Ревливо бебе - можем ли да го променим?

Ами аз не очаквам нито промяна, нито кой знае какво. Време имам много, психоложката ми е наблизо. Ще ми е интересно какво точно ще наблюдава.

Искам да се консултирам, защото ще ми е полезно да знам в тази ситуация какво стратегия ще е добра за възпитанието на това детенце. Книгите дават какви ли не съвети, често взаимно изключващи се. Не искам да си експериментирам върху детето кое ще хване декиш ш кое - не. Но едно е сигурно - сега се полагат основите на възпитанието. Каквото научи сега, то остава задълго, ако заучи нещо неправилно, много по-трудно ще го отуча. Ще ми се да не сгафвам в този ранен етап на изграждане на личността на детето, на взаимоотношения, на светоусещане.
Хихи, май съм задълбала доста, напоследък само такива книжки чета  . Ще се оправя!

Интересно ще ми е какво ще каже психологът. От сегашна гледна точка на 4 мес. ми се струва рано за възпитание, а тогава - о, как ми се искаше да го възпитавам! В общи линии - и при нас беше така. Първите три месеца ревът беше постоянен, ако не беше на гърдата - там будуваше, там спеше. Като стана на 3 месеца почна вече да се заглежда и минаваше номерът с държането на ръце. Помогна ми много кенгуруто - единственият начин да свърша нещо вкъщи (а след три месеца, в които не можех да свърша абсолютно нищо, имаше мнооого неща за вършене). Добре, че беше сравнително клечо - така че пет-шест килограма не ми беше проблем да нося. ИМаше хора, които ме тормозеха - оставяй го, ще го свикнеш на ръце. Истината при нас беше, че с течение на времето започна да става по-самостоятелен. Когато започна да се върти, вече му беше интересно да се търкаля по пода и аз не му трябвах. Към 6 месеца, когато започна да седи, вече се забавляваше перфектно сам с играчките на пода.
При нас решението дойде от самосебе си и много се радвам, че направих така - не съм тормозила нито себе си, нито сина си с опити за възпитание.

Сещам се за правилата на доктор Карп . Пробвала ли си ги?
Аз лично не съм, защото тогава не знаех за тях, но моя приятелка ги прилагаше и каза, че имали страхотен ефект.

Кой бяха тези правила-шум от сешоар/прахосмукачка,затопляне на корема?!
Ако са тези,помагат,но ефекта е краткотраен 5-10 мин.
Според мен всичко си е до характера на детето.

взимаш си слинг/кенгуру и си го носиш.
 ще порасне още малко ще почне да пълзи и вече няма да иска да  ти е все в ръцете. най-много да го научиш, че като има нужда от теб ти си там... лошо няма...

Записвам се и чакам да сподели авторката как е протекло при психолога, че ми е интересно 

Здрасти момичета!
Не съм забравила обещанието си! Останах много доволна! Срещата беше час и 20 минути, говорихме много неща. Психоложката наблюдава бебето какво прави, тя също си игра с него, разпитва ме кога какво е направило, как се държи в различни ситуации. Оценява всичко по едни таблици и събира точки. Сборът от всички точки по показателите дава каква е психическата възраст на детето (изчислява се в седмици). Оказа се, че Тервел малко избързва и това може да е проблем, защото психическото и емоционалното развитие изпреварват моториката и беб не може да се разтовари - затова е нервен.
Конкретния извод за моето бебе: реве от скука. Не може да се занимава сам, защото така съм го научила. Трябва да го отуча възможно най-скоро. Не заради прешлените си, а за да не заучава погрешни модели. Не трябва да се учи, че някой го занимава. В бъдеще това може да доведе до липса на концентрация и липса на способност сам да открива света - ще очаква някой да му го поднася наготово. Дори и да не го откажа сега, а да реша да оставя това за по-напред във времето, детето вече ще е научило модела и ще търси от друг това забавляване. Но при всички случаи колкото по-късно стане отучването, толкова по-силен отпор ще видя, а и за детето ще бъде травматично.
Също много важно - да го науча овреме, че не той командва парада. Не говорим за казармена дисциплина, по-скоро детето трябва да знае, че има граници и тези граници не ги поставя то. Детето винаги ще се опитва да ги разшири. Колкото по-широки са, толкова по-изискващо става. На това се дължи и хиперактивността на някои дечица.

Ох, малко объркано, но много мисли наведнъж. Ще си ги систематизирам тези дни (записах си на диктофон разговора) и ще пиша пак. Ако някой се интересува, де 

Не съм чувала за това, ще се поровя в нета, благодаря ти!!!

Да спомена, психоложката ми препоръча тази книга:
http://www.helikon.bg/books/66/129081_deteto-i-nie.-knigata,-koi … vazpitanieto.html

Заинтригува ме.  
Моля те, сподели къде, при кой, колко пари, координати. Ако не тук, на ЛС.

Ние сме абсолютно същите, както описа модела на детето.
От малка много ревеше  , сега пак много си реве, не иска да седи в количката, иска все мама да я носи, мама да я занимава с играчките, мама да седи до нея, почти не се занимава сама.... не заспива сама, все някой я приспива, най-вече мама   , не знам дали така сме я свикнали или си е до характер и темперамент /вярвам, че е така или поне така ми се иска да се оправдавам  /.
Не мога да приема, че всяко дете подлежи на моделиране.... че то и възрастните сме така, едни се огъват, други - не....  

за мен това си е до характер и се израства, т.е.  стигат до възръст, когато  могат и сами и им е интересно...
все пак човека сам по себе си е стадно животно, така че за мен е напълно естествено да търси и иска компания и да не му доставя самотата особенно удоволствие.
то е ясно че бебетата плачат от скуска, от желание за близост, за контакт, за ласка....не щото - да си развиват дробовете
а и дори занимавайки се с детето си има как да стимулирате мозъка  му, а не всичко да му се поднася на готово.

виж бих го приела за проблем, ако едно 2 годишно не може да се занимава и 5 мин само със себе си...но при едно н-месечно...за мен е естествено.

Angel_Dust, мисля, че си права. Моето бебе изобщо не искаше да стои само. Вече е на седем месеца и започна да се занимава сам за кратко, но пак е нещо. Но ако реши, че му е скучно плаче, докато не го взема. Дано като порасне да стане по самостоятелен.

На мене ми се стори много странно това което е казала психоложката. Все пак става въпрос за 4-месечно бебе А тя като че ли дава съвети за едногодишно..

Ами аз се опитвам да му намеря някакво занимание- активна гимнастика, пчелички над леглото, пускам сешоар- шумът го кротва. Вече започна да ми натежава сериозно, и аз имам проблеми с гърба. Понякога го оставям просто да реве, какво да направя, и аз съм човек, къщата разхвърляна, няма какво да се яде, не мога да се изкъпя  .Оставих ги наскоро сами с баща му, опитал се е и на него да реве, ама като не е разтичал моят мъж да видиш как е млъкнал.

Познавам по-големи деца, много лигави и само реват за най-малкото нещо. Може да са малки, ама знаят, че като увесят джуките и ще стане тяхното. От много съобразяване родителите са отгледали малки чудовищенца и нямат време за нищо извън детето.

е, айде сега...има и едно нещо като златна среда...освен това, вярвам  бебе на 4 месеца не прави нищо от чистата лиготия...докато при по-големите мнооого добре си личи кога какво е...и тогава може и човешки да обясниш на детето кое-защо. Не е задължително едно бебе, на което му е отделяно много време и внимание да се превърне  в "малко чудовище"...

Е нямам идея как са се държали като бебета въпросните чудовищенца. Сега обаче като че ли е на мода бебето да е непрекъснато на ръце, на гърда, на слинг, а майката трябва да търпи всички неудобства, за да не го депресира, защото то още не разбира и пр. и пр. И аз съм повлияна от тази мода и съм вечно недоспала и с болки в гърба. Ама какво да се прави  .