Ох, не е лесно при вас - мъжките майки... Ще взема да повярвам на теорията на Бояна за фалоса. 
- Публикувана: 11 апр. 2011, 10:58 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 10:34 ч.
Мамино синче
Да ви кажа, чисто егоистично - не ми се иска и надали ще мога лесно да приема, че вече не съм на първо място, след като синът ми се ожени. ОБАЧЕ силно се надявам да харесвам неговата половинка
Не спори с нея! 
Не трябва тя да спори с мен, това е основното.neraiida - много крайно се изказваш. Особено в днешните условия.
Вилико,те днешните условия продължават доста отдавна.
Просто е много удобно за някой да си живеят така.
Ако има харесва няма лошо,стига да не се стига до мъркане
от някоя от страните.Познавам доста семейства които живеят заедно,
неизбежно се стига до конфликт.
На мен не ми допада този модел,не бих строила етажи за децата си.
Просто е много удобно за някой да си живеят така.
Ако има харесва няма лошо,стига да не се стига до мъркане
от някоя от страните.Познавам доста семейства които живеят заедно,
неизбежно се стига до конфликт.
На мен не ми допада този модел,не бих строила етажи за децата си.
Каквото съм е съветвала е било до преди 18 г. Ако синът ми на 30 ми иска съвет, определено някъде съм сбъркала.
Аз си мисля, че е твърде самонадеяно да отричаме чуждото мнение, независимо от възрастта си. В този смисъл не откривам никаква патология в това да се поиска мнението на родител и след като ти изчезнат пубертетните пъпки.
А идва ли ти на ум, че е възможно днес едно младо семейство да не може да си к упи само жилище? Защото не всички имат доходи за ипотеки или пък нямат наследени такива самостоятелни. А наемът - доста може да се коментира като начин. Само това
'И какво да правим' сега ,е въпросът?
Живуркат си при маминка,тя ги дондурка и децата им даже.
После е виновна че си вре носът,ми ще го вре в къщата си е.
Като не иска някой да му се месят ,квартира ,заем,здраво бачкане и сядане на
задникът.Много ме кефят разни изказвания за времената,винаги е било трудно.
Които избира лесното да не реве после,и да не се обижда от 'мамино синче'.
Определено си мамино синче и не искаш да го осъзнаеш. Горката ти жена. Какви съвети, ти си голям човек. Каквото съм е съветвала е било до преди 18 г. Ако синът ми на 30 ми иска съвет, определено някъде съм сбъркала.
То за съвет няма лошо,ама да не се стига до зависимост.
После трудно.
Той авторът сподели че иска мнението на мама,
интересно ми е на колко е години.
Една истина за мен е неоспорима - за детето, без значение момче или момиче, центъра на света от раждането му е майка му. Чувството за...святост (нека така го наречем) търпи промени, но в най-дълбоката си същност се запазва - мама е центъра и е свята. За жената обаче настъпва един момент в живота й, когато тази истина се променя тотално - в момента, когато тя самата стане майка, нейният център се променя - тя самата е център и това превръща детето й в новия център на живота й. За мъжете такъв момент не идва никога и повратната точка просто не настъпва. Заражда се, естествено, и конфликта около синдрома "мамино синче". Няма как да претърпиш трансформация и да не изпитваш чувство на леко презрение и превъзходство към човек, който не е мръднал от познатата позиция. Без значение дали го признаваш, или не. Моят мъж е несъвършен, за него все още центъра е мама. А аз...аз самата съм център и съм най-важна, защото съм мама 
Мъжът ми е мамино синче, защото тичка при мама. Аз не тичкам. Моето синче тичка при мен
И един ден ще бъде мерен с аршин, който той няма как да придобие.
А пък дали някой живее в апартамента на мама, или си е купил свой са допълнителни битови подробности, които зависят от други неща като образование, работна позиция, заплата и...т.н. Дали слуша мама как да си обзаведе спалнята, или решаваща е думата на съпругата също е част от битовизма, а понякога и пълната липса на интерес по въпроса.
Мъжът ми е мамино синче, защото тичка при мама. Аз не тичкам. Моето синче тичка при мен
И един ден ще бъде мерен с аршин, който той няма как да придобие. А пък дали някой живее в апартамента на мама, или си е купил свой са допълнителни битови подробности, които зависят от други неща като образование, работна позиция, заплата и...т.н. Дали слуша мама как да си обзаведе спалнята, или решаваща е думата на съпругата също е част от битовизма, а понякога и пълната липса на интерес по въпроса.
Да ви кажа, чисто егоистично - не ми се иска и надали ще мога лесно да приема, че вече не съм на първо място, след като синът ми се ожени. ОБАЧЕ силно се надявам да харесвам неговата половинка
Лелеее, Вилико, ти НЕ би следвало да си на първо място доста преди женитбата му!
Много си обичам родителите, част са от живота ми, но спряха да са на "първо място" в приоритетите ми доста преди 18-ет.
да, човек не престава да има своите родители като семейство, дори и след като е създал друго!
по тази причина аз никога не съм искала от мъжа ми това, но е интересно, че той очаква от мен да направя така... той много, много, ама изключително много държи да имам отношения с майка му и със сестра му, да се виждам с тях, да си имаме някакви теми за наши разговори и т.н., да ходим у тях на гости и не просто да ходим, а аз там да се чувствам като у дома си... всичко това е чудесно, да, но в същото време именно с аргумента, че аз съм част от ново семейство, не би следвало да искам съвети от моите родители, да ходя у тях или пък да си празнуваме каквито и да е семейни празници в тяхната компания.. о.к., не мога да накарам мъжа ми да общува с родителите ми, ако не иска, но ако аз откажа да общувам с неговите роднини, значи го обвинявам, че е "мамино синче" и не иска да се откъсне от родителите си.. хубава работа!
Дали мамино синче или мамина щерка - все тая. Имах една колежка, дето в разговор на всяко второ изречение споменаваше майка си - какво мислела за това и онова, какво казала, къде ходила... Пууу, ужас. Ако бях мъж, вдигам си чукалата на часа.
Според мен майката е отговорна за това доколко ще използва влиянието, което има, за да внуши, че е страхотна, непогрешима, разбирачка и номер 1. И си е въпрос на народопсихология, а не на Едипов комплекс - до късните ми ученически години не сме живели в България, после като студентка гледах като тресната, когато едно кандидат гадже ме покани у тях уж да си вземе ключовете за колата, а майка му ми скочи на врата с кутия шоколадови бонбони и покана за вечеря.
Според мен майката е отговорна за това доколко ще използва влиянието, което има, за да внуши, че е страхотна, непогрешима, разбирачка и номер 1. И си е въпрос на народопсихология, а не на Едипов комплекс - до късните ми ученически години не сме живели в България, после като студентка гледах като тресната, когато едно кандидат гадже ме покани у тях уж да си вземе ключовете за колата, а майка му ми скочи на врата с кутия шоколадови бонбони и покана за вечеря.
На много места тук чета, а и в реалния живот разни познати ми хленчат и се оплакват, как техните възлюбени били зависими от мама.
Според мен обаче жените сте маниачки на тема "забрави майка си, щом си с мен, аз съм важната" и много преекспонирате тоя проблем.
Според мен обаче жените сте маниачки на тема "забрави майка си, щом си с мен, аз съм важната" и много преекспонирате тоя проблем.
Това дали отговаря кратко, точно и ясно на въпроса ти?