- Публикувана: 8 март 2011, 23:03 ч.
- Последно мнение: 22 май 2011, 16:41 ч.
Родители,преживели загуба
За родителите, скоро загубили дете
(по материали от американския сайт Bereaved parents of the USA)
Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее. Пътуването през тази мъка е много дълго, тъмно, трудно и болезнено.
В началните минути, дни, седмици, месеци и дори години ние сме потопени във всепоглъщаща мъка и неописуема болка. Трудно е да понесем ежедневието или да мислим за нещо друго, освен за смъртта на децата ни. Дори някогашните щастливи спомени, за времето прекарано с децата ни, сега непрекъснато ни носят болка.
Опечалените родители не "преодоляват" смъртта на детето си, нито се "оправят", както външния свят смята. Смъртта на нашите деца не е болест, от която да се оправим. Това е дълбока промяна на живота ни, с която трябва да се научим да живеем.
След смъртта на нашите деца ние сме принудени да направим невъзможното - да изградим нов живот за себе си и за семействата ни, в свят, в който любимите ни деца вече ги няма.
Важно е родителите, които скоро са загубили дете да знаят, че обикновено изпитваме плашещо разнообразие от чувства, след смъртта на децата ни.
Много важно е да разберат и знаят, че всички чувства, които изпитват са съвсем естествени и нормални при дадените обстоятелства. Също толкова важно е да знаете и вярвате, колкото и невероятно да ви се струва, че няма винаги да изпитвате тази силна и поглъщаща мъка.
Но точно сега трябва да следвате инстинктите си и да позволите на телата и сърцата ви да тъжат. Тази мъка не може да бъде заобиколена. Трябва да преминете през нея, за да стигнете до другата страна.
Бъдете нежни и търпеливи със себе си и семейството си. Позволете си да плачете, да тъгувате, да разказвате историята на детето ви колкото често и колкото дълго имате нужда.
Някой ден, вие отново ще се усмихнете и ще намерите радост. Вие никога няма да забравите вашето дете, той или тя ще бъде в сърцата и спомените ви, докато сте живи.
Здравейте мили мамита.С мъка се местя в тази така тъжна тема.На 01.05.11 сутринта в към 6 родих моите куклички в 26 г.с.,едната 30 см.540гр.,другата 29 см. 500 гр.Втората ми изплака чух и гласчето,след 2 часа ги видях.....На 03.05.11 почина едното ми съкровище,а на другия ден и другото.Много малки и неразвити.Срината съм,много мъка изживявам,всички ме подкрепят,най вече майка ми и мъжа ми,но мъката е толкова голяма,знам че няма да отмине никога,винаги ще помня тази трагедия,страх ме е да забременея пак,рано е дори да си мисля за това но не мога.Знам че трябва да съм силна,за да се възстановя по бързо и да сбъдна мечтата си,но....не мога не ми се живее 
Еми знам че е много трудно в началото болката винаги ще е с нас и няма да намалява но свикваме да живеем с нея много съжалявам че трябваше и ти преживееш най страшното но се надявам много скоро да се възстановиш и да сбъднеш мечтата си те силно и знай че тук винаги ще намериш подкрепа и разбиране 
за твоите ангелчета
те силно и знай че тук винаги ще намериш подкрепа и разбиране за твоите ангелчета
Мила Еми, тежко е да загубиш дете, но трябва да си силна, заради самата себе си и заради хората около тебе! Един съвет от мене: плачи когато ти се плаче, викай когато ти се вика, удряй когато ти с удря, но не задържай мъката в себе си. И ако имаш възможност ходи на психолог - ще ти помогне в някаква степен. Болката няма да отмине - ще ги носиш винаги в сърцето си, но трябва да свикнеш да живееш с това, а това никак не е лесно, но нямаме друг избор. Кураж, мило майче! Ако имаш пиши, ние сме насреща. Всички в този форум сме минали по този път.
Мила Еми, 
съжалявам за огромната ви загуба,плаках мнохо ,четейки историята ти!Минало е прекалено малко време и раната е пареща,иска ми се да ти кажа,че ще зарасне и заздравее,но уви немога!Ще боли до сетният дъх,но си заслужава да намериш пътя да продължиш напред заради човека ,които е дотеб,заради теб самата,заради бъдещите дечица,които колкото и невороятно да ти се струва сега,някои ден ще се оглеждат и тъсят любовта в очите ти!Заради нашите ангелчета!Марианка ти е дала съвет-не се мъчи да прикриваш чувствата си,всяка от нас трябва да си изстада мъката по нейн си начин,за да можеш да се въстановиш както физически,така и психически,за да можеш да посрешнеш една нова бременност в адекватно състояние!Прегръщам те силно 
и помни,че винаги можеш да намериш подкрепа и разбиране тук и винаги сме насреща!
За твойте ангелчета!
съжалявам за огромната ви загуба,плаках мнохо ,четейки историята ти!Минало е прекалено малко време и раната е пареща,иска ми се да ти кажа,че ще зарасне и заздравее,но уви немога!Ще боли до сетният дъх,но си заслужава да намериш пътя да продължиш напред заради човека ,които е дотеб,заради теб самата,заради бъдещите дечица,които колкото и невороятно да ти се струва сега,някои ден ще се оглеждат и тъсят любовта в очите ти!Заради нашите ангелчета!Марианка ти е дала съвет-не се мъчи да прикриваш чувствата си,всяка от нас трябва да си изстада мъката по нейн си начин,за да можеш да се въстановиш както физически,така и психически,за да можеш да посрешнеш една нова бременност в адекватно състояние!Прегръщам те силно и помни,че винаги можеш да намериш подкрепа и разбиране тук и винаги сме насреща!За твойте ангелчета!
Еми ,мъката ти е огромна ,няма думи с които да те утеша 
всички тука сме я преживели и продължа да ни боли за дечицата ни ,но нямаме избор ,не можем да си върнем децата и сме длъжни да продължим напред заради бъдещите ни дечица ,които чакат да им дадем шанс да се родят .В момента в другата стая спи моето изстрадало щастие ,а преди 2 години и седем месеца бях на твоето място ,не намирах утеха ,не вярвах в Бог ,не приемах ,че е истина това което ми се случва ,мислех си ,че сънувам кошмар .Но този кошмар беше истина .
ЗА ТВОИТЕ АНГЕЛЧЕТА .
всички тука сме я преживели и продължа да ни боли за дечицата ни ,но нямаме избор ,не можем да си върнем децата и сме длъжни да продължим напред заради бъдещите ни дечица ,които чакат да им дадем шанс да се родят .В момента в другата стая спи моето изстрадало щастие ,а преди 2 години и седем месеца бях на твоето място ,не намирах утеха ,не вярвах в Бог ,не приемах ,че е истина това което ми се случва ,мислех си ,че сънувам кошмар .Но този кошмар беше истина . ЗА ТВОИТЕ АНГЕЛЧЕТА . 
Мила Еми ..... и аз се почувствах много гадно като прочетох случилото ти се....очите ми се пълнят със сълзи,защото знам как боли.....при мен мина почти година и още боли...макар,че сам бременна отново страха ми е голям.не минава ден без да се сетя какво преживях....и при мен близките ми ме подкрепяха много,но ти сама ще трябва да си дадеш кураж и сили,да се възстановиш и да пробвате отново.....колкото и да е трудно и да не ни се иска живота продължава и ние трябва да се борим с него.Вярвам,че ще дойде време в което ще отгледаме рожбите си с много любов...но сега трябва да си силна и да посрещнеш изпитанията на живота.Дължим го на близките си...те са тези които ни помагат и подкрепят в трудните моменти за тях трябва да положим усилия сега...... 
5 год.чаках да се сбьдне моятаНАИ -ГОЛЯМА мечта.Родих момиченце преди повече от 9 год.Това се случи след няколко споннтанни аборта.Преди 2 год. чаканото и желано братче умря в мен в 7 мес.Минах през ада.Още в началото на бременността знаех,че рискувам живота и на двама ни,но бях готова на всичко.Мьката не може да се опише.Затова сьветвам всички-НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ.Когато най-малко очаквате щастието ще ви сполети.Живота продьлжава и ние като майки/бьдещи/трябва да сме силни,защото няма по-силно нещо от желанието да гушнеш детето си.Мьката ще я запазим в сьзнанието си,но трябва сте силни и мечтата ви ще се сбьдне.Аз вече не мога да имам деца.Сега ме боли за вас,защото разбирам мьката ви.