Публикувана: 14 апр. 2011, 10:46 ч.
Последно мнение: 6 май 2011, 09:53 ч.

Бихте ли..?

15 600
142
1

# 15 14 апр. 2011, 12:07 ч.

Мнения: 47 352

Ако всичко беше наред с тази връзка, нямаше да се чудиш дали да я прекратяваш.
Според мен, щом веднъж е тръгнало, дори да не е заради тази 2 месечната, следващия или по-следващия месец ще излезе др. причина.

# 16 14 апр. 2011, 12:13 ч.

Мнения: 463

Извинете за спама. Диамантче, кой филм е това? Blush

# 17 14 апр. 2011, 12:16 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Малка Гара в чт, 14 апр 2011, 12:13

Извинете за спама. Диамантче, кой филм е това? Blush

Мостовете на Медисън.

# 18 14 апр. 2011, 12:17 ч.

Мнения: 2 220

Мостовете на Медъсън. Великолепен филм. Много истински.
И... историята е сходна, с тази на авторката. С тази разлика, че героинята във филма има и деца от мъжа си.

П.С. Пасинет ме е изпреварила.

# 19 14 апр. 2011, 12:19 ч.

София
Мнения: 1 605

Цитат на: Диамантче в чт, 14 апр 2011, 12:01

Винаги, когато съм гледала филма, съм мислила, че тя трябва да слезе от колата.

Също.

Обаче, когато се случи на мен - и аз не го направих........

# 20 14 апр. 2011, 12:20 ч.

Мнения: 463

Благодаря и на двете. bouquet

# 21 14 апр. 2011, 12:20 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 932

Аз прекратих точно осемгодишна връзка заради двумесечна връзка, по-голямата част от нея - епистоларна. Синът ми беше на 8 месеца. Неговият брак до онзи момент беше оживял 19 години. Никога не съм имала по-плашещо преживяване. Оказа се най-доброто решение в живота ми. Сега всяка сутрин се събуждам и не мога да се начудя на късмета си - вече почти 2 години.
Като вас и ние заговорихме за брак и деца почти веднага. Аз напуснах и България заради тази връзка, при това решението ми беше свързано с доста финансови и професионални загуби за мен. (Второто след това се компенсира многократно).

Успех в решенията.

# 22 14 апр. 2011, 12:30 ч.

варна
Мнения: 1 263

Аз не бих .Имах възможност и не го направих ,и съм благодарна .
Не бих оставила човек с които съм прекарала толкова хубави ,а и лоши моменти ,заради някои който не познавам.Сега може да е най прекрасния ,но след още два месеца да е съвсем друг.
И все пак много зависи от ситуацията. Mr. Green

# 23 14 апр. 2011, 12:35 ч.

В приказките.........Пловдив
Мнения: 115

Албена13, нямам абсолютно никаква изгода от него, нито съм финансово зависима, нито имаме деца, та ние дори не живеем заедно.Изневерявам, да.Ами сигурно нещо ми липсва.Какъв би трябвало да е въпросът ми според теб?

# 24 14 апр. 2011, 12:44 ч.

Мнения: 2 448

Нямате деца, дори не живеете заедно и вече те тегли навън, какво има да му мислиш. И нищо да не излезе от новата връзка, явно старата е поизчерпана, поне за теб.

# 25 14 апр. 2011, 12:46 ч.

Мнения: X

Разчувства ме този откъс от Мостовете...

Пускам нещо, малко е дълго но на мен ми беше много полезно - какъв е риска да се откажеш от любовта и защо трябва да слезеш от колата, когато любовта е факт.

Откъсът е от любимия ми психолог Франческо Алберони

ОТКАЗЪТ

На този етап (влюбване, при което всеки от двамата се чувства като част от зараждаща се двойка, любовният процес е преминал точката на обратимост, всеки усеща другия като истината за самия себе си, като собствената си същност) отказът от любов и цената на раздялата е истинско бедствие за личността, изчезване на смисъл и ценност, вцепенение.

Случва се обаче обстоятелствата в живота, проблемите, които се появяват, да създадат толкова болезнена ситуация, толкова изпълнена с чувство за вина, толкова лишена от бъдеще, че човекът да реши независимо от всичко да се откаже от своята любов, да прекрати отношенията. Мъжът, който предпочита да скъса, вместо да се съсипе от ревност например, прибягва до отказ, за да избегне болката, затова ще наречем този отказ егоистичен.

Други хора прекъсват връзката си, за да не карат да страда човек, когото обичат. Ако са женени - съпругата, съпруга, децата. Разделени между две любовни истории те разрешават етическата дилема, като избират стария свят и се отказват от новия. В този случай ще говорим за алтруистичен отказ.

Във всеки случай, отказът винаги е изборът на старото пред новото, на институцията пред процеса на съзидание. С това личността извършва много тежък в морално отношение акт. Всъщност, зараждащата се любов е контакт с абсолютното и именно в неговата светлина и предишните обекти на любовта придобиват стойност. След като веднъж е прекъсната връзката, и любовта към тези обекти изчезва или отслабва.

При егоистичния отказ се появява чувство на самота, на тотална празнина.

При алтруистичния ефектът е още по-опустошителен, защото веднага след него субектът е неспособен да обича дори тези, за които се е жертвал, за които е жертвал любовта си. Тогава вече не знае защо го е направил и му се струва, че е допуснал много голяма грешка, непоправима, че е разрушил самия смисъл на живота си. Всичко става празно, безсмислено, призрачно. За да продължи да съществува, той може само да подражава на жестовете на другите, да повтаря това, което е научил, да действа по навик. Вече не изпитва истински чувства. Представя ги на сцената като актьор. Има усещането, че е автомат, марионетка. Това е вцепенението. Единствено истинска и дълбока е носталгията по една загубена реалност.

(прескачам егоистичния отказ)

Алтруистичен отказ - Ще използваме за пример химика СД. Става въпрос за 36 годишен мъж, женен и баща на две деца, който се влюбва в своя осемнадесетгодишна ученичка. Връзката им не остава скрита. Съпругата изпада в истерия, близките му го критикуват. След три мъчителни месеца той стига до извода, че любовта им е невъзможна. Убеждава момичето да си отиде. Тя заминава. Но веднага след това той полудява от скръб. Пише и непрекъснато, а тя му отговаря че го обича. Той я насърчава да си изгради свой живот, да си намери друг мъж. В същото време обаче изпитва ревност и се измъчва.

Кореспонденцията продължава повече от две години. Явно е че СД е много влюбен, но чувствата му влизат в смъртен конфликт с обичта му към близките и задълженията, върху които е изграден живота му: съпругата, децата, колегите, уважението на обществото. Освен това, момичето е много по-младо. Намираме се пред типичен случай на етическа дилема. Той трябва да избира между блестящия път на новото чувство и това да остане със старите обекти на любов. Ако избере тях и се откаже от новото, ще изпадне в състоянието, което нарекохме вцепенение. Доказва ни това с думите си: "Бях изгубил нещо голямо и щастливо, което разумът ми не успява да обясни напълно. Все едно, че с погледа си съм се пренесъл в друг свят и съм платил скъпо за това. Вече не знам какво точно се е случило в онзи свят: може би съм изпитал истинската наслада... без непрекъснатата мисъл за това, кое е позволено и кое е забранено".

Това е вече познато изживяване, защото е типично за процеса на съзиданието, което води отвъд доброто и злото. Но тук съзиданието е двойнствено, защото и стария свят и старата обич продължават да съществуват. Влюбеният иска да реализира любовта си без да наранява някого. В "новия свят" всички би трябвало да са щастливи, но чувството му разрушава старата общност, предизвиква болка.

СД е измъчван от усещане за вина към съпругата, към децата но и към момичето, което обича. Хората му казват и той самият си го мисли, че тя е прекалено млада, че я погубва, че тя има право на свой живот. Това не е избор само между нея и съпругата, между нея и децата, а между стария, безцветен живот, в който никой не е страдал и новия, в който той е щастлив но всички страдат. Изборът е между това, което другите и той смятат за нормално и лудостта, авантюрата. Именно затова той се представя като дилема, защото трябва да бъде направен между две страни на една алтернатива, която не би трябвало да съществува. Все едно да искаш от майка, на която са отвлечени и двете деца, да избере кое от тях да бъде убито.

В повечето случаи влюбеният избира човека, когото обича, следователно скъсва с другите обекти на любов, въпреки, че се опитва да им причини възможно най-малко зло. СД обаче избира старите обекти на любов и се отказва от любимата. Жертва новия, зараждащ се свят в името на стария съществуващ свят. Разрушава идеала, възможното, за да запази живо реалното. Този процес, който води до вцепенение, в повечето случаи се проваля. След истинско влюбване е много трудно бракът да бъде съживен. Човекът, който се е отказал от своята любов, продължава несъзнателно да изпитва силни чувства. Сякаш любовта му е погребана в каменен саркофаг.

От практическа гледна точка можем да извадим следното заключение: когато женен човек иска да спаси брака си, е добре да избягва изкушенията или да прекъсва процеса на влюбването още в зараждането му, във фазата на проучване. Преди да е стигнал точката на необратимост.

# 26 14 апр. 2011, 12:58 ч.

Мнения: 463

Явно съм вцепенена. Tired

От това се притеснявах.

# 27 14 апр. 2011, 13:00 ч.

Мнения: 2 918

Ариел, извинявам се предварително, ако ти е досадно, но целта ми е да насоча мислите ти към неща, чрез които би направила преценка за ситуацията - плюсове и минуси.
Когато срещна новата си връзка, имахте ли напрежение в старата, намирахте ли качествено време да сте заедно или имахте неразбирателство и скандали?
Ако си срещнала другия човек в момент на проблемен период в старата си връзка, е много вероятно да преекспонираш случващото се с новия мъж и да слагаш повече от розовия цвят.
Ако пък просто новия човек те е грабнал с различието си, то това отново би било разбираемо, че искаш да се разнообразиш в комуникацията си друг тип мъж и флирта да е прерастнал в известна привързаност.
Можеш ли да говориш за чувства на този етап или е просто приятното усещане, че някой друг те иска?

# 28 14 апр. 2011, 13:23 ч.

В приказките.........Пловдив
Мнения: 115

Anitsaq изобщо не ми е досадно, напротив благодаря ти!Напрежение в старата ми връзка е имало почти винаги.Той е малко от този обсебващия тип, където даже с приятелка не можеш да излезеш спокойно, без да те накарат да се чустваш виновна за това.Но отностно времето заедно да винаги сме имали такова, не е имало ден, в който да не сме се виждали.Нещата според мен изобщо не опират до това, че някой друг ме иска, а до чуства.

# 29 14 апр. 2011, 13:32 ч.

Варна
Мнения: 958

Ти оцени връзката си с последния си пост - не се чувстваш добре в нея.
А дали трябва веднага да се впуснеш в следващата връзка, е съвсем друг въпрос.

Препоръчани теми

За случайните

Имам нужда от съвет как да постъпя с приятелка

След раздялата - анкета

Търся биологичния си баща

Причина:

Причина: