47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Галче, на мен също ми е интересно да споделиш какви възможности за работа има в Гатино и какви са отзивите за държавните училища. Също нещата, които на теб ти харесват.

Когато си ходите в БГ как обръщате часовите разлики на децата/ бебетата?

denzul , ние не ги обръщаме, те сами си се обръщат и то по бързо от нас  Бебетата са най-лесни, спят тук, спят в самолета и в БГ пак спят, да им се начуди човек /за нула време са в час/ Владко малко беше нервен първите два дни сега последния път като си ходихме, но то беше защото майка се опитваше първия ден да го държи буден 

Аз доколкото си спомням, на мен ми беше по-лесно да си обърна часовата разлика в посока БГ като се връщах навремето, отколкото в посока Сев. Америка. Предполагам и с бебетата и децата е пак така. Но сигурно всичко си е индивидуално и си зависи от детето.
Като идвахме насам Диди само 2 пъти се събуди през нощта да иска да става, но като й казахме, че навън е още тъмно и да ляга пак и на третата вечер вече си спа по тукашен режим

За работата, ние първо нямаме много познати все още, и като се замисля, май като са идвали не са и мислили да работят по специалността си. И въпреки това тук са щастливи.
Лични впечатления за работния пазар, аз успях да си намеря работа за правене на анкети по телефона за мин. заплащане и на половин работен ден с английски език в Отава още ноември месец, но работих само 2 месеца, защото натоварването ми идваше в повече
Дидо още не е пробвал да си търси работа, но и това време наближава. Когато започне активно да търси работа, пак ще пиша с какво точно се занимава.
Но ако се търси работа в производството например, факт е че има и такова, просто е изнесено по навътре в Онтарио и се пътува повече време /т.е. без кола не става/, може и такава да се намери. Иначе имаме познати на държавна работа, в хотелиерството, в бижутерски магазин, в строителството като дърводелец и т.н. И да имаме и едни познати, които се занимават с разнос на пица в Отава. Така че и това е възможно

Кантарини, моя съвет е да не слушаш много много менеията на хората, тук всичко си е до късмет и до това до колко човек е оправен, с какви притенции идва и какво иска от живота тук. Според твоето мнение на вас България не ви харесва, задушава ви, на нас също, чувствах ме се по същия начин (че и сега като си ходим едва изтърпяваме да си дойдем пак в Канада, то и затова не си ходим често за 10 години сaмо 2 пъти). Разбирам ви напълно и единственото, което мога да ви посъветвам е : преценете добре къде искате да живeeте, например Монреал е страхотен град, огромен с много възможности за работа и развитие, ние живяхме 2 месеца там но той беше само спирка към сегашното ни местоживeeне, но и също така много зает град, адски много имигранти от целия свят. Отава-Гатино за мен си остават най-добрия вариант за хора които не обичат големите разстояния, многото имигранти (макар и че и в този раён броя на имигрантите се увеличи в последните 2 години), съ6то така ако работите и искате работа в администрацията. Aко сте повече в производството вариантите са Монреал или Торонто.
С риск да ме нахокате ще си кажа, че мненията за живота тук на някои от момичетата ми звучат сякаш идвайки в Канада сте очаквали че ще ви носят на ръце ( с големи притенции) и хората ще се вайкат и чудят на дипломите ви, и ще ви предлагат работа ей така защото имате много опит или идвате от друга страна. Това няма да стане в никоя държава и никъде. А какво ще кажете за канадците на които ние взимаме част от позициите или работодателите предпочитат нас а не някой новодипломиран канадец, според вас как се чустват те? Или все ние сме унеправданите? С мнението си не визирам никого, не нападам, не се заяждам. Кантарини ако изберете Отава Гатино на всяка цена ми пиши и горе главата не само че ще ви хареса Канада ами ще съжелявате само, че не сте имигрирали по рано. 

Аз попивам и отсявам каквото е важно за нас и мненията ви ми дават насоки. 
Естествено всеки случай е индивидуален, както целите, така и  професиите. Ние сме с опит по-скоро в обслужващата сфера - кол центрове, ИТ. Професиите ни по дипломи са само за рамка, нито сме ги практикували, нито има реализация като гледам и в двете държави.
Предполагам ще е необходимо да учим, особено мъжа ми на първо време и от тази гледна точка за нас е съществено да имаме достъп до учебни заведения. Сега мислим едно, живот и здраве като дойдем може да е друго да изникне в зависимост от действителността.
Бруни, аз вече съжалявам, че се туткахме 3-4г., после детето дойде и малко пак отложихме във времето. Но от нас зависи да си гоним интересите и да умеем да определяме приоритетите си.

Напълно съm съгласна с Бруни по всички точки

Кантарини,ако търсите кол-центрове Mонреал е mястото.

bruni, напърлно съм съглсна с това, че всеки трябва да си опита. Има ли хъса и възможностите - защо не. Малко или много е обогатяващ опит, пък и мироглед. За реализация вече нещата опират и до късмет.


Какви канадци?!?!  Ако не е индианец, то тогава е емигрант или 100но поколение на такъв.
Сега е малко по-различно, но преди няколко години за да дойдеш в Канада таксите бяха високи, изискваха се пари на границата. Говоря за Федералната процедура, че то Куебекарската е по-различна. Следователно всеки един емигрант по процедура си е платил за да дойде. Щом си платил и си дошъл по съвсем легален начин, защо трябва да се притеснява за чувствата "канадците". Че то "канадеца" не се е притеснил толкова за емигранта как ще се оправя. Щом е емигрантска държава и разчитат на емигрантите да им поддържат икономиката, значи са си преценили риска и техните чувства са най-малкият ми проблем.
Аз само за Ванкувър мога да говоря. Тука не "канадците", а етническите мнозинства като китайци и индийци диктуват. Най-много ми е неприятна дупедавщината (sorry  )  по Коледа. За да не се накърнят чувствата ма китайците, че виж те се оплакали, няма да казваме "Честита Коледа", а "Весели Празници". Но като дойде китайската нова година, си е съвсем правилно наречена. Така, че не ми говорете за чувства на "канадците". Те самите не си отстояват своите, че ще тръгна аз да мисля и да ги съжалявам. 

А работодателите ще предпочитат емигрантите пред "канадците" по много проста причина.... по-лесно се експлоатират и се плаща по-малко  А българина е специалист по всичко и за насъщният и оцеляването ще работи здраво..... не ги знам много такива "канадци" - те са тесни специалисти и разбират от едно нещо. Мъжът ми е работил по проекти на неговата фирма в правитествените учереждения и се е нагледал на високоплатена тъпотия и мързел. 

Здравейте! Аз повече чета форума, отколкото да пиша... Но празнувам с вас и с вас тъгувам. Приятно ми е да следя темите, все едно съм с приятелки на кафе и си говорим, а аз съм малко мълчалива и повече обичам да слушам... Та затова повече чета, отколкото да пиша. По темата България - Канада - аз си бях много щастлива в България, много съм щастлива и тук. Оставихме много близки приятели в България, но пък намерихме много нови и разкошни приятели тук. Липсват ми майка и татко. В България аз работих в рекламен офис на местната кабелна телевизия, а съпругът ми беше графичен дизайнер. Харесвахме си професиите, но не ни достигаха парите.Тук сме от 3 години, в началото работихме във фирма за кетъринг, сега аз съм вкъщи с момче на почти 6 годинки и момиченце на 6 месеца. Мъжът ми работи като готвач в пицария. Имаме си нашитее мечти и цели, които преслдеваме и се надяваме да осъщестим, а това отнема време, трябва потоянцтво и вяра. А ние вярваме в себе си.
Често, когато се вгледам в семейството си и си казвам: Благодаря ти, Боже! И съм щастлива

Аз да питам за срещата другата седмица - за сега сме аз, kambanka 2304, МaНЕВрата, Танита и надявам се TariliMom. Някакъв час да вземем да фиксираме  - доколкото разбирам остава на Ангриньон.
Та и ако някоя друга мама или кандидат такава има желание - 15-ти юни парка Ангриньон само се индикирайте кой ще идва та да знаем кого да чакаме

с радост искам да се присъединя кум групата на канадските майки, като майка на 2 и в очакване на 3то:)

много се радвам че ви намерих:)

 

И аз мога да дойда на срещата.

Момичета ще трябва пак да ви занимавам с пътнически и ваканционни теми 

Ако някой има да сподели мнение за хотели /добро или лошо/ и ресторанти /места за хапване/ в Отава, Монтреал, Magog, Quebec city, Baie-St-Paul или в близост, Tadoussac, Riviеre-du-Loup, St.Andrews, Shediac, Bathurst или пък което и да е градче на острова PEI ще ми бъде от полза. Аз се ровя из нета, но личен опит от вас бих оценила повече. 

Как може да се стигне от Музея на Цивилизациите пеша до Парламента? Моста Александра има ли част за пешеходци? Или може да се ползва само Портаже?
Лодките дето се движат по реката не мога да видя на гугала от къде тръгват /знам, че е някъде около Парламента/. Имате ли идея къде е точно това място?

Хълма в Монтреал има ли работно време /т.е. вечерен час/?
Място за хапване около Биодома?

Пътуваме след месец, дано успеем да се видим поне с някои от вас, ще пиша за конкретни дати по натам.   

Бруни, , всички сме съгласни, че всичко е свързано с късмет и до колко човек е оправен.   Но именно за това е форума, да се дискутират  впечатления, терзания, живота на един имигрант и всеки опит е от значение. На нас за съжаление никой не ни каза за трудностите и неволите, които ще имаме тук..а само "розови неща" за Канада...може би, ако имахе възможност да дойдем на ексурзия до Канада или малко да поработим с раб. виза щяхме да си преценим дали да оставаме за постоянно Никъде не прочетох тези истински истории, както тука Обикн. в други форуми българите само се заяждат

Монтреал е страхотен град и ние много го харесваме..но виж за реализация там ти трябват и двата езика. Много хора, които идват към Канада за съжаление не говорят френски език...а това отнема време. За Отава също е прекрасно местенце, но за работа в администрацията е задълж. и с двата езика. Поне имаме познати, които се преместиха от Отава към Торонто, защото не знаеха френски език.

Никой няма да те нахока, но мисля, че не сте разбрали много от личните постове тука. Никой не е разчитал никой да го "носи на ръце". Просто всеки е кандидаствал за имиграция като квалиф. работник, с дипломата за висше образование и очаква поне след 3 години да се оправи..но понякога нещата не се получават. Разбира се, че в началото се почва на каквато и да е работа, но докога никой не може да каже! Както писах, ако никой от нас нищо не очаквал от Канада да ходи и да бачка в Европа-там поне плащат и повече Просто интересите на всеки са различни

И съм съгласна с мнението на "дензъл" за т.нар канадци...тука се вреждат китайцийте и индийците..и да си призная едват говорят англ., ни имат страхотно самочуствие и много се поддържат...тоест връзките тука игрят голяма роля за хубава работа. (говоря за Албърта)

Cantariny, не се налага да учиш за работа в кол-център. В нашата провинция взимат без опит за начална позиция на $19(това в телеком. компания на Телус). Наскоро един наш познат си намери работа там. Отделен е въпросът как се държат с него по телефона и какво отнася.
Мъжът ми е ИТ и засега не успява да си намери работа в Калгари, но той току-що завърши. Много работа има най-вече в Торонто, по-малко е във Ванкувър. За Монтреал му искат да знае и френски. Но имаме познат, българин, който е в сферата на ИТ и се премести от Торонто в Албърта, заради повече пари. Не знам колко взима, но живее в огромна къща и много му харесва тука Избирането на град не означава, че ще остането за постоянно там. Понякога е само спирка...но поне да има повече възможности за каква да е работа в началото. Освен ако не гоните др. цели..да стоите на помощи. Аз приемам всяка гледна точка, защото всеки човек си знае положението и какво гони като цел

mamamia, приятни приготовления за пътуването. Сигурна съм, че много ще ти хареса Монтреал и Отава.