Родители,преживели загуба

nana77 сега като се сетя и аз незнам,но аз трудного усещах и преди много слабо и си мислех,че вече като е наедряло не може да се движи толкова,че да го усещам...знам това сега ми изглежда детинско дори...но когато нямаш опит, а и аз преди това не го усещах постоянно,когато се беше добре и се развиваше в мен, а в последствие се оказа,че за периода , в който е починал се е развивало доста добре...

Ивинка  много съжалявам ,че си една от нас .Много пъти ще си задаваш въпроси на които отговор няма да намираш ,но пиши споделяй ще ти олекне .След време ще се възстановиш физически и ще опитате отново ,само това е спасението друго няма .

Съжалявам мили мами, за загубата на най-скъпото ви ....

nana77 не знам що за човек трябва да си, за да зададеш такъв въпрос и то точно в тази тема. Ужасно е.  От любопитство ли, от упрек ли? Не знам, но нека и аз ти отговоря - през моята бременност много рядко усещах бебето ми да рита и не бих могла да установя липсата на движение.

Нито от едното, нито от другото. Но точно в този подфорум за съжаление е имало теми и постове, които не са били истина.

nana77  аз пред мойта съвест съм чиста и заставам зад думите,които съм написъла...

Ивинка, съжалявам за загубата ти   

здравейте, вече 8 месеца чета написанотот тук и накрая се реших и аз да споделя своята мъка.в края на юли месец миналата година изгубих бебенцето си, малкото ми момиченце в 7 месец.през цялата бременност не съм имала физически оплаквания, но от самото начало три пъти сънувах, че губя ангелчето си, то е искало да ме предупреди, че нещо не му е наред и после всичко се превърна в кошмар.след 11 часа зверски контракции родих мъртвата си рожба.след дни ходене по мъките дори не можахме да се преборим да го изпратим както трябва без акт за раждане според законите ни те наричаха детенцето ни биологичен отпадък.от тогава до сега няма ден, в който да не мисля.за мене времето е спряло сякаш и нищо не може да ми помогне и съм психически осакатена.по принцип съм силен характер, но това подкоси краката ми.това е най-лошото да изгубиш детенцето си и не мога да се съвзема и не искам и отказвам да повярвам, че ми е отнето.на 29г и това беше първата ми бременност.след направената аутопсия се установи, че бебка е починала е недохранване в мъки, поради влошен кръвоток.в последствие ми откриха хашимото и в момента замествам хормоните с лекарства, защото от 6 месеца правим опити за друго бебче, за да си намерим някакъв смисъл да продължим напред, но за съжаление опитите за сега са неуспешни.не спирам да си задавам въпроса защо, но за съжаление отговор няма.надявам се моето ангелче никога вече да не изпита болка и да е някъде там на хубаво място , някой да го пази и да ме чака някой ден.това е общо взето и моята история и се надявам някога и ние да прегърнем своите рожби .от все сърце го пожелавам на себе си, на човека до себе си и на всяка една от вас да успеем да намерим поне малка утеха.

Здравей marushkag. Аз имах почти същия проблем. Родих в седмия месец, живо момченце. Веднага го интубираха, веднага го сложиха в кувьоз. Не ми дадоха веднага да му дам име, понеже законово трябвало да се изчакам седем дена, предвид това че е роден с много малко тегло. Бебо мина критичния период и ми дадох име, но за съжаление живя само два месеца. Тежко е мило майче да загубиш първородната си рожба - дълго чакана, желана. Аз вече четири месеца се боря с тази мъка. Мой съвет, ако имаш възможност ходи на психолог - ще ти помогне. И ако ми позволиш ще ти дам още един съвет - плачи, когато ти се плаче, викай, когато ти се вика, удряй, блъскай, когато искаш, но недей задържа мъката в себе си, защото тя много съсипва. И пиши във форума. Тука всички сме минали по този път и можем да те разберем. Кураж, мило майче. Прегръщам те силно.

marushkag съжалявам мила! И аз минах през тези кръгове на ада,знам че от това няма да ти стане по-леко...но знай,че ни сама!И аз в първите дни постоянно си мислех защо,защо,защо...но отговор ,не открих и не вярвам,че някога ще си отговоря! Аз го родих в на 05.01.2011, и моето дете доста се е мъчило,борило се е,тогава ходих на преглед, но никой не разбра,но нали знаеш инстинкта,който тосим вътре в себе си никой не може да го заблуди.Няма да забравя,как всеки ден, от кончината му в мен се питах и на глас задавах пред близките ми " Дали бебчо е добре...е не беше,починало бе преди 6 седмици преди 05.01.2011!Знам,че се случва ,но човека е такова същество, което често се пита,ами защо точно и на мен се случва-мълчаниеееее,никой не знае,имало да става!Аз лично се опитвам да се боря,понякога сякаш с вятърни мелници, но съм длъжна,дори само за да мъча паметта на ангелчето си!Мисля си ,че гласно изказан проблема, т.е когато е споделен е по-леко някак си ...споделяй и не се притеснявай,ако за някой хора изглеждаш слаба ....би могъл да не те разбере само този,който не е патил ...Бъди силна marushkag!Ние сме с теб ...когато имаш нужда пиши и споделяй!Прегращам те и ти желая съвсем скоро една нова бременост, завършваща с щастлив край!       

За твоето ангелче 

marianaM съжалявам за загубата ти!marianaM аз лично съм психолог ....и мога да спомена ,че това което си написала е много вярно, и апелирам всички майчета да се опитат да следват съвета ти!А на теб мога да ти пожелая едно сладко бебче съвсем скоро,което да усмисли дните ти и да ти върне усмивката на лицето!Кураж! 

За твоето ангелче 

marushkag ,съжалявам за загубата ви и се моля и вярвам,че ще успеете да намерите пътя и да продължите напрад!Прегръщам те и подкрепям казаното от Ивинка и Мариана,макар,че лично при мен нямаше голям ефект от срещите с психолаг,които здравната система тук осигурява в такива случай!За мен най-голямата подкрепа получих тук от момичетата във форума и от съпругът ми!Няма малка и голяма загуба,но при мен нещата бяха с натрупване така да се каже-когато спря сърцето на едната бебека в 23седм ,аз си забраних да страдам и да се оптдам на мъката си ,заради сестричката й!Говорите за инстикт-сигурна съм,че усетих точно мигът в който съчицето ѝ спря да бие-беше почти 2 дни след извършената ми животоспасяваща за всички ни операция,беше 03.30ч през нощта!След тежките седмици до раждането-с едно живо и едно мъртво бебе у утробата си,вярвах,че всичко ще е наред,всички лекари така казваха,но Той бе решил друго и ми я отне и това ме захвъли в най-дълбоката пропаст!Минаха 4 месеца и забременях отново-тогава стана найстина страшно-плаках с часове,трябваше да се радвам ,а неможех!Дълго време се чувствах ужасно,сякаш страхът и ужасът от преживяното беше казнал на рамото ми и не спираше да наднича!Чувствах вина,сякаш предавах моите бебки,но успях да се справя и преодолея и това!Децата ни не са взаймозаменяеми,знам че до стеният си ден и дъх ще нося моите момиченца в сърцето си ,заедно с болката от загубата им,но знам,че бебето,което ме подритва докато пиша това,заслужава да му дам най-доброто и ще го направя заради него,заради себе си и хората ,които обичам,а сестричките му ще го закрилят и бдят над него!Минаването през различните фази след загубата трябва да бъдат изживяни,за да може да сте гото за една нова бременност-физически и психически!Отчаянието,страха,безпомощността,гнева към Бога,безразличието и дори озлоблението са неща,които повечето от нас изпитват,но всеки намира своят начин да се справи с тях!Тук намерих истинска помощ и подкрепа и затова си позволих да споделя това с вас!Пишете винаги,когато имате нужда!
 Кураж мили момичета и не губете вяра и надежда!Прегръщам ви!

marushkag,съжалявам че и ти си една от нас майките загубил най ценното в живота си свой те деца искам само да ти кажа ,че тук ще намериш подкрепа и разбиране винаги и аз като Ели го намерих тук след като родих момиченцето си мъртво те бяха моето спасение тук открих истински приятели не задържай мъката в себе си изливай я защото може би ще ти олекне поне малко и винаги когато имаш нужда може да пишеш тук винаги ще намериш приятел с когото да споделиш  те и ти желая много сили за да се научиш да живееш с тази болка и една много скорошна бременност а на финала едно прекрасно бебе което да ти дава сили за да продължаваш напред

Благодаря ти Ивинка за топлите думи. Аз самата ходя на психолог, сега сме още в началото, но въпреки това се чувствам малко по-добре от преди. В началото изпитвах огромна вина, че нищо не съм направила за да живее бебо, но някакси започнах да осъзнавам че вината не е моя за това което се е случило, макар че от време на време изпадам в такива състояния с чувство на огромна вина. Майчиния инстикт ми беше развит, като че ли усещах че нещо не е наред последната седмица от живота на бебо. През целия ден, когато се случи не си оставях телефона нито за миг. Вечерта се обадиха че нещата не вървят и ние тръгнахме към болницата. Разплаках се още в къщи, сестра ми се скара, затова че плача. Сърцето ми се беше свило, не ми достигаше въздух, все едно бях половин човек. Много е тежко. Очите ми се пълнят със сълзи.

Прегръщам Ви силно мила Ивинка и всички майчета! Кураж мили майчета!

много съжалявам за всички бебенца и разбирам напълно как се чувствате мили  майчета,защото преди 13 дни загубих и аз една малка рожба!Родих на 06.02.2011 и на 26.03.2011 си отиде завинаги и болката е неописуемо голяма,това да си изгубиш детето си е най-голямото нещастие,което може да сполети човек!Аз не съм имала проблеми през бременността и раждането беше нормално,даже го чух като изплака,но на другия ден след бебешката визитациа целият свят падна върху мен,когато разбрах,че по спешност ще карат малкото ми момченце в 3та градска болница!Направо беше ужасно,сега поне знам,че милото ми бебче се отърва завинаги от всички мъки  и болки,които преживя!

marianaM "зарадвах " се че и те се опитваш да се бориш,продължавай все така, ние сме тук ,до теб...може би ще те разберем , от много твой познати, като хора които сме го преживели и само ние знаем как може да боли,там някъде дълбоко скрито в душата и сърцето ти ...моля те усмихни се,дори само веднъж ...да точно така...заради нашите ангелчета ,да не ги тревожим