Публикувана: 11 апр. 2011, 10:52 ч.
Последно мнение: 16 апр. 2011, 14:15 ч.

Кога минава ревността?

3 420
51
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на по-големия си син да се справи с ревността си към бебето?
Какви са някои начини за управление на ревността между децата и как може да се управлява?
Какво представлява ревността при възрастните и каква е връзката между ревността и любовта?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на по-големия си син да се справи с ревността си към бебето?
  
  Ревността на по-големия син към бебето е често срещано явление, което може да бъде управлявано чрез търпение, внимание и дипломация. Включването му в грижите за бебето, като гушкане или помощ при смяна на пелени, може да помогне. Важно е също така да избягвате оставянето му сам с бебето за дълги периоди от време. С течение на времето ревността трябва да намалее, но изисква търпение и разбиране.
- Какви са някои начини за управление на ревността между децата и как може да се управлява?
  
  Управлението на ревността между децата изисква равно отношение, постоянен контакт с родителите и демонстриране, че новото бебе няма да отнеме любовта им. Родителите трябва да насърчават децата си да се обичат и подкрепят взаимно, като им показват, че техните роли в семейството са ценни и сигурни. Някои начини за управление на ревността между децата включват равноправно отношение, постоянен контакт с родителите, показване, че новото бебе няма да отнеме любовта им и насърчаване на децата да се обичат и да се грижат един за друг. Родителите също трябва да работят по отстраняването на страхa и да показват на децата, че техните места в семейството са специални и непроменливи.
- Какво представлява ревността при възрастните и каква е връзката между ревността и любовта?
  
  Ревността при възрастните е чувство на несигурност и страх от загуба на нещо, което ценят, като например любовна връзка. Тя се различава от завистта по това, че се отнася до страх да не загубите нещо. Ревността не винаги е свързана с любов и може да бъде болезнено чувство, което не е задължително за всяка връзка.

# 45 16 апр. 2011, 11:29 ч.

София
Мнения: 15 166

adi_v4 Сега ми хрумна нещо, което не споменахме до тук. Бебетата са огледало на средата и най- вече на майката. Чисто интуитивно са под влияние на нейните състояния и настроения. Ако включим към това коликите и други бебешки неразположения това да си спокойна е от много голямо значение. Дай зов за помощ към таткото или някой друг близък, за да си починеш и да се успокоиш. Тогава и идеите за практически решения ще ти дойдат много по- лесно.

ПП Знам, че на чужд гръб е лесно да се разсъждава, но искам да помогна. Няма начин да няма начин, както се казва.

# 46 16 апр. 2011, 12:22 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Бoяна в сб, 16 апр 2011, 11:29

Бебетата са огледало на средата и най- вече на майката. Чисто интуитивно са под влияние на нейните състояния и настроения. Ако включим към това коликите и други бебешки неразположения това да си спокойна е от много голямо значение

Искам тук да включа личен контраопит, но не за да споря, а за да успокоя евентуално неспокойни майки, за които горното е допълнителен повод да си приписват вина и да страдат.

При мен така се случи, че и двете ми бременности съвпаднаха с изключително стресови периоди. Ама безкрайно фрустриращи. Нямах грам мир и покой, нито имах ден почивка. Въпреки това, бебетата ми бяха яшни и блажени - ни кърма спря /макар понякога за цял ден да ми се събираше една филия/, ни плачове имаше, нито нищо. Така или инак най-препоръчително е майката да е доволна и честита, и това е 90% предпоставка за доволно и честито бебе, но нека все пак жените, които поради форсмажор или други обстоятелства не могат да се похвалят с безметежни дни, нека те не се чувстват виновни за всяко детско неразположение, допълнително усложнявайки ситуацията си.

Колкото до казуса на adi - не мисля, че е по силите на една жена да се справя целодневно и ежедневно с две малки деца. Ако ще и Суперуоман да е. Тоест възможно е, но според мен коства твърде много или на жената, или на децата. Навремето ние нямахме на кого да разчитаме, та затова плащахме на бавачки, които да ни помагат по няколко часа дневно /докато дъщеря ми стана на две, а синът ми на почти четири/. Съвсем различно е, когато някой удря едно рамо - съгласна съм с думите за героизма по-назад.

# 47 16 апр. 2011, 12:33 ч.

София
Мнения: 15 166

crazy chick Благодаря за уточнението. Напълно съм съгласна. Съвсем не исках да кажа, че бебето плаче, заради майката. Просто уточних, че това е още един фактор плюс останалите бебешки поводи за плач- колики и тн. Т.е. когато един от семейството се изнерви и това става перпетум мобиле за всеобща изнервеност. Така е и без на сцената да има новородено, поне по мое мнение. То е ясно, че е трудно майката да е спокойна, когато не си доспива, бебето постоянно плаче, баткото се тръшка и киселясва, затова трябва помощ и почивка. И майката е хора, все пак. Wink

# 48 16 апр. 2011, 13:14 ч.

София
Мнения: 2 437

Крейзи Чик, аз не съм супермайка, нито още един куп, като мен с породени/две/три деца. Сама съм ги гледала двамата. Възможно е, наистина коства много сили и нерви, но...само 2 години. После вече са попорастнали и си играят, забавляват, отминал е периода с ревноста. И с баткото минахме през много УНГ операции , и мъжа ми беше командировки с месеци...но всичко минава. Бояна знае колко съм се жалвала и че ми беше тежичко Crazy

Но пък беше само малко.
Затова и мисля, че Ади, ако не се поддава на отчаянието и да си набива, че е невъзможно, ще успее да се организира.
Ади, как му обръщаш внимание на бебето, когато плаче? Гушни го с една ръка или го мушни в слинг, пък си говори, играй, рисувай и разхождай с баткото. Чети му приказки, докато кърмиш. Докато сменяш памперса му дай да бърка яйца напр. или някакъв подобен "лукс". Вечер, когато таткото се прибере му остави бебока и се занимавай само с голямото. Не се отчайвай сама и не се самообвинявай...това са най-най-лошите съветници. Не мисли "колко хубаво щеше да бъде, ако...", ами действай, пък после ще береш плодовете. Знай, че има начин и ще го намериш. Ако от сега се организираш и се справиш с този проблем, вярвай, после живота ще ти е песен с две деца. Само гледай първо баткото, а после бебока. Hug

ПП. И моят искаше кърма- дадох му и се отказа Simple Smile

) Пък и да му даваш, какво?? То това пак идва от липсата на внимание...ще спре, когато се почуства ОК с новият "натрапник" Wink

# 49 16 апр. 2011, 13:19 ч.

Мнения: 115

crazy chick най-добри съвети е дала. Моите са с голяма възрастова разлика и пак се появи ревност ..... Tired

Само да допълня, че децата не усещат любовта с думи, а само с действия, постарай се на голямото дете да не му липсват любящи погледи, физически контакт, съответстващ на възрастта, за 3 годишен - милувки, гушкане и много важно - специално време от теб и съпругът ти, поотделно, т.е. ти и детето сами нещо да правите и таткото и детето сами нещо да правят, веднъж седмично примерно.
Когато емоционалният резервоар на детето е пълен, то става послушно и спокойно. На детето трябва да се обясни, че не обичате бебето повече, но по начин който детето може да разбере, колкото и да му го казвате, няма да го разбере. Децата разбират всичко с емоциите си, те не са практични и рационални, те разбират от това
1. Зрителен контакт - един поглед им говори повече от 1000 приказки, никога не използвайте това срещу децата - да ги гледате лошо и ядосано, само с любов.
2. Физически контакт - винаги използвай случай да го гушнеш, помилваш, ако е голямо дете докосванията са други, по рамото, по ръката, не е уместно да гушкаш тинейджър.
3. Специално време - това е много важно и остава трайно в съзнанието, дори когато порасне подсъзнателно ще се опира на такива моменти от детството си и ще порасне като уверен младеж.
Трябва двете деца да получават еднакво време и внимание, за да не се чувства едното пренебрегнато, знам че при бебе е много трудно, защото бебето има нужда от постоянни грижи, на мен нямаше кой да ми помага - не че съм искала помощ и също възникна ревност, нищо че големият е тинейджър.

# 50 16 апр. 2011, 14:02 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Dachy в сб, 16 апр 2011, 13:14

Крейзи Чик, аз не съм супермайка, нито още един куп като мен с породени/две/три деца. Сама съм ги гледала двамата. Възможно е, наистина коства много сили и нерви, но...само 2 години. После вече са попорастнали и си играят, забавляват, отминал е периода с ревноста. И с баткото минахме през много УНГ операции , и мъжа ми беше командировки с месеци...но всичко минава. Бояна знае колко съм се жалвала и че ми беше тежичко

Ами, виж, моите деца са също с разлика под две години, та горе-долу имам идея за какво иде реч Grinning

Съвсем умишлено по-горе споменах, че не е невъзможно да се справиш, но е тежко или за майката, или за децата - предполагам, излишно е да се спори по този въпрос. В първия миг, в който ми се наложи да кърмя малкото и да храня с лъжица голямото в един и същи момент, си казах, че това са еквилибристики, които надали някой ще оцени. Смея да твърдя, че двамата с мъжа ми сами отглеждаме децата си, тъй като нито баби, нито ясли са се грижили за тях ежедневно, но половиндневната бавачка е разнообразие и облекчение, също като би била занималнята или градината за няколко часа. Плюс това, нека не се лашкаме в двете крайности - "първо голямото дете, а после бебето" също не е кой знае колко правилен съвет. За двете деца трябва да има колкото е възможно повече равностойно като количество и качество време и ако семейното устройство не го позволява, за мен лично е препоръчително да се потърси помощ или решение отвън.