Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 425 069
  • 3 478
  •   1
Отговори
# 3 315
  • София
  • Мнения: 9 544
Те си имат и информативна функция - кога и къде ще е погребението.

# 3 316
  • Sofia
  • Мнения: 943
Привет,
Въпрос към тези с деца студенти - днес щерката е ходила в НАП, за да си плати здравните за лято, тъй като от септември ще е студентка. От там са й казали, че не дължи нищо, защото от НОИ й ги плащали?????? Нали й спряха пенсията, как ще й ги плащат
При вас така ли беше? Хич не ми се струва да е вярно...

Последна редакция: ср, 16 юли 2025, 12:47 от Баба ви Яга

# 3 317
  • София
  • Мнения: 9 544
Още не сме проверявали. А и тепърва ще се записва в университет.

# 3 318
  • у дома
  • Мнения: 8 017
А моето се записа в ТУ,където ни предупредиха,че веднага започват да хи осигуряват и не сме проверявали нищо.

Последна редакция: вт, 15 юли 2025, 18:59 от svetlaem

# 3 319
  • Мнения: 131
Миналата година пак по това време и ние ходихме с дъщерята в НАП и също ни казаха, че е осигурена. Обяснението е следното - НАП дава гратисен период от 4 месеца (до Октомври) в който трябва да се представи документ, че детето е записано да учи. А това така или иначе го правите заради пенсията.

Последна редакция: ср, 16 юли 2025, 13:00 от soyak

# 3 320
  • Мнения: 60
Здравейте, трудно ми е да пиша, но имам нужда. Мъжът ми почина на 18.07.2025г. Страшно ми е трудно, всичко ми минава като насън още. Живея сама и е страшно тежко. Деца нямаме. Моля за съвети от вас, как да се справям занапред🥲

# 3 321
  • Мнения: 19
]
Здравей можеш да ми пишеш или 0878892071 фб ми е Айгюл Алиева  да си поговорим трудно е

# 3 322
  • Варна
  • Мнения: 4 054
Здравей, няма рецепти за съжаление. Започни с малки стъпки. Днес това, утре онова, тази седмица, документи. Вкарай се в някакви релси от задачи, които да те движат и да те изкарват от дупката. Кураж и оцеляване. Учи се в движение. И не е лесно, не искам да лъжа никого. Кураж! Имаш ли близки наблизо, опри се на тях за първите неща. Стъпка по стъпка.

# 3 323
  • Мнения: 151
Съболезнования panda7!
Сили на теб и дечицата! Прегръщам ви!
Тук може спокойно да си поплачеш и да си излееш мъката!

За съжаление трябва да минеш и през много формалности и административни процедури, но съм насреща зко имаш въпроси!
https://

Благодаря!
Точно минаването през много формалности, документи и т. н. ме държеше досега. Вече започва да ми става по-трудно, повече време имам да мисля. Не че съм приключила с административните занимания.
 Очаквам най-трудно да стане със започването на училище. Защото съпругът ми водеше децата сутрин с колата. Тази рутина вече няма да я има. А и ще останем самички. В момента всички роднини и приятели са около нас, но края на месеца ще си тръгнат част от тях, другите ще влязат в своята рутина на училище-работа и няма да се виждаме така често.

# 3 324
  • Бургас
  • Мнения: 370
juli777 съжалявам много за загубата Hug
И аз съм сама, тежко е много…
Исках да ти пиша, но си забранила съобщенията

# 3 325
  • София
  • Мнения: 337
Здравейте, баща ми почина преди 4 месеца след изненадваща кратка зла болест... С майка ми бяха заедно 38 години, голяма любов още от юношестка възраст. Аз съм на 38год. с мое семейство и дечица, имам брат на 36год несемеен. Притеснявам се за майка ни, тя е много зле психически и емоционално.
Всеки ден плаче, иска да отиде при него, споделя, че не се чувства добре. Аз и брат ми също страдаме, баща ни беше най-страхотния баща, който едно дете може да има.
Има две прекрасни внучета, които я обожават, търсят я, искат да прекарват повече време с нея. Опитвам се да й обясня това нещо, но тя постоянно е от единия полюс на другия.
Баща ми беше невероятен, сърцат, усмихнат, бохем, сърцето и душата на компанията, винаги добре дошъл навсякъде с хобита, интересни и много приятели. Всяко желание на майка ми беше изпълнявано без изключения, винаги изслушвана, малко повече глезена.
Постепенно последните години спря контактите си с приятелки от повече от 20 години. В момента има останали 2 приятелки и тях също отрязва често.
Страх ме е, че ще загубя и нея...
Говорим и двамата с брат ми с мама да потърсим психолог, който да й помогне да омекоти поне малко скръбта й. Тя отказва, казва че щяла да се справи и после пак ми казва, че иска да си отиде и тя, нямало нищо което да я задържа тук.
Моля Ви помогнете ми какво да направя, какво да й кажа, как да й върна малко живеца.?

# 3 326
  • Мнения: 4 917
Съболезнования, panda7,  съболезнования и на Вас, Sia_go за баща Ви.
Скръбта не минава.... не очаквайте да е същата майка, която сте познавали преди загубата на този скъп човек. С времето скръбта ще се трансформира в тиха тъга. Но й дайте време. 4 месеца са нищо. Бъдете до нея, ако иска да е сама - нека е сама, ако търси компания - тогава й осигурете компания. Просто й дайте да разбере, че сте до нея и толкова. Ако се разплаче пред вас, не коментирайте неща от типа на "горе главата" или "всичко ще е наред", просто я оставете да си поплаче, с прегръдка, без прегръдка, както ви е комфортно. За мен едно от най-дразнещите неща беше някой да се опитва да ме "развеселява" или пък да "ми помогне да забравя". Липсата на един човек на се запълва с други неща,  нито се забравя, нито минава, просто се трансформира. Психолог може да е полезен ако тя самата усети, че иска или ако нещата излизат напълно извън контрол. Но не я притискайте. Следете физическото й състояние, защото често скръбта има и физически проявления -хронична умора и постоянно желание за сън или безсъние, сърцебиене, световъртежи, отказ от храна или прекаляване с храна/алкохол. Ако иска да говори за баща ви, оставяйте я да говори, споменавайте го и вие ако виждате, че това я кара да се чувства спокойна. Имайте предвид, че е нормално да бъде и тъжна, и агресивна понякога, да иска изолация или пък да говори за него сякаш не е починал, да иска и тя до отиде при него. Това са етапи на скръбта и са напълно естествени. Не са линейни, може да минава през някои и после пак да се връща.
Може да звучи грубо, но нито децата, нито внуците ще запълнят тази празнина. Дайте й време да се настрои към тази нова реалност, никак не е лесно да приемеш,  че оттук насетне всичко се променя. И най-вероятно няма да са няколко месеца, които ще са й необходими, а няколко години...
Кураж и сили на всички ви!

# 3 327
  • София за сега
  • Мнения: 282
Здравейте, баща ми почина преди 4 месеца след изненадваща кратка зла болест... С майка ми бяха заедно 38 години, голяма любов още от юношестка възраст. Аз съм на 38год. с мое семейство и дечица, имам брат на 36год несемеен. Притеснявам се за майка ни, тя е много зле психически и емоционално.
Всеки ден плаче, иска да отиде при него, споделя, че не се чувства добре. Аз и брат ми също страдаме, баща ни беше най-страхотния баща, който едно дете може да има.
Има две прекрасни внучета, които я обожават, търсят я, искат да прекарват повече време с нея. Опитвам се да й обясня това нещо, но тя постоянно е от единия полюс на другия.
Баща ми беше невероятен, сърцат, усмихнат, бохем, сърцето и душата на компанията, винаги добре дошъл навсякъде с хобита, интересни и много приятели. Всяко желание на майка ми беше изпълнявано без изключения, винаги изслушвана, малко повече глезена.
Постепенно последните години спря контактите си с приятелки от повече от 20 години. В момента има останали 2 приятелки и тях също отрязва често.
Страх ме е, че ще загубя и нея...
Говорим и двамата с брат ми с мама да потърсим психолог, който да й помогне да омекоти поне малко скръбта й. Тя отказва, казва че щяла да се справи и после пак ми казва, че иска да си отиде и тя, нямало нищо което да я задържа тук.
Моля Ви помогнете ми какво да направя, какво да й кажа, как да й върна малко живеца.?
Съболезнования!
Отиде ли при брат ви ще се вкопчи в него и ще му съсипе живота! Не го позволявайте!

# 3 328
  • Мнения: 4 917
Майката не иска на ходи при сина, а при мъжа си...

# 3 329
  • София
  • Мнения: 337
Здравейте, баща ми почина преди 4 месеца след изненадваща кратка зла болест... С майка ми бяха заедно 38 години, голяма любов още от юношестка възраст. Аз съм на 38год. с мое семейство и дечица, имам брат на 36год несемеен. Притеснявам се за майка ни, тя е много зле психически и емоционално.
Всеки ден плаче, иска да отиде при него, споделя, че не се чувства добре. Аз и брат ми също страдаме, баща ни беше най-страхотния баща, който едно дете може да има.
Има две прекрасни внучета, които я обожават, търсят я, искат да прекарват повече време с нея. Опитвам се да й обясня това нещо, но тя постоянно е от единия полюс на другия.
Баща ми беше невероятен, сърцат, усмихнат, бохем, сърцето и душата на компанията, винаги добре дошъл навсякъде с хобита, интересни и много приятели. Всяко желание на майка ми беше изпълнявано без изключения, винаги изслушвана, малко повече глезена.
Постепенно последните години спря контактите си с приятелки от повече от 20 години. В момента има останали 2 приятелки и тях също отрязва често.
Страх ме е, че ще загубя и нея...
Говорим и двамата с брат ми с мама да потърсим психолог, който да й помогне да омекоти поне малко скръбта й. Тя отказва, казва че щяла да се справи и после пак ми казва, че иска да си отиде и тя, нямало нищо което да я задържа тук.
Моля Ви помогнете ми какво да направя, какво да й кажа, как да й върна малко живеца.?
Съболезнования!
Отиде ли при брат ви ще се вкопчи в него и ще му съсипе живота! Не го позволявайте!

Мдамммм, от самото начало след като ни съобщиха за тате , тя се вкопчи в брат ми, той е труден характер, малко повече егоист и саможив е. Казва й каквото тя иска да чуе и пак си прави каквото си е наумил. Опитвам да съм медиатор между двамата, да е тихо, кротко без прекалено навлизане в личния живот. Тя ми се оплаква от него, той ми се оплаква от нея... Като се опитам да й подскажа тактично, че той е голям мъж, няма нужда да му готви и да го чака вечерно време да отиде да вечеря непременно при нея. Тя не е човека който ще му търси половинка и ще му говори как трябва да протече животът му. Тя ме обвинява, че едва ли не аз му се мешам, а това никога не е било.

Общи условия

Активация на акаунт