- Публикувана: 27 март 2011, 22:03 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2011, 01:48 ч.
За какво са ежедневните Ви семейни караници, напрежение, повишен тон?
Нашите караници са по време на ПМС-то ми, тогава лесно ми прегряват бушоните за най-малкото и първа почвам, а мъжа ми е много търпелив 
Най-честия спор е за пари или по-точно защо точно в този момент е купено дадено нещо, като главно визирам мъжо моите необмислени харчове са все при превод на майчинството ми (в момента) и по не се забелязват 
Караме се за моята "нетактичност" при срещите с роднините му, те все се оплакват сърдити от мен (ами не ги слушам и не си гледам децата по техните правила 
) Общо взето обаче "спокойните" ни периоди са многоо по-дълги от "неспокойните" Напрежение няма, винаги се изясняваме нещата докрай, ако ще съседите да ни слушат как викаме, но и сдобряванията ни си ги бива 
Най-честия спор е за пари или по-точно защо точно в този момент е купено дадено нещо, като главно визирам мъжо моите необмислени харчове са все при превод на майчинството ми (в момента) и по не се забелязват Караме се за моята "нетактичност" при срещите с роднините му, те все се оплакват сърдити от мен (ами не ги слушам и не си гледам децата по техните правила ) Общо взето обаче "спокойните" ни периоди са многоо по-дълги от "неспокойните" Напрежение няма, винаги се изясняваме нещата докрай, ако ще съседите да ни слушат как викаме, но и сдобряванията ни си ги бива 
Цитат
После някой от двамата, по- често той, сгазва лука с някоя постъпка и аз започвам да ставам саркастична, заядлива и надменна,
Едва ли той ,като "сгази лука" ,го прави с мисълта :"Чакай сега да й скапя седмицата,ще види тя какъв съм гаден..."
Не го приемай като някаква критика...просто ми е странно към най-близкия си човек да се отнасям като към враг,когото не понасям.
Аз лично съм саркастична ,заядлива и надменна към хора,които не понасям,или към разни служителки, дето не си вършат работата.....или към някой ,който се прави на голямата работа, пък всъщност е една мижитурка...абе,с една дума, към хора,които нямат място в обкръжението ми, но случайно са се озовали на пътя ми.
Краси, той сгазва лука с едни и същи постъпки, за които съм му държала речи до припадък, та затова вече не държа речи, а му набивам канчето по по- гадния начин.
Прост пример- знае, че от дън душа ненавиждам неточността. Аз съм дисциплиниран Козирог и за мен това да си точен, е уважение не само към другия, но и към самия себе си. И просто полудявам, когато ми е казал, че ще се прибере от работа например в 15. 30. Аз съм си насрочила среща с клиент в 16.00, като в 15.30 съм строена готова на вратата, нахранила съм детето, преобула съм го и само чакам той да се върне, да поеме опеката и аз да тръгна спокойно за срещата. Да, обаче той примерно се прибира в 16 без десет, като от вратата започва да ми се обяснява, как точно не знам къъде си срещнал не знам кого си и как не усетил колко време е минало. Аз междувременно съм се изправила на нокти, изнервила съм се и тръгвам за срещата с космическа скорост / щото съм точна и държа да съм такава/ и се налага да прикривам лошото си настроение. Ако става дума за един- два пъти, ок, случва се , не сме роботи. Ама това е системно. ЗНам, че не го прави с цел да ме вбеси- просто си е такъв. Обаче се вбесявам. И после му го изкарвам през носа. Подобрение няма, но и аз не натрупвам гняв в себе си. Като го е предизвикал, ще го понася, къде ще ходи 
все едно говориш за свекърва ми 
затова започнах да й казвам да идва доста по-рано от нужното 
затова започнах да й казвам да идва доста по-рано от нужното Ми може тя да го е раждала моят хубостник, де да знаеш
Може да е плод на младежката й грешка, захвърлен в дом, от който са го осиновили сегашните му родители В интерес на истината, моята свекърва при всичките й недостатъци, е точна като часовник.Ама синковеца й... 
Обаче идеята ти е страхотна
Ще пробвам да му казвам, че срещите ми са по- рано, отколкото в действителност са. Абе, знаех си, че няма начин да няма начин 
Бронте ,примера ,който си дала ,е много актуален и при мен...
Аз също мразя неточността и се дразня на хора, които смятат ,че да закъснеят с 5-10 минути е "Ее, кво толкова,5 минути....!"
Моят мъж също не е от най-точните...Но аз тоя номер с по-ранното време го прилагам отдавна.
Например трябва да сме някъде в 18 ч.Казвам ,че часа всъщност е 17.30.
Той пристига към 17.25.....и в 18 сме точно където трябва да сме.
Мъжът ти няма да се промени.То си е до тип характер.....И да се скъсаш от нерви, все тая....
Просто промени тактиката.
Аз също мразя неточността и се дразня на хора, които смятат ,че да закъснеят с 5-10 минути е "Ее, кво толкова,5 минути....!"
Моят мъж също не е от най-точните...Но аз тоя номер с по-ранното време го прилагам отдавна.
Например трябва да сме някъде в 18 ч.Казвам ,че часа всъщност е 17.30.
Той пристига към 17.25.....и в 18 сме точно където трябва да сме.
Мъжът ти няма да се промени.То си е до тип характер.....И да се скъсаш от нерви, все тая....
Просто промени тактиката.
Хехе..вие се оплаквате от неточност, а на ен ми иде да го убия моя от свръхточност.
Аз също съм козирог и цепя секундата на 2. Винаги.
А той ми идва на срещите винаги с 10-15 мин по-рано. И седи и ме чака и аз откачам от бързане..
После що съм се научила да се гримирам за около 3 мин.
Аз също съм козирог и цепя секундата на 2. Винаги.
А той ми идва на срещите винаги с 10-15 мин по-рано. И седи и ме чака и аз откачам от бързане..
После що съм се научила да се гримирам за около 3 мин.
Аз кво да кажа като и двамата сме неточни, блейки заблеяни и винаги някъде нещо се е случило и сме закъснели, канени сме на гости в 8, ние се донасяме в 9ч. и спорим заради кого сме закъснели, накрая обвиняваме детето, и си измиваме ръцете, то горкото още не говори добре и не може да се оправдае, но всъщност е първи облечен, обут и чака на вратата мама и тати да се натуткат.
А с моя приятелка стрелец, аз съм го споменавала в темата за зодиите - определяме си среща около 2ч. примерно, тя отива към 2,40, аз към 2,50ч. и сме доволни. А колко пъти не идва на срещи, то и аз де, решавам че ако толкова съм закъсняла няма смисъл да тръгвам, щото няма кой да ме чака.
Същевременно мразя да чакам, направо откачам да вися да чакам някого, което определено е егоистично от моя страна
.
А с моя приятелка стрелец, аз съм го споменавала в темата за зодиите - определяме си среща около 2ч. примерно, тя отива към 2,40, аз към 2,50ч. и сме доволни. А колко пъти не идва на срещи, то и аз де, решавам че ако толкова съм закъсняла няма смисъл да тръгвам, щото няма кой да ме чака.
Същевременно мразя да чакам, направо откачам да вися да чакам някого, което определено е егоистично от моя страна
.
Рядко се случва да се сдърпаме с мъжа ми, но тази сутрин се случи. Обикновено мъжът ми става по-рано, прави закуска , кафе, и т.н., нямам нищо против, разбира се И днес така, ама видял че пак спират водата и не съобразил да ме събуди по-рано да се оправя. Иначе напълнил ваната и няколко тенджери де, ама що не ме събуди не разбрах. Все едно само той се оправя сутрин.
П.П. Тук във Варна напоследък често спират водата за щяло и нещяло, а ако почнел някакъв проект по ИСПА май съвсем редовно нямало да имаме вода.
И днес така, ама видял че пак спират водата и не съобразил да ме събуди по-рано да се оправя. Иначе напълнил ваната и няколко тенджери де, ама що не ме събуди не разбрах. Все едно само той се оправя сутрин.П.П. Тук във Варна напоследък често спират водата за щяло и нещяло, а ако почнел някакъв проект по ИСПА май съвсем редовно нямало да имаме вода.
rosy_bosy, като те чета се сетих за един много добър съвет, който ми даде свекърва ми (и противно на обичайното поведение на ССФ към свеки, аз я послушах и съм много доволна ) - винаги когато излизаме с детето, приготвям се първо аз, а малката - накрая. Така си спестявам мрънкащо дете, седящо до вратата да ме чака докато се натуткам, а аз да се изнервям - както вечно закъснявам и се моткам до припадък... Така Марина си играе докато се приготвям, а после вече готова я викам и я оправям за пет минутки. Веднъж обърнах схемата и стигнахме до там детето да си изцапа дрехите, да се омаже цялата с банан, и благополучно да си изтрие ръцете в разрошената вече коса. Просто защото се приготвям дълго, а тя не може да стои мирно и да ме чака през това време.
Аз обаче, когато чакам някого, изобщо не се изнервям - дотолкова съм зле на тази тема, че влизам в положението на всеки закъсняващ с удоволствие дори - успокоявам се, че не съм единствена. Мъжът ми като типична точна и прецизна дева беше много потресен от ункалното ми моткане, но свикна - като се уговаряме нещо, винаги си резервира едни 15 минути.
) - винаги когато излизаме с детето, приготвям се първо аз, а малката - накрая. Така си спестявам мрънкащо дете, седящо до вратата да ме чака докато се натуткам, а аз да се изнервям - както вечно закъснявам и се моткам до припадък... Така Марина си играе докато се приготвям, а после вече готова я викам и я оправям за пет минутки. Веднъж обърнах схемата и стигнахме до там детето да си изцапа дрехите, да се омаже цялата с банан, и благополучно да си изтрие ръцете в разрошената вече коса. Просто защото се приготвям дълго, а тя не може да стои мирно и да ме чака през това време. Аз обаче, когато чакам някого, изобщо не се изнервям - дотолкова съм зле на тази тема, че влизам в положението на всеки закъсняващ с удоволствие дори - успокоявам се, че не съм единствена. Мъжът ми като типична точна и прецизна дева беше много потресен от ункалното ми моткане, но свикна - като се уговаряме нещо, винаги си резервира едни 15 минути.
Ама той вече сам се облича и обува, бе, и хем му отнема 10 минути само якето да си облече и още толкоз за обувките
После мъкне якето на баща си от спалнята и му го тика, като го подканя: "тате, а`де, а`де" - , на мен чантата ми носи, изобщо страшна работа
Сега има малко промяна в плана, щото ходи на градина и хич не му се ходи, та не бърза да тръгва, обаче до миналата седмица така беше.
После мъкне якето на баща си от спалнята и му го тика, като го подканя: "тате, а`де, а`де" - , на мен чантата ми носи, изобщо страшна работа
Сега има малко промяна в плана, щото ходи на градина и хич не му се ходи, та не бърза да тръгва, обаче до миналата седмица така беше.
Ох, не ми говорете за закъснения, моля ви. Не знам дали е от зодията (ММ е Бодолей), но за него "Ей сега" са 2ч. 
Аз: "Кога ще се прибираш?"
Той: "Ей сега"
и след има-няма 2 часа е вкъщи. Кой срещнал, къде отишъл, какво станало... ама успял да се докопа до вкъщи.
Иначе ако трябва мен да ме чака ми опъва всички нерви. Той се е оправил за 2 минути и започва да нервничи, накрая излиза на двора да ме чака и аз още повече се развързвам и се изнервям
Иначе напоследък караниците ни са, защото все няма време за нас. Знам, че е защото много работи, ама пък да вземе да си съчетае нещата някък
Аз: "Кога ще се прибираш?"
Той: "Ей сега"
и след има-няма 2 часа е вкъщи. Кой срещнал, къде отишъл, какво станало... ама успял да се докопа до вкъщи.
Иначе ако трябва мен да ме чака ми опъва всички нерви. Той се е оправил за 2 минути и започва да нервничи, накрая излиза на двора да ме чака и аз още повече се развързвам и се изнервям
Иначе напоследък караниците ни са, защото все няма време за нас. Знам, че е защото много работи, ама пък да вземе да си съчетае нещата някък