исках да бъда сама с болката си. Болката ми не отминава, утре стават 6 месеца, откакто той си отиде. Но някак я карам... За психолози въобще не съм мислила и не мисля. Една моя съседка, която от години е вдовица, ме попита дали пия антидепресанти. Не, не пия и нямам намерение. Кръстът си е мой и си го нося. Какво друго правя - следвам съвета в една от книгите, които прочетох - пиша, пиша нещо като дневник, ама то не е дневник точно, а пиша на него, споделям какво ми се случва, споделям какво мисля, плача понякога, когато ги пиша тия неща, но това ми помага. Защото си разговарям с него. Да, човек може да си помисли - ама това не е ли малко ненормално? Не, не е. Есента съм се записала на една екскурзия в чужбина, пък да видим как ще се отрази, пътуването също лекува, казват. То съвети и да се дават, при всекиго е различно. Бъдете близо до нея, но не се натрапвайте. Ако има нужда от помощ, помагайте, обаждайте се по телефона, идвайте, но не се опитвайте да влизате в ролята на родител на майка си. Казват, че времето лекувало. Не, не лекува, а просто трансформира - и болката, и човека, и всички ни.

Здравейте,
Вдовица съм и имам две деца.
Съжалявам, че нахлувам така в темата, но имам питане. Имате ли представа дали има ред за изплащане на пенсиите в пощата? Служителите в нашия клон не са особено любезни и днес човекът на гишето троснато ми обясни, че не трябвало да ходим толкова рано и че сме от последните, т.е. да ходя към 20-то число. Какво означава това? Четох сроковете за изплащане на пенсии в НОИ, но там никъде не е споменат някакъв ред или, че пенсионерите са преди децата. Моля ви, споделете как е при вас? Не ми е проблем да ходя по-късно да взимам пенсията, но отношението и начина на поднасяне на информацията беше изключително неприятен, особено когато човек е в такова положение. Почуствах се изключително неприятно, все едно съм отнела реда на някой...

Аз съм се разбрал с пощаджийката да ми звънне, когато "ми е ред", но живея в малко населено място и "всички се познаваме".
Звъни между 10то и 20то число на месеца, може би съм един от последните който взема пенсии (не ми е проблем), но не хабя време и нерви в опашки.

Dimityr4o, благодатя ви за отговора
Въпросът е има ли ред и къде е упоменат този ред? Кой определя кой кога да си получава пенсията? Прегледах календара на сайта на НОИ и там пише само датите от-до, но те са за всички. Ако клонът сам определя кога да изплаща пенсиите къде се посочва редът по който се взимат? И на мен не ми е проблем да я взимам по-късно, но начинът по който служителят днес се държа с мен, ме навежда на мисълта, че някъде има информация, която аз пропускам.

Помня от дядо ми, че имаше някакъв ред да ги вземат по набори.... но това беше много в миналото. Като са Ви казали към 20ти, ходете към 20ти и толкова, има къде по-важни неща, които да ангажират вниманието Ви!

При нас също в пощата има срокове-на вратата пише кой набор след коя дата може да взима и да,най-възрастните са първи,а децата последни,защото е по години..Моето дете е 2006г и беше  към 15ти. Обаче 20ти е крайния срок,не вземете ли тогава не губите,но може да ги вземете следващия месец чак.

При нас има график.
Но от началото ходя на 7-ми и ги изплащат.
Вече ме познават, само звъня.
Можете и в друга пощенска станция  да ги получите.

Досега никога не са правили проблем – получавам пенсията вече две години. Явно днес просто улучих лош ден на въпросния служител. Никога не съм виждала такъв списък, вероятно се намира някъде вътре. Въпросът беше принципен – има начин, по който тези неща могат да се казват. Но вероятно и аз все още съм по-чувствителна и емоционална по тези теми.

Искам да ви попитам още нещо. Голямото ми дете сега навършва 16 години и ще му открия разплащателна сметка. Възможно ли е неговата пенсия да бъде прехвърлена към тази банкова сметка и до пощата да ходя само за пенсията на малкото ми дете?

Тези разплащателни сметки нали нямат ограничения, както спестовните, които могат да се ползват само с разрешение от съда?

При нас има обявен график на вратата, но ходя, когато успея. Ако имат пари, я изплащат. Ако нямат, ме записват за следващия и ги заделят. Понеже обичайно успявам след работно време. Сутрин още не са си получили парите.

ДСК имат такава -тийн или нещо подобно беше .
Няма ограничение , но май някакъв лимит имаше на ден до 100 лв .

    Аз също вземам от пощата пенсията на детето. Ходя всеки месец, не сме голям град, познаваме се. Днес една служителка също се направи на важна, трябвало да представя акт за раждане на детето. Още първия път съм предала копие на същия документ в учреждението и тази въпросната служителка всеки път ми иска да го представям пак. Имам го сниман в телефона, но не мога да разбера нужно ли е всеки път да го показвам?! Останалите служителки вече ме познават много добре - трета година вземам пенсията на детето, никога не са ми създавали проблем, просто си казвам ЕГН на детето, но с въпросната служителка явно не мога да се разбера. Дори днес си помислих дали да не направя една жалба до началника й и да обясня случая, че при положение че актът е при тях, каква е логиката всеки път отново да се налага да го показвам. По принцип на мен от пощата са ми казали да ходя на 7. число и аз се съобразявам с това.

  Към текста в по-тъмно на поста на потребителката добавям и друг въпрос. Нека по-запознатите да кажат кога може детето да разполага със сметката си само и да тегли пари от нея - когато има лична карта или когато навърши пълнолетие? Става въпрос за тези сметки, в които по наследство получава примерно половината от парите, получени от продажба на имущество, което е принадлежало и на бащата.

Аз не съм давала копие от акт за раждане в пощата и да,всеки път да ми го искали и съм хо представяла-явно по закон си е така.

И на мен винаги ми искат актовете за раждане. Веднъж ме върнаха, защото не ги носех и аз по презумпция бях решила, че след като веднъж съм ги показала няма да трябват повече, но не. Искат си ги всеки път.

Относно сметките - тези, в които децата са получили наследствения си дял са достъпни от тях след пълнолетие. Иначе се минава през съда, за да могат да се ползват.

Ходя когато мога между 7-мо и 20-то число, никога не са ми правили проблем или да са ми споменавали за график или нещо подобно. Акт за раждане представям всеки път.

Копие се представя в началото на всяка календарна година  и да всеки път се представя и акт. Жалба ще е неоснователна.