Помощ в търсенето на работа - 11

celika, ти избираш човек в зависимост от квалификацията му, или по снимката?
То е ясно, че е съмнително дали някой ще извика на интервю човек, със снимка по бански. Но и не е задължително да е като "гръмнат" на снимката.

Какво точно означава, че "добре квалифицираните хора са вече в София".
София някаква панацея ли е?
Има хора, които по някаква причина не могат, или не желаят да се преместят в София. Това означава ли, че ще си стоят без работа? Или трябва да работят по-ниско квалифицирана работа? Ако изобщо ги наемат за такава? Или всичко трябва да се случва точно в София? А може би не са достатъчно квалифицирани щом не са в столицата?
Това за мен са повърхностни разсъждения.

Red Velvet, то правителството не си го избират само 2-3ма човека. Или 2-3хил.
Но е факт, че който е изгубил надежда да си намери работа, бяга в София. И там също едва свързва двата края, защото се появява голямото перо за наем, за транспорт и т.н. И накрая пак се оказва, че работи за 200-300лв, които му остават след плащане на всички разходи.

Моля да ме извиниш Red Velvet, че точно на теб ще опонирам предвид това, че си единственият HR, пишещ тук, на който съм доверявала сериозен служебен проблем на лични, но... не мисля така.
Не зная за наблюденията ти. Моите са от 2 години (когато мъжът ми напусна работа). Ежедневно преглеждане на обявите.

Преди с лекота можеше човек със средно образование да си намери работа, различна от производствения тип. Всяка администрация се нуждае и от поддържащ тил служители без ръководни ангажименти, в качеството си на асистиращи. Сега това не може да се случи. Местата или са заети и хората си "натискат парцалите", или ако случайно изскочи такава обява то работодателят 1. заплаща тоя труд със заплати от максимум 400 лв нетно 2. все му се ще да комбинира за тия пари асистент и преводач. А преводът, както всички знаем, не е особено евтина услуга. Изключения разбира се има. Дадох мнение за общата картина, не за тях.
Точно този сегмент от позиции - не съвсем ниски, но не и управленски, изчезна.

Сега обявите в Пловдив са основно за: 1. търговски представители 2. готвачи, козметички, шивачки 3. логистици.

Нужно ли е да казвам, че като цяло търговските представители рядко имат добра основна заплата, а понякога и липсва изобщо? Работата им постоянно на път не гарантира, че ще успеят за края на месеца да си докарат заплата оправдаваща постоянното пътуване, късното прибиране. Защото… и други обикалят. Усилията са си усилия, но далеч не всичко на пазара зависи от тях. Това е длъжността с едно от най-големите текучества. Дали случайно? Зависи и какво  пласираш. Всяка фирмичка, що годе разрастнала се, търси някой да й предлага продукцията. Хубаво. Но тоя пазар е безобразно свит. Да не говорим, че по-бедните фирми не винаги осигуряват автомобил и трошиш собствения си.

Шивачки, козметички, фризьори няма да коментирам. Ако са си със собствен бизнес е добре. На заплата обаче…

При логистиката нямам наблюдения. Винаги се изисква владеене на чужд език, а работата със сигурност е под напрежение.

Обяви за добре образовани хора излизат естествено. За тясно специализирани и добре заплатени. Но са малко. Дори и добре оценените кадри на тоя етап казват, че предпочитат да не рискуват преместване.

Обяви за маркетинг и мениджмънт и да има... смея да твърдя, че са повечето фиктивни. Мениджъри изключително рядко се избират. Те се "спускат".

Наблюденията ми са и от контакти с други хора търсещи работа. Много време се опитваха да държат летвата високо. Всички сте чували предполагам приказки от рода на „Аз за под 700 чисто няма да се хвана. Знам английски, завършил/а съм икономика (примерно)”. Същите тези хора месеци по-късно започват работа за 500 лева без трудов договор или за 400 със. Или… продължават да стоят в домовете си. А работа в банка на най-ниското стъпало вече изглежда привлекателна дори не толкова заради потенциално израстване, колкото заради осигуровките на действителна заплата.

Поне за Пловдив, ще отбележа и друго. Ако отворите коя да е класация за водещи компании в страната ще забележите, че малка частица от тях са на територията на Пловдив. ЕVN, Либхер… не са много. Като цяло силните са ситуирани в обръча на онази индустриална зона на изхода от града. Там има и една-две чисто пловдивски, също стабилни – Биомашиностроене, Томика метал доколкото зная. Твърдя обаче, че от там много рядко излиза обява.

Малко са големите компании в града. Тук върви търговията, производство по-малко. Пак казвам – където го има и работодателите са коректни, е яката около града, но обявите почти няма.
Тук слабо е развит и IT бизнесът. Вариантът продажба на компютри като филиал на голям вносител (по всяка вероятност софийски) не го броя за IT, а за търговия.

Пиша всичко това, защото действително много хора си мислят „Ама какво ми има, защо не се обаждат?”. Исках да кажа, че вината основно не е в кандидата. Естествено неграмотни автобиографии има. Обаче има друго, трижди по-пречещо и това е кризата и обедняващият Пловдив.

Не се хващайте за думи от рода на „пускам CV”. Това е просто израз от ежедневието

и пак да питам - ако всеки ден наистина следиш какво излиза няма как ако сутрента е пусната обявата и ти си "пуснеш СВ след два часа да си номер над 200 (ако кажем, че отдел ЧР си е определил да прегледа толкова автобиографии). Това даже и статистически е невъзможно.

Е, като знае език айде да става директор.
Аз съм ходила по заводи и предприятия - не съм видяла някоя жена да я е срам, че работи ...
 +330 лева в семейния бюджет е по - добре от -330.

Не може в България всички да искат да са административен персонал.