Мамино синче

Като те прочетох веднага се сетих за това: "Преди имах поне четири теории как се гледат деца! Сега имам четири деца и нито една теория!"
 

Сигурно и аз ще стигна до това положение  .

luna, много точно!

Дори и сега ми е трудно да възприема детето си като нещо, което ми принадлежи и чийто център съм. Аз и сега говоря с нея като с възрастен, питам я какво предпочита, какво иска, да си избере какво да хапне, да облече, къде иска да ходим и т.н. Много се надявам, че ще възпитам самостоятелно дете, което след като изпълня възпитателната си роля да гледа на мен като на много близък приятел.
И, честно казано, изобщо нямам никакви притеснения и не ме боли при мисълта, че ще престана да бъда най-важният човек за нея. Това е естественият ход на живота. Децата растат, поемат по своя път самостоятелно. Нашата роля е да ги подготвим за живота и да ги направим максимално адаптивни и адекватни на реалността, да им помогнем да развият потенциала си и да се реализират като успешни хора със стабилна ценностна система. Оттам нататък, минаваме на заден план в заслужена почивка. Ако сме случили на добри деца и сме успели да изградим позитивна ценностна система у тях, те няма да ни забравят, ще се сещат поне от време на време да завъртят един телефон.

Yulichka ,  .
Много, много би ме заболяло от обратното - да съм по-важна за тях някой ден от човекът до тях, с когото са създали семейство, дом, деца и градят общо бъдеще.

Боже,Боже,колко мъка има на тоя свят!
И в тай тема се начетох на бисери.И то още преди да подхванете зодиите.
То темата да бе за цвета на небето пак щеше да се спори до припадък.
-Питам се как и защо без да има причина(останах с такова впечатление) един син обяснява,  как жена му е на първо място?Ако родителите са непоносими и се месят опитвайки да подценят снахата добре,ама иначе...?

-Хората са различни.Някои търсят непрекъснато съвети,други таят всичко в себе си,а в промеждутъкът  има още хиляди варианти.Сина и да иска съвет от майка си не е голяма работа.Други се допитват до приятели без да се вдига врява от това.

-Хубаво е младото  семейство да е независимо от старото,но в нашите условия не всеки заработва по 5 000 на месец.Странно защо в не една тема се пише,че мъжа като истински такъв трябва (само той) да осигури семейството с помощници и прочие.

-Много ми е странна тази борба за обичта на сина.Как няма да сте добри свекърви и т.н.Мисля майката трябва да е горда,че е отгледала голям мъж,който няма нужда от непрекъснато обгрижване.Или искате като избира плочки за банята да ви води с него в магазина вместо съпругата?! Сигурно има и такива за съжаление.

Пак казвам в нашите условия да живееш с родителите си не е голям грях.
Познавам мамини синчета и мисля най-лошото е, когато редовно пренебрегват съпругата-не търсят мнението ѝ и за всичко първо при мама тичат.Също и когато не могат сами да решават проблемите си и чакат на друг-мама,жена си,тате ,някой приятел.

Дейв,да се съветваш с родител не е признак за слабост.Просто във форума много обичат крайностите.

И още нещо в темите за свекървите има много примери за зли чудовища -снахи или свекърви,но често оставам с впечатлението,че много жени търсят как да се заядат с свекървата,как да я поставят на място,някак на себе си да докажат,че са по-важни.Жалко.

Свекървата по дифолт е гад проклета - да си знае мястото

Това направо е страшно ако се замислиш.

Имаше един филм май се казваше „Руска булка“.Главния определено бе мамино синче и си избра по каталог една рускиня.Тя естествени много приятна и с желание да потръгнат нещата,но майка му бе ужасна.Като почнеш от грима ѝ и стигнеш до отношенията ѝ със сина.Тръпки да те побият.
Мисля майката се играеше от Шекла Хенкок.

Снахите по дифолт са  неблагодарни нахалници и такова ъъъъ...

А защо е такова мисленето?
Честно,преди да започна да чета и пишав този форум,нямах и идея колко жени мразят свекърва си.Може би защото аз никога не съм имала проблеми с моята...
Но наистина започнах да си задавам въпроса:
Защо две нормални жени,всяка със своите качества ,не могат да намерят общ език?
И защо това се случва толкова често?
Никога не ми е минавала мисълта да се боря за надмощие със свекървата за любовта на сина й.
Та той ни обича по толкова различен начин...
Мъжът ми е от тези,които уважават майка си .И винаги биха се притекли на помощ.
Никога не съм и помисляла дори да го спирам.Дори не виждам защо...
Може би и защото свекърва ми никога не е злоупотребявала с исканията си.
Много се надявам да съм свекърва като нея...       ненатрапваща се,стояща в сянка,докато не потърсят помощта ми.

  Щото не са нормални. Обикновено при такива случаи едната е пълна кукувица, а другата си е наред, а най ужасно е като са двете еднакво прости. Ако и двете са нормални няма такива истории.

същото правя и с мъжете, достатъчно е просто да са глупави  
не е сексизъм, споко

Абе кой се страхува бе, аз да не търся диагноза за себе си 
И не, не бих я пренебренгнал заради жена - както и не бих пренебрегнал собствената си такава, заради нея. Уточних, че нещата са несравними! Дори дадох и пример, тъпия въпрос, а ти кого обичаш повече, мама или тати 
Но да загърбя жената, която ме е отгледала (наред с баща ми и сестра ми, може би съм и бащино и сестринско детенце?!?!?!) заради жена , да скъсам връзки с тях и да им разбия сърцата? Не.
Както и не бих сторил същото с жена, с която съм в сериозни отношения - не бих я пренебрегнал, заради мама....просто нещата имат нужда от баланс.
достатъчно.

НАПИСАХ ГО С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР. Сериозно ли не разбрахте - ужас....

Нищо не може да говори едно такова изречение. Не е нормално да пренебрегнеш майка си заради някоя жена/мъж, ако имате близки отношения. Не е нормално някоя жена/мъж, да го иска това от теб. Ако има подобно изискване значи нещо не е наред Лесно пренебрегване на родителите има само ако няма читави отношения дете/родител.