47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Гери по принцип излиза по-евтино ако е готово ама .... такива възглавници каквито ми трябват не се предлагат - не че са нещо особено просто искам да направя омекотени и изолирани страничните дъски на леглото та като се облегнеш на тях да не излъчват студено зимата защото са опрени до външна стена (и да могат да се перат калъфите). Не е нещо супер екстравагантно просто яде плат на кило Обмислям и версията гърба на възглавниците да е от друг плат та да мина по-мързеливо и икономично (ще си купя комплекта пердета от остатъците им щото ще има такива ще направя лицето на възглавниците, а гърба ще е каквото намеря    иначе трябва да купувам два комплекта пердета или да взема плат и да шия пък пердетата  ), но ще разгледам и по магазините какво се предлага.

Шемет и аз знам тези магазини, които са ти дали.
Фабриквил имат хубав ликвидационен център с голям избор в магазина си на Ташро (сигурна съм, че ще го сбъркам на френски как се пише), също и на Декари.
По Сент Юбер обаче има повече магазини, но често там има нещо като магазин-склад с разпродажби на много ниски цени. Просто трябва да обикаляш по улицата.
Успех със шиенето!

Mали-и-и-, що писане сте изписали, аmа по диагонал попрочетох та съm в час 6то годе.
 
Да се оплача, че на6те mачове днеска никак не споряха, mакар че навъртях 150кm. + трафик на връ6тане, та сега mи е доста <6еmетно>. Надяваm се утре да иmаmе и победа, че саmо падат хлапетата, стиснете по някой палец за нас...

За 15-ти сряда Ангриньон съm ок, но по-раничко да не хванеm трафика по mостовете.  

Летните лагери, при нас са субсидирани на доста висок % от об6тината и ни излизат 180$ за периода от 26-06 до средата на август от 9-16ч., децата над 7 години ходят с колела по определени mар6рути. За часовете преди 9 и след 16ч. се допла6та допълнително, но не е скъпо. Естествено иmа и лагери за споmенатите от вас цифри, но при нас хлапетата от улицата всички <ползват> евтинкото, та и ние с тях тази година.

В останала част от дискусията не mи се вклУчва, но об6то взето сmятаm, че Канада с ни6то не ни е длъжна, че да я обвиняваmе за <неуспехите си>, каквото и да значи това. Не mисля, че в Бг. бих постигнала това, което тук и то за съ6тия период от вреmе, благодарение на собствените си усилия...
Лубиmи обаче са mи персонажите, които се хвалят как са прецакали систеmата със социал и работа на черно.  

Мерси мерси .. отдавна не ми се е случвало та ще видим какво ще излезе Чак ме е яд на моменти, че машината събира само прах.

МaНЕВрата ще стискаме палци пък дано обърнем нещо късмета.

Ей новообебените нищо не пишете за дребосъците как се развиват. Аз вчера пренаредих и сортирах дрехите и бебешките аксесоари на бъдещия батко (само около 15 кашона), но пък сега съм доволна всичко е сортирано по възраст и надписано и подредено въобще има образцов вид. Всеки път много се забавлявам с тия дребни парцалчета дето са като дрешки на кукли.

По въпроса за лагерите - и аз съм им голям фен. В Бг всяко лято, от малка, не съм пропускала  Иска ми се и момчетата ми да имат такива приятни преживявания с приятели на тези години. Големият ми син тъкмо днес се върна от еднодневен лагер организиран от училище (не случи на хубаво време, но какво да се прави). Не са моги да се къпят, но пък са карали каяк, имало стрелба с лък и куп други занимания. Той е много доволен. Ще ми се лятото да го запиша за една седмица някъде - вярвам, че ще му понесе добре.
За емиграцията - темата е наистина необятна и всеки гледа от неговата си камбанария. Аз и друг път съм казвала - инициатора при нас беше мъжа ми, аз много време се опъвах, но ето ни вече 2 години тук. В Бг той винаги е работил на добра работа с добра заплата, но сякаш въздуха не му достигаше. Опредлено мога да кажа, че душата му страдаше. Излизал е много пъти в чужбина и на екскурзии и да работи и после винаги се връща един такъв - зареден. В един момент си казах, че не бива повече да съм спирачка и че по-добре да опитам отколкото цял живот да съжалявам, че не съм опитала. Път назад винаги има.
Всеки минава през трудното начало и сам кой път да хване. Той (мъж ми) не се срамуваше да работи по фабриките до индииците, да завива болтчета по цял ден. Бавно, лека полека, смени работата, изкара някой и друг курс. Сега работи "на бюро"  , не печели супер много пари, но душата му е спокойна (поне за момента ). Радваме се на малките неща, на това, че сме живи и здрави и че сме заедно; че децата ни растат до нас; че имаме приятели, който ни обичат и мислят за нас.
Аз съм по-сантименталната, по-често от него мисля за Бг и ми се иска да си отида за ваканция. Няма да стане тази година, но живот и здраве - другата съм там. Искам да ми замирише на Родопите...
Виждам хубавото и лошото и в двете държави. Рай няма. Въпроса е да приемеш нещата такива каквито са, тогава може би равновесието ще дойде само.

МaНЕВрата, мерси за инфото за детските градини. Никой не се вкл. от Ванкувър да сподели за детските лагери. За съжаление при нас няма такива субсидирани лагери. Тоест ако родителите работят-плащат..но при 2 деца сумата е доста солена и децата не ходят на такива мероприятия..същата работа като с градините....за мен децата трябва да ходят на градина лоши или хубави в Канада

Гледам, че повечето вкл. в дискусията за Канада и България са от Мотреал и може би там живота е по-различен от страна на англ. провинция..все пак не е малко, че имате държавни градини за по $7 на ден, колежите в Монтреал са безплатни, това е голям плюс Тука колежите са само частни и таксите са доста високи. Оставам с впечатление, че Канада уж е една държава, но всяка провиниция работи за себе си. Познавам и др. майки от Албърта, които не са доволни от живота си, ама те не пишат за съжаление. Разбирам емоциите на повечето, но има хора, които Канада ги дърпа назад, вместо напред и има доста семейства в тази ситуация.  Защо стоят в Канада? Ами първо всеки е вложил средства в тази процедура и пари не се спестяват лесно за обратна емиграция или друга държава и второ за да получат канадско гражданство и трето канадско образование. Така че има положителни страни самата имиграция, стига да можеш да го видиш от друг ъгъл, но това обикн. не става веднага, а след години!  Пак казвам, че човек трябва да опита от имиграционния живот за да види и двете страни на монетата и да има база за сравнение. Не мисля, че соц. положение на който и да е трябва да се взима под внимание, защото всеки е дошъл с различна цел и намерение. На мен специално тази дискусия  ми беше полезна, защото ставаш по близък с проблемите на хората и можеш да оцениш по стойностно нещата около себе си

Шеметка успех в шиенето  

МaНЕВрата много ефтин при вас лагера. При нас защо няма такива ефтини. Ние записахме нашите на лагер в един клуб по гимнастика. Миналата година пак бяха там и им хареса. Мисля, че за децата е добре - хубаво ги раздвижват и ги учат все пак на някаква култура на тялото.
Много сериозно се замислям обаче това лято да са само частично на лагер. Мисля да пробвам една седмица у нас - една на лагер и да видя как им е по-добре, защото имам леко подозрения, че ако са цяло лято с мен ще им доскучее, имайки предвид, че по-далеч от близкия парк трудно ще ги водя.

Шемет ти как ще ги кроиш тези пердета/чаршафи/калъфи?
Аз когато шия такива големи неща, кроенето ми е най-големия проблем, защото нямам толкова голямо място да разпъна хубаво плата, че да го начертая правилно.

Ето от нас две снимчици да ни видите как растем.

Всъщност Алек ми е най-малкото бебче. Роди се мъничък и така и не направи такива бузи като батко си и кака си. Иначе поомаляха му вече дрешките, но пак си седи мъниче. Не съм го мерила и теглила - изглежда си ми нормален.
По-претенциозен е от Карина. Иска да го гушкам по цял ден. За кратко само успявам да го оставя буден и самостоятелен някъде. По-често е гладен и много се сърди ако не му се даде преди да е изтекла секундата откак се е разплакал Хич не обича да е гол и да му е студено. Не обича вятъра да го духа - не знам какъв такъв канадец е
Иначе започна вече да се усмихва като ме фокусира и е много сладък. Дори на моменти успява да изгука нещо 
Всяко следващо дете ми е по-голямо удоволствие да си го гледам. Гушкаме се, носим се - почти по цял ден е залепен за мен и сякаш точно там си му е мястото 

nikolova, много хубав пост. Май раздвижихме форума с тази дискусия Ето това е положително. Споменавате за приятели, при нас всеки работи и то не само на една работа и няма време. Виждаме се само по празници...тоест паркове мероприятия почти невъзможна мисията. Тука хората работят и през почивните дни или са изморени. И от там идва и моментът, че никъде не можем да излезем освен до кварталния парк.
Най-големият минус поне за нашата провинция е студът..просто не мога да свикна, че от октомври до март почти не се излизаме. Дори имахме сняг и края на април, вегетацията на дърветата се бави..преди 2 седмици започна чак разлистването. Не съм тип човек да си стоя в къщи или да ходя само с кола. Аз искам да мога да изляза да се разходя..малко трудно с минус 30 и вятър. Не ме влече мола и пазаруването..А тази зима беше просто много дълга и ужасна. При нас просто организмът ни не може да се нагоди на тези температури и оттам се получава и депресията.
Второто, което не ми харесва, че градините са частни с високи суми и майката, ако има бебе, голямото дете стои в къщи, ако не е първи клас.  Не мога да възприема, че е нормално децата да стоят с майката 5-6 години, докато тръгнат на училище. Ето защо не се реших на 2-ро дете преди голямото да стане на 6 годинки. Всичко останали въпроси отностно работа си е късмет и не мисля, че е повод за обсъждане, всеки от нас има различна професия и различен късмет. Има професии с по-лесна реализация и такива без. А това, че някои ходят на учат на по 40,50 или 60 години си е въпрос на личен избор и сили. Аз не мисля, че бих могла да се справя  с учене на тази възраст.
Така че мотивите на много хора са лични, лично преживяни и всеки трябва да извърви своя живот, както го разбира и усеща

Shemet neveroiaten аз живея на плацата на St-Hubert , така че ако ми обясниш точно какъв плат ти трябва ще погледна. Никога не съм влизала в магазините за платове и незнам какво се предлага, но от витрините съм виждала от тия лъскавите дето шият официалните рокли. Това устройва ли те или искаш някаква друга материя? Обикновенно по това време са и тротоарните разпродажби, но за сега няма информация. Та ако решиш ще погледна.

До сега съм кроила на пода, че имаше повече място, имам и една голяма маса разгъваема - тя е около 2.5 на 1 метра та може би този път ще ползвам нея.

Ескориал а Карина как се чувства с толкова много момчета наоколо? Малкия е много сладък.

teta beta благодаря за предложението   , но ще се разходя лично да разгледам, само дето ми е малко далече та затова събирам идеи за магазини - поне на един тур да ги мина.

Аз може би е хубаво да доизасня моята позиция, тъй като на 2-ри писах: Много съм съгласна с Гери. Ама не писах с какво точно. Така е като ме мързи напоследък да се обяснявам...
Та бях съгласна с ей това:

"носталгия към Родината, семейството и приятелите, а защо не и климатът.
Нашето Черно Море е прекрасно, поне не е толкова солено, като Средиземно море Very Happy Навсякъде има и полож. и отрицателно зависи кой как гледа на нещата. Има страхотни безлюдни  острочвчета край Балчик, може да се отиде с яхта/ корабче...
"Буклукът за едни е съкровище за други обратното, така че всеки намира неговото място, рано или късно".
Знам, че много хора ахкат като дойдат в Канада, но зависи кой какво си имал в Бг и какво си оставил.
Няма идеални места-важно е кой какво търси."

Иначе по-скоро като мнение и виждане ми пасват тези на Мамамиа, Снежи, Кака Дора, Тарилимам (много ме кефи ника ), Николова, Шемет и май пропускам някого.

Винаги съм казвала, че дойдох тук не защото ми дотягаше положението в  България, защото някой ме е преследвал или защото сме изнемогвали (винаги сме успявали да се справим за 5-годишния ни съвместен живот там с мъжа ми) или защото мразя Родината си. Не мога да кажа, че главната причина беше спокоен живот за децата (това обикновено казваме по интервютата ). Да, беше една от причините, но не основна. Дойдохме тук, защото ни допадна идеята- идеята да отидеш на ново и непознато място; а и все пак много по-сигурно отколкото да отидеш в Испания, Германия, Англия...така мислехме тогава. Аз лично имах нужда да почна на чисто, имах нужда от отрезвяване (твърде много гняв и огорчение бях събрала породени единствено и само от лични, семейни проблеми, няма да задълбвам, защото не е интересно ). Може би малко авантюристично сме постъпили, но какво от това. Важното е, че не съжаляваме и двамата и сме доволни от стъпката. А и си падаме малко чергари.  
Дойдохме тук с големи намерения. Мъжът ми знае 3 езика, аз 4. Той отбира от достатъчно работи, аз не претендирам, че съм понатрупала кой знае какъв стаж в България. Звършила съм аграрна икономика, но за сегашните ми разбирания, не мога да приложа точно това, което съм учила. А и някак не желая да се занимавам с икономика. Аз даже не исках това да завършвам, но пусти родителски амбиции. Ето тук се намества спокойно онова мое мнение за претенциите, които пък са резултат от погрешно насадени амбиции. Не мога да твърдя, че винаги така се получава, но имам известни наблюдения какво се случи с хората от някакво си мое обкръжение (това е много дълга и разтеглива тема, даже скучна). Та така...влечаха ме съвсем други неща като езиците, химия, по едно време перукерство и гримьорство.
Да не се отплесвам много...дойдохме с едни намерения и цели, но нещата се промениха. Хората се променят, целите също. Започваш да намираш смисъл в други неща, много по-обикновени. Искаш да се развиваш в съвсем друга посока, да живееш по-простичко. Искаш да загърбиш онези насаждани в главицата ти думи: Дръж се на положение. (така и не разбрах много смисъла им) Не се чувствам нито провалила се, нито нещастна, нито недоволна, защото за почти 4 години не се вписвам в представите на някого за преуспял и реализирал се човек.
Да, както писах, нямаме кола. Не ме е срам от този факт. Знам, че е улеснение, но знам, че сега имаме и други приоритети. Знам, че така много се ограничаваме от към забележителности на Канада, но знам, че няма невъзможни неща. Колкото можем разчитаме на колелата и съм щастлива, когато се прибирам капнала от 8 часово въртене на педалите. Имаме мили спомени от миналото лято, които за нищо на света не си ги даваме. Имаме си мечти за големи вело преходи. Може за някого да е лудост. Но мен това ме кара да се чувствам жива, а защо не и успяла.
Разбира се, че ми липсват някои неща в България като ходенето на театър. Но и тук се старая, когато мога да запълня тази дупка с българско или чуждо представление. Другото е някои местенца в България. Но съзнавам, че тези местенца са свързани с прекрасни спомени. И не съм сигурна дали ако се върна сега там, точно на тези места, няма да остана разочарована (днес си говорихме за това с една приятелка).
Не съжалявам, че дойдохме, не съжалявам и не ми е тягостно, че съм тук. Е, единствено студеничкото ми идва в повече. Но знам, че засега няма как да го променя това. А и от мрънкане няма смисъл. Разбира се, че има неща, с които не съм съгласна (едно, от които някои практики в училище; споделила съм и не съм крила), но се старая да лавирам и засега не съм била с някого в конфронтация. Не ми пречат негри, индийци и марсианци. Напротив, даже са ми интересни като нация и култура. Е, може след време друга песен да запея. Никога нищо не се знае. Но ако я запея, това ще е знак, че нещо трябва да променя. А защо не и да си тръгна. Когато някъде нещо не ми харесва, гледам да се оттегля. А не да хабя енергия да недоволствам.
Знам, че тук се зачита правото на избор на човек, изпитала съм го на собствен гръб и съм останала доволна.

Гери, не знам какъв е животът в Монреал спрямо другите провинции.
Градината може да е 7$, но ако дъшеря ми е ходила, синът ми аз си го гледам. Та за мен това не е критерий в момента: колко струва градината. Както писах, имам вече други виждания и приоритети.
За справка: винаги съм споделяла само хубави впечатления от градината на Маги.
Колежите сега не ги мисля. Много ми е далечно. А и не се знае накъде ще ме е задухал вятъра тогава.
И за да сложа край на това мое излияние: не съжалявам за нищо до момента и не търся недостатъците на Канада. Старая се да гледам напред и да извличам позитивното.

nikolova, Вери, благодаря ви за споделеното 
Ние имахме миналият месец в Калгари ден, в който поощряваха карането на колело до работа, раздаваха безплатни закуски на центъра. Не че е кой знае какво /не всеки работи в центъра/, но новият ни кмет се е амбицирал да направи града по-добро място за живеене.

escorial , много е сладък Алек 

Gerii, не знам дали го усещаш, но от постовете ти лъха много негативизъм и не удовлетворение. Не искам да те засегна, но би било добре да се стремиш повече към щастието и да търсиш хубавите и положителните неща около теб.

МaНЕВрата, успех утре 
Владко също има някакви състезания по футбол утре, но е по скоро за забавление, всеки отбор ще играе две игри с други отбори. Май няма да има победители и победени, в смисъла на надпревара и излъчване на победител. Но ще имат надуваеми къщи и други забавления покрай игрищата.

Привет

Ние сигурно имаме най-бегъл поглед върху канадската действителност, защото сме най-отскоро тук. Напълно съм съгласна, че всеки си има своето минало и вероятно има склонност да сравнява настоящето си с миналото си

Но аз влязох тук днес да споделя с вас порастването на нашето цветенце.

Почерпете се за здравето на Диди с виртуална тортичка. По-късно може и с реалната, че още не е украсена

Вери, благодаря за споделеното  

escorial, много сладък, малък мъж

mamamia, не си изтълкувала правилно моите постове. Аз просто засегнат моята гледна точка, но не съм казала никъде, че няма невъзможни неща и се отказваме.  Може би за Албърта да, но не за други части на Канада или по други местенца по света..Фактът, че знам как стоят нещата и не гледам "розово" на живота ме прави още по амбицирана  

Аз всъщност трябва да обясня сегашния си начин на мислене, за да съм коректна.
Не исках да идвам в Канада! Никога и през ум не ми е минавало да напускам България. И защо да го правя, когато бях постигнала всичко за което някога съм мечтала - дом, семейство, дете (с планирано второ когато малката тръгне в 1-ви клас), работа по специалността, много приятели. Просто никога не съм мечтала за нищо друго. Живеех си в моя идеален свят, докато мъжът ми не реши, че иска да емигрираме в Канада... за мен на другия край на света или иначе казано на майната си. Две години се борих с него, що сълзи съм изревала, що приказки съм изговорила. Той просто не се чувстваше добре в БГ, почти всичко извън оградата на дома ни го дразнеше. Като за капак на 2 пъти се опитаха да ни оберат и посред бял ден разбиха прозореца на колата ни, за да откраднат панела на касетофона. В крайна сметка реших да се съглася с него и да опитаме, пък ако не ни хареса ще се върнем.
И започна моят канадски кошмар... Не знаех къде и защо съм попаднала. Съвсем съзнателно търсех недостатъците и неуредиците около мен и незабавно ги посочвах на мъжът ми, придружено с "а колко добре си живеехме в БГ". Плачех безутешно часове наред, всеки ден. Страдах за родителите си, с които сме много близки; страдах за приятелите си; страдах за подреденият си и хубав живот. Докато един ден на мъжът ми не му писна и ми каза, че щом не ми харесва и не се чувствам добре в Канада, да си събирам багажа и да се прибирам в БГ с детето, но той остава тук. Почувствах се като залята с кофа ледена вода. Що за семество ще сме ако живеем на два различни континента? Та аз обичам този човек, години наред е бил до мен, давал ми обич, сигурност и спокойствие. А какво му давам аз? Превърнах се в досадна и мрънкаща жена, която все нещо не й харесва и все от нещо не е доволна. Бях напът само за месец да разруша, това което бях градила с години. Това не бях аз! Какво толкова ще ми стане, ако се опитам за разнообразие да открия хубавите неща около мен? Та аз така или иначе съм тук, защо не се поогледам, защо да не пробвам, пък винаги мога да се върна в БГ - домът ми, работата ми, близките и приятелите ми са там, няма да избягат.
Наехме много приятен апартамент, в хубава сграда почти в самия център на града. От прозорците си гледахме към страхотен парк с езеро. Пролетта правеше града красив и аз започнах да гледам с други очи на всичко около мен. Детето тръгна на градина, на нас ни предстоеше пак да се правим на ученици, в апартамента ни беше като хан - постоянно пълно с приятели (заедно движехме процедурата по емиграция). Както се казва "на нашата улица отново изгря слънце". Животът е прекрасен, ако си го направиш такъв.
Много измамно и за кратко. На третия месец от пристигането ни в Канада, дъщеря ни се разболя... тежко. Без лечение лекарите й даваха 2 седмици живот, а с лечение - 42% шанс да оцелее. В такъв момент разбираш кое е смисъла на живота ти, колко крехко и измамно може да бъде всичко и колко лесно може да бъде загубено.
Година и половина борба на живот и смърт, не знаехме на кой свят сме. Вечно ще бъда благодарна на Канада и нейните лекари - благодарение на тях и дъщеря ми и аз живеем втори живот. Това, през което мина детето ми ме отрезви, но не напълно. 2 години бях буквално бясна, че съм принудена да си стоя у дома. И не че ми беше лошо, та аз почти по цял ден не изпусках детето си от ръце, давах и получавах обич. Не можех да се примиря, че не стоя в къщи защото така искам аз, а защото така трябва, за доброто на моето дете. Тогава направих спонтанен аборт. Поредният шамар за отрезвяване. Ми много важно като съм си у дома. Това е моят принос за семеството ми - добре гледано и здраво дете, подреден и уютен дом, в който мъжът ми винаги да се прибира с радост. И 2 месеца в БГ през лятото за мой кеф. Постепенно започнах да се успокоявам и да приемам живота си такъв какъвто е. Доосмислих го раждайки и второ дете. Децата ми са моят живот!  Изобщо не ме интересува дали някой ме мисли за "неуспяла". Не изпитвам нужда да се доказвам на когото и за каквото и да било. Извличам максимално удоволствие от факта, че съм си у дома и че мога да се грижа за най-любимите си хора, че винаги когато имат нужда от мен, аз съм насреща. Научих се да оценявам всичко, което имам и всеки ден благодаря на Господ, че моето семейство е около мен. Моля се само за здраве, всичко друго си имам.