абсурдистан

 ако считате, че може още нещо да се направи, пишете!

[/quote]

Директно пиша:

Правописът Ви е на нивото на четвъртокласник ... Някак не върви да поучавате ... , особено по деликатни теми.

И през ум не ми минава да взимам насериозно написаното от Вас, че докато изкласите ....  ще се променят и вижданията ....

Тези жени, които преди мен Ви отговориха с такава яснота, коректност и сърдечност, определено Ви правят услуга, та има доста какво да научите от тях, а не на тях да им размятате разни работи ...

Питате какво да се направи.
Отговарям - като Ви отшумят хормоналните бури (след около година) да си представите колко много неща стоят  неразгадани в професионално отношение лично за Вас и да започнете от себе си.


Пиша го аз, че мамите са мили и деликатни и надали биха го написали.
Нищо полезно не им казвате. Само клишета и то безсмислени.

ха, мираетич, бъш се питах тез дни къде почезна

за останалото, след изказванията на другарките съпартийнички, нямам какво да добавя.
госпожа деси да попрочете малко във форума, после пак да идва да се изказва, само да се пълнят теми без да има сми, няма сми.

мираетта обобщи квинтесенцията. съм съгласна.

Ох, стана грозен спор, който като че ли първа подех аз в ескалиращите му тонове. Май трябва да се поуча от такта и търпението на Дар.

Ние сме тук основно заради сътрудничество и децата, нали? Иначе форумът ни не би бил такъв…

Деси, може би наистина ще ви е полезно да четете за опита на нашите семейства (има вече натрупано голямо разнообразие от преживявания на деца и родители), за да си вършите добре изключително деликатната и важна работа. За един дълбок и всеотдаен психолог тук сигурно има концентрирана много информация, която би била от полза. Радвам се, че има такъв център, за който споделяте.

Ние всички тук, средностатистически мами и татковци на осиновени деца, сме очевидци, преживели и съпреживяващи всичко, за което пишете, и именно защото сме го усетили в пълна степен ни се струват недостатъчни тези схеми, обобщения,… От вас очакваме повече и знаем колко е висок залога. Някак лековато ми прозвучаха постовете ви, особено където описвахте типовете дечица… То може ли в един пост да се каже всичко? Но все пак ме жегна…

Да, децата ни са един цял свят със свой характер, усещане, интуитивно знание за света. Но обстоятелствата са мачкали този свят, вместо предвиденото от природата опазване и обгръщане с топлина и внимание. И можете ли вие да кажете от няколкото срещи с детето дали то не приема родителите или пищи от ужас, усещайки, че ще има нещо ново и страшно или отхвърлящо? Те познават страха и самотата. Или ще се бори за впечатления и внимание, въпреки страха, с всички възможни и достъпни средства, защото за неговия свят това е въпрос на оцеляване? Знаете ли каква промяна настъпва в децата, (макар и доста неща да остават вътре от „мачкането”) щом попремине адаптацията? Ние знаем какво е да разцъфне детето ти, без да сме сигурни, че ще можем да се справим с всичките последствия от изоставянето и самотата...

Темата е дълга. Мое твърдо убеждение е, че работата с бъдеще родителите и на психолози, и на социални работници трябва да е преди одобряването на кандидата въобще или на конкретния кандидат за конкретно дете, за да няма отхвърляне или непасване…

Всъщност, радвам се, че сега има някой, който присъства в дома и би могъл да консултира при срещите. Това е голяма отговорност.
По мое време нямаше никой, сякаш на всички им бе забранено да говорят за децата с осиновителите… Добре, че измолих да храня Андрей, за да се ориентирам горе-долу какво яде. Без картон ми го дадоха, не знам от какво е боледувал и боледувал ли е, имал ли е алергии, какви лекарства е взимал – само листче с опис на ваксините и, че прави опит да ходи и издава срички (което виждах и аз самата)…

Желая ви светло майчинство

Аууууу канибалки 

Почвам да се повтарям, но...най-важното е да се обясни на кандидат-осиновителите, че никак не е лесно, това с което се захващат. Никак. Да се изброят и конкретизират проблемите, които ще срещнат пресните родители, за да няма :"Ама аз не знаех, че било така". Когато човек е наясно с какво се е захванал, шанса да успее е многократно по-голям. Защото от нашия успех зависят живота и бъдещето на нашите деца. Ние сме тези от които трябва да се изисква, които трябва да се учат непрекъснато, ние водим играта и трябва да я владеем добре. Ние сме тези, които привъзват децата към себе си, ние сме тези които ги научаваме на любов, на детство, на щастие.
С нас работете! Ама много работете и с кандидатите! За да стане възможно по-бързото извеждане на децата от институциите.  Те имат нужда от стабилна и любяща среда, в която те приемат такъв какъвто си.
Трябва да се разясни на кандидат-осиновителите, че и те са хора и е възможно и те да имат нужда от време за адаптация, че е възможно да изпитват вътрешна съпротива срещу промените в живота им, колкото и да са ги желали, възможно е да отнеме време докато заобичат детето си като своя плът и кръв. Това са нормални неща, случващи се непрекъснато по нашия път, някой трябва да им разкаже и за това. Не трябва нещата да опират само до процедури и статистики.

Напоследък си мисля защо не можем да се намери общ език между пишещите във форума мами и социалните работници, които отвреме навреме се появяват.

Аз лично нямах проблеми с изготвящите нашите доклади, сътрудничехме си и научих доста неща от тях, помогнаха ми да избистря желанията си, за което съм им благодарна. Вътрешна благодарност чувствам и към персонала на домовете, в които моите деца са живяли преди да се срещнем - че ми ги предадоха здрави и жадни за живот и любопитни към предизвикателствата на големия свят извън дома. Според мен няма как да се направи така че да не изостават при положение, че за 20 деца се грижат двама трима човека на смяна. Само да ги измият, нахранят и преоблекат не зная как се справят като знам колко време ми отнемаше с моите, когато бяха малки. Просто деца живеещи на стаден принцип в домове не трябса да има.

Форумът не е представителна извадка за нивото на кандидат-осиновителите, с които работят социалните работници. Храта са различни и чувстват нещата различно. Една моя приятелка живее с мъжа си само заради децата въпреки че животът й е мини-ад и е твърдо убедена, че това е по-доброто за тях и ги прави щастливи, друга се разведе защото тя пък е твърдо убедена, че именно за децата е по-добре да не живеят в обстановка на напрегнатост между хората. Съпреживях проблемите и на двете и мога само да кажа, че ако аз трябва да взимам решение в такава ситуация - не знам как бих постъпила докато не припламне огънят под моите крака.

Та така и с осиновяването и въобще със сдобиването с дете. Много сме различни. Колкото и да се подготвяме, никой от нас не знае как ще приеме появата на детето в живота си, не отговорността да бъдеш родител, което е различно, а самото дете, промяната в живота която то донася, независимо дали става чрез раждане или осиновяване на дете. Различни са и критериите ни за успялост в родителстването, в много аспекти различни.

Оттук и това, с което се захващат осиновителите, е различно. Периодите и начините на адаптация са различни, но според мен именно адаптацията на осиновителите е много по-важна, защото от нея зависи и адаптацията на детето във възрастта, в която попива и копира всичко от хората, с които общува непосредствено, т.е. попива и вътрешните нагласи и страхове на родителите си и ги преработва в свои вътрешни усещания, които понякога може да останат и за цял живот.

Mного психологически проучвания и опит трябва да се натрупа именно чрез анализиране на споделеното, за да може да има полза от пред- и следосиновителски консултации. И с всяка двойка, с всеки осиновител трябва да се работи индивидуално и специално.

Здравеите ,поздрави на всички мами.Аз съм приемен родител от скоро ,но искам да ви кажа ,че и ние със съпруга ми забелязахме по студеното отношение на социалнете и на хората от домовете.Една от тях ми каза , че и ние ще претръпнем след някоя година.Но знаете ли не вярвам това да стане,Защото познавам приемносемейство от 2008г. което все още плаче като нас при раздялата с децата.