47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Sneji , 

Галче, да е здрава и весела рожденничката Щастие на цялото семейсто

Галче, Честит Рожден Ден на Диди, да ви е здрава и весела 

Sneji  /разревах се, мила/

На повечето емигрантски жени май точно това им тежи /или им е тежало поне в началото/, че трябва да се "жертват" да са домакини. И с мен е така, аз още не съм се отказала, да работя "когато децата пораснат". Тежко ми е не толкова, че съм си в къщи, колкото че денонощно съм с децата и нямам време само за себе си ей тъй на спокойствие и тишина, без някой да ме тегли, да ме пита, да ми влиза в пространството. Тежко е и че не излизаме често /по скоро е много рядко/ по театри и т.н. мероприятия само с мъжа ми, понеже няма кой да гледа децата, а и сърце не ми дава да ги оставя на който и да е да ги гледа. От добрата страна имам възможност да участвам в прискула на Владко и да съм до него за разни мероприятия. Знам и че децата са добре гледани /за моите си разбирания/ и не ядът с мръсни ръце и т.н., обгрижвам си ги. Мъжът ми пътува доста по командировки /понякога седмица-две/ и това също тежи, но пък като си е тук винаги гледаме да се измъкнем на някъде, организираме си еднодневни екскурзии /дори миналата година ходих до разни ферми и до увеселителният ни парк сама с децата, понеже си изкарах книжката и не ни се седеше в къщи/ и големи екскурзии също. Имам си и работа в Сиарс, само за почивните дни, срещам се с хора и имам малко почивка от децата, а мъжът ми ги гледа. Не е работа за изкарване на пари, но е важно за мен да върша нещо извън семейството. Напоследък все повече се замислям да си остана в къщи и да започна да се подготвям за някаква друга реализация, понеже ми се иска когато и двете деца са на у-ще /след време, около 3-4 год/ аз да работя нещо през деня. Пак ще е подържаща работа за да имам време за децата, но не съм измислила още какво да е. От друга страна много ми се иска активно да участвам в у-щето дето децата ще учат за да съм в час с това какво се прави там и да помагам. Та не знам накрая дали пък няма да давам "доброволен труд", вместо да имам професия. Но това времето ще покаже.

Исках да кажа, че всичко в живота е преходно и е на периоди, тъй че е добре при дадена ситуация/период  да гледаме да извлечем хубавите неща и да се радваме на предимствата. Ако сега децата ми са малки, то те растат, и тези предимства и недостатъци дето ги имам сега, ще се сменят с нови такива. Няма защо да се жалваме за неща дето не могат да станат, но може да се радваме на това, което имаме. Иначе то е ясно, че на всеки понякога му писва от това или онова, но живота си тече и е важна цялостната картинка.

Галче, да ви е жива и здрава рожденничката! 

Гери, мисля, че ти се чувстваш така, както аз се чувствах докато живеехме в Щатите (централните щати - предполагам, че на изток и на запад е по-различно) . Така и не успях да се почувствам "у дома" там. Мое лично мнение е, че в англо-говорящите части Канада е същото като в Щатите и не бих се чувствала комфортно там.
Живяхме в Щатите 8 години, през които е нямало и 1 момент, когато да се почувствам на мястото си - винаги бяхме чужденци, особено омразен ми беше въпросът откъде сме  , кара те да се чувстваш не като част от обществото. Не ми харесваше това, че няма пешеходци, даже и тротоари нямаше  , навсякъде се ходеше с кола, нямаше места за излизане, младежите се събираха по молове или ресторанти  Не че сме имали време и даже енергия за излизане де, ходихме на работа от 6 сутринта и на крак цял ден търчиш, после лекции, имаш да пишеш домашни и проекти.... абе доста мога да изпиша по темата. Когато дойдохме в Монреал, още от първият ден се почуствах у дома си, въпреки че първите 5 месеца изкарахме в една супер-мизерна квартирка  - просто дишахме по-лесно, бяхме част от обществото, никой не ни е питал откъде сме, що сме, просто си паснахме тук.
Тук, в Монреал, е някаква смесица от Америка и Европа, която страшно много ми харесва. Мое лично наблюдение е, че семействата са винаги приоритет - дори и за работодателите, примерно те пускат да си ходиш по-рано в петъците през лятото за да имаш повече време със семейството. Има много места за излизане, дори и само да се разходиш, да позяпаш, не е само в затворени молове. Има изобилие на стоки и магазини от цял свят, не е само Уолмарт, където си пазариш всичко от гащи до мляко хахаха  През зимата, независимо от снеговете и студа, хората пак са навън и са активни, нищо не ги спира. Има пешеходци  , даже първите 1-2 пъти като карах, все имах чувството, че ще смачкам някой, дотолкова бях свикнала да карам в Щатите, че тук улиците ми се виждаха претъпкани с хора  А тук даже не е задължително да имаш и кола - мисля, че градският транспорт е много добре уреден.
Благодаря на всички момичета, които са споделили свои толкова лични моменти и чувства 
Пожелавам на всички да намерят своето място под слънцето, където се чувстват добре в кожата си!

Някои от магазините са специализирани за завеси или пък за друг вид платове, но някои други, като Goodman, са просто необятно разнообразие - отвън магазинът изглежда мъничък, но като влезеш можеш да се загубиш вътре - топове от най-различни материи, цветове, в доста стаи, наблъскани по всевъзможен начин, като лабиринт е  Даже имат и много каталози за поръчка  ще кажеш че не е достатъчно това дето е наблъскано вътре. Съпругът ми и свекървата също са ходили там миналата седмица и единият от магазините, не знам точно кой, бил и на 3 етажа и същата работа - наблъскан от пода до тавана с най-различни неща.

Шемет, а даваш ли уроци по шиене, че аз имам машина, ама не знам как се ползва 

Ами то уроците лесно само разстоянията са ни малко .... дългички ама не пречи - ще измислим някакъв вариант като имаш време - че за сега май аз съм по-свободна.

TariliMom, не знам как е в Щатите, но мен тука никой не ме е обидил, напротив много различни националности има, но никога не съм се почувствала изолирана и нежелана. Има квартали с преобладаващи нации, но ние не сме в такъв. Владко играе непрекъснато със съседите /канадчета повечето/, ние сме в таунхауз и точно пред нашите къщички е пълно с деца /едната съседка има домашна детска градина, другата има три деца и още няколко пак съседски деца, та голяма дандания става/. В прискула му и навсякъде където съм работила и съм имала допир с най-различни характери винаги са ме приемали, понякога са питали от къде идвам, но то и аз съм питала - така че е било повече от любопитство, не за да се засягаме и се обиждаме един друг.
Тротоари има, та дори и тревичка м/у тротоара и пътя /само на големите шосета липсва, но то е разбираемо/. Транспорта ни е много добър в Калгари, ползвала съм го ежедневно зиме и лете и то с бебешка количка /това, че може да закъснее или подрани с 2-3 мин. не е кой знае какъв проблем/. Във всеки квартал има детска площадка и зелена площ, има и квартални центрове с басейни и активитита. Ако искам да се разходя винаги има къде да го направя /проблем са комарите, ама пръскаш се и излизаш, като няма друг начин/
Затова и писах, че Гери е очевидно в някакъв "черноглед" етап или просто вижда нещата през нейната си призма. За мен живота е прекрасен /с малки изключения разбира се/ 

Снежи,

Галче,честита ти рожденичка !Да е жива и здрава Диди и много подаръци да получи днес

Галче, честита рожденничка! Да е жива и здрава, много весели игри и много усмивки
     

Галче честита ти рожденничка! Да е здрава усмихната и много весела.

mamamia, ти ме уби с това черногледство

За транспортите съм запозната много добре, защото не карам кола вече 3-та година и мъжът ми също е ползвал калгариянският транспорт вече цяла година. Да, точен е-2-3 минути закъснение, ама за да стигна до мамамия ще ми трябва поне 1 час и половина. Автобусите са на всеки 25 минути. Събота и неделя на повече. Имаме влак с 3 вагона, който свързва центъра с някои от кварталите.  Не може да се сравни с подземното и бързо метро в Монтреал. Първите две години в Едмонтон нямахме кола и съм ходила и пеша и по студа с малко дете. Хората ме гледаха учудено през прозорците на колите В момента магазина ми е на 20 минути пеша, но все още нямаме прекарана линия до плацата и автобус оттам не минава и малко трудно да мъкна торби на баири...В Калгари имаме много хълмчета Тука разстоянията са доста големи и транспорт не е много на което да се разчита(това имах предвид) Колата си става необходимост, особено ако таткото работи и трябва да се отиде до магазина

Иначе за всичко, което описва TariliMom, е много вярно Аз имам база за сравнение в Монтреал и там е по-европейско. Тука зимата няма никой...може би само аз...с детето и шейната..понякога виждам тинейджъри с шейни..но малки деца не Дори родителите карат децата си с колите до спирката на учил. автобусче (става въпрос за 100-200 метра вървене пеша) Карат си колите, събират се по мола..има паркове, чисти и зелени, но е спорно  за чистотата според квартала. В Едмонтон бяха по-добри и имаше повече барбекюта.  Целия ни Калгари е разкопан в центъра..усилено се строи...днес бяхме с мъжът ми там и се чудехме дали живеем в развита държава или в някое село Като цяло Албърта не ми се вписва в представите за развита инфраструктура и модернизация и на много българи тука..съжалявам, че не пишат. Ние живеем в хубав квартал, но сме били и в др. части на града..ами не бих стъпила отново.  Иначе около нас има красиви и богати 3 етажни къщи, като замъци. Някой ден ще снимам, за да покажа. Но ако малко мръдна към др. квартали картинката става коренно различна Тъй като ние сме били само като туристи в Монтреал съм страшно доволна от устройството на града и от бързото метро, направи ми впечатление за хората в центъра и безкрайните забавления за деца. Тука безплатни фестивали за деца и други активитета няма. Всяко удоволствие се плаща- ферми за деца, които описва мамамия, музеи, дори паркове, но те са ни малко скъпички за момента. Имаме увес. парк в Калгари, но е строен преди 25 години и всичко е доста старо. Може би пак го сравнявам с европ. увесил. паркове.  Чували сме много добри отзиви за Ванкувър и за природата там. Мислим да го посетим това лято.
Не знам аз съм обиколила доста места в Европа и такова нещо не съм видяла. Мъжът ми не беше напускал Бг никога и той е крайно разочарован от Албърта. Но сме много положително впечатлени от Монтреал, ама за съжаление за сега не можем да се местим но ако имаме възможност със сигурност..така че, гледаме позитивно на тази идея.

А за това, че някой се чувстват успели/ неуспели..това е различен критерий за всеки и се определя от светогледа на човек. Изчетох с много вълнение всеки разказ и той носи своята сила и смисъл. С едно съм съгласна: здравето, то е най-важното..била съм и в др. ситуация и го оценяваш, когато го нямаш Съгласна съм с майките, които си оставят в къщи от една страна, за да гледат децата и виждам полож. неща в това, но същевременно си мисля, че животът може да бъде много суров и ако съм разчитала на някой до мен изведнъж може да остана без нищо..никой нищо не знае..а да останеш в чужда държава с малки деца, без опит в някаква област не знам дали това е добра идея

И бях много съгласна с мнението на denzul, за това, че всички ние сме умни и интелиг. хора с професии и няма място за нас, защото сме от Бг..това за мен си е дискриминация. Знаете ли какво ми каза една канадка преди една година тука:" Защо казваш, че си инжинер, ти не си тука с никаква диплома...като вземеш канадска диплома тогава казвай, че си инжинер!!!". Това беше учителката ми по англ. в унив...аз останах

Някой беше споменал за професиите и директния достъп до канад. система. Аз познавам счетовод. от България, които си намериха  работа по спец. още като стъпиха на канад.земя..е не е същата позиция, но и най-ниското ниво пак е по-добре от нищо Имах приятелка от Румъния, мед. сестра..трябваше и само 1 година да научи езика и след това тука и приравниха и признаха цялото образование от Румъния и в момента работи като мед. сестра в операцииона(същата спец. като в Румъния). Става въпрос за 29 годишно момиче. Тя ми каза, че ако не успее да се реализира по професията си...ще се прибере обратно. Тя просто обожаваше професията си и да бъде в този бранш. Така че има професии, при които има шанс и такива които няма-трябва да се учи наново. За някои хора е доста тежко с малки деца и затова не го правят. При мен ми призанаха цялата магистратура от Бг, станах дори член на организацията, но за работа трябва връзки, защото е правителствена работа. Професионални контакти може да има само в унив с преподавателите, но затова трябва и много четене..без помощ е трудно. Не съм се отказала от идеята да уча дали във Ванкувър или Монтреал

Не знам за Монтреал, би ми било интересно да науча, но тука лесно може да се почне работа в магазини, шофъори, товарачи, складове и такъв тип работа. Но заплатата е малка на фона на разходите, като наем, храна и детски градини. Затова едни познати директно излязоха на помощи, защото за мъжът беше шок, че по неговата спец. може да вземе само $13, а жена му не знае езика...сигурно и те са били с големи очаквания..само да кажа, че идват от много малко градче в Бг и тука не им харесва определено. Ама нямат пари като нас да се местят. Няма какво повече да кажа.

Снежи, много ме развълнува разказа ти!

Гери, на теб също ти пожелавам да намериш своето си място, без значение кой град, провинция или континент е това!

kambanka 2304, мерси за топлите думи.   

Виждам, че още е активна дискусията и затова пускам нещичко:

"Животът скрит е в дребните неща!
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежa да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме!
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те оставят спомени след време!"

Току-що се прибирам от вело преход и от среща с приятни хора в един градски парк (60 километра пак навъртяхме) и го прочетох.

Честит Рожден ден на Диди и от мен! Желая й здраве и щастливо детство!

Гери, не може да ме убедиш, че не си черногледа /виждаш само лошото навсякъде и си го повтаряш до припадък, доброто го смяташ за някакво голямо изключение/. Аз живея от повече време в Калгари и повече съм пътувала по транспортите и на по-дълги разстояния от теб /със сигурност/. Но няма смисъл да те убеждавам, че съм и виждам майки с колички дори през зимата. И няма смисъл след всяко твое изказване да обяснявам, че моята гледна точка е друга. Останалите в темата вече знаят позициите ни, тъй че няма какво да обяснявам след всеки твой пост, че не всички в Калгари ги виждат така нещата. Мисля си, че и в Монреал да идеш, пак няма да си доволна, но това си е твой проблем. Градският транспорт не е такси да те кара от където решиш, че ти трябва до където решиш, че искаш да идеш. Безплатни увеселителни паркове и забавления за децата, работа по дипломата ти от България, безплатни детски градини и т.н. неща за които претендираш са смешни. И това, че доста майки седят в къщи с децата си не означава, че не работят. Има много жени дето работят от вкъщи, имат си малки бизнеси, застрахователни агенти го дават, или пък финансови съветници, почасово работят и т.н. Ти естествено това не го броиш за работа, но си е работа и познавам такива жени. Няма смисъл да ми отговаряш на поста, знам какво ще напишеш /съвкупност от предишните ти постове/.

Вери, много хубаво стихотворение 

Владко днес е изкарал много добре, дойде си с медал /дали са на всички деца/, вкарал е два гола в първата игра и най-важното въпреки че при нас валя цяла нощ, сутринта беше спряло и след обяд вече имаше и слънчице /т.е. не ги е мокрил дъжд/