Mилинка правилно е обяснила, това е психологическа зависимост. Нещо като пристрастеност, жертвата добива зависимост от насилника. Освен това насилника съвсем ясно осъзнава тая зависимост, след побоя следва разкаяние от рода на: "мило, съжалявам, аз те обичам, това няма да се повтори, никога повече!", до следващия път и така всеки път и това се превръща в ежедневие. Тя го обича, той я бие, тя търпи я заради децата, я заради нещо друго-липса на пари, на къща, дом, а всъщност търпи, защото така е свикнала и неосъзнава зависимостта си. Това трябва да се лекува, но закона доколкото имам спомен мълчи по въпроса в тая насока, затова е много трудно да бъде повлияно на жертвата посредством доброволни способи, а доброзорни просто няма. Полицията и да се намеси, общо взето нищо не може да направи и да промени. Малко е особено положението с домашното насилие, хем има престъпен акт, хем не може да се квалифицира като такъв, докато няма оплакване и сезиране от самата жертва или докато недай се Боже не се стигне до фатален, летален изход.
- Публикувана: 2 май 2011, 19:56 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 23:39 ч.
той я пребива, а никой не се меси
Mилинка правилно е обяснила, това е психологическа зависимост. Нещо като пристрастеност, жертвата добива зависимост от насилника. Освен това насилника съвсем ясно осъзнава тая зависимост, след побоя следва разкаяние от рода на: "мило, съжалявам, аз те обичам, това няма да се повтори, никога повече!", до следващия път и така всеки път и това се превръща в ежедневие. Тя го обича, той я бие, тя търпи я заради децата, я заради нещо друго-липса на пари, на къща, дом, а всъщност търпи, защото така е свикнала и неосъзнава зависимостта си. Това трябва да се лекува, но закона доколкото имам спомен мълчи по въпроса в тая насока, затова е много трудно да бъде повлияно на жертвата посредством доброволни способи, а доброзорни просто няма. Полицията и да се намеси, общо взето нищо не може да направи и да промени. Малко е особено положението с домашното насилие, хем има престъпен акт, хем не може да се квалифицира като такъв, докато няма оплакване и сезиране от самата жертва или докато недай се Боже не се стигне до фатален, летален изход.
Даа, много точно казано. Трябва да се лекува, да, но кой ще си признае, че има психичен проблем? А това е основното. И ако няма хора, които да подкрепят жертвата...
А насилника много умело манипулира, даже да го виждаш един огрухан, никакъв, като ти знае слабото място и като ти каже: "Никой няма да те вземе" или "Извинявай, бях пиян, не помня нищо", което не е вярно и жената си вика Може пък да е за последно и да се оправи. Ама до време де.
През годините видях колко голяма част от хората не могат да възприемат, че психично болните не са в състояние да контролират действията си, отдават поведението им на някакъв вид човешка злоба, характерна за здравите хора. Още по-малко разбиране има към психичните зависимости на жертвите на домашно насилие. Един устойчив психически човек тръгва с въпроса "Ама как е възможно да търпи? Защо не си тръгва? Той/тя е виновен!".
И не желае да проумее, че жертвата дори не съзнава своята зависимост, че живее с чувства за собствена вина, и с мисълта, че е заслужила всичко което й се случва. Точно като в представите на психично болния, действията му са съвсем адекватни.
Но ако човек с невралгия има съзнанието, че трябва да отиде на лекар, за успее да раздвижи засегнатата част, тези хора не знаят, не разбират и се съпротивляват. Затова спасяването им е изключително трудно, понякога - невъзможно.
И не желае да проумее, че жертвата дори не съзнава своята зависимост, че живее с чувства за собствена вина, и с мисълта, че е заслужила всичко което й се случва. Точно като в представите на психично болния, действията му са съвсем адекватни.
Но ако човек с невралгия има съзнанието, че трябва да отиде на лекар, за успее да раздвижи засегнатата част, тези хора не знаят, не разбират и се съпротивляват. Затова спасяването им е изключително трудно, понякога - невъзможно.
Примерът, за който писах, e от 20-тина години. Жертвите имат и друго жилище. Оправданията: какво ще кажат хората, той "иначе" е добър, по-сприхав e, аз го ядосах. Има категоричен отказ за разговор с психолог, защото обещал, че няма повече така (и така 20 год.). За съдебна медицина не искат и да чуят, защото още повече ще го ядосат (бие майката и дъщерята). Притежаваше законно пистолет, който размахваше при побоите. Слава Богу, издъни се в работата, та му отнеха пистолета и разрешителното.
На фона на такива ситуации, когато прочета, че жертвата сама е виновна, се втрещявам. Това е девиация в мисленето, не е нормално, здравословно и не знам защо хората очакват рационално поведение.
На фона на такива ситуации, когато прочета, че жертвата сама е виновна, се втрещявам. Това е девиация в мисленето, не е нормално, здравословно и не знам защо хората очакват рационално поведение.
Да, Милинка, права си, втрещяващо е, защото повечето хора си мислят, че щом търпи, то тя самата Жертва е виновна, без да помислят, че тази жертва има проблем, много сериозен и много дълбок психологичен проблем върху който трябва да се работи. Самата жертва живее с вменената и от насилника вина. Това е като жертвите при изнасилване, мълчат, не казват, защото живеят с вината, че те са предизвикали и допринесли за насилието върху тях, а с какво един Господ знае, но те така си мислят и обществото с мисленето си, с поведението си и с отношението си към тях, затвърждава тази тяхна "вина".
Да, също като при жертвите на изнасилване, чувството за срам е водещо. Но срамът е породен от някаква въображаема собствена вина, а не от поведението на насилника.
Хората очакват рационално поведение, защото поставят себе си в сходна фактическа ситуация, но без да държат сметка за различното психично състояние на жертвата. От позицията на своята вътрешна сила, изхождат как самите те биха действали. Но жертвите са различни.
Получава се нещо като в детските игри - едното дете плаче, защото се ударило, другото се смее и подиграва, че някой плаче заради толкова леко падане. Смеещото се дете не разбира как може да боли силно, защото при сходна ситуация за него е било леко.
sunny day, права си, за съжаление. Или пък обратно - може да се превърнат в насилници.
Хората очакват рационално поведение, защото поставят себе си в сходна фактическа ситуация, но без да държат сметка за различното психично състояние на жертвата. От позицията на своята вътрешна сила, изхождат как самите те биха действали. Но жертвите са различни.
Получава се нещо като в детските игри - едното дете плаче, защото се ударило, другото се смее и подиграва, че някой плаче заради толкова леко падане. Смеещото се дете не разбира как може да боли силно, защото при сходна ситуация за него е било леко.
sunny day, права си, за съжаление. Или пък обратно - може да се превърнат в насилници.
После и децата ще са същите жертви, защото щом е нормално майка им да понася всичко това, значи, че и за тях ще е нормално.
Не винаги! Има точно обратните случаи. Има деца, които гледайки подобни неща, когато порастнат първото, за което внимават е да не попаднат на такъв човек. Но винаги има отражение такъв живот.
Ау Хърмаяни, недей така, моля те...
Ау Хърмаяни, недей така, моля те...
Доста често срещан модел на семейни отношения, ако жертвата не предприеме мерки навреме. Особено ако насилника успее да манипулира децата си, да проявява грижа към тях, и да придаде и на тях чувството за превъзходство, което му е присъщо.
не съм сигурна дали темата е за тук, моля да я преместят модовете ако има нужда.
случаят е следният - имам съседи, младо семейство с две дечица - едно на 4 г. и едно на 5 месеца. той незнам какво работи, но не всяка вечер си е в къщи.
когато се прибере, обаче, е въпрос на 30 мин-1 час, за да започне да я бие. побоите са страшни, чувам как я влачи, а тя го моли да спре.
1 път виках полиция-никой не дойде, вчера отново се обадих, просто мислех, че ще я убие от бой. дойдоха полицаи след 15 мин на моята врата, седяха при мен 10 мин, но категорично отказаха да се намесят и да звънят или да го приберат или каквото и да било. тя трябвало да се оплаче лично, иначе нищо не могли да направят. осведомиха ме, че едва ли не ще й направят лоша услуга ако го приберат сега, защото като се върне ще е по-лошо....
на кого друг да звъня, така че да направят нещо?
мисля, че тя самата няма да се оплаче, аз не я виждам с месеци, не отваря и вратата.
случаят е следният - имам съседи, младо семейство с две дечица - едно на 4 г. и едно на 5 месеца. той незнам какво работи, но не всяка вечер си е в къщи.
когато се прибере, обаче, е въпрос на 30 мин-1 час, за да започне да я бие. побоите са страшни, чувам как я влачи, а тя го моли да спре.
1 път виках полиция-никой не дойде, вчера отново се обадих, просто мислех, че ще я убие от бой. дойдоха полицаи след 15 мин на моята врата, седяха при мен 10 мин, но категорично отказаха да се намесят и да звънят или да го приберат или каквото и да било. тя трябвало да се оплаче лично, иначе нищо не могли да направят. осведомиха ме, че едва ли не ще й направят лоша услуга ако го приберат сега, защото като се върне ще е по-лошо....
на кого друг да звъня, така че да направят нещо?
мисля, че тя самата няма да се оплаче, аз не я виждам с месеци, не отваря и вратата.
На когото и да звъниш, на теб никой няма да обърне внимание. Ще дойдат чак когато я убие
Нямаш много възможности да помогнеш, може само ако успееш да говориш с нея и да я предразположиш да признае, че наистина това, което чувате у вас е побой. Ако те се довери, значи е признала пред себе си, че има проблем, тогава можеш да я стимулираш да предприеме тя някакви действия за спасяването си - своето и на децата си. Това е изключително трудна задача и шансовете за успех са минимални, но може поне да я събудиш, някаква крачка към осъзнаването на проблема й ще е. Аз лично съм скептична, но понякога не се знае, може да успееш да помогнеш... 
Ау Хърмаяни, недей така, моля те...
Доста често срещан модел на семейни отношения, ако жертвата не предприеме мерки навреме. Особено ако насилника успее да манипулира децата си, да проявява грижа към тях, и да придаде и на тях чувството за превъзходство, което му е присъщо.
Аз съм чувала и за тези варианти. А ти чувала ли си, че има и друга възможност. Нито аз, нито брат ми сме насилници. Винаги съм бягала от алкохолици и побойници.
Останах с впечатлението, че не допускаш и този вариант.
Ако не съм от жертвите, то значи съм насилник ...