Греша ли в мисленето си,че сме готови да имаме бебе?

Какви баби, как си представяш бабата по цял ден да се мотае в дома ви и да се вре където никой не я пита? Детегледачката поне си знае докъде ѝ е работата и няма да се вре, ако го направи прав ѝ път. Иначе за някоя вечер, или за ден-два да отидете сами с мъжа на почивка, може. Ама за постоянно, няма начин.

Преди да имаш дете, трябва да си способна и сама да го храниш и отглеждаш. Завърши си образованието, поработи, пък тогава мисли за деца вместо да очакваш, че мъжът ти цял живот ще ти носи заплата и всичко ОК. Не една и две жени в този форум са се намерили изоставени или вдовици и без образование и трудов стаж, но пък с 1-2 малки деца.

Разбира се, много по-здравословно е да повериш детето си на непознат. И да, това се налага, защото форумската мисъл ражда подобни идеи за "самостоятелност".

Тц, това е мое мнение, няма нищо общо с форума. Пробвахме варианта с бабата, изкарахме всичко на всичко месец и преминахме към варианта с детегледачката, аз вече се бях върнала на работа. Просто стъпи ли роднина в дома ти, все нещо ще започне и съвети да дава, и да подрежда и да мести нещата, мисли си че ти прави услуга, ама ти после се чудиш кое къде е сложено. Абе самостоятелността заминава, все едно нямаш собствен дом, а още живееш при родителите си 

Защото , второто е "престижно(" , показва колко самостоятелни сме и как се оправяме сами и , че нямаме недостиг на пари .

По принцип ,за всеки човек е различно които както го чувства.Щом партньора ти не е готов не го насилвай.Относно изказванията за това колко са млади не съм съгласна аз съм на 22 бъдещия татко е на23 и бебето ние много желано и със сигурна че мъжа ми ще е много добър баща .
Ако трябва да чакаш да имаш достатъчно пари жилище кола ..може и на 40 да станеш,знам случи който еи така чакаха ама сега не става работата.
И как ако родителите помагат значи не си самостоятелен?Дори моите родители получават помощ от своите майка и баща.

Да, сигурно се чудят къде да си хвърлят парите. 

О ,Трещи,разбира се,то пари вестници,нали знаеш . Относно бабата и гледането не виждам нищо лошо да помага,ако майката има нужда или пък е решила да наеме детегледачка.Много по-спокойна ще се чувствам,ако знам ,че близък се грижи за детето ми,но пък няма да мога да покажа с колко пари разполагам и ко прайм ся.. Сложен казус .

Момичето е писало, че работи, защо сте я подхванали на тема работа и никой нямало после да я вземе, защото не е завършила висше и не е работила? Ще е работила, а само с диплома и без стаж май е по-трудно да се намери работа.
Ако има желание, защо да не се справят с дете, дори ще им е по-голяма мотивация. Наличието на собствен апартамент като изискване за имане на дете изобщо пък няма да го коментирам, супер смешно е.

Съгласна съм и с Мама Звярка, че може и да е късно да чака още 10тина години.

Ние също станахме родители на 23, нямахме нищо - е, сега имаме всичко без толкова важния апартамент, но и това ще се промени скоро...

Освен това - детето е отговорност, но и радост и забава, животът НЕ свършва след раждането, съветите да се "поживее още, преди да имаш деца" предизвиква бурен смях у мен. Някои хора си поживяват и се радват на живота С децата.

Надявам се авторката и партньорът й да постигнат съгласие и да са щастливи с избора, който правят заедно.

А къде е авторката Толкова съвети получи, едно мерси да каже поне
И как така е пуснала тема тук като е само с една публикация Отпаднали вече ограничението

Явно темата е преместена отнякъде, така че авторката  няма как да се включи.

И това не е съвсем така. Всичко е според случая и всеки сам определя кога е готов.
Аз родих първото си дете на 26 години след 5 години опити и ходене по мъките и два спонтанни аборта. Мъжа ми беше още студент и финансово ни помагаха само неговите родители, защото само с моята заплата бяхме за никъде. Не съм се и замисляла да чакам, защото понякога става така, че после не можеш да имаш деца. Изгледахме си я щерката, мъжа ми завърши, теглихме кредити и в момента имаме 4 кабинета вече. Собствено жилище нямаме, но сме решили засега да влагаме в бизнеса си, а не в жилище. Втората бременност меко казано ме изненада в доста неподходящ момент, но ето че си имаме и второ детенце вече и с огромната помощ на свекърите/не финансова/ успяваме да си го гледаме и да работим и нещата се нареждат. Никога не съм имала възможност да планирам тези неща, защото сме от проблемните семейства, но това никога не ни е пречело да си обичаме и да си гледаме децата. И наистина може и с 2 и с 200. При първото дете имах едно креватче и една количка и една ваничка даже и когато ходехме някъде разнасях цялата тази багажерия с мен. Имах само 3 шишета, две за мляко и едно за вода и се справях. Сега имам 3 легълца, 3 колички и по две от всичко останало, защото бебето е ту при нас ту при свеки и не ги разнасям. Мога да не стерилизирам шишета 2 дни и т.н. но и първото и второто ми деца не са лишени от нищо и най-вече не са лишени от безграничната ни обич.
Не казвам, че това е точно ситуацията на овторката на темата, а просто исках да дам пример за хора, които не са имали възможност да планирам бременностите заради репродуктивни проблеми.

Но поне чете мъдрите ни мисли.

 renci много ме радват такива истории с добро развитие ,силно се надявам и при нас нещата да потръгнат .Сори за спама.

Можете да почакате малко с детенцето, прекалено сте млади и нестабилни. Чудесно е, че ти работиш, но когато родиш, това няма да е възможно. Ако работиш някаква "студентска" работа, много вероятно да те осигуряват на минимална заплата. С такива осигуровки и майчинството ти ще е смешно малко.  

Материалната помощ от родителите според мен не е вариант за хора със самоуважение. Това е лично мнение и моля да не бъда сдъвкана и изплюта за него.   Не е разумно да създаваш дете, когато самия ти си с "детски" статус, т.е. зависим си от родителската грижа.