Ревливо бебе - можем ли да го променим?

... то и "златната среда" е там, където всеки сам си я сложи 

Споделям, момичета, не убеждавам никого!

Да, да  не е така, винаги и по всяко време е важела приказката "докато бебето не ревне, майката няма да го вземе" /не беше май точно така/, но е така...
И моето, ако беше спокойно и кротко, и аз нямаше да го разнасям постоянно на ръце.
Мои приятелки с кротки дечица нито ги носят, нито ги занимават... но просто децата не търсят внимание.

Така че, според мен не е мода. 

    Хареса ми съвета на психоложката,бебето да  бъде дарявано с внимание ,но не и нон стоп. 
    С 2 ръце съм за привързаното родителство(кърмя,гушкам,занимавам и т.н..),но наистина бебето от малко трябва да се учи да се занимава и самостоятелно,да си развива въображението ,а не да е зависимо от околните за забавленията си.
    (Познавам такива възрастни екземпляри,дето обвиняват приятелите или партньорите си за своята скука...  ,защото са свикнали от малки мама да ги забавлява и вече големи не са в състояние сами да измислят нещо.)

    Колкото до плача....Честно казано ,първото,което ми идва на ум за 4-месечно бебе, е никнене на зъбки. 

        Направо ми идва да си туря тези думи в подписа. 

         майката може да се опита да разчупи този модел 
   

Ами, Селма, за съжаление не е никнене на зъбки. И аз преди го отдавах на коликите, но се оказа, че не е само това  Просто си имам ревливо глезунче 
 ...да видим дали ще го преборя 

И аз мисля като Селма, а и наскоро четох една статия по въпроса.
Не е полезно да занимаваш нон-стоп детето. То има и нужда да бъде само (естествено съобразено с възрастта му). Така се развива въображение и самостоятелност.

Но при едно 4-месечно бебе това ми се струва твърде рано. Този психопортрет ми се струва доста пресилен 
Нормално е на тази възраст едно бебе да е прикрепено за майка си. То не осъзнава, че е отделна личност. Това идва по-късно - към 8 месеца - тогава е едно от големите "залепвания" на бебетата.

Има такава мода с привързаното родителство, определено. Аз бях много запалена по него. Носех си детето в слинг нонстоп. И вкъщи и навън. Почти всичката домакинска работа вършех със слинга. Особено гладене и пускане на прахосмукачна, от което бебето се рзмазваше от кеф.
Бях много наплашена от всички прочетени статии за ужасно вредния плач на бебето, който не трябва да се допуска и че то най-много имало нужда от присъствието на майка си, затова не му давах възможност да гъкне.
Даже бях чела, че коликите са непознати в обществата, в които майките си носят децата и откликват на нуждите им, а не се опитват да ги учат на "самостоятелност" от бебета и да ги държат далеч от себе си с цел да не ги разглезват. В резултат моето бебе наистина нямаше колики. Въобще не е плакало, освен в кратките мигове, когато се забавях с даване на храната.

В един момент се притесних да не му изостане двигателното развитие и започнах да го оставям по корем. То се забавляваше да се навдига, а после и да се домогва до някоя оставена наблизо играчка, да се върти от корем на гръб и т.н. И откри, че на света има много забавни неща, на които може да се наслаждава без страх, че ще му се изпъзна, защото усещаше, че винаги съм на една ръка разстояние и винаги откликвам на повикване мигновено.
Започнах умерено да го нося в слинг и всеки път, когато изглежда погълнато от някое собствено занимание, да го оставям да му се наслади.

Изведнъж се оказах с много свободно време. На 8-9 месечна възраст бебето си играеше с часове без мен, захласнато от някой интересен предмет или опитвайки се да се изправи на крака и тупвайки обратно по дупе. Аз бях в същата стая, разбира се, но не бях източника на забавленията.
По-късно четох в книгата на Мария Монтесори, че според нея, за да се научат на самостоятелно забавление, децата трябва да бъдат оставяни на мира всеки път, когато се вглъбят в нещо, да не бъдат прекъсвани, родителят да не си присвоява водещата роля, а да ги остави сами да изучават играчката, шкафа за дрехи или каквото ги е привлякло. И всеки следващ път продължителността на концентрацията на детето се увеличава. Точно така стана и при нас.

Резултатът към днешна дата е, че дъщеря ми не може да живее, без да си измисли някаква игра, без да й трябват определени предмети за целта, въображението е достатъчно. Но никоя дейност за нея няма смисъл сама по себе си, без контекста на социалното общуване. Всяко преживяване трябва да бъде споделено с човек, иначе няма смисъл в него. Не иска аз да я забавлявам, даже не обича аз да измислям на какво да се играе и как, но държи да съм участник в играта и да имам роля. Ако е сама, всичко губи смисъла си. Дори миенето на зъби. Да седи сама в банята е пълна загуба на време, през което бихме могли да си говорим нещо...  Дейностите сами по себе си лишени от смисъл, ако не са част от съвместно занимание, в случая заедно да си мием зъбите.
Мисля, че това е резултат от факта, че съм я гледала сама три години и никога не съм я оставяла "насаме", не е имала собствена стая. Не съм я приучавала да стои в различно помещение от мен и въобще да прекарва време в усамотение, даже точно обратното. Както казах, в началото буквало беше закачена за тялото ми.
От една страна за мен тогава беше добре, защото имах бебе, от което гък не се чуваше, от друга се получи свръхсоциално дете с огромна потребност от общуване, каквато не забелязвам във връсниците й.

Не съм чела темата, само отговарям конкретно на въпроса - не, не смятам, че можеш да промениш като цяло едно дете. Защото те си се раждат с някакъв характер, нещо все пак им е zаложено. Да, можем да вляем на много неща, много неща можем да променим, но всичко и като цяло не. Много неща zависят от въzпитание и навици, но... много и не се поддават на "препрограмиране"..
Та дори и от психолог (особено на таzи въzраст) , сега се върнах малко наzад   

Моето Диване беше и той от ревливите....но пък иначе много спорно бебе. Та какви ли не прегледи и изследвания не му правиха, и накрая лекарите отсякоха....Ми паднало ви се е неспокойно бебе, много здраво дете, не се безпокойте, но ще си го търпите докато го израсте тоя рев. И си го израстява той точно до 2 годинки и 4 месеца. Цитирам точно, защото няма начин да  го забравя Точно по Коледа спря...по Коледа ставали и чудеса.
Гушках си го, обръщах му внимание, защото аз не съм получавала такова, но пък понеже си бяхме само двамата- съпругът ми много пътува- няма как, нали трябва и да се шета и да му готвя на бебо...та го оставях за малко сам. Е тогава започваше великият рев
Но най-много ревеше вечер....много бе, ама много. И за нула време ме направи бАралинка. То от недоспиване, де ще дебелееш. Станах 48 кила с мокри дрехи. Като се върна мъжът ми от път, не моЖ мЪ пУзнай
Иначе добро дете, прибрано, не капризничеше, добре се хранеше, лягаше навреме, като малко войниче беше.....ама много ревливо бееее

Ех, Делта, хич не ме успокои поста ти, ама така позитивно е написан, че ми вдигна настроението 

Попрегледах повечето отговори и да си кажа моето мнение. 
Първо, изключила ли си всички медицински причини? ГЕР и прочие?
Второ, ако си:
Може би съм субективна, а и сигурно защото е "на мода", но съм почитател на методите на Сиърс и Монтесори. Смятам, че психоложката е хубаво да се прегледа, за да не дава такива съвети за дресиране на 4-месечно същество, което има нужда от майка си най-вече. Бебетата не са родени за удобство на родителите, а защото те са ги създали. Работата на родителя и най-вече на майката е, да бъде до детето си, когато има то нужда от нея, а не когато тя прецени, че трябва. Щом детето плаче и е будно и напред с развитието си, значи има нужда от кураж и топлина. Повярвай ми, слинг-шал ще ти помогне да ограничиш поне болката, а този период ще мине. Бебето ми не е единственото дете, което съм гледала, затова не говоря голословно. Знам, че сега ти изглежда непоносимо и тежко, но не забравяй, че ти си истинският експерт по бебето си, а не човек, който е прекарал с него час и половина. Психоложката не е с теб по цял ден, нали? Нито храни и приспива бебето ти..
Лично мнение - родителите са за децата. Колкото повече дадеш, толкова ще получиш. Аз нямам кой да ми помага, освен мъжа ми, който работи. Въпреки това къщата ми е чиста, вкъщи има храна и бебето е доволно, а и очевидно ми остава време за себе си, щом имам време да пиша по разни форуми. Всичко това е преходно и минава, вярвай ми!
Желая ти успех! 

Авторката със сигурност знае, че ще мине  нали има и по-голямо дете, а и то има нужда от майка си.... ако дава "всичко от себе си" на бебето, не е честно спрямо другото дете....
Замислете се от тази страна. 
Сигурно не й е лесно в този момент.

Не съм казала да даде от себе си всичко. Не става въпрос за крайности, а за цялостно отношение, което води до успокояване на детето в един момент.Все пак децата са различни, нали? Явно, че първото не е било така, щом е притеснена и няма как да знае кога и дали ще мине.
Разбира се, че не ѝ е лесно, затова и всеки пише тук, барем между всички гледни точки някоя ѝ помогне. А и ако бебето е покрай нея, когато плаче (в случая визирам слинга), ще може да обърне внимание и на другото дете. Но не искам така "хипотетично" да решавам вместо нея. Имам такива познати, които така постъпиха след появата на второто дете. Явно че методът работи.
Ако на авторката не ѝ хареса това предложение, винаги може да го остави да поплаче пак, за да разбере, че трябва само да се занимава. Но аз не бих.

Marrah, разбирам те.
И аз мисля като теб. И аз гледам максимално да съм до дъщеря ми, когато има нужда от мен и не я оставям да реве, доколкото е възможно.
Но се поставям в положението на авторката - и дъщеря ми е голям ревливка   и изисква много внимание, а като дойде и племенницата ми в нас на гости, чак се чувствам виновна, че не мога да й обърна внимание, а на всичкото отгоре и ми помага....

И аз съм с ревливец за внимание, разбирам напълно. 
Понякога, обаче, ми хрумва, после дали е възможно това да ми липсва. Кой знае, кога ще каже: "Мамо, дръпни се, притесняваш ме."

Ноеми, пробва ли с рекламация при акушер-гинеколога? Да го върне оттам, откъдето е дошло и да извади един спокоен модел. 
Шегувам се - разбирам те чудесно, защото си имам същото лепче. Имаше период, в който познати са ме питали защо не съм я гушнала, а е в количката.