В миналото Родопа планина, не е била свързана с вътрешността на страната с удобни пътища. Това затруднявало снабдяването с хранителни продукти. Родопчанката била принудена да приготвя храната на семейството си само от произведеното от собствената градина - фасул, картофи, алабаш (кочан), пшеница и други. На масата никога не липсвало млякото и млечните произведения. Домакинята разнообразявала ястията като съчетавала картофите с фасула, зелето с ориза, алабаша с картофите, фасула и лещата с картофите и други. Приготвяла сърми (пилци) от кисело зеле с ориз и саздърма. Прибавяла към ястията пастърма, приготвяла букет от подправки.
Родопската кухня се приближава към съвременната диетична кухня, защото топлинната обработка се извършвала чрез варене, печене и задушаване и по-рядко чрез пържене. Всички продукти се използували в натурален вид - не са характерни меленето, консервирането, бланширането и т.н. Продуктите се запазвали чрез сушене, осоляване и заравяне в земята (картофи, моркови, цвекло, кочан и др.). За подправки се използували магданоз, джоджен, червен пипер, чубрица, а бахарът, черният пипер и дафиновият лист били малко познати. Употребявали се в големи количества орехи и чесън. Общата трапеза, общия съд за хранене обединявали семейството и утвърждавали патриархалните традиции на родопчани. Най-големият деликатес-аламинут били пържените яйца със сирене или извара. Родопчанката била гостоприемна. Всеки гост гощавала от сърце, независимо какъв е - пътник, просяк, роднина и т.н. Гостите се посрещали с "добре дошли" и с покана на трапезата: "хапни каквото си нашло". За поканените и очакваните гости винаги имало специална подготовка. На събор основното ястие било чевермето - месо печено на шиш, а зимно време го приготвяли в пещта за хляб. Клинът (баницата) бил обичайният десерт. Днес автентичните родопски ястия се консумират по-ограничено. Животът е наложил промени и в кухнята на родопчанина. Съвременните кулинарни техники и продукти са дали своето отражение, но всеки турист и гост на Родопа планина и родопчани би трябвало да опитат от типичните за този край ястия като: Клин, Пататник, Марудник, Чеверме, Качамак, Люта каша, Кочан, Турп, Трахана и други.
Благодаря на Ели, че ми разреши да ползувам информацията и.
Родопската кухня се приближава към съвременната диетична кухня, защото топлинната обработка се извършвала чрез варене, печене и задушаване и по-рядко чрез пържене. Всички продукти се използували в натурален вид - не са характерни меленето, консервирането, бланширането и т.н. Продуктите се запазвали чрез сушене, осоляване и заравяне в земята (картофи, моркови, цвекло, кочан и др.). За подправки се използували магданоз, джоджен, червен пипер, чубрица, а бахарът, черният пипер и дафиновият лист били малко познати. Употребявали се в големи количества орехи и чесън. Общата трапеза, общия съд за хранене обединявали семейството и утвърждавали патриархалните традиции на родопчани. Най-големият деликатес-аламинут били пържените яйца със сирене или извара. Родопчанката била гостоприемна. Всеки гост гощавала от сърце, независимо какъв е - пътник, просяк, роднина и т.н. Гостите се посрещали с "добре дошли" и с покана на трапезата: "хапни каквото си нашло". За поканените и очакваните гости винаги имало специална подготовка. На събор основното ястие било чевермето - месо печено на шиш, а зимно време го приготвяли в пещта за хляб. Клинът (баницата) бил обичайният десерт. Днес автентичните родопски ястия се консумират по-ограничено. Животът е наложил промени и в кухнята на родопчанина. Съвременните кулинарни техники и продукти са дали своето отражение, но всеки турист и гост на Родопа планина и родопчани би трябвало да опитат от типичните за този край ястия като: Клин, Пататник, Марудник, Чеверме, Качамак, Люта каша, Кочан, Турп, Трахана и други.
Благодаря на Ели, че ми разреши да ползувам информацията и.
