Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2025, 14:05 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

420 873
3 446
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 3 420 9 септ. 2025, 14:58 ч.

Мнения: X

Сънувам го много често и все жив, вършим обичайни неща, единият път беше толкова реално, че чак се събудих и не знаех къде се намирам.
С вещите му ми е много трудно, и след 3 години нямам сили да разместя дрехите му, много от тях сме купували заедно, мач-вахме си аутфтите стилово и цветово, носят ми много хубави спомени, преживявам отново всеки един момент и мисълта, че вече няма да има такива моменти с него, ме съсипва психически.

Беше обещал на дъщеря ми коте, даже няколко дни преди да почине ми каза - трябва да вземеш коте, започвай да търсиш и ми обещай, че ще изпълниш това обещание. Та няма и два месеца след смъртта му се сдобихме с един късокосмест британец. Дъщеря ми го кръсти на едно от обръщенията към баща ѝ. А котакът толкова прилича на него и на външен вид, и като характер - един голям, загладен, много добричък и кротичък.

Скрит текст:

Последна редакция: вт, 09 сеп 2025, 16:45 от Анонимен

# 3 421 9 септ. 2025, 16:50 ч.

Мнения: 11 924

Ние също взехме котенце. Лио е роден 5 дни след смъртта на мъжа ми, и дойде в къщи 5 дни преди рождения му ден. Дъщеря ми реши, че баща й ни го праща.

Лио- най-добрата ни терапия. Heart

Измъкна и трима ни от блатото.

Вещите на мъжа ми още стоят. Знам, че все някога ще трябва да се разделя с тях, но този момент все още не дошъл. Първата година дори ги пазех по местата им. В банята стояха четката му зъби и нещата за бръснене, сякаш е отишъл някъде за няколко дни и ще се върне. Но после сменихме къщата и прибрах всичко. Другата седмица стават 4г и 3м
Често го сънувам. 🖤

# 3 422 9 септ. 2025, 21:18 ч.

Варна
Мнения: 4 036

Радвам ви се. Аз не мога да заменям. За 5 години съм го сънувала стотици пъти. Хиляди. И това не е лесно.

# 3 423 9 септ. 2025, 21:22 ч.

София
Мнения: 20 133

И аз го сънувам все едно нищо не се е случило.
Станаха три години на 03.09.и ми е още сюреалистично. И така и ще остане вероятно.

# 3 424 9 септ. 2025, 22:35 ч.

Мнения: 60

Цитат на: midnightStar в вт, 09 сеп 2025, 21:22

И аз го сънувам все едно нищо не се е случило.
Станаха три години на 03.09.и ми е още сюреалистично. И така и ще остане вероятно.
[/quote. И при мен е сюреалистично - някак си не мога да приема за естествено това което се случи. Той е мъртъв, как така си задавам въпроса постоянно, той беше толкова жив🥲

# 3 425 9 септ. 2025, 22:53 ч.

Мнения: 40

Трудно е с вещите, даже ми беше трудно да ги преместя от стаята, в която той прекарваше повечето време, когато дойдоха децата и трябваше да се разчисти. Дадох някои дрехи на племенника, но дрехи, които въобще не беше носил, просто купувал - да има, както се казва. Другите си седят по шкафовете и гардероба и не знам кога ще събера сили да направя нещо с тях. Има и няколко, които си миришат на него - работните му дрехи на вилата, където една седмица преди да си отиде копа дупки за засаждане на плодни дръвчета... Тях пък въобще не ги пипам - седят си там, където ги е метнал... Що се отнася до животинка - и аз се замислям за коте. Ние дълги години гледахме заедно морски свинчета - около 20 години. Първите купихме за децата, като бяха по-малки. Децата порастнаха, свинчетата си отиваха, ама купувахме нови, бяхме свикнали с живинка. Последното свинче си отиде месец преди майка ми да си отиде - миналата година. Но ми се ще по-умно животинче. Куче не - обичам да спя до късно, няма кой да го разхожда сутринта. Котка гледахме няколко години - пак когато децата бяха малки. Та се замислям за коте - дружинка си е, пък и котките несъмнено са умни животни.

# 3 426 10 септ. 2025, 09:32 ч.

Бургас
Мнения: 370

Сънувам го и всичко си е същото, но уви само в съня.
Много сладки котета си имате, само за гушкане.

# 3 427 10 септ. 2025, 13:54 ч.

Мнения: 193

Ето я и нашата. Излекувахме я от котешкия коронавирус. Спеше с него, после спеше в чаршафите му, а сега й завиждам колко бързо го забрави...

# 3 428 11 септ. 2025, 13:02 ч.

Мнения: 10

Два дни след смъртта на мъжа ми се срещнах с психолог, защото не бях сигурна дали да взема децата на погребението и изобщо как да разговарям с тях за случилото се. Загубата при нас беше внезапна. В края на разговора тя ми каза да не държа вещите му твърде дълго, защото това може да затрудни процеса на приемане на загубата. В психологията често се подчертава, че е важно човек постепенно да си позволи да продължи напред – без да изтрива паметта, но и без да остава заседнал в нея.

Децата учат чрез наблюдение. Ако виждат, че домът остава непроменен, сякаш човекът може да се върне всеки момент, у тях може да се създаде усещане за обратимост на смъртта. Това е нормална фаза в детското възприятие, но ако продължи твърде дълго, може да бъде объркваща.

Затова е важно ясно да се обясни, че човекът няма да се върне, но споменът за него остава. Няколко специални вещи – любима книга, снимка, часовник – могат да останат като символ, докато твърде многото предмети могат да задържат и възрастните, и децата в илюзия.

Около два-три месеца след смъртта му започнах да поразчиствам дрехите. Оставих всички снимки по стените и подбрах няколко вещи и дрехи, които съм прибрала.

С децата непрекъснато говорим за него. Старая се да им разказвам истории с положителна емоция и усмивка, защото искам да го помнят по този начин. Искам, когато го споменаваме, да се усмихваме – той винаги беше усмихнат – а не да става тягостно и неловко.

# 3 429 14 септ. 2025, 11:53 ч.

Мнения: 40

Моите деца са големи, възрастни хора вече. И да, когато си спомняме за баща им, гледаме снимки и се усмихваме, и се радваме. Лошото идва, когато аз остана сама...Има моменти, които си спомням с усмивка, има моменти, в които нахлува мъка, която трудно овладявам. Друго нещо ми идва наум да ви попитам - как се държите при разни весели събития? Снощи бях на едно събиране с хора, с които сме прекарали детството си в един квартал, който отдавна вече го няма, разрушен е. Та бяхме в заведение, диджеят пускаше чудесна музика от нашето време (щото повечето сме 60 плюс) и танцувахме! Аз много обичам да танцувам и си танцувах с удоволствие, бързи танци имам предвид, то танци по двойки както в нашите младини вече почти никой не прави. Прекарахме си чудесно. Та днес се замислям - някога вдовиците са се отдавали на тежък траур, винаги в черно, не е било прието да показват, че са весели, особено пред родата. Но пък ние живеем в други времена, освен това, абсолютно съм сигурна, че моят мъж оттам, където е, се е кефел да ме гледа! Ние обичахме на младини да ходим по дискотеки, аз специално и на тия години периодично ходя, такава ми беше работата, учител бях, випуските ме канят и такива покани не се отказват! Та въобще не изпитвах угризения някакви, точно обратното, беше ми безкрайно хубаво и знам, че той ми се радва.

# 3 430 14 септ. 2025, 12:14 ч.

Мнения: 2 396

Трудно е. Но не е необходимо и ние самите да го правим още по- трудно. Минаха три години. И аз ставам да играя. Това е любимото ми нещо. Така забравям всичко. Съпругът ми не беше по танците, но където е имало място да се играе, само с усмивка ме питаше: Още ли си на масата? Да, знам, че няма да се сърди.
Гледам винаги да съм сред хора, доколкото е възможно това. Вечерите са много трудни... Избягвам да ходя на семейни събирания на приятелски семейства. Това още не успявам да го преодолея и не знам дали ще мога.
Но когато ми стане кофти, си спомням щастливите мигове заедно, неговата усмивка.. Книги, филми, екскурзии. Това ме държи в момента.

# 3 431 20 септ. 2025, 15:34 ч.

В древна страна на край света!!!
Мнения: 183

Съпругът ми почина внезапно миналата година и ме остави сама с момичетата ни, които бяха на прага на пубертета. Основното, което ме водеше е да направя нещата, така както ги усещам и това да носи спокойствие и на трите ни. Присъстваха на опелото му, защото за мен беше важно да го видят, че няма да се върне от работа. Психоложката ни посъветва да не задържам дълго вещите му и когато децата няколко месеца по-късно бяха готови се разделихме с дрехите му. Част от личните му вещи изпратих на семейството му, което живее в чужбина. В черно не съм се обличала с изключение на първите дни, беше важно децата ми да видят, че ще се справим и че живота продължава,. Той толкова много искаше приживе ние трите да бъдем щастливи. Сънувам го често и е толкова спокоен, доволен, нищо не му тежи, а в същия момент в реалността усещам и помощта му.
Правило как да се справиш и оцелееш при загуба на най-близкият ти човек няма, но дълбоко вярвам, че те искат да бъдем щастливи и да правим нещата, както на нас ще ни носят мир, независимо от хорското мнение.

# 3 432 24 септ. 2025, 00:12 ч.

Мнения: 40

Днес ми попадна това в соц мрежата. Красиво, вярно и много тъжно...

Един от двамата ще отиде на погребението на другия.
Един от двамата ще трябва да се сбогува.
Само един ще остане… с отсъствието,
тишината и празнотата от липсата на другия.
А ние не мислим за това.
Не говорим за това.
Вярваме, че „завинаги“ е истинско,
докато животът не ни напомни, че не е.
Един ден само единият ще остане да гледа снимките,
да прегръща дрехите, да готви за никого.
Един от двамата ще остане с всички „обичам те“,
които не бяха казани, с прегръдките, които се отлагаха,
със смеха, който се прие за даденост.
Затова… докато сте заедно:
Обичайте без страх.
Прегръщайте без мярка.
Казвайте какво чувствате.
Оставете гордостта да заспи сама.
Не позволявайте кавгите да продължават повече от нужното.
И нека любовта винаги бъде по-силна от егото.
Защото никога не знаем кой ще си тръгне първи.
Нито кога.
Нито как.
Единственото сигурно е, че един ще си отиде преди другия.
А този, който остане…
ще има само спомените.
Затова събирайте моменти.
Смейте се много.
Целувайте се повече.
И направете любовта, която споделяте днес,
убежище за времето, когато вече няма да сте заедно.

# 3 433 24 септ. 2025, 09:44 ч.

София
Мнения: 289

Много ми е мъчно за съпруга ми. Всичко правя по задължение. Повечето от времето ми минава да си спомням. Как е било, за какво сме си говорили, как се е усмихвал, как ме е разсмивал и подкрепял във всяко едно отношение. Чувствам се непълноценна. Имам чувството, че не става по-леко. Да, разсейвам се с нещата, които върша, виждам се и се чувам с приятели, но сутрин като се събудя, усещането за самота и липса е толкова силно, че трябва да полагам съзнателно усилия, за да стана и да започна деня си.
Много пъти се опитвам да пиша тук, но осъзнавам, че нищо полезно за никого няма да кажа. Мъката така ме е завладяла, че съм станала егоист. Знам, че и вас ви боли. Може би все пак ще публикувам този път, с надеждата да ми олекне, поне малко.
Виждам, че lenn публикува постове, изпълнени с надежда и окуражаване. Съжалявам, че не мога и аз така.

# 3 434 24 септ. 2025, 10:07 ч.

София
Мнения: 9 497

Няма нужда да кажеш нещо полезно за нас.
Важното е да е полезно за теб - да споделиш, да се почувстваш чута, да стигне до някого.
Flowers Sunflower

Препоръчани теми

Общи условия за ползване

Консултации с адвокат

Помощ при компютърни проблеми или повреди на домакински уреди

Каква раница за първокласник? Тема №3

Причина:

Причина: