абсурдистан

След дълго отсъствие в темата и аз се включвам.Какво сте захапали жената?Колко от нас ще застанат с лицето и детето си пред камера? С какво се хвалите толкова? С многото чакане или с това ,че сте сте нямали"никакви претенции "за детето,само и само да стане "номера"На мен не отговаряйте,но кажете пред себе си,колко от вас,без "големите изисквания"не е казвала на детето си -"Ти беше най-хубавото,теб избрахме,"Така е,когато всичко свърши и си гледаме децата и им се радваме.Ами другите,които вървят с години по изминатия от нас път? Нали видяхте това хубаво момченце по БТВ тази сутрин? Вярвате ли,че е имало три отказа? На 100% е така,както и моето дете имаше откази и на мен ми стъжниха живота,за да мога и аз да се откажа!!!!!!!!!!!!!!
Никой не го иска,а когато някой "си го хареса" не му го дават.Така де,нали в дома му е по-добре! Вие какво ще кажете - ако отидете на поредната среща с детенцето в дома,след поредното отлагане на делото,защото добрата държава в лицето на социалните за 3-ти пореден път не си е свършила работата дори и когато съдът е наложил наказания и глоби на служителите и видите,че двойка от симпатични английско говорящи младежи оглежда вашето дете и влиза на задушевен разговор в кабинета на директорката!
"Мен лично малко ме притесни неколкократното повтаряне на мотива "да му дам хляб и да го направя човек" за осиновяването." -не се притеснявай толкова от това, а си помисли,че оставайки в дома и най-вече,излизайки от там на 18г. не само на него,а НА ВСИЧКИ ИМ ЛИПСВА ТОВА - НЯМАТ ХЛЯБ И МНОГО ОТ ТЯХ НЕ СА ИСТИНСКИ ХОРА,А ОСАКАТЕНИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА
бясна и отгоре  приветствам те и ти стискам ръка!

Ние тук всички сме агенти на социалните, забрави ли?

Абе, някои ме съмняват сериозно!

Ами да направим една кампания тогава - всички чакащи кандидат-осиновители - марш по домовете да си харесвате деца, че те и без това седят и чакат там 

Ами хубаво е да си с връзки, не ти объркват документите, процедурата ти трае не повече от месец, не хабиш излишни нерви, изобщо голяма далавера си е.

Сега и аз да се изкажа ако е възможно...Преди мнооого години, когато аз съм била бебе са разрешавали на осиновителите да видят няколко деца от даден дом, т.е. изнасят им ги едно след друго и те си избират/ако не харесат първото имам впредвид/. Майка ми пък не харесала нито едно от предложените здрави и красиви дечица и тогава и споменали, че има едно, но е болнаво и много слабо и затова не и го предлагат -  това съм била аз, когато ме завела на педиатър за първи път и казали, че е луда да ме осинови, защото съм щяла да умра...мили хора
 Чувствам се като чувал с картофи/ама старички и позеленели/ всеки път като чуя мисълта децата да се избират отново както някога. Та ако сами си го родите избирате ли го предварително? Гледах днес предаването и не вярвам, че това чудесно момченце има откази, освен ако нарочно са правели някакви магарии социалните или както при нас се получи да ни предложат от още две места дечица, когато бяхме в процес на осиновяване на първото ни предложено дете. Тогава се наложи да напишем откази и да ги пратим по пощата, за да не чакат цял месец/без да сме ги виждали дори/.
Дано да е щастливо детенцето, макар че майка му и методите и хич не ми харесват, както и това с даването на хляб и правенето на човек/като че сега е маймуна/...Извинявам се, но осиновяването си е от чист егоизъм, а не от дълбоко скрито благородство, така че да изказва мнения в ефир за това как трябва да се "пазарува" в домовете...децата и без това страдат и не са маймуниии/да ме простят животинките/. Питам се ако нея я сложат в клетка колко хора ще я харесат пък и да си я вземат вкъщи. Ами дечицата, които не пръскат очарование...с тях какво ще правим, а? Айде останете си със здраве и не с лоши чувства, моля!

Изпитвам малко противоречиви чувства по темата - закон без право на изключения или изключения, които ще допуснат отново беззаконие...

Знам какво е да се влюбиш в дете.
Още пазя спомен за няколко такива, мирисът им, докато се гушкаха в мен и онзи особен, отчаян начин по който те стискат... Помня и начумерената В., която единствена ме удряше, докато другите се биеха да ги гушна. Помня и как, когато я научих да гали и да бъде галена, пищеше истерично докато лелите я дърпаха за обяд... Такива едни картини и знам какво е, да искаш да дадеш всичко от себе си на дете, чиийто ръчички си усетил и дъха им е парил шията ти...

Обаче има закон. И може да е странен на пръв поглед, но е честен към децата.
Да, има и откази, това пък е честно към кандидат - осиновителите, давайки им онази възможност, която биологичните родители нямат...

Важното е, че детето има истински дом вече. Прекрасно детенце, както всички, всъщност, но младежът си е красавец, не може да си кривим душата.

Това с харесването обаче, не е в ничия полза да се тръби. Лично аз не бих застанала зад подобна кауза.

Bonita09, аз никога няма да сажа на детето си : "Ти беше най-хубавата и за това те избрах". Ужасно е! Аз й казвам : Ти си моето момиче, ти си моето дете, за това се намерихме и за това сме заедно, защото сме майка и дъщеря". Хубостта, свързана с подбора е най-тъпото нещо за мен, най-тъпото! Ако детето ти е глупаво и грозно няма да го обичаш ли?
А за хляба се притеснявай, защото това е в основата на еснафщината, която не води до нищо кой знае колко добро. Не е въпрос в хляба, въпроса е в обичта, в нормалната любяща среда, във връзката между майката и детето.

Дар, много "добро" (във всички значения на думата) включване и в двете теми.  Надявам се, че сте добре всичките четири дами у дома!

Бясна и отгоре ЧЕСТИТО МАМА .Радвам се ,че сте заедно  вече с детенцето с което взаимно сте се харесали. Това е най важното за вас .
Изказвания ще има всякакви , но важното е ,че вие сте семейство .
Като ви видях  си спомних какво мъниче беше и моя син преди 3 години и колко пораснал е сега, как с космическа скорост си навакса годините без семейство така ,че загуби няма вече.
 

elitto, от позицията на човек, работил с кандидат-осиновители съм толкова съгласна с теб, все едно аз съм го казала много ви се радвам на всички тук, за идеализма ви и за това, че всичко ви е ясно в повечето случаи не е така и тук идва моето притеснение: такава е практиката в България-кандидатите отиват, виждат детенцето, прекарват 2 часа с него и казват "Да", без да са го опознали добре. имала съм случаи, в които дете се осиновява само след 2 срещи и бяха убедени, че детето не ги иска, но понеже са го харесали, се надяваха то да свикне с тях мисля, че в държава, в която се допуска разсиновяването такива изцепки са недопустими

за протокола: работила съм и с кандидат-приемници, придружавала съм ги на 12-15 опознавателни срещи, преди да се премине към настаняване. понякога, при 6-7 среща се вижда, че контакт просто няма, детето и приемният родител нямат пресечни точки и сме се отказвали това също не гарантира безпроблемен съвместен живот, но поне се достига до началото на процес на създаване на доверителни отношения и емоционална връзка след повечко срещи и гостуване на детенце при приемното семейство.

и да добавя-не работя в О"ЗД"

Предложението ви предполагам се отнася за по-големи деца. Моето беше на 7 месеца,, когато ни видя. Ние казахме да на 4тата минута ... а не бих казала,че детето примря от радост като ни видя.

Всъщност вие какво предлагате, интересно ми е да разбера 

ами да има малко повечко срещи-както е при приемната грижа.разбира се, те не трябва да са с фиксиран брой и продължителност: в един от моите случай приемното детенце, което е на 3 годинки, едва изтърпя 4-седмичния опознавателен период. не можехме да му обясним, че преди да са изтекли тези 4 седмици,  О"ЗД" не разрешава настаняване. добре би било срещите да са и извън институцията. при деца до 3-годишна възраст гостувания не се разрешават, за съжаление. хубаво ще е, ако може кандидатите да се включват в режима на детето-засега се разрешава само едно хранене да направят и евентуално да го преоблекат с дрешки,които са му донесли за проба. аз съм психолог и в качеството си на такъв наблюдавам срещите. после пиша едни становищаааа. често искат от мен да пиша "има създадена емоционална връзка" като обосновка, че е дошло време за настаняване. каква емоционална връзка при хора,които се познават от няколко седмици, виждали са се 10 пъти по 2 часа и това е

днес ги гледах и аз тези репортажи, които сте постнали тук. според мен, наистина се гледа спазването на закона, спазването на сроковете и изпълнението на бумащината. едно мое детенце на 8 годинки плачеше на социалната си от О"ЗД", защото искаше да го настаним час по-скоро в ПС и тя, знаете ли какво му отговори:"Ами не ни стига времето да си напишем документите. когато са готови, ще те настаним", на което детето рече "много бавно пишете!ако аз дойда да ги напиша, по-бързо ще са готови!"

сигурно ще ми се карат за това, което съм написала-тук съм с името си, вижда се от къде съм, но много ме дразнят разни дреболйки, всяка от които струва много детски сълзи

и за проучването и обучението на кандидат-осиновителите и на кандидат-приемниците имамм много идеи как да се подобрят, но се надявам,че като се върна от майчинство, ще има възможността да ги осъществя

много често влизам и чета този форум и наистина много се радвам, че го има-и аз, и целият ми екип сме черпили опит от тук, сблъсквали сме се с вашите казуси,които много са ни помагали в работата, така че пишете

съгласна съм, че трябва да има повече гъвкавост за всеки отделен случай и е много трудно да се генерализира

При малките деца няма как да се провеждат опознавателни срещи.

Деси, моята госпожица я видях на 1 година и 3 месеца. След като започна съдебната процедура и поради нейната бавност, 5 месеца я посещавах редовно и я опознавах. Детето, което посещавах в дома няма нищо общо с детето, което е сега. През тия 5 месеца нищо не опзнах от нея нито тя от мен. Ъкаше, не говореше! Нямаше ясно изразени реакции, нямаше никакви индикации аджеба що за дете ще е това. Така, че и 1 година да ходим в домовете да правим опознавателтни срещи, те са в ограниченото и изолирано пространство на дома и нищо не може да опазнаем. Детето почва да изразява себе си чак у дома.

Има разлика и то голяма между приемната грижа и осиновяването. Редно е приемните родители да са добре обучени. Не, че не е редно и кандидат-осиновителите да са обучени, но то родителствуването на дете от институция и то за цял живот не се научава за 40 учебни часа. Кандидат-осиновителите трябва обаче да са напълно наясно с проблемите, с които неминуемо ще се сблъскат, с това какво да очакват в процеса на двустранна адаптация и т.н. Това е подготвеност, не обучение.