Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 420 862
  • 3 446
  •   1
Отговори
# 3 405
  • Мнения: 4 903
Така е, четене на книги, гледане на филми, сериали, влогове на мен лично също ме спасяват.
Тази е за пазителка на гробище... Отбягвах я, защото си мислих  че ще ме натовари допълнително, а и какво толкова може да е интересно за една пазителка на гробище. Да, темата е тежка, но героинята някак успява да даде лъч светлина дори в най-големия мрак.

# 3 406
  • Мнения: 199
Аз вярвам, че са на по-хубаво място.
Мога да препоръчам тази книга - Тибетска книга за живота и смъртта.
Преди четях много, но от  както се случиха тези неща не мога.Посягам, един два листа и до там.....става ми по зле.

# 3 407
  • Мнения: 60
Аз също не мога да чета, дадоха ми книгата на Майкъл Нютън Пътят на душите, но като отворя и ми става много мъчно, не мога да приема случилото се....

# 3 408
  • Мнения: 1 278
Психолозите препоръчват при загуба да се опита нещо ново да компенсира донякъде състоянието на липса - животинче, примерно. Което да поглъща част от времето, да разведрява, да има кой да те чака...Моето дете много искаше куче, котка, но нямаме възможност да  гледаме такова животно нормално вкъщи. Сега съм се спряла на златни рибки, които не изисквали уж много грижи, но да видим... Ще му скроя изненада за първия учебен ден, дано ми се получи...

# 3 409
  • София
  • Мнения: 9 495
Ние си взехме втора котка. Не че да компенсира. Просто сме го обмисляли през годините и се търсеше дом на няколк котета, а нашият е вече на 12 години и решихме да вземем едно от малките. Сега само се бият из нас и си е допълнителна грижа, но от друга страна си има и положителни емоции покрай него. Наскоро направи година.
Иначе гледам да пътуваме при възможност на нови места.

# 3 410
  • София
  • Мнения: 298
Съгласна съм, че животинче в къщи много помага. Децата още като малки много искаха кученце, баща им беше склонен, но аз бях твърдо против (ясно ми беше кой ще се грижи основно за него). Преди да почине, съпруга ми ме помоли да взема кученце, за децата, “за да има за кого да се грижат и да преодолеят някак си по-лесно смъртта ми” 😢 Обещах му и го направих. И не съжалявам. Спайки помогна не само на децата, но и на мен - да изляза от дупката, да намеря смисъла. Да, много ще е трудно, когато дойде момента да загубим и него, но се радваме на моментите заедно, тук и сега.

# 3 411
  • Мнения: 1
За кучетата без да навлизам в др. тема важи
''Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам кучетата''

# 3 412
  • Мнения: 40
Как се закърпва разкъсана душа?! Вземаш голяма губерка, вдяваш конец – може копринен за бродиране, ако нямаш, тогава канап, че е по-здрав - и започваш да шиеш със спомени… Един подир друг, отпреди месеци, отпреди години, отпреди десетилетия, шиеш бавно, през бод прокървява, завързваш всеки един спомен с по няколко сълзи и тъжна усмивка за крайчетата на разкъсаната душа и чакаш. Чакаш ръбците да заздравеят. Не отиваш при пластичен хирург да ги заглади. При резки движения току някое ръбче се одрасква и сълзѝ. Тогава слагаш бърза лепенка от още някой спомен и тъжна усмивка. И продължаваш. Докогато и докъдето можеш.

# 3 413
  • Мнения: 193
Как се закърпва разкъсана душа?! Вземаш голяма губерка, вдяваш конец – може копринен за бродиране, ако нямаш, тогава канап, че е по-здрав - и започваш да шиеш със спомени… Един подир друг, отпреди месеци, отпреди години, отпреди десетилетия, шиеш бавно, през бод прокървява, завързваш всеки един спомен с по няколко сълзи и тъжна усмивка за крайчетата на разкъсаната душа и чакаш. Чакаш ръбците да заздравеят. Не отиваш при пластичен хирург да ги заглади. При резки движения току някое ръбче се одрасква и сълзѝ. Тогава слагаш бърза лепенка от още някой спомен и тъжна усмивка. И продължаваш. Докогато и докъдето можеш.

Много хубаво казано... Но това накрая... "Докогато и докъдето можеш." Ето това исках да ви питам днес. Колко време продължава тази тежест в душата, болезнените спомени, чувството, че животът ти е свършил? Защото не знам дали ще мога да издържа завинаги да живея така...

# 3 414
  • Мнения: 1 861
Как се закърпва разкъсана душа?! Вземаш голяма губерка, вдяваш конец – може копринен за бродиране, ако нямаш, тогава канап, че е по-здрав - и започваш да шиеш със спомени… Един подир друг, отпреди месеци, отпреди години, отпреди десетилетия, шиеш бавно, през бод прокървява, завързваш всеки един спомен с по няколко сълзи и тъжна усмивка за крайчетата на разкъсаната душа и чакаш. Чакаш ръбците да заздравеят. Не отиваш при пластичен хирург да ги заглади. При резки движения току някое ръбче се одрасква и сълзѝ. Тогава слагаш бърза лепенка от още някой спомен и тъжна усмивка. И продължаваш. Докогато и докъдето можеш.

Много хубаво казано... Но това накрая... "Докогато и докъдето можеш." Ето това исках да ви питам днес. Колко време продължава тази тежест в душата, болезнените спомени, чувството, че животът ти е свършил? Защото не знам дали ще мога да издържа завинаги да живея така...
Няма универсален отговор. Някои страдат цял живот сами, други съвсем скоро намират нов човек и продължават с него.

# 3 415
  • София
  • Мнения: 20 133
Сам или с друг мъката си я има и е тук.

# 3 416
  • Мнения: 40
Не знам как е при вас, но аз ( утре стават 7 месеца, откакто мъжът ми си отиде) продължавам, когато говоря с някого за него, да употребявам "ние". Ние като ходихме ...., ние като купувахме..., ние като правихме...  Въобще възприемам нещата през призмата " ние". Сякаш той си е тук... Да, той наистина е тук - като дългогодишна част от мен - и се чудя дали това усещане ще се загуби в някой момент или все така ще е? Не знам... Днес с голямата дъщеря си говорехме за него и се оказа, че нито тя, нито аз сме го сънували. И питаме внучката - о, да, два пъти съм сънувала дядо! Тя е голяма, вече в гимназия ученичка. Но си помислих - явно децата са с все още отворени съзнания, докато ние възрастните сме затлачени...

# 3 417
  • София
  • Мнения: 9 495
Ние-то става аз в един момент. Отнема време.
И аз за изминалите две години да съм го сънувала 1-2 пъти.

# 3 418
  • Мнения: 60
Здравейте, аз също не съм го сънувала и се питам защо. Други хора около мен го сънуват, а аз не. Искам да го сънувам за да ми каже как да продължа напред без него. Искам да ви питам нещо, кога събрахте личните вещи и какво направихте с тях?

# 3 419
  • Мнения: 193
Здравейте, аз също не съм го сънувала и се питам защо. Други хора около мен го сънуват, а аз не. Искам да го сънувам за да ми каже как да продължа напред без него. Искам да ви питам нещо, кога събрахте личните вещи и какво направихте с тях?

 В началото не го сънувах, мисля, че е защитна реакция на мозъка. За 9 месеца съм го сънувала три пъти, като първият път беше страшно реално, а след това започна да става объркано. Но всеки път в съня ми беше станала грешка и беше жив.
Не съм събирала нещата му. Живеем с тях както преди - обувките му, дрехите му, дори тези, които последно е метнал на стола в спалнята са си там. Преди 3 седмици най-после му изпрах чаршафите, но вече не миришеха на него, а на прах...

Общи условия

Активация на акаунт