Януарчета 2008 (тема 125)

Честита четвърта годинка на Мона, Дани и Катрин, а също и на рожденниците от миналите дни - Кристиян, Калин, Митака и двете Габита!!! Бъдете здрави, щастливи и усмихнати!!! Весело и безгрижно детство, изпълнено с лудории и приключения!!!


Виждам, че темичката ни се е посъживила и се радвам, че много мами се появиха. Надявам се всички да намираме време и да пишем по-често.

Ох, ревността между двамата и при нас е в разгара си. Всеки се бори за внимание, особено пък от страна на баща им. Само да гушне единия или пък да го вземе на ръце, другия веднага се е наредил. Често вечер на масата той се храни с по едно хлапе на всяко коляно. А Ивана така се е сбебешорила покрай Никола - иска да я храним, говори на бебешки, даже иска да я люшкаме като бебе. Май ще пробвам пак да давам Бахови есенции, пък може и да помогнат.

Здравейте,
забелязвам, че някои от януарчетата са доста активни. Ние не можем да се похвалим с много странични занимания особено сега зимата. Живеем извън града, Саши едва сега свика с режима в детската и започна да се храни и чувства по-добре там. Най - после като го взема е спокоен и не нервничи. До скоро не се хранеше и се връщаше много изнервен и изморен. Не знам какво се пречупи може би последователното ходене няколко поредни седмици! Иначе там посещава Английски и Народни хора, много му харесват, не разказва често но от време на време показва, някоя стъпка или се изпуска и проронва думички.
За ревността вече мога да споделя първи впечатления, скрито в текста ще се похваля, че Саши ще става батко! Минахме първите трудни месеци но още не смея да викам от радост. Говорим за бебето и той много се радва, но има ли възможност ми посритва корема, скача и се насочва точно там. Вероятно несъзнателна реакция 
Приятен ден и пишете, липсвахте ми, като споделяме се чувствам по добре 

Ане, честито, страхотна новина!
Мисли позитивно, леко да ти е до финала и да се радвате на здраво бебе!

Слушах една ясновидка, Николета нам-си-коя, каза че трябвало да махнем от речника си думи и изрази като:"ужас", "О, боже'', ''да бе да''(така сме казвали ''да" на бедата), "а, да"(викали сме ада).
Друго не запомних, идеята беше, че на съзнателно и подсъзнателно ниво можем да влияем на себе си.

Мила, Ане, много тихичко и аз ти честитя, леко и безпроблемно да е до финала!

Мони в началото много се вълнуваше за бебето, особено и покрай племенника. След това, обаче, минахме на етап, че това бебе ще го носим в полицията (така плашат непослушните в градината). След това смекчи позицията и щеше да го дава на баба и дядо. Аз се правя, че не чувам...най-често. Отскоро започна пак да му говори. Странно, че в добрите си моменти го наричаше "твоето бебе", а аз винаги и обяснявах, че не е само мое, като се роди, то ще е наше, на всички.
И наскоро ме пита Мамо, като се роди, твоето бебе, и моето и на татко , нашето, как ще се казва?  

Между впрочем, отвреме навреме Моника се сеща за нейните приятели Саши и Никол и иска пак да ходим на музей. Даже една съботна утрин се събуди, убедена, че точно това ще правим  

Ние също сме вкъщи. Моника ми каза, че е било много студено на английския, даже бил отворен прозореца?!. Какичката я питала "Измръзна ли,  МОни", а тя и отговорила "Да, измръзнах!" - това се е случило най-вероятно миналия понеделник, още във вторник си я взех с един светнал червен поглед кат че ли е била пет час пред компютъра и в сряда (миналата) и беше последното ходене.
Честно казано, ядосах се, сега поне ми се струваше, че няма видимо болни деца, а пък да се разболяват от простуда...Поразпитах госпожата...да, било по-студено в стаята по английски, но ....бла-бла. Аз предположих, че просто са били първата група за деня и в действително са влезли на стая с отворен прозорец и после, така и не са успели да се стоплят...Както и да е.
Днес мъжът ми занесе бележка за отсъствията и дори старшата сестра проверявала здравния статут на децата...Иначе свикна с градината, занятията, децата, но мноого отсъства

Фил, то е като да махнем от милите си НЕ-то. Да не си мислим, НЕ искам да съм болен, а ИСКАМ да съм ЗДРАВ, уверен,  силен и т.н

Благодаря Ви момичета,

Фили, за тези методи аз от много време прилагам частично тези методи. Трудничко ми е да си прередя словореда. Има нещо вярно, че действат, деня е по-лек и някак нещата се случват леко. Ежедневни ситуации от сорта отивам някъде и няма места за паркиране, сега винаги има, деня да върви спокойно и ежедневните задачи се отмятат без усложнения. Всичко това е дълъг процес, още повече, че тревожността на близките ни е заложена в душичките ни.
От известно време се опитвам да работя в тази посока относно парите, но засега успеха е минимален Най-голямото ми препятствие е притеснението от случки и събития за близките и детето и използването на предупреждения при ситуации с детето. Но да преодолееш възпитанието си и това което е предадено от родителите и околните е много трудно.

Бъдете позитивни и бройте до 10 преди да си помислите или кажете нещо!  

П.С. blueeyes ме подсети за детската, там за времето докато спят децата използват думичката "Почивам". Когато вкъщи се обясняваме дали ще спим или не на обяд, Саши упорства, че ще почива. Не ме питайте какво е усещането

Да, и Дарена употребява тази дума, вероятно наложена в градината.И да, адски ми е неприятна и стряскаща.
Опитвам се да насочвам мислите в позитивна посока, защото наоколо все се случват трагедии.

Днес сме откъснати от света, до скоро сняг не бяхме виждали, сега сме затрупани.

Ане, честито и от мен! Лека бременност. Знаете ли дали ще Саши ще има сестричка или братче?
Сега да си призная на кой завиждам:
на Дама, че нямат интернет вкъщи
на Фил за снега
На Ане за позитивното мислене

Аз с този интернет вкъщи, дори и на плюсови температури не мога да се измъкна навън уикенда, а това определено не води до много позитивни мисли .... изобщто зимата си е депресерски сезон за мен, което ме подсеща да мина днес да си купя витамин Д.

Мирка, какво са бахови есенции?

Ане , честито, лека и прекрасна бременност до края. 
За позитивното мислене, от известно време се уча и практикувам.С Дая правим и утвърждаващи упражнения взети от книгата- "Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 12год.
Тихичко да се похваля но тя расте много мъдро дете.Понякога в къщи не слуша толкова колкото аз искам но все пак е дете.
При мен също от няколко месеца мислите са позитивни, опитвам се да съм по добра, да се избавя от лошите си емоции и забелязвам, че бавничко напредвам, дори ми се струва, че и хората около мен стават по-добри.
Ане, всъщност вчера си правих нещо като медитация взета от Мудрите, имах натрапчиви мисли свързани с децата, много лоши картини рисуваше съзнанието ми.Открих си проблема на подсъзнателно ниво, точно както е описала тази съфорумка/доста е дълго обаче/, при мен не се случи точно по нейния начин, но пък натрапчивите мисли бяха свързани също със спомен от детството ми, който явно съм била заключила дълбоко в някой подсъзнателно чекмедже и по никакъв начин не съм свързвала със страха си.
http://dreamland-bg.com/index.php?topic=2349.0

Момичета, някой ходил ли е на Паничище?Свекърва ми организира ски училище другия месец, та се чудя дали да не заведа децата за 5дни.

Мари,
ето, че винаги може да се научи нещо, аз от известно време се чудя как се чистят тези притеснения. Бях чула за холотропно дишане, но сега не искам да рискувам, защото там изпадаш в едно особено състояние и изживяваш разни странни неща. После се чувстваш пречистен и освободен. А и чета а после не се решавам да прилагам всичко, малко съм недоверчива. Медитацията обаче е хубаво нещо и ако се научиш да я прилагаш е добре.
Гаде, аз също трудничко излизам. Трябва обаче защото чистия въздух и малко разходка винаги действат добре, но ако ме оставят вкъщи мога и седмица да откарам без да се покажа 
Странното е че някак натоварен ми се чувства мозъка, изморен и от там и тялото, затова се и затварям понякога. Наложих си всеки ден да намирам време за пешеходни разходки поне по 10 мин. и това се оказа добра практика. От липса на време се усетих, че детето ходи с кола на детска и така се прибира, сега съм вкарала бабите и дядовците в действие да го взимат и да си идват пеш. Резултата, татко го носи на ръце от детската до нас

Ане, честито, много се радвам! Пожелавам ти лека бременност

Мари, идете на Паничище. Дая можеш да я качиш на ски. Нека да обича снега! Много е хубаво!

Хора, аз съм от другия тип - лятото в жегата мога да си седя в къщи цял ден. Но виж през зимата..... днес два пъти излизах да чистя снега пред блока.... луда работа... само притеснявам съседите мъже, като минават покрай мен се чувстват длъжни да се включат с лопатата

Зимна, и ника ти подсказва , че обичаш този сезон И аз го обичам, обичам много снега.
Ще отидем на Паничище, ще се отрази добре и на двете деца.
Ане, ако искаш да изчистиш  емоционални състояния мога да ти препоръчам техниката- Тес.Много от моите познати бяха скептично настроени към нея, но при всички действа.Лесна е и се изпълнява бързо, колкото искаш пъти на ден, няма опасност да си навредиш по никакъв начин с нея.
ТЕС съм прилагала и при здравословни проблеми.

Ане, пожелавам ти една прекрасна бременност   Тъжна ми звучиш, някак, надявам се бързо да отминат притесненията ти и да започнеш с пълна сила да се радваш на коремчето  

Мама Мечка, много се радвам, че и Джулия вече е кака   Тя как прие новото човече вкъщи? Пожелавам на Бела да расте много здравичка!!!

При нас също за първи път вали сняг, уж... Толкова искам да натрупа, да се задържи поне няколко дена, обожавам снега  
Обаче трябва да проумея защо Гадето завижда на ФиЛ за снега

Синеочке , Зимна бързо да оздравяват момичетата  

Ксения не ревнува много, поне не го показва. А и в поведението и няма съществени промени след появата на Коцето. Обаче той е уникален ревнивец, пищи като за световно - само да види, че гушкам каката и панаира е пълен. Като се замисля, обаче, може и да не е ревност, а начин на отстраняване на конкуренцията. Защото се ядосва така, който и да я доближи: вика, крещи, избутва я настрани и се наглася до човека доволен от себе си  

Много се радвам, че темичката се раздвижи! Та докато сте тука да предложа бързо да качвате снимки за нов колаж: ЕТО ТУК.

И по свой старинен обичай   да поздравя всички рожденичета, на които пропуснах да честитя тези дни по неизвинени причини

Абе и аз се чудя защо Валя ми завижда за снега, при вас не е ли нескончаема 6 месечна снежна зима?

И аз вчера ринах пред нас доста време, докато почистя и колата и след 1 час хоп!, все едно не съм се мъчила.

Здравейте,
Катеноче моля те прати ми на лични потребителско име и парола за колажа.

Притеснена съм, но се надявам да ми мине, доста са ми задачите и този път не знам как ще стане това откъсване и оставане вкъщи с бебето, а и се надявам бременността да мине леко. С първата имах възможност да си остана и да не се притеснявам, сега е различно и не знам хората, който съм наела ще се справят ли със задачите си. Вероятно хормоните доста ми помагат за тези настроения 
ПО СНЕЖНАТА ТЕМА: При нас снега е доста и аз реших вчера и днес да оставя Саши вкъщи и да си кротуваме. Колата ми е затрупана но не ми се занимава с нея. Дано се стегна и изведа детето малко навън поне той да се порадва на снега. На терасата ни е пълно с врабчета, косове и синигери, слагаме им семена и трохи, много са красиви!
Я кажете как е ситуацията с дисциплината при вашите януарчета. Моя на моменти ме побърква, ако кажа не прави това той прави точно обратното по сто пъти. Като реши да слуша няма равен, но превъзбуден ли е и особено в края на седмицата след детска е лудница. В ситуации изглежда доста спокоен и уравновесен но с мен прави невероятни щуротии. Понякога пускам шамарената фабрика но не действа, научил се е да плаче симулативно и се пробва да манипулира сериозно. Вие какви подходи прилагате?