. След закуска излязоха на разходка продължила около 3 часа. После по заповед на щуката отидохме с влака до Перник и обратно. mona-bonbona не те потърсих, защото упражнението започна в 13,00 часа. Преспа половин час, до като се връщахме с влака. Прибрах ме се към 15,30 часа в 19,00 беше с баба си на трамваен туризъм. Ходили с 19 до последната спирка и после обратно. Върна се с рев, защото ватнамана не му казал чао. ще се опитам да цитирам " Лош, лош деветнайсе. И(с)Кам друг до гара Сервер (Север)." Вярно, че му хвърлихме пъпа на тенис корт, но явно сме сбъркали. Трябвало е в някой трамвай
(същия като мен) Но се радвам, че имам пробив. Това е голямо постижение и за мен самата де. Да не се ядосам, да не му се скарам, че не иска да каже...

ех мечти, мечти .......


Желая ви радост и щастие в живота!
.....
. Тази събота за втори път го водих на планина, и не спря. Все иска да покори върха
. Вре се на всякъде и не пропуска пътечка. Май на мен се е метнал. Дано му се запази ентусиазма.
Няма и 20 дни откакто ги давам на Криси и ефекта е УАУ. Направо живнах, преди изпитвах ужас като трябва да излизам сама с него. Винаги мислех някакви комбинации някой да е с мен. Вчера за първи път в живота си с него седях час и половина на пейката, а той си играеше сам. Вече общува с децата макар и не толкова добре както трябва да е, но те го разбират. По едно време се появиха едни дребосъчета тъкмо проходили и ги пуснаха насред големите дивеещи. Криси отиде до едно и аз скочих, но той като се наведе и почна да го гали по бузката и му говореше нещо. Ей казвам ви разревах се, направо си го представих какъв батко ще бъде. Толкова мила картинка. Вчера и учителката ме зарадва с хубави новини за него и направо съм на седмото небе. Дано не изскочи нещо да ме свали на земята. А как почна да говори, направо ни строява
Може би има надежда и там.
Препоръчани теми